Омир
Илиада (14)

Четиринадесета песен
Измамване на Зевс

Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък.^[169]

Той заговори с крилати слова на сина на Асклепий:

„Хайде кажи, Махаоне, как тези дела ще завършат?

Става по-мощен викът на младежите буйни във стана.

5 Тук поседи, продължавай да пиеш искрящото вино,

докато хубавокъдра, добра Хикамеда приготви

топлата баня и гъстите кърви от тебе отмие.

Аз пък на близкия хълм ще се кача и сам ще узная.“

Каза, взе щита, сияещ със мед, най-изкусно направен,

10 собствен на конесмирителя смел Тразимеда, сина му —

който го беше оставил, а тръгнал със щита си бащин.

Копие остро със меден завършек в десница взе Нестор,

вън от палатката спря и съгледа дела непристойни:

бягаха срамно ахейци, троянци надменни отдире

15 вкупом ги гонеха — срината беше стената ахейска.

Както морето безбрежно от леко вълнение тръпне,

щом предусети опасния пристъп на съскащи вихри;

все пак спокойно остава, насам и натам се полюшва,

докато пратен от Зевса решителен вятър пристигне,

20 тъй колебливо обмисляше Нестор двояка възможност:

право на бой ли да тръгне напред с бързоконни данайци,

или да иде при цар Агамемнон, водач на войските.

Тъй размишлявайки, старецът сметна за редно да иде

при Агамемнон Атреев. Войските тогава взаимно

25 в бой се избиваха. Твърдата мед по телата ехтеше,

удряна с мечове тежки и с копия яки, двуостри.

Идваха трима от стана и срещнаха стария Нестор:

вожд Диомед, Одисей и всевластният цар Агамемнон,

всички любимци на Зевса, ранени с оръжия медни.

30 Техните кораби бяха съвсем надалече от боя,

чак до брега на морето сребристо; на сушата първи

те ги изтеглиха, а пък до крайните вдигнаха крепост.

Колкото и необятен да беше брегът на морето,

всичките съдове той не побра, за войската бе тясно.

35 Ето защо ги измъкнаха стъпаловидно, нагъсто,

тъй че изпълниха целия бряг на широкия залив.

Тримата славни водачи, желаейки боя да видят,

дружно вървяха, подпрени на своите копия дълги.

Горестно свити сърцата на тримата бяха. Тогава

40 старият Нестор ги срещна, смути им духа във гърдите.

Мощният цар Агамемнон така заговори на Нестор:

„Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!

Как мъжегубната битка напусна и тука пристигаш?

Страх ме е много, че буйният Хектор е вече изпълнил

45 свойта заплаха, която изрече в съвета троянски:

няма от нашите кораби той да се върне във Троя,

без да ги с огън запали и без да ни зверски избие.

Тъй се заканваше Хектор и всичко сега се изпълня.

Тежко ми! Сигур и други от медноколенни ахейци

50 люто ме мразят тъй, както самият Ахил богоравен,

и не желаят да влизат във боя при корабни кърми.“

Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна:

„Сине Атреев, изцяло това е извършено вече.

Даже и Зевс силногръмец едва ли би сторил промяна.

55 Падна ахейската крепост, която очаквахме с вяра,

несъкрушима опора да бъде за нас и за стана,

а враговете безспирно при нашите кораби бързи

с бяс се сражават. Едва ли открил би, макар и да гледаш,

точно къде ще побягнат подгонени клети ахейци:

60 вредом без ред ги избиват, викът им достига небето.

Нека обмислим какво да направим. Дали не ще може

тук мъдростта да помогне. Не трябва да влизаме в боя,

тъй като никой ранен не е годен с успех да се бие.“

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

65 „Несторе! Щом като битката става при корабни кърми,

щом не ни бяха полезни стената висока и ровът,

дето данайци градиха със мъка голяма и вяра

несъкрушима опора да бъдат за нас и за стана,

сигурно всичко това е угодно на Зевса свръхмощен:

70 тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци.

Знаех, че някога Зевс подпомагаше с радост данайци,

зная, че днеска прославя наред с боговете блажени

гордите духом троянци, а свързва ръцете ни в боя.

Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.

75 Нашите кораби, дето най-близо стоят до водата,

нека да смъкнем и спуснем веднага в морето свещено,

да ги оставим високо на котви,^[170] догдето настъпи

нощ благодатна: дано се откажат от боя троянци.

После и другите съдове нека да спуснем в морето:

80 бягство от злото и нощем не може да бъде за укор.

По-добре бягство от злото, отколкото в плен да попаднеш.“

А Одисей хитроумен със гняв го погледна и каза:

„Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?

Клетнико! Друга войска недостойна защо не предвождаш,

85 не да владееш над нас, на които Кронид предостави

още от млади години до старост дълбока да водим

яростни битки, догдето най-сетне ний всички загинем.

Тъй ли сега ти желаеш троянския град ширнодрумен

ний да оставим, за който понесохме мъки безмерни?

90 Ти замлъкни и друг никой ахеец дано да не чуе

тази ти дума, която не би изговорил героят,

винаги трезво умеещ разумни слова да изрича,

цар скиптроносец, владеещ над толкова много народи,

колкото имаш аргийци, подвластни на твоята воля.

95 Аз ти се сърдя за тези съвети, които изказа:

ти ни предлагаш, догдето ужасната битка вилнее,

дивнопалубните кораби ние да спуснем в морето,

та да ликуват троянци, които ни вече надвиват,

а пък за нас да настъпи мъчителна гибел. Ахейци,

100 спуснат ли кораби вече в морето, не могат да водят битки,

а все ще се плахо озъртат, от боя ще бягат.

Твоят съвет ще погуби ахейци, водачо народен.“^[171]

Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:

„Цар Одисее! Засегна ме много със тежкия укор!

105 Аз не подтиквам чедата ахейски, щом те не желаят

своите кораби дивнопалубни да спуснат в морето.

Хайде съвет по-разумен сега да ни каже друг някой —

млад или старец на възраст; ще бъде приятен за мене.“

А Диомед, гръмогласният син на Тидея, им рече:

110 „Ето мъжът и не трябва далеч да го търсим, щом само

вие ме слушате склонно и никой във гняв не роптае,

тъй като аз съм от тримата тука най-млад по години.

Аз се гордея с рода си от моя баща благороден,

конник Тидея, когото могила покрива във Тива.

115 Трима почтени, добри синове на Портей се родиха.

Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен:

Агрий и Мелас, а третият беше Ойней конеборец.

Този Ойней бе баща на баща ми и пръв по геройство.

Там си остана Ойней, а баща ми след скитане стигна

120 в Аргос: това пожелаха Кронид и мнозина безсмъртни.

Взе за жена дъщеря на Адраста, живееше в къща

твърде богата; достатъчно имаше ниви с пшеница,

имаше много просторни градини със плодни дървета,

също и много стада, надминаваше всички ахейци

125 с копие. Трябва това да сте чули, понеже е вярно.

Щом като знаете вий, че по род не съм плах и безсилен,

вече недейте презира словата, които ще кажа.

В боя да влезем, макар и ранени, защото е нужно,

но да останем далеч от стрелите на лютата схватка,

130 да не би някой от нас да получи към раната — рана.

Нека да бъдем полезни, подтиквайки други, които

в своя угода далече стоят и съвсем се не бият.“

Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.

Тръгнаха с мощния цар на мъже Агамемнон начело.

135 Бог Посейдон земетръсец на стража напразно не бдеше.

Уподобен на герой стародавен,^[172] сега ги последва,

хвана десницата силна на цар Агамемнон Атреев,

па се към него обърна и думи крилати изрече:

„Сине Атреев! Ахил тържествува в сърцето си злобно,

140 виждайки днеска клането и срамното бягство ахейско,

тъй като няма в гърдите си никакво чувство за милост.

Нека самият погине и бог да му вземе очите!

А боговете блажени не могат на теб да се сърдят.

Скоро мнозина водачи и знатни мъже от троянци

145 прах ще надигнат в полето обширно и сам ще съгледаш

как ще побягнат от нашите шатри и кораби в Троя.“

Тъй каза, гръмко извика и в миг се понесе в полето.

Колкото викат, когато воюват до девет и десет

хиляди души, започнали битка страхотна на Арес,

150 викот такъв излетя от гърдите на бог Посейдона;

вдъхна невиждана сила в сърцата на всички ахейци,

най-упорито безспир с враговете си да се сражават.

А златотронната Хера застана на връх олимпийски,

всичко огледа с очи и веднага позна отдалече

155 брата си роден и девер, забързан в свирепата битка,

дето мъжете прославя; в сърцето си тя се зарадва.

После съгледа и Зевса, приседнал на стръмното било

на многоизворна Ида, и злоба голяма я хвана.

И волооката властница Хера кроежи замъти

160 как да омае ума на егидодържителя Зевса.

Следният план се показа най-сгоден в сърцето на Хера:

в чудна премяна стъкмена, по-скоро да иде на Ида,

може би Зевс ще поиска да легне до нейното тяло

в ложе любовно — тя сън благодатен и сладък да ръсне

165 над прозорливия разум и гъстите клепки на Зевса.

Тръгна към своята спалня, която направи синът

й Хефест; вратите й плътни към рамката беше затворил

с тайна ключалка, която друг бог да отваря не може.

Вътре богинята влезе, заключи вратите блестящи,

170 първо с амброзия махна от своята прелестна кожа

всичко нечисто; обилно след туй се намаза с помада —

мас амброзийна, приятна, която й бе най-уханна.

Щом я докоснеше само сред медната къща на Зевса,

мирис се пръсваше чак до земята и чак до небето.

175 Своята хубава кожа намаза, косите си среса,

ловко ги сплете със пръсти във плитки прекрасни, блестящи,

спусна ги благоуханни от свойта глава на безсмъртна;

дивна одежда облече, която за нея Атина

беше умело тъкала и везала с шарки различни.

180 Хера я стегна със златни токи на гърдите си бели.

Пояс красив си опаса, обточен с ресни многобройни,

две обици си постави в ушите, изкусно пробити,

всяка триока със перли: и блесна невиждана прелест.

Първата между богините було си метна отгоре,

185 скоро тъкано, прозирно, подобно на слънце по блясък.

А на нозете си бели завърза изящни сандали.

След като целия накит наслага на своето тяло,

Хера излезе от спалнята и Афродита повика

по-надалече от други безсмъртни и тъй й продума:

190 „Рожбо любима,^[173] дали би ми чула молбата гореща?

Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена,

дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш?“

А дъщерята на Зевс, Афродита, така й отвърна:

„Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!

195 Хайде кажи ми, какво ти желаеш? Сърцето ме кара

да го изпълня, щом мога и щом е това изпълнимо.“

Гордата властница Хера й рече с коварни кроежи:

„Дай ми любовната сила и чара, с които владееш

винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени.

200 Аз ще отида да видя във земните плодни предели

бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.

Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,

като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли

Кроноса чак под земята и чак под морето безводно.

205 Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги,

тъй като двамата вече отдавна взаимно отбягват

общо легло и наслади: душите вражда им обсеби.

Щом със любезни слова аз предумам сърцата им мили,

двамата пак да споделят леглото с любовна наслада,

210 биха ме вечно наричали скъпа и достопочтена.“

Пък Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:

„Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно,

тъй като спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен.“

Каза и в миг си свали от гърдите цветистия пояс,

215 сръчно извезан и криещ различни чаровни вълшебства.

Имаше в него любов и копнежи, и думи лъстиви,

дето ума заслепяват дори и на хора разумни.

Тя го положи в ръцете на Хера и тъй й продума:

„Хайде веднага сложи сред гърдите си пъстрия пояс,

220 в който се крият различни чаровни вълшебства. Аз смятам,

че ще се върнеш, постигнала всичко, което желаеш.“

Тъй рече. А волооката Хера се мило усмихна.

Мило усмихната, скри сред гърдите си пъстрия пояс.

А дъщерята на Зевс, Афродита, пое към двореца.

225 Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.

И от Атон се понесе над бурните морски талази,

230 стигна най-после във Лемнос, града на Тоанта божествен.

Срещна във него Съня — на Смъртта той бе брат еднокръвен.^[174]

Тя за ръката го хвана, по име го викна и каза:

„Съньо, царю повелител на всички безсмъртни и смъртни!

Както ме нявга послуша, така и сега ме послушай:

235 аз ще ти бъда за всичко това благодарна навеки.

Хайде приспи ти очите блестящи на Зевса Кронида

тутакси щом като легна при него в любовна наслада.

Златен, изящен и вечен престол ще получиш в награда.

Моят син, куцият Хефест, за теб ще го сръчно направи,

240 той ще прибави към него подставка със мъничко столче,

за да си слагаш нозете красиви, когато пируваш.“

Сладкият Сън незабавно отвърна на властната Хера:

„Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!

Всекиго от боговете, които живеят навеки,

245 лесно приспал бих, и даже водите на бог Океана —

родно начало на всичко, което в света съществува.

Само не смея да ида наблизо до Зевса Кронида,

нито пък бих го приспал, ако той не поиска самичък.

Вече с подобно желание ти ме направи по-мъдър

250 в оня ден, в който Херакъл, безстрашният син на Кронида,

плуваше от Илион, щом съсипа града на троянци.

Разума аз омагьосах на егидодържеца Зевса,

сладко навред се разливах. Ти зло за сина му замисли,

вятър неспирен със вихри опасни изпрати в морето

255 и го отмъкна далеч от другари към Кос пренаселен.

Зевс се разсърди жестоко, когато от сън се събуди,

с гняв боговете разгони в двореца; от всички най-много

диреше мен, от ефира той би ме изхвърлил в морето,

но ме запази Нощта,^[175] на безсмъртни и смъртни смирител.

260 Скоро при нея избягах, а Зевс да се сърди престана,

тъй като никак не дръзна той бързата Нощ да обиди.

Днес ти ме караш да правя отново неща невъзможни.“

А волооката Хера властителка пак му продума:

„Съньо! Защо ли такива тревоги в ума си пробуждаш?

265 Смяташ ли, че Гръмовержецът тъй ще подкрепя троянци,

както със ярост закриляше своето чедо Херакла?

Хайде върви! И една от по-младите мили харити

аз ще омъжа за тебе и твоя съпруга ще стане

дивна по стан Пазитея, която си винаги искал.“

270 Каза така. А Сънят се зарадва и в отговор рече:

„Ти закълни се във Стикс, във водите му ненарушими!

И със едната ръка се допри до земята обилна,

с другата пък до морето блестящо, свидетели нека

бъдат за нас боговете подземни, съседи на Кронос,

275 че ще получа една от по-младите мили харити,

дивна по стан Пазитея, която съм винаги искал.“

Тъй каза. А белоръката Хера не бе непослушна.

Както той молеше, клетва му даде, повика по име

тези подземни безсмъртни, които се казват титани.

280 Щом като тя се закле и завърши опасната клетва,

тръгнаха двамата дружно, във облаци тъмни обвити,

Имброс и Лемнос напуснаха, вихрено бързо летяха;

стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка,

в Лект изоставиха първо морето, поеха по суша,

285 а под нозете им в миг затрепера гората висока.

Сладкият Сън там остана, далеч от очите на Зевса.

Той се качи на ела, най-широка от всички дървета,

право нагоре израсла и стигнала чак до ефира.

Кацна, добре се потули във гъстите елови клони,

290 с образ на птица звънлива, която гнезди в планините —

от богове назована халкида, от смъртни — киминда.

Устремно Хера пристигна на Гаргар, върха на висока

Ида; а облакосборецът Зевс мигновено я зърна.

Щом я съгледа, и страст замъгли му ума и сърцето,

295 както отдавна, когато за пръв път се сбраха с наслада

в ложе любовно, прикрити от своите родители мили.

Спря се пред нея Кронид, призова я по име и рече:

„Херо, защо от Олимп ти пристигаш така устремена?

Нямаш коне с колесница, в която се винаги качваш.“

300 Достопочтената Хера му каза с коварни кроежи:

„Идвам насам, за да видя във земните плодни предели

бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.

Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,

тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги,

305 тъй като двамата вече отдавна избягват взаимно

общо легло и наслади: вражда им душите обсеби.

Спрях си конете в полите на хилядоизворна Ида.

Те ще ме возят охотно сами по море и по суша.

Ала при тебе пристигам сега от Олимп белоснежен,

310 да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида

в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.“

Облакосборецът Зевс отговори веднага на Хера:

„Херо! Ще можеш и после да идеш при бог Океана.

Хайде сега да полегнем и вкусим любовна наслада!

315 Нивга такава любов към жена или дивна богиня

в моите гърди не е пламвала, ни е духа ми владяла.

Нито когато обикнах съпругата на Иксиона,

дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен;

нито Даная с прекрасни нозе, дъщеря на Акризий,

320 дето роди ми Персея, най-славен от смъртните хора;

нито Европа, девицата на знаменития Феникс,

дето роди Радаманта божествен и Миноса критски;

нито тъй любих Семела и стройна Алкмена във Тива,

дето роди ми Херакла, сина издръжлив и юначен,

325 а пък Семела роди Диониса за радост на смъртни;

нито мечтана Деметра, царица със хубави плитки,

нито прочутата Лета, ни даже и тебе самата,

както сега те обичам и сладък копнеж ме обзема.“

Достопочтената Хера му рече с коварни кроежи:

330 „Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума?

Щом ти сега пожелаваш да легнем в любовна наслада

тук на високата Ида, където е всичко открито,

що ли ще стане, ако някой бог вековечен случайно

двама ни види заспали и каже на всички безсмъртни?

335 Няма да смея да дойда отново в двореца ти меден,

щом от леглото се вдигна: това би заслужило укор.

Ала щом толкова искаш и всичко това ти е драго,

имаш ти спалня, която за тебе направи синът ни

Хефест; във рамките той й постави врати непоклатни.

340 Там да отидем да легнем, щом брачното ложе те тегли.“

Облакосборецът Зевс отговори на Хера богиня:

„Херо, недей се страхува! Ни бог, ни човек ще ни види!

Облак огромен и златен над нас ще разстеля умело,

тъй че не би ни съзряло през него и яркото слънце,

345 острият лъч на което прониква навред, за да гледа.“

Каза Кронид и обгърна с ръцете си свойта съпруга,

а от земята под тях избуяха цветя разцъфтели:

лотоси росни, шафран и зюмбюли със снежни цветчета,

гъсти и меки, които ги вдигнаха в миг над земята.

350 Там те лежаха, покрити със дивнозлатистия облак;^[176]

светла росица на капчици ситни ръмеше от него.

Зевс гръмовержец тъй спеше спокойно на стръмния Гаргар,

свойта съпруга прегърнал, обхванат от сън и блаженство.

Сладкият Сън се отправи тогава към стана ахейски,

355 радостна вест да обади на бог Посейдон земетръсец.

Близо до него застана и думи крилати изрече:

„Бог Посейдоне, свободно помагай сега на ахейци!

Дай им ти слава, макар и за малко, че Зевс си почива,

тъй като аз го обвих със съня непробуден и ласкав.

360 Хера го хитро предума да легнат в любовна наслада.“

Тъй каза и се понесе към други прочути народи,

бог Посейдона подтикнал да брани усърдно данайци.

Тутакси богът притича сред първите, гръмко извика:

„Пак ли, аргийци, сега ще отстъпим победа на Хектор,

365 нашия стан да превземе и да се покрие със слава?

Сам той разказва това и се хвали, че още остава

гневен Ахил богоравен при нашите кораби гладки.

Повече няма от него да имаме никаква нужда,

щом като ние самите задружно се браним във боя.

370 Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа:

щитове нека си метнем — най-хубави, най-обемисти

в стана, а своите глави да покрием със шлемове светли,

копия здрави, най-дълги в ръцете си нека да грабнем!

Тъй да нападнем: аз сам ще ви водя във боя и смятам,

375 Хектор не ще ни дочака, макар и премного да иска.

Който е храбър във битка, но щит притежава по-малък,

нека на слаб го даде, а самият с голям да се тули.“

Тъй рече. Те го изслушаха, бяха със него съгласни.

Лично царете, макар и ранени, строиха войските —

380 вожд Диомед, Одисей и могъщият цар Агамемнон:

всички обхождаха, караха да си разменят доспехи —

крепкият взимаше крепки, на слабия даваше слаби.

Щом си телата покриха аргийци със мед заблестяла,

тръгнаха в боя, начело със бог Посейдон земетръсец,

385 който в ръката си твърда държеше меч остър и страшен,

с мълния сходен; не смееше никой до меча да иде

в боя печален: дори храбреците възпираше ужас.

Светлият Хектор отсреща строяваше също троянци.

Палнаха най-безпощаден пожар на войната тогава

390 бог Посейдон тъмнокъдрав и светлият Хектор Приамов:

бранеше Хектор троянци, а богът всесилен — аргийци.

Диво ревеше морето край кораби и край палатки.

Двете враждебни войски се нападаха с викове гръмки.

Нито тъй шумно вълната се удря в скалистата суша,

395 щом я подгони в морето свирепият северен вятър;

нито е толкова мощен шумът от пожара стихиен

в дебри планински, когато лесът със пращане изгаря;

нито тъй бясно фучи посред дъбове висококоси

вихърът, който най-страшно бучи, щом със вой завилнее,

400 както ехтежът гръмлив от троянци и сбрани ахейци,

викот нечуван надали, един срещу друг връхлетели.

Копие пръв шлемовеецът Хектор запрати в Аякса,

който бе тръгнал направо към него. Улучи го Хектор

точно където кръстосват се двата му ремъка; свързва

405 щита единият, другият — меча му сребърногвозден.

Те му спасиха красивото тяло. Разсърди се Хектор,

тъй като острото копие метна напразно с десница.

Той се отдръпна сред своите другари, смъртта да избегне.

Него, отстъпващ, удари великият син Теламонов

410 с камък от тези, които подпори за кораби бяха

и се търкаляха често в нозете на влезлите в боя.

Вдигнал един, като пумпал го хвърли с въртеж да се носи,

Хектора блъсна в гърдите, над щита, до шията близо.

Както дъб рухва, съборен из корен от удар на Зевса,

415 мирис противен на сяра от него се пръска далече,

всякаква смелост загубва човек, щом отблизо го види,

грозен е гневният гръм на всемощния Зевс олимпийски;

също тъй рухна в прахта и голямата сила на Хектор.

Падна му острото копие, щитът и шлемът връз него,

420 пъстрите медни доспехи на него отекнаха шумно.

С викове гръмки ахейци се спуснаха с устрем към Хектор,

искайки да го отмъкнат, запращаха копия често.

Никой от тях не рани отдалеч и отблизо героя,

вожд на войските; край него се сбраха най-храбрите воини:

425 Полидамант и Еней, и герой Агенор богоравен,

и Сарпедон, предводител ликийски, и Главк благороден.^[177]

Пък и от другите никой не беше нехаен за него;

те го запазваха вече със щитове кръгли. Другари

в миг на ръце го понесоха вън от борбата, догдето

430 стигнаха чак до конете му бързи, далече от боя

спрели с коларя му верен и със колесницата пъстра,

та го подкараха право към Троя; той стенеше тежко.

Щом приближиха до брод на реката красиво струяща

Ксант^[178] със дълбоките вирове, рожба на Зевса безсмъртен,

435 там на земята го сложиха и със вода го обляха.

Хектор задиша едвам и очите си с мъка отвори,

на колене се привдигна, обилно повърна кръв черна,

пак на земята се просна безсилен: покри му очите

нощ непрогледна — сломен бе напълно от мощния удар.

440 Щом като вече аргийци видяха, че Хектор отстъпва,

боя си спомниха пак и нападнаха смело троянци.

Пръв между всички Аякс, бързоногият син на Ойлея,

мушна със острото копие Сатния, син на наяда,

прелестна нимфа, която го беше родила от Енопс,

445 водил на паша говеда край Сатниоент в равнината.

Славният с копие син на Ойлей го нападна отблизо

и го прониза в корема, свали го по гръб на земята;

почнаха битка свирепа за него троянци с данайци.

Полидамант Пантоид пък пристигна в защита на Сатний,

450 махайки копие, в дясното рамо срази Протоенор

Ареиликов: през рамото тежкото копие мина.

Рухна в прахта Протоенор, с ръката си сграбчи земята.

Полидамант се провикна високо и тъй се похвали:

„Виждам, че крепкото копие не отлетя безполезно,

455 хвърлено с твърда ръка от юначния син на Пантоя,

а го погълна един от аргийци във своето тяло.

Смятам, че с него подпрян, ще отиде в подземното царство.“

Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,

ала най-много разтърси духа на Аякс Теламонов:

460 падна убит Протоенор наблизо до него. Веднага

светлото копие метна Аякс във боеца отстъпващ,

Полидамант се отдръпна встрани и спаси се от черна

смърт: Архелох Антеноров получи жестокия удар,

че боговете всевечни го бяха обрекли на гибел.

465 В горния прешлен Аякс го умери, където главата

с шията здраво се свързват: преряза и двете му жили.

Нос, и уста, и глава Архелох долепи до земята

много по-рано от своите колени и стройни пищяли.

Силно Аякс се провикна към Полидамант благороден:

470 „Полидаманте, добре помисли и кажи ми открито,

този дали е достоен да падне за вожд Протоенор?

Прост не изглежда, навярно той знатни родители има:

брат или син е на вожд Антенора конеукротител —

той ми прилича най-вече на него по свойта осанка.“

475 Рече, макар и да знаеше. Горест обхвана троянци.

С копие остро срази Акамант беотиеца Промах,

бранейки брат си, когото врагът за нозе бе повлякъл.

Горд Акамант се провикна високо и тъй се похвали:

„Вий, самохвалци аргийци, в заплахи така ненаситни!

480 Няма единствени ний да понасяме мъки и грижи,

твърде наскоро и вие ще бъдете вече избити.

Вижте как спи тук съборен от моето копие Промах,

за да не бъде за дълго отлагана тая разплата

кръвна за брат ми; че всеки желае да има във къщи

485 роден брат, който да стане мъстител при случай на гибел.“

Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,

ала най-много разтърси духа на герой Пенелея.

Той Акаманта нападна, но удара оня отбягна.

Лошо прониза обаче със копие Илионея,

490 син на Форбанта, богат със стада и най-много от Хермес

между троянци обичан, дарен със имоти от него.

Илионей бе единствена рожба на своята майка.

С копие беше прободен под веждата в очното дъно:

то му гледеца извади, медта през окото премина

495 и през тила му излезе; той седна, простря си ръцете.

А Пенелей бързешком своя меч острорезен изтегли,

с него съсече врата му, главата свали на земята,

както си беше със шлема; а дългото копие още

беше в окото. Подобно на маково стръкче с главичка,

500 сам Пенелей пред троянци я вдигна и гордо им викна:

„Хайде, троянци, кажете на милите татко и майка

Илионееви, нека оплачат сина си в двореца.

Също жената на клетия Промах, син Алегеноров,

няма да срещне съпруга си нежен, когато обратно

505 с кораби ние, младежи ахейци, се върнем от Троя.“

Тъй рече. Тръпки побиха телата на всички троянци;

те се озъртаха как да отбягнат свирепата гибел.

Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,

кой от ахейците първо плячкоса доспехи във кърви,

510 щом Земедържецът славен обърна победата в боя!

Първи Аякс Теламонов погуби известния Хиртий,

Гиртиев син и водач на безстрашните духом мизийци;

вожд Антилох пък лиши от доспехите Мермер и Фалка:

Морис и Хипотион бяха свергнати от Мериона;

515 Тевкър срази Протоона и бойкия мъж Перифета:

цар Менелай гръмогласен тогава промуши в корема

Хиперенора, водач на войските; медта го разкъса,

вънка червата извади; през страшната зинала рана

мигом душата изхвръкна и мрак му забули очите.

520 Бързият син на Ойлея погуби най-много троянци,

нямаше равен на него в преследване вихром с нозете,

щом се разпръсват войските, обърнати в бягство от Зевса.