Омир
Илиада (12)

Дванадесета песен
Битка около крепостната стена

Мощният син на Менойтий лекуваше в светлата шатра

вожда ранен Еврипила, а стръвно аргийци с троянци

още се биеха, скупчени гъсто. Но нямаше дълго

ровът и ширната крепост да бранят данайци, които

5 зид построиха пред своите кораби, ров изкопаха,

без да дарят боговете в Олимп с хекатомба богата,

за да се грижат за техния стан и за плячката в него —

вдигната бе крепостта мимо волята на боговете.

Ето защо не можа да остане така дълготрайна.

10 Докато Хектор бе жив и Ахил се гневеше разсърден,

докато още не беше съсипан градът на Приама,

толкова време стоеше голямата крепост ахейска.

След като паднаха в битката всички най-храбри троянци,

също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха,

15 и разрушен бе градът на Приама след десет години,

а пък аргийци отплуваха в свойта мила родина,

бог Аполон земетръсец и Феб Аполон далнострелец

дружно решиха да сринат стената посредством реките,

дето извират от Ида и буйно се вливат в морето:

20 Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен,

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,

и Симоент, край които в прахта се търкаляха много

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.

Феб преобърна реките и сля устията на всички

25 девет дни право в стената ги пращаше. Зевс непрестанно

лееше дъжд, за да рухне по-скоро стената в морето.

Сам Посейдон със тризъбец в ръце бе застанал начело,

свличащ с вълни от основите камъни и гредореди,

сложени там от ахейците някога с труд непосилен.

30 Мястото той изравни досами Хелеспонт бързотечен,

морския бряг необхватен отново насипа със пясък.

След като срути стената, пак върна реките в руслата,

гдето течаха по-рано водите им хубавоструйни.

Бог Посейдон с Аполона тъй щяха след време да сторят.^[147]

35 Ала край яката крепост днес още бой шумен кипеше;

удряни, страшно трещяха гредите на бойните кули.

С бича^[148] на Зевс укротени, аргийците вече стояха

вкупом стълпени назад покрай своите кораби гладки,

всички във ужас от Хектора, върл причинител на бягство.

40 Той се сражаваше, както по-рано, подобен на буря.

Както глиган или лъв, обкръжен от ловци и от псета,

все се върти и се пъчи, съзнавайки своята сила:

в кръг се нареждат ловците и плътно затягат редици,

точно пред хищника спират и копия хвърлят начесто,

45 звярът остава срещу им, не трепва сърцето му дръзко,

никак не мисли да бяга — и тъй храбростта го погубва.

Скача на разни страни да изпита ловците строени,

вредом, където се спусне, отстъпват редиците мъжки —

също тъй Хектор разпален обхождаше свойте другари,

50 викайки рова да минат. Конете им вихреноноги

нямаха смелост и цвилеха, спрели съвсем до ръба му;

те се бояха безумно от рова, широко прокаран —

трудно им беше да минат през него или да прескочат:

двата му бряга издигнати бяха високи и стръмни,

55 с колове остри и дълги, нагъсто набити отгоре.

Там синовете ахейски ги бяха набучили сръчно,

здрави и много големи, защита срещу враговете.

Кон с колесница подвижна нелесно би влязъл във него,

пешите доста си биха помислили как да преминат.

60 Полидамант заговори отблизо на дръзкия Хектор:

„Хекторе, вие, троянски и вие, съюзни водачи!

Глупост ще сторим да гоним конете си бързи през рова.

Мъчно през него ще минем: стърчат горе колове остри,

редом до тях се издига стената ахейска висока.

65 Там да проникнем не можем, ни в бой с колесници да влезем.

Много е тясно и смятам, че всички ще бъдем ранени.

Ако ли Зевс далногръмец замисля злини за ахейци,

искайки тях да погуби, а в боя да брани троянци,

аз от сърце пожелавам това да се случи веднага:

70 тук да погинат безславно ахейци, далече от Аргос.

Ако ли те се обърнат и вън ни отблъснат от свойте

кораби, паднем ли ние в дълбокия ров пред стената,

вярвам, че няма да може и пратеник в Троя да стигне

поради тия ахейци, отново на нас налетели.

75 Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа:

нека коларите близо до рова задържат конете,

ние пък пеши във свойте доспехи да тръгнем веднага,

заедно всички отблизо да следваме Хектор. Ахейци

никак не ще успеят, ако гибелен край ги заплашва.“

80 Тъй каза Полидамант и това се понрави на Хектор.

От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.

Другите сбрани троянци не чакаха там при конете:

рипнаха те незабавно, щом зърнаха Хектор божествен.

Всеки боец заповяда на своя колар да задържа

85 близо до рова широк колесницата в пълна готовност.

След като се разделиха, застанаха в бойни редици,

в пет се дружини строиха, след свойте водачи поеха.^[149]

Първи потеглиха с Хектор и с Полидамант благороден

най-многобройни и смели троянци, ламтейки да сринат

90 бързо зида и до вражите кораби да се сражават.

С двамата вождове бе Кебрион. В колесницата Хектор

друг за колар си остави, по-скромен от вожд Кебриона.

Парис предвождаше втория взвод с Алкатой, с Агенора.

Третият взвод бе начело със Хелена и Деифоба,

95 двамата сина на царя Приама — с тях също бе Азий,

Азий Хиртаков, когото конете червени и едри

тук от Арисба докараха, от Селеент бързотечен.

Вожд на четвъртия взвод бе достойният син на Анхиза,

славен Еней, придружен от чедата на цар Антенора:

100 вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.

А Сарпедон бе водач на прочути съюзни дружини —

взел бе със себе си Главка и Астеропея безстрашен:

двама ги смяташе първи по храброст сред другите воини,

ала след него самия, че той надминаваше всички.

105 Щом се сгъстиха редиците, щитове крепки допрели,^[150]

тръгнаха право срещу враговете, с надежда, че няма

дълго данайците да устоят, а ще хукнат към стана.

Всички троянци с мнозина преславни съюзници техни

чуха съвета на Полидаманта, безукорен воин.

110 Азий Хиртаков, водач на мъжете, единствен отказа

да си остави конете при рова с водача съратник,

но с колесницата той към ахейските кораби литна.

Глупчо! Той нямаше нивга, опасните Кери избягнал,

гордо понесен от свойте коне в колесницата дивна,

115 пак да се върне от битката във ветровитата Троя!

Много по-рано злоименна, тежка съдба го забули

с острата мед на сияйния Идоменей Девкалионов.

Азий се втурна наляво от стана, където ахейци

бързо отстъпваха в бяг с колесници далеч от полето.

120 Той си подкара конете натам с колесницата вихра,

но не намери вратите залостени с дълги подпори —

все ги държаха отворени, в случай че някой приятел

бяга от битката, вътре във лагера да се спасява.

Азий надменно подкара конете направо, с пронизни

125 викове други поеха след него с надежда, че няма

дълго ахейците да устоят, а ще хукнат към стана.

Глупави! Там пред вратите завариха двама юнаци,

дръзки свръхмяра, потомци на копиеборци лапити:

първият бе Полипит, издръжливият син Пиритоев,

130 вторият бе Леонтей, на убиеца Арес подобен.

Двама застанали бяха на пост пред високите порти,

както два дъба с високи върхари посред планините,

гдето и денем и нощем на бури и дъжд устояват,

враснали здраво в земята със корени ширнопрострени,

135 също тъй двамата, сигурни в свойте десници и сили,

без да избягат, очакваха снажния Азий да дойде.

Вдигнали ред сухокожени щитове много високо,

с вик нечовешки нападнаха вещо сградената крепост

воините, сбрани край Азия и край Ямена, Ореста,

140 край Адаманта Азида, и край Тоона, и Еномая.

Докато бяха отвътре, лапитите караха всички

твърди ахейци за своите кораби да се сражават.

Щом те видяха обаче троянци отвън да връхлитат,

а сред данайците вик на уплаха и бяг да настъпва,

145 двамата смело се впуснаха, почнаха бой пред вратите,

наподобяващи диви глигани, които дочуват

вдън планините надигащ се шум от мъже и от псета,

мятат се в разни страни и трошат, и повалят дървета,

цели из корен ги къртят и тракат ужасно със зъби,

150 докато някой стрелец ги улучи, живота им вземе;

тъй на гърдите лапитски ехтяха блестящите брони,

удряни крепко: и двамата дълго се биха геройски

с вяра във своята сила и в свойте другари, които

хвърляха камъни кръгли от яко сградените кули,

155 бранейки себе си, бързите кораби, шатрите ширни.

Както снежинки навред по полята се сипят обилно,

щом като бурният вятър, подгонвайки облаци черни,

с бяла покривка застеле земята, кърмилница плодна,

тъй и стрели от ръце на ахейци и много троянци

160 гъсто летяха. Под удари чести на камъни едри

глухо отекваха шлемове медни и щитове обли.

Азий Хиртаков тогава така се провикна високо,

двете бедра си заудря^[151] и възнегодувал, изрече:

„Татко наш Зевсе! Ти вече съвсем си обикнал лъжата!

165 Аз не допусках, че тези ахейски смелчаци ще могат

тъй да възпират мощта на ръцете ни непобедими.

Както оси гъвкокръсти или работливи пчелици

кошери ловко градят край скалиста висока пътека,

без да напускат дома си със кухи килийки, те бранят

170 яростно своите рожби и жилят свирепо ловците,

тъй не желаят и тези, макар че са само двамина,

да се отдръпнат, преди да надвият или да погинат.“

Тъй каза, ала не трогна Кронида със своите думи:

Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор.

175 Други войски се сражаваха близо до другите порти.^[152]

Трудно бих всичко разказал тъй, както безсмъртен разказва:

вред край стената от камък се носеше огън развихрен.

Духом макар и унили, аргийците бранеха стана

волю-неволю. Скърбяха сега боговете, които

180 бяха помощници верни във тая война на данайци.

А пък лапитите двама се хвърляха в тежката битка.

Ето единият, мощен левент Полипит Пиритоев,

с копие Дамас удари през шлема му меднообточен,

шлемната мед не възпря острието; направо премина

185 медният връх и прониза му черепа, стигна дълбоко

вътре до мозъка в кърви, прекъсна му буйния устрем.

После героят погуби Пилона и храбрия Ормен.

Другият мъж Леонтей, на бог Арес потомък, улучи

в пояса с копие вожд Хипомаха, син Антимахов.

190 Сетне извади от своята ножница меча си остър,

между тълпата се втурна и първо във бой ръкопашен

вожд Антифата удари: той падна по гръб на земята.

Менона после съсече, Ямена и също Ореста —

всички събори един подир друг на пръстта плодородна.

195 Докато още им сваляха светлите бойни доспехи,

Хектор и Полидамант приближиха с отбрана дружина —

много на брой дръзновени младежи, желаещи силно

здравата крепост да сринат и кораби с жар да подпалят;

близо до рова се спряха, размисляйки твърде смутени.

200 Тъкмо да минат стремглаво през него, прехвръкна отляво

кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската.

Носеше в своите нокти жив змей исполински и ален:

беше в агония змеят, но помнеше още двубоя.

Той се изви ненадейно и жилна орела в гърдите

205 близо до шията. Хищната птица от болка изпусна

лютия змей на земята и там сред войската захвърли.

Писна пронизно орелът и с порив на вятър отлитна.

Ужас обхвана троянци, щом змея запъплил видяха,

паднал сред тях за поличба на егидодържеца Зевса.

210 Полидамант се обърна отблизо към дръзкия Хектор:

„Хекторе! Винаги ти ме упрекваш в съветите наши,

даже когато приказвам за в полза, понеже не бива

мъж от народа да спори и да възразява на тебе

в бой и в съвети, а само властта ти да увеличава.

215 Аз пък това ще говоря, което за най-добре смятам:

да се не бием с данайци за техните кораби вече.

Мисля, ще стане така, ако тази поличба е вярна:

тъкмо да минат троянци през рова, прехвръкна отляво

кобен орел поднебесен, високо кръжещ над войската;

220 носеше в своите нокти жив змей исполински и ален,

но изтърва го, преди да достигне гнездото си скъпо,

и не можа да го пусне на своите малки за плячка.

Също и ние, дори да съборим със сила голяма

портите и крепостта и дори да отстъпят ахейци,

225 няма спокойно по същия път да се върнем от стана:

там ще оставим мнозина троянци, които врагът ни,

бранейки своите кораби, с острата мед ще избие.

Същото би ни предсказал гадателят, който разбира

ясно поличби небесни и нему народът би вярвал.“

230 А шлемовеецът Хектор със яд го погледна и рече:

„Полидаманте! Ти днес ми говориш слова неприятни!

Можеше друга, по-хубава реч да измислиш от тази.

Ако ли всичко това ти по разум и съвест приказваш,

то боговете безсмъртни отдавна ума са ти взели,

235 щом ме зовеш да забравя завета на Зевс силногръмец,

който на мен го предаде и лично с главата си кимна.

Ти ме заставяш да вярвам на птиците ширококрили;

аз не зачитам пернатите, нито ми грижа създават

вкупом дали прелетяват отдясно към изгрева слънчев,

240 или отляво се носят към залеза^[153] облачно мрачен.

Ние ще слушаме волята само на Зевса всесилен,

който всевластно владее над всички безсмъртни и смъртни.

Има единствена вярна поличба — родина да браним.

Ти пък защо си изплашен от лютата сеч на войната?

245 Всички ний даже да паднем убити при стана аргийски,

ти поне страх не изпитвай, че може и сам да загинеш:

нямаш юнашко сърце във гърдите си, жадно за битки.

Ако избягаш самичък от боя или подстрекаваш

някого другиго с думи сега да напусне борбата,

250 в миг ще загинеш, пронизан от моето копие остро.“

Каза и тръгна напред, а след него поеха момците

с викот потръсен. Кронид гръмолюбец тогава изпрати

от стръмнините на Ида без жал ураганна вихрушка,

бълваща прах към събраните кораби, а на ахейци

255 здравия разум размъти за слава на Хектор и Троя.

С вяра във тези поличби и в своите сили троянци

почнаха с взлом да разкъртват голямата крепост ахейска,

бойници тежки да сриват, зъбци да събарят от кули,

крепки подпори да клатят, които ахейците вбиха

260 право в земята за предна защита на яките кули.

Щом ги изтръгнеха, щяха да срутят ахейската крепост,

ала данайци не бяха отстъпили още ни крачка.

С кожени щитове своите бойници вкуп оградили,

стреляха по враговете, щом те приближеха стената.

265 Двамата храбри Аякси оттам ръководеха боя,

вредом сновяха, разпалвайки бодрост и жар у ахейци,

с ласкави думи едни насърчаваха, други с обидни,

ако ги зърнеха вече да бягат от тежката битка.

„Мили, които от вас са най-лични по сила, които

270 средни са или последни — различни мъжете са в боя,

всички ще имате днеска еднакво голяма задача.

Вие самите разбирате точно: назад да не бяга

никой към нашите кораби, след като заповед чуе,

само напред се стремете, взаимно си вдъхвайте смелост!

275 Може би мълниевержецът и на нас ще помогне,

за да отблъснем врага и дори до града да го гоним.“

Двамата викаха тъй и подбуждаха в боя ахейци.

Както през зимата белите гъсти снежинки се стелят,

щом промислителят Зевс е решил снегове да изпраща

280 и да показва на смъртните хора стрелите си люти;

той ветровете приспива и сняг непрестанно навява,

за да покрие високи била и скали недостъпни,

тучни полета, богати със лотос, и ниви засети,

тихи пристанища и брегове на морета пенливи;

285 само вълна припълзяла успява снега да погълне,

бяло е всичко останало, щом снегопад се развихря.

Тъй от едните към другите камъни често летяха:

ту към троянци и ту от троянци назад към ахейци —

грохот неспирен се носеше около цялата крепост.

290 Никак тогава троянци и светлият Хектор не биха

портите на крепостта и подпорите твърди разбили,

ако не беше изпратил Кронид своя син Сарпедона^[154]

срещу аргийци, подобно на лъв сред рогати говеда.

Воинът вдигна пред себе си щита всестранно заоблен,

295 меден, кован, велелепен, направен добре от ковача,

който навътре нагъсто сплетените бикови кожи

беше изопнал и с гвоздеи златни скрепил покрай диска.

С щита запазен героят, две копия остри размахал,

буйно се спусна, подобно на лъв в планините отраснал,

300 който отдавна месо не е вкусвал; духът му го тласка

овчи стада да нападне и в здрава кошара да влезе,

нищо че там той налита на будни овчари, които

зорко овцете си пазят със псета и копия дълги.

Без да е опит направил, не иска назад да се върне,

305 или прескача и плячка задига стремглав, или пада

още сред първите, с копие мушнат от ловка десница.

Тъй и тогава подтикна духът Сарпедона божествен

с устрем да срине стената и нейните бойници яки.

Тутакси той се обърна към Главка, сина на Хиполох:

310 „Главке! Защо сме зачитани двама със тебе най-много

с почетно място, с отбрано месо и препълнени чаши

в Ликия цяла и всички ни тачат наред с боговете?

Имаме ширно владение близо до Ксант буйноструен,

плодна земя за градини и ниви, посети с пшеница.

315 Ето защо е потребно да бъдем сред първите воини

и да се бием геройски в разгара на жежката битка,

за да говори така всеки наш крепкобронен ликиец:

«Никак не са ни безславни царете, над Ликия властни,

нищо, че много изяждат овни угоени и тлъсти,

320 пият и меденосладко, отбирано вино, но имат

доблест и мощ да воюват в ликийските първи фаланги.»

Друже мой! Ако ли ние, избягали днес от борбата,

бихме останали двама завинаги млади, безсмъртни,

нямаше аз да се бия сред първите смели редици,

325 нямаше теб да изпращам във боя, прославящ мъжете,

но ни заплашват безспир смъртоносни, безчислени Кери.

Никой не може от тях да избяга, нито да се скрие.

Хайде да тръгнем за слава на другиго или за своя.“

Тъй рече. Главк не отказа, речта му послуша веднага.

330 Двама се втурнаха право напред с многобройни ликийци.

Ужас обзе Менестей Петеосов, когато ги зърна.

Те му нападнаха кулата, носейки гибел за нея.

Гледаше той в крепостта на ахейци дали ще открие

някой водач да отблъсне със него смъртта от бойците.

335 Скоро съгледа Аяксите двама, на бой ненаситни;

бяха наблизо, а също и Тевкър пред свойта палатка,

ала не чуха сина Петеосов, когато им викна —

толкова шум се бе вдигнал, та грохот достигна небето:

удари в щитове, в гривести шлемове, в порти огромни.

340 Бяха вратите залостени плътно, троянците спряха,

искайки да ги изкъртят със сила и вътре да влязат.

Тутакси прати вестителя верен Тоот при Аякса:

„Богородени Тооте! Изтичай да викнеш Аякса,

по-добре двамата викай: от всичко това е най-харно,

345 тъй като вече заплашва оттука невиждана гибел.

Зле ни притиснаха група ликийски водачи, които

тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.

Ако и там, при двамината, тежко сражение става,

нека тогава самичък Аякс Теламонов да дойде —

350 с него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.“

Тъй каза. Щом го изслуша вестителят, хукна веднага.

С тичане стигна стената на меднохитонни ахейци,

спря се при двамата храбри Аякси и тъй им продума:

„Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!

355 Милият син Петеосов, герой Менестей, ви подканя

само за малко да дойдете, с нас да делите теглото,

по-добре двама елате: от всичко това е най-харно,

тъй като там ни заплашва наскоро невиждана гибел;

зле ни притиснаха група ликийски водачи, които

360 тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.

Ако и тука, при двама ви, тежко сражение става,

нека героят Аякс Теламонов самичък да дойде.

С него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.“

Рече. Огромният син Теламонов молбата послуша,

365 тутакси каза крилати слова на сина на Ойлея:

„Сине Ойлеев Аяксе, и ти, Ликомеде безстрашен!

Тук останете, подтиквайте да се сражават данайци!

Аз ще отида натам, за да взема участие в боя.

Щом им помогна, веднага обратно при вас ще се върна.“

370 Тъй рече едрият син Теламонов и тръгна на помощ.

С него потегли и Тевкър — той брат еднокръвен му беше.

Тях придружи Пандион, носещ лъка изопнат на Тевкър.

Бързайки все край стената отвътре, достигнаха горе

кулата, где Менестей със отряда си беше притиснат.

375 Мощни ликийски водачи и мъдри съветници както

тъмна вихрушка връхлитаха с пристъп към бойници крепки.

С ярост се сблъскаха там враговете и трясък избухна.

Първом Аякс Теламонов на място погуби героя,

вожда сърцат Епиклей, Сарпедонов обичен приятел;

380 той го удари опасно със камък грамаден и ръбест,

който лежеше прикрит зад стената до бойница здрава.

Мъчно човек от сегашните хора на възраст цветуща

с две ръце би го поместил, а той го повдигна и хвърли.

Четиривърхия шлем Епиклеев строши и му смаза

385 целия череп. Същински гмурец, Епиклей се преметна

чак от високата кула; духът му от костите литна.

Тевкър улучи юначния Главка, сина на Хиполох,

тъкмо изкачващ стената; със люта стрела го прониза

право в откритото рамо — така го извади от боя.

390 Скришом назад от стената Главк скочи, та никой ахеец

раната да му не види и с горди слова да се хвали.

Мъка обзе Сарпедона, когато съгледа, че бяга

Главк надалече, но сам не забрави жестоката битка.

Той в Алкмаона, потомък на Тестора, копие мушна,

395 после го дръпна обратно и оня повлечен се просна:

пъстрите медни доспехи по него отекнаха звънко.

А Сарпедон със ръцете си сграби зъбец от стената,

почна със яд да го тегли и цял го откърти издъно;

горе зидът се оголи и път за мнозина отвори.

400 Тевкър с Аякс се насочиха към Сарпедона. И с лъка

Тевкър улучи блестящия ремък на щита, покриващ

плътно гръдта му, но Зевс отклони гибелта от сина си,

за да не падне безжизнен при вражите корабни кърми.

Сетне се спусна към него Аякс и удари му щита,

405 без да пробие медта, но отблъсна героя нападащ.

Цар Сарпедон се отдръпна за малко, но в боя остана:

беше духът му изпълнен с надежда да стигне до слава.

Той се обърна и викна на богоподобни ликийци:

„Вие, ликийци! Така ли забравяте бурната смелост?

410 Много е мъчно за мене, макар да съм силен и храбър,

сам да разбия стената и път да открия към стана.

Тръгвайте заедно с мене: мнозина по-лесно успяват.“

Тъй каза. Те се смутиха от укора строг на водача.

В гъсти редици застанаха около вожда съветник.

415 Също аргийците стягаха свойте редици отсреща,

там зад зида: сред войските започваше дело велико.

Нито ликийците силни успяха да срутят стената,

път да открият направо към бързите кораби с пробив,

нито данайците конеборци можаха ликийци

420 крачка да върнат назад от стената, където стояха.

Както двамина съседи се карат в полето за синор,

с мерки^[155] в ръцете застанали в общата нива голяма,

тясно пространство заемат и спорят за равните части,

тъй и зъбците разделяха там враговете, които

425 в боя разчитаха върху гърдите си бикови кожи,

опнати в щитове кръгли и в щитове лекоподвижни.

Имаха рани от копия медни в телата мнозина:

някои бяха в гърба поразени при опит за бягство,

други пък право в гърдите през техните щитове твърди.

430 Кули и бойници каменни бяха опръскани вредом

с алени кърви на много троянци и много ахейци,

но не можаха ликийците в бяг да обърнат ахейци.

Двете страни бяха, както везните на честна предачка:

тя във блюдата поставя наравно и тежест, и вълна,

435 за да изкара оскъдна прехрана за своите рожби.

Тъй в равновесие бяха войната и върлата битка,

докато Зевс не изпрати по-висша прослава на Хектор,

който пръв беше проникнал във здравата крепост ахейска.

Той се провикна високо, та всички троянци да чуят:

440 „Смело троянци, напред! Крепостта на аргийци рушете.

Хвърляйте огън разпален по техните кораби вити!“

С тези слова ги подбуди и всички с ушите си чуха.

Дружно стената нападнаха, почнаха да се катерят

върху отделните зъбери, стискайки копия остри.

445 Хектор повдигна с ръце и понесе огромен камък,

сложен пред портите, долу широк, а отгоре заострен.

Двама мъже от народа, каквито са днешните хора,

даже най-силните, биха в кола го поставили с мъка,

Хектор обаче самичък го вдигна и лесно размаха:

450 лек го направи за него синът на лукавия Кронос.

Както овчар без усилия овнешко руно понася

само с едната ръка и товара дори не усеща,

тъй и синът на Приама понесе грамадния камък

сам към двукрилите порти високи, прилепнали плътно,

455 срещуположни два лоста отвътре ги крепко държаха,

яко притъкнати двата един върху друг със ключалка.

Спря се наблизо, замахна и блъсна вратите в средата,

ширно разкрачен, та ударът още по-мощен да бъде.

Двете резета разчупи и камъкът вътре попадна

460 с тежест голяма. Вратите изтряскаха грозно, гредите

не издържаха, а двете крила се разпръснаха вредом,

камъкът щом ги докосна. Блестящият Хектор се впусна,

с образ на нощ бързолетна, облечен от горе до долу

в медно, страхотно сияние, с копия две във ръцете.

465 Бог само би му излязъл насреща, назад да го върне,

щом тъй нахлу през вратите; очите му в огън горяха.

Той се възви към войската и викна на свойте троянци

с устрем да минат зида: те изпълниха заповедта му.

Скочиха бързо едни през стената, а други стремглаво

470 пряко вратите се вляха. Данайци побягнаха в ужас

право към кухите кораби: шум непрестанен затътна.