Омир
Илиада (20)

Двадесета песен
Битка на боговете

Тъй при извитите кораби, в бой ненаситни Ахиле,

около тебе ахейци обличаха светли доспехи.

Също троянци се готвеха, сбрани на хълма отсреща.

Зевс пък изпрати Темида от връх на Олимп многоурвест

5 за да покани на важен съвет боговете безсмъртни.

Тя ги обходи и свика да дойдат в двореца на Зевса.

Всички реки се явиха освен Океана безкраен,

с тях и прекрасните нимфи, които живеят в горите,

в речните извори бистри и в ширните злачни ливади.

10 Щом те дойдоха в двореца на облакосбореца Зевса,

седнаха в залата с гладки, високи колони, която

Хефест направи със вещо изкуство за татко си Зевса.

Тъй се събраха при Зевса. И бог Посейдон земедържец

също послуша Темида, дойде от морето в двореца.

15 Седна насред и попита каква е целта на Кронида:

„Мълниевержецо Зевсе, защо призова ни в съвета?

Може би нещо замисляш за двата враждебни народа?

Техният бой ръкопашен отскоро е пламнал наново.“

Облакосборецът Зевс отговори на бог Посейдона:

20 „Ти, Земетръсецо, моята воля в сърцето отгатна.

Свиках ви, твърде загрижен за тия, които погиват.

Тук ще остана приседнал на стръмния връх олимпийски,

с радост в душата ще гледам, а всички останали бързо^[243]

в боя идете, където троянци стоят и ахейци,

25 всеки да бъде във помощ на тези, които обича.

Даже единствен Ахил да се хвърли в борбата с троянци,

те ще възпират не дълго сина бързоног на Пелея.

По-рано трепваха в ужас, щом само го зърваха нейде,

Днеска, когато беснее от ярост за своя приятел,

30 аз се боя, че ще срине стените им мимо^[244] съдбата.“

Тъй каза Зевс гръмовержец и битка безспирна разжари.

Тръгнаха в бой боговете с кроежи различни в сърцата.

Хера и мъдра Атина отидоха в стана ахейски,

заедно с тях се отправиха бог Посейдон земетръсец,

35 Хермес, помощник на смъртните, с ловкост и хитрост известен,

Хефест последен пристигна, ликуващ със своята сила,

куцайки бавно, нозете му тънки едвам го крепяха.

А шлемовеецът Арес отиде във стана троянски,

заедно с Феб дългокос, с Артемида, прочута стрелкиня,

40 с Лета и Ксант и със тях Афродита, усмихната мило.

Докато още далеч боговете от хората бяха,

гордост безмерна изпълваше всички ахейци, понеже

пак се показа Ахил след отсъствие дълго от боя.

Пагубен трепет обзе коленете на всеки троянец,

45 щом като само съзря бързоногия син на Пелея,

святкащ с доспехи, подобен на мъжеубиеца Арес.

Щом олимпийци обаче в гмежта на мъжете напряха,

грозна Ерида подбуди войските, Атина нададе

викот ту спряла до рова, прокаран навън от стената,

50 ту се провикваше с екот край шумния бряг на морето.

Викна отсреща й Арес, подобен на черната буря,

гръмко зовейки троянци веднъж от високата кула,

после покрай Симоент притърчал откъм Каликолона.

Тъй боговете блажени, подтиквайки двата народа,

55 в боя ги сблъскаха жарко, разпалиха свада жестока.

Гръмна страхотно бащата на хората и боговете,

бог Посейдон земедържец от морските бездни разтърси

цялата ширна земя и навред върховете планински.

Трепнаха всички била и поли в многоизворна Ида,

60 също троянският град и ахейските кораби кухи.

Хадес, владетел на мрачното царство, във ужас изпадна.

Скочи от трона си той и пронизно извика, изплашен:

бог Посейдон земетръсец дано не разцепи земята,

та да не видят безсмъртни и смъртни дворците подземни,

65 грозни и тъмни, които потрисат дори боговете.

Грохот такъв се надигна, когато безсмъртни се сбиха!

Феб Аполон се изправи със свойте стрели бързолетни

сам срещу бог Посейдона, великия бог земетръсец,

хубавоока Атина — срещу меднобронния Арес,

70 а срещу Хера застана прочутата с лък Артемида,

сипеща златни стрели и сестра на стрелеца изкусен:

право пред Лета излезе могъщият Хермес-помощник,

а срещу Хефест — реката голяма с дълбоки въртопи:

Ксант я наричат безсмъртни, смъртните хора — Скамандър.

75 Тъй богове се редяха срещу богове за двубоя.

А пък Ахил се стремеше най-много да срещне в тълпата

Хектор Приамов. Духът на Ахила жадуваше върло

сам да насити с кръвта му могъщия в битките Арес.

Бог Аполон подбудител изпрати напред към Ахила

80 първом Енея, комуто той вдъхна голямо геройство:

твърде напомнящ по глас Ликаона, сина на Приама,

уподобил се на него, така Аполон заговори:

„Где са, Енее, троянски съветник, заплахите твои,

сипани щедро от тебе на пир със царете троянски,

85 че ще се хвърлиш във бой ръкопашен с Ахила Пелеев?“

А пък Еней велемощен така му във отговор рече:

„Сине Приамов, защо настояваш във битка да вляза

с храбрия син на Пелея, когато аз сам не желая?

Пръв път не ми е сега пред Ахил бързоног да застана.

90 Някога той ме прогони от Ида със копие остро

в дните, когато нападна стадата ни гойни говеда.

Там до основи събори Лирнес и троянския Педас:

Зевс ме измъкна, дари ме със сила и с бързи колени.

Иначе щях да погина от вожда Ахил и Атина.

95 Тя пред Ахила вървеше, победа му даваше леко

и го подбуждаше с мед да избива лелеги, троянци.

Ето защо невъзможно е мъж да се бие с Ахила:

винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата.

Копие има, което направо лети и не спира

100 нивга, преди да проникне във тяло човешко. Но само

бог ако равен завършък на боя отмери, не би ме лесно

надвил той, макар да се хвали, че целият в мед е.“

Бог Аполон далнострелец, синът на Кронид, му отвърна:

„Хайде, геройо, и ти помоли боговете всевечни!

105 Казват, че твоя е майка Киприда, потомка на Зевса,

а пък Ахил е роден от Тетида, по-низша богиня.

Зевс Афродита създаде, а морският старец^[245] — Тетида.

Тръгвай във мед нерушима направо в разгара на боя!

Нека Ахил те не плаши с обидни закани и хули!“

110 Тъй каза. Вдъхна голямо геройство на вожда военен,

който, във мед засияла облечен, излезе пред строя.

Но белораменна Хера съгледа сина на Анхиза

как към Ахила се втурва през гъста тълпа на войници.

Тутакси тя призова боговете и тъй им продума:

115 „Бог Посейдоне и мъдра Атино, сега помислете

двамата с вашия разум как тези дела ще завършат.

В мед заблестяла облечен, Еней към Ахил се насочи:

бог Аполон сребролък го подтикна напред срещу него.

Хайде веднага да върнем оттука сина на Анхиза

120 или пък някой от нас да застане наред със Ахила,

нека му вдъхва голяма юначност и сила в гърдите,

за да узнае, че него обичат най-мощни безсмъртни,

а боговете, които отдавна с усърдие бранят

в лютата битка троянци от гибел, са жалки, безсилни.

125 Всички от снежен Олимп сме дошли да се вмесим във боя

днес да не би да пострада Ахил от ръцете троянски.

По-късно той ще изпита бедите, които съдбата

с нишка прокобна изпреде, когато роди го Тетида.

Ако Ахил не узнае това от уста на безсмъртен,

130 страх ще го хване, щом някой всевечен го срещне във боя

че боговете са страшни, когато се лично покажат.“

Бог Посейдон земетръсец така отговори на Хера:

„Херо! Недей неразумно се сърди! Това е ненужно!

Аз не бих искал да влизат сега боговете във разправа:

135 ние, едни срещу други, понеже сме много по-силни.

Нека от боя отстъпим и седнем на място високо:

битката нека оставим за грижа на смъртните хора.

Но ако Феб Аполон и бог Арес започнат борбата

или възпират Ахила и пречат му да се сражава,

140 тутакси ний^[246] ще се впуснем сред тях във разгара на боя.

Аз се надявам, че скоро сами^[247] ще побягнат оттука,

пак на Олимп ще се върнат, в съвета на всички безсмъртни,

силом принудени вече от нашите крепки десници.“

Рече така Посейдон тъмнокъдрав и сам ги поведе

145 към дъговидния вал, за Херакъл^[248] божествен насипан,

който издигнали бяха троянци и мъдра Атина,

за да се пази Херакъл от кита, побягвайки бързо,

щом като звярът нападне от морския бряг към полето.

Седна там бог Посейдон, а със него и други безсмъртни:

150 своите плещи необхватни покриха с мъгла непрогледна.

А боговете враждебни се спряха на Каликолона

около теб, Аполоне, и градорушителя Арес.

Тъй и от двете страни боговете обмисляха всичко,

но се въздържаха още да почнат печалната битка,

155 нищо, че Зевс, нависоко седящ, разреши да се бият.

Цялото бойно поле се изпълни с коне и със хора,

светна от мед; под нозете на дружно налитащи воини

екна от трясък земята, а двама отлични герои,

жадни за схватка, сред двете войски се завтурнаха вихром —

160 славният син на Анхиза Еней и Ахил богоравен.

Гръмко заплашвайки, първом Еней поривисто нападна:

клатеше шлема си тежък и вдигнал отпред до гърдите

щита си буен, с десница размахваше копие медно.

После Ахил се затича, подобен на лъв изтребител,

165 който мъжете, събрани от цялото село, преследват

да го убият без милост; а звярът презрително крачи;

щом го улучи обаче със копие юноша дързък,

челюст раззива наежен, зъбите му цели във пяна,

грозно започва да стене в гръдта му сърцето могъщо,

170 плешки и хълбоци удря от двете страни той с опашка,

сам се разпалва да влезе в опасна борба незабавно:

святкат очите му, в миг разярен се понася стремглаво,

за да разкъса един от мъжете или да загине;

тъй храбростта и сърцето юнашко подтикна Ахила

175 право да тръгне срещу дръзновения воин Енея.

Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

пръв на Енея продума Ахил бързоног и божествен:

„Сине Анхизов, защо си застанал далеч пред войските?

Може би твойто сърце те подбужда със мен да се биеш,

180 вярвайки, че ще владееш със чест конеборци троянци,

както Приам ги владее? И мене дори да убиеш,

няма такава награда Приам да ти вложи в ръката:

има си той синове, а и сам е запазен и мъдър.

Или троянци за тебе заделят земя плодородна,

185 чудна земя за градини и ниви, които да сееш,

щом ме погубиш във боя? Но мъчно това ще постигнеш!

Зная, че с копие нявга аз бях те обърнал във бягство.

Мигар не помниш, когато сам беше при своите говеда,

как те подгоних с нозете си бързи по урвеста Ида?

190 Бягайки в ужас, не смееше даже назад да погледнеш.

Право в Лирнес ти побягна позорно, но аз те последвах,

лесно съборих града с помощта на Атина и Зевса.

Много робини откарах, отнех свободата им скъпа;

теб те спасиха Кронид олимпийски и други безсмъртни.

195 Мисля, че вече не ще те закрилят тъй, както очакваш.

Аз те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата,

в схватка не влизай със мене, та зло да не патиш без нужда;

чак като нещо се случи, тогава глупецът го вижда.“

А пък Еней отговори с такива слова на Ахила:

200 „Сине Пелеев! Не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш,

както невръстно момченце, понеже аз също умея

дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи.

Двамата знаем рода си, и своите родители знаем,

много предания славни сме чули за тях да разказват.

205 Нито си виждал ти моите родители, нито аз твоите.

Казват, че ти си едничкият син на Пелей благороден,

рожба на хубавокъдрата морска богиня Тетида.

Аз се гордея навред, че съм родният син на Анхиза

великодушен, а моя е майка сама Афродита.

210 Днеска едните от тях ще оплакват сина си обичен,

тъй като смятам, че няма назад да се върнем от боя

само така, разменили детински слова и нападки.

Искаш ли нашия род ти добре да познаеш, изслушай

всичко, което мнозина от хората знаят отдавна:

215 облакосборецът Зевс е баща на Дардана известен.

Той основа град Дардания, а Илион благодатен

още не беше заселен от смъртните хора в полето:^[249]

те обитаваха склонове на многоизворна Ида.

Този Дардан е баща на прочутия цар Ерихтоний,

220 който е най-знаменит със богатство сред тленните хора:

имал три хиляди кипри кобили на паша в полето,

всички наперено горди със своите кончета малки.

В тях и Борей се бе влюбил, когато пасяха в полето.

С образ на кон тъмногривест оплождаше тези кобили.

225 Бременни, те народиха дванадесет стройни жребчета.

Щом заподскачаха те в плодородните ниви узрели,

тичаха над класовете, не чупеха даже и стръкче;

щом запрепускаха те по широката морска повърхност,

вихром летяха над гребена бял на вълните пенливи.

230 Цар Ерихтоний баща е на Троса, владетел троянски,

Трос е родител на тримата сина, царе благородни:

доблестен Ил, Асарак и след тях Ганимед богоравен,

който наистина бе най-красив между смъртните хора.

Него безсмъртните взеха за тази му хубост голяма

235 с тях на Олимп да живее, нектар да поднася на Зевса.

Ил пък създаде потомък, почтения Лаомедонта.

Лаомедонт синове пък отгледа: Титона, Приама,

Клития, Лампа и Хикетаона, потомък на Арес.

Капии, синът Асараков, е татко на царя Анхиза.

240 Аз съм роден от Анхиза, а Хектор е син на Приама.

Ето родът и кръвта ми, с които се хваля пред тебе.

Увеличава Кронид и смалява човешката сила,

както е нему угодно, защото над всички владее.

Повече да не говорим, подобни на малки момчета,

245 двамата спрели бездейни в разгара на лютата битка.

Да си надумаме можем ний толкова много обиди:

даже и кораб стовеслен едва би успял да ги вдигне.

Твърде е гъвкав езикът човешки, слова притежава

най-разновидни, че тяхното пасбище вред се простира.

250 Думи каквито ми кажеш, такива ще чуеш от мене.

Никаква нужда сега не налага с обиди и хули

двамата ний да се караме, както жените свадливи,

с ярост които изпадат безкрай в крамола душеядна,

спрели сред път ядовити, взаимно се хокат жестоко

255 с верни неща и лъжливи: гневът им това повелява.

С думи не ще ме оттласнеш, когато налитам във боя,

без да се сблъскваме двама с медта си отблизо.

По-скоро нека един срещу друг се изпитаме с копия медни.“

Тежкото копие хвърли към страшния щит на Ахила.

260 От острието ударен бе щитът и громко издрънка.

Стреснат, синът на Пелея отмести с ръката си яка

щита и сметна, че лесно ще може Еней велемощен

в миг с дългосенното копие да го промуши дълбоко.

Глупав Ахил! Не помисли в душата си и във сърцето,

265 че даровете прочути на бога се мъчно пробиват

и не отстъпват сломени от удар, нанесен от смъртен.

Вождът Еней не прониза със тежкото копие щита:

бе то възпряно от плътното злато, подарък от бога:

мина два пласта върхът, но три имаше още отдолу,

270 тъй като Хефест надстави във него пет пласта различни —

двата отгоре от мед, а най-долните два от олово.

Средният беше от злато: медта бе възпряна от него.

Втори изпрати Ахил дългосенното копие свое.

Точно улучи той щита Енеев, всестранно закръглен,

275 фрасна го близо до края, където медта е най-тънка,

също и волската кожа. Забит пелионският ясен

двете просвредли: големият щит изрева страховито.

В ужас Еней се приведе и щита над себе си вдигна:

здравото копие в миг прелетя над гърба му в земята,

280 минало двете обковки на щита, покриващ боеца.

Пак се изправи Еней, щом отбягна опасния удар.

Неизмерима печал се разля пред очите му мигом:

той се уплаши, че медното копие близо попадна.

Меча си остър извадил, Ахил се нахвърли на него,

285 викайки страшно. Синът на Анхиза заграби веднага

камък огромен и тежък — двамина от днешните хора

даже не ще го помръднат, а той го тъй леко размаха.

С камъка щеше Еней да удари Ахила нападащ

в щита му или във шлема, закрила от смърт за героя;

290 щеше Ахил пък със меч да отнеме живота Енеев,

ако не би ги съзрял в тоя миг Посейдон земетръсец.

Тутакси той заговори така с боговете безсмъртни:

„Горко ми! Мъка аз имам за храбрия духом Енея,

който след малко, убит от Ахила, ще слезе при Хадес,

295 тъй като вярва на думите на Аполон далномерец.

Глупав Еней! От печалната гибел не ще го запази.

Но за какво ли невинен героят беди изтърпява

всуе за чужди постъпки? Той жертви отбрани принася

винаги на боговете, които живеят в небето.

300 Хайде сега да изскубнем Енея от смърт неизбежна,

за да не сърдим Кронид, ако ние допуснем да падне

мъртъв Еней от Ахила. Съдбата е вече решила

да не изчезне безследно родът на Дардан без потомство.

Най-много него Кронид бе обикнал от своите рожби,

305 дето му бяха родени в света от жени простосмъртни.

Вече Кронид е намразил рода на Приама прославен!

Скоро Еней ще царува всевластно над всички троянци

и ще царуват деца от децата,^[250] които ще има.“

А волооката властница Хера така му продума:

310 „Ти, Земетръсецо, сам помисли си добре във сърцето:

трябва ли днес да избавиш Енея, или да оставиш

той от Ахила сразен да загине, макар да е храбър.

Аз и Атина Палада се клехме със клетви велики

пред боговете безсмъртни, които Олимп обитават,

315 никога да не отблъснем злокобния ден от троянци,

даже и Троя когато ще лумне във огън стихиен,

щом я запалят след време безстрашните рожби ахейски.“

Бог Посейдон земетръсец, изслушвайки нейните думи,

с устрем се впусна във боя сред толкова копия остри,

320 стигна там, гдето стояха Еней и Ахил достославен.

Тутакси пръсна мъгла пред очите на внука Еаков,

после изтръгна от крепкия щит на Енея юначен

цялото копие, медно, красиво и с дръжка от ясен,

скришом го сложи наблизо пред двете нозе на Ахила,

325 па от земята повдигна Енея и сам го разтърси.

Лесно синът на Анхиза, засилен с ръката на бога,

мина през много редици от хора и от колесници

и озова се внезапно във края на боя разбунен,

гдето кавкони обличаха своите доспехи за битка.

330 Бог Посейдон земетръсец наблизо до него застана,

почна високо да вика и думи крилати му каза:

„Кой Олимпиец така безразсъден те стори, Енее,

та да се биеш самичък с безстрашния син на Пелея,

много по-храбър от тебе и много по-мил на безсмъртни?

335 Винаги бързо отстъпвай, щом в битката срещнеш Ахила,

за да не слезеш в двореца на Хадеса мимо съдбата.

След като смъртният жребий постигне Ахила божествен,

дръзко тогава се хвърляй сред първите бойни редици:

друг от ахейци не ще ти отнеме доспехите светли.“

340 След като всичко това му разкри, Посейдон го остави.

Махна мъглата небесна от двете очи на Ахила.

Щом ги разтвори широко, Ахил удивен се огледа,

силно въздъхна и рече на свойто сърце благородно:

„Ужас! Наистина, чудо голямо с очите си виждам!

345 Моето копие тука лежи, но не зървам героя,

право в когото го пратих, та мъртъв да падне от него.

Вярно, че бил и Еней от мнозина безсмъртни обичан,

а пък аз смятах, че той самохвално с това се гордее.

Нека да бяга! Едва ли в душата си смелост ще има

350 пак да се бие със мене, щом с радост от смърт се избави.

Хайде сега да подбудя аз войнолюбиви данайци,

после веднага да ида на бой срещу други троянци.“

Той към редиците тръгна, съветвайки всички герои:

„Богоподобни ахейци, не стойте далеч от троянци!

355 Мъж срещу мъж да се хвърля и ревностно нека се бие!

Много е трудно за мене, при все че съм мощен и храбър,

толкова хора да гоня и сам да воювам със всички.

Нито бог Арес, макар и безсмъртен, ни даже Атина

биха сами устояли в разгара на битка такава.

360 Ала доколкото мога с ръце, и с нозе, и със сила,

аз заявявам, че никак бездеен не ще се покажа,

все ще се впущам в редиците бойни и никой троянец,

мисля, не ще се зарадва, щом моето копие срещне.“

С тези слова ги разпали: а светлият Хектор завика

365 с глас гръмовит на троянци, готов със Ахил да се бие:

„Доблестни духом троянци, да нямате страх от Ахила!

С думи аз бих се сражавал дори с боговете безсмъртни,

мъчно е с копие, тъй като те са далече по-силни.

Всичките свои заплахи не може Ахил да изпълни,

370 сигур едно ще извърши, а друго насред ще остави.

Тръгвам към него, макар че с ръце е той равен на огън,

равен на огън с ръце, а със мощ — на искрящо желязо.“

Тъй със слова ги подбуди, троянците копия взеха.

Сблъскаха сили враждебни и вик страховит се понесе.

375 Феб Аполон изведнъж се изправи до Хектор и каза:

„Хекторе, в битка с Ахила не влизай напред от войските,

но го причакай в тълпата и тук сред разгара на боя,

с копие да те не стигне и с меча си да те не мушне!“

Тъй рече. Хектор отново потъна в гмежта на мъжете

380 с тръпки на ужас, понеже дочу божество да говори.

С пламенна ярост в сърцето Ахил връхлетя на троянци,

викайки грозно; на място уби първом Ифитиона,

син Отринтеев прославен, предвождащ войска многобройна.

Нимфа наяда го беше родила от цар Отринтея

385 в Хида, земя плодородна, в полите на Тмол белоснежен.

Той на Ахил се опълчи стремглав, но Ахил го удари

с копие право в главата, която на две се разцепи.

Рухна с шум Ифитион и Ахил се провикна ликуващ:

„Ето лежиш, Отринтиде, най-страшен от всички герои!

390 Тук те застигна смъртта, а родът ти остана далече,

там при Гигейското блато със бащини ценни имоти,

близо до Хил рибовъден и Херм със дълбоки въртопи.“

Тъй каза. Мракът забули очите на Ифитиона.

Шините на колесници ахейски го стъпкаха мъртъв

395 в първите бойни редици. Ахил подир него улучи

Демолоента, сина Антеноров, отличен защитник,

във слепоочника право през шлема му меднообточен.

Шлемната мед не възпря острието: през нея премина

медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко

400 вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем.

После пък Хиподамант бе сразен от Ахила в плещите,

от колесницата скочил и почнал пред него да бяга.

Той си душата изпусна и в същото време изохка.

Както бикът изревава, повлечен от юноши силни

405 към хеликонския бог^[251] земетръсец и богът се радва,

Хиподамант тъй простена: духът му от костите литна.

С копие сетне нападна Ахил Полидора божествен,

син на Приама. Бащата не даваше той да се бие,

тъй като беше най-малкият от синовете на царя:

410 бе му най-мил. Изпреварваше всички с нозете си бързи.

С детска наивност, показвайки свойта способност да тича,

хукна сред първите в боя, догдето духа си загуби.

Бързият, богоподобен Ахил го умери със свойто

копие право във кръста, където токите от злато

415 пояса здраво прикрепят и ризница двойна създават.

Мина върхът на медта през младежа, излезе до пъпа.

С вик на колени той падна и мрачен го облак забули;

проснат в прахта на земята, червата си сграбчи с ръцете.

Щом като Хектор Приамов съзря своя брат Полидора,

420 проснат в прахта на земята, червата си сграбчил с ръцете,

в миг причерня му и вече не можеше той да се сдържа

и да остане далече от боя. Нападна Ахила,

махайки копие остро, подобен на пламък. Когато

вождът Ахил го съгледа, подскочи и викна ликуващ:

425 „Близо е вече мъжът, който тежко рани ми сърцето,

тъй като той ми погуби другар най-обичен от всички.

Вече не ще се отбягваме ние в полето на боя.“

Злобно погледна към Хектор божествен и тъй му продума:

„Бързо ела да намериш веднага ти своята гибел!“

430 Без да потрепне от страх, шлемовеецът Хектор му рече:

„Сине Пелеев, не смятай, че с думи ти мене ще стреснеш

както невръстно момченце, понеже аз също умея

дръзко да сипя и думи обидни, и режещи речи.

Зная, че ти си юначен, че аз съм по-долен от тебе.

435 Всичко обаче държат боговете на свойте колени.

Бих могъл твойта душа да отнема, макар и по-долен,

щом те улуча: и моето копие медно е остро!“

Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли,

ала Атина далеч от Ахила прочут го отпрати,

440 духвайки леко; и то се завърна при Хектор божествен,

точно в краката му падна безшумно. Ахил незабавно

Хектора с ярост нападна, с решителност да го убие,

викайки диво, но Феб Аполон го запази тъй лесно,

бидейки бог олимпиец: покри го с мъгла непрогледна.

445 Три пъти бързият богоподобен Ахил го връхлита

с копие медно и три пъти гъста мъгла той разсече.

Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон,

страшно извика и думи крилати на Хектор издума:

„Куче! Отново избягна смъртта, а наблизо до тебе

450 беше злината. Но Феб Аполон те запази повторно:

ти му се молиш, навлизайки в страшния шум на стрелите!

Сигурно ще те убия при среща, макар и по-късно,

щом и до мене застане безсмъртен помощник във боя.

Други сега ще нападам, които случайно настигна.“

455 Рече и с копие шибна в средата врата на Дриопа.

Той във нозете му грохна. Ахил го остави издъхнал;

бързо Демуха, сина Филеторов, могъщ и огромен,

с копие право уцели в коляното, спря го на място;

меча си тежък стовари по него, отне му живота.

460 После героя Дардан с Лаогон, синове на Бианта,

от колесницата смъкна със сила в прахта на земята:

първия с копие мушна, а втория с меча посече.

Също погуби и Троса, сина на Аластор ликийски;

Трос коленете му хвана и молеше жив да го вземе,

465 да не убива връстника си, жалост да има към него.

Глупав! Не знаеше още, че няма Ахил да го чуе:

мъж благодушен не беше синът на Пелей, нито ласкав,

а безпощаден! И както му Трос коленете държеше,

молейки милост, във черния дроб го прониза със меча.

470 Черният дроб му изпадна и пазвата с кръв се напълни,

мрак му забули очите и мигом духът му излитна.

С копие Мулия точно улучи в ухото отблизо:

медният връх се подаде веднага в ухото отсрещно.

После Ахил налетя на сина Агеноров Ехекла

475 и го удари в главата със меча си с хубава дръжка.

Целият меч се затопли в горещата кръв на Ехекла:

алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.

Девкалиона със копие медно прободе в ръката,

гдето се гъсто събират във лакътя сухите жили.

480 Девкалион със ръка натежала дочака Ахила

в ужас предсмъртен; Ахил пък врата му преряза със меча,

хвърли далече главата тъй, както си беше във шлема.

Мозък гръбначен се пръсна и труп на земята се просна.

После се юрна към Ригма, почтения син на Пейроя,

485 който от Тракия плодна наскоро при Троя пристигна.

Него със копие ръгна, медта се заби във стомаха,

от колесницата Ригъм се смъкна; Ахил запокити

копие в Ареитоя коларя, извръщащ конете,

блъсна го от колесницата, хукнаха в ужас конете.

490 Както пожар неугасващ бушува в дълбоките дебри

сред планината безводна и лумват гъстаците горски,

вятърът вредом беснее и пламъци вие високо,

тъй и Ахил свирепееше с копие, равен на демон,

бягащи воини громеше и в кърви потече земята.

495 Както стопанин запряга чифт широкочели волове

бял ечемик^[252] да вършеят в хармана набит, а зърната

изпод нозете на тия мучащи волове се лющят,

също тъй еднокопитните, бързи коне на Ахила

тъпчеха трупове пресни и щитове; ниско отдолу

500 цялата ос с перилата във кръв се обагриха вече,

пръските от колелата и конските здрави копита

бризваха много високо: Ахил се стремеше към слава,

цапайки с кърви сгъстени ръцете си непобедими.