Омир
Илиада (3)

Трета песен
Клетви
Тейхоскопия
Единоборство между Парис и Менелай

След като двете войски се строиха със свойте водачи,

вкупом троянци се спуснаха с крясък и шум като птици;

също тъй грак се понася от жерави горе в небето,

бягащи вече от зимата и дъждовете проливни;

5 с писък високо летят към далечни води океански,^[31]

носейки само убийство и смърт за мъжете пигмеи;^[32]

призори щом срещу тях се отправят във битка жестока.

А пък ахейците тръгнаха мълком, но дишаха ярост,

пълни с гореща решимост във бой да се бранят взаимно.

10 Както мъгла в планините от южния вятър се стеле,

лоша за клети овчари, по-мила от нощ за крадеца —

виждащ пред себе си само пространство на хвърлей със камък,

тъй се надигна и прах от краката, когато вървяха:

че бързешком прекосяваха пеши полето просторно.

15 Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени,

сам Александър божествен излезе пред всички троянци

с кожа пантерска през рамо, с извития лък и със меча,

горд пред войските размахващ две копия с върхове медни,

всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита

20 с него да влезе и страшно сражение двама да почнат.

Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра

дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници,

той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка —

дива планинска коза или едър елен виторожец.

25 Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва,

даже и погнат от кучета бързи и яки младежи.

Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра,

силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички.

От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.

30 Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес,

в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна.

Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне.

Както човек сред планински усои, змия щом съгледа,

мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери,

35 хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива,

тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци,

смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес.

Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума:

„Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!

40 Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен!

Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе,

вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички!

Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси:

доблестен вожд са те смятали заради твоята външност,

45 ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост!

Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето

с нашите кораби, свика за поход любими другари,

стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе

чудно красива Елена, снаха на прочути герои:

50 мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа,

за враговете ни радост, позор неизказан за тебе.

Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен?

Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш!

Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява,

55 няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш.

Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха

с камъни да те пребият за злото, което им стори.“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих!

60 Винаги твойто сърце е подобно на остра секира,

дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно

дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно,

тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни.

Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин,

65 ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш,

нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема.

Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам,

нека във кръг да насядат троянци и също ахейци,

точно в средата изкарайте цар Менелая и мене,

70 за да се бием сами за Елена и всички богатства.

Който от нас победител излезе и бъде по-храбър,

нека жената със тия богатства да води във къщи.

Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете,

мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват

75 в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“

Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.

Точно в средата излезе, със копие медно в ръката

почна да спира войските и всички се спряха веднага.

А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече,

80 да го уцелят готови и с камъни да го замерват.

Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика:

„Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи!

Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“

Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом.

85 Хектор тогава на двете строени войски заговори:

„Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци,

думите на Александра, виновник за нашата свада.

Той настойчиво предлага троянци и също ахейци

свойте красиви доспехи сега на земята да сложат.

90 В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес,

битка да почнат сами за Елена и всички богатства.

Който от тях победител излезе и бъде по-храбър,

нека жената със тези богатства да води във къщи.

Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“

95 Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива:

„Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае.

Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци,

мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте,

100 тях ги създаде вината на Парис и моята ярост.

Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,^[33]

нека погине, а другите в сговор и мир заживейте!

Агнета две донесете за Слънцето и за Земята:

бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса.

105 И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори,

тъй като има деца вероломни и много неверни,

да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса:

винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко.

Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда,

110 двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“

Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци,

лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка.

Спряха конете в редици и скочиха от колесници,^[34]

свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята

115 толкова близо, че малко поле там остана свободно.

Хектор веднага двамина вестители прати във Троя

агнета две да докарат и тука Приам да повикат.

Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий

в стана да иде при витите кораби, агне да вземе.

120 Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен.

При белоръка Елена със вести отиде Ирида

в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва,

вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров,

първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама.

125 В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше,

пурпурна, двойна,^[35] в която втъкаваше многото мъки

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци,

дълго за нея понасящи удари тежки от Арес.

А бързонога Ирида наблизо застана и рече:

130 „Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати

на конеборци троянци и меднохитонни ахейци!

Тези, които взаимно се требеха върло доскоро,

цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето,

днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла,

135 с щитове те се подпират, в земята са копия вбили.

Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен

единоборство за тебе ще почнат със копия дълги:

на победителя в боя ще бъдеш любима съпруга.“

Каза Ирида, в душата й сладостни чувства събуди

140 към Менелая, към родния град и родители свидни.

Бързо Елена заметна главата си с було сребристо,

тръгна от своята спалня, проливайки горестни сълзи.

Заедно с нея вървяха и две дългополи слугини:

Етра, Питеева щерка, и голямоока Климена.

145 Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските^[36] порти.

Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха

заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,

заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.

Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.

150 Старост отдавна им пречеше в лютите битки да влизат,

ала отлични оратори бяха, тъй както щурците,^[37]

сгушени в шумата, гдето най-сладостни звуци занизват.

Там нависоко седяха такива троянски водачи.

Щом те видяха Елена към кулата вече да идва,

155 тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо:

„Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,

че за такава жена те отдавна понасят неволи!

Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!

Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,

160 повече да не остава за нас и децата ни гибел.“

Тъй си говореха те. А Приам с глас повика Елена:

„Чедо обично, щом тук си дошла, приседни ти до мене,

за да си видиш и прежния мъж, и роднини, и близки.

Ти си невинна за мен, боговете са само виновни,

165 дето подтикнаха тази плачевна война със ахейци.

Хайде сега назови ми по име героя огромен,

кой ли е този ахеец така благороден и снажен?

С цяла глава по-високи и други съзирам, обаче

нивга с очите си аз не съм виждал друг толкова хубав,

170 толкова горд и достоен: на цар по осанка прилича.“

Дивната между жените Елена така му отвърна:

„Мили ми свекре, боязън и почит дълбоко ми вдъхваш!

Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато

заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,

175 също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи.

Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.

Всичко поред ще ти кажа, което ме питаш, разпитваш.

Този е син на Атрея, великият цар Агамемнон:

не само вещ властелин, но и копиеборец прославен.

180 Девер на мен, кучеоката, беше. Но някога беше!“

Тъй каза. А възхитеният старец Приам заговори:

„Сине блажен на Атрея, любимец щастлив на безсмъртни!

Много ахейски герои ти имаш изцяло подвластни.

Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде,

185 там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни,

по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен.

Сбрани стануваха те край брега на реката Сангарий.

Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,

щом се явиха сами амазонките мъжеподобни.

190 Ала фригийците бяха по-малко на брой от ахейци.“

Старецът пак заразпитва, когато видя Одисея:

„Чедо обично, кажи ми какъв е и онзи ахеец.

С цяла глава е по-нисък от цар Агамемнон Атреев,

но по-широк ми изглежда във гръдния кош и в плещите.

195 Свойте доспехи е сложил сега на земята кърмилка,

както овен обикаля военния строй на мъжете.

Той ми напълно прилича на силен овен гъсторунен,

който обхожда голямото стадо овце белорунни.“

А пък Елена, родена от Зевса, така му отвърна:

200 „Този е син на Лаерта, герой Одисей хитроумен,

който израсна в земята на стръмния остров Итака.

Всякакви хитрости знае и много разумни съвети.“

Мъдрият цар Антенор проговори така на Елена:

„Жено, наистина твоите думи са верни напълно.

205 Някога тука пристигна при нас Одисей богоравен.

Пратеник беше за теб с Менелая, любимец на Арес.

Аз ги приех като гости и в къщи ги щедро гощавах.

Тяхната външност и мъдрост можах да изуча отблизо.

Щом се изправеха двама сред много събрани троянци,

210 цар Менелай бе по-личен с плещите си твърде широки,

щом като седнеха, цар Одисей по-величествен беше.

Ала когато пред всички занизаха думи и мисли,

славният цар Менелай заговори свободно и бързо,

кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец,

215 ни празнословец, макар на години да беше по-малък.

Щом се надигна обаче пред нас Одисей хитроумен,

мълком застана, погледна, очите заби към земята;

той не размахваше важно насам и натам своя жезъл,

без да помръдне, стоеше, подобен на прост говорител.

220 Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен.

Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите,

думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни.

Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери.

Ний не се чудехме вече на образа на Одисея.“

225 Трети път пак я запита Приам, щом съгледа Аякса:

„Кой е и този ахеец тъй хубав, мъжествен и едър,

пръв сред аргийци с глава и с плещи прекомерно широки?“

А дългопола Елена, жена над жените, му рече:

„Той е Аякс исполински, велика опора ахейска.

230 Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща;

около него са сбрани и другите критски водачи.

Смелият цар Менелай го приемаше често във къщи

гост да ни бъде любезен, от Крит щом пристигнеше в Спарта.

Виждам и всички останали хубавооки ахейци:

235 лесно аз бих ги познала и бих ги нарекла по име.

Само двамина военни водачи не мога да видя:

конника Кастор и вожда в юмручния бой Полидевка,

моите братя, с които една ни е майка родила.

Или сами не са тръгнали в поход от милата Спарта,

240 или пък, стигнали тук със ахейските кораби морски,

те не желаят сега да участвуват в боя с мъжете,

че се срамуват и плашат от мойта позорна постъпка.“

Каза така, но тях скриваше вече земята богата

някъде в Спарта далечна, във тяхната свидна родина.

245 В Троя вестители носеха божите клетви за вярност —

агнета две и във кози мях вино, що хората радва,

плод на земята. Вестителят славен Идей най-смирено

носеше в длани блестящия кратер и златните чаши.

Той до Приама застана и с тия слова го прикани:

250 „Лаомедонтови сине, стани, че те викат герои

от конеборци троянци и от меднобронни ахейци,

за да положите клетва със жертва в полето на боя.

Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен

скоро двубой за Елена ще почнат със копия дълги.

255 Който надвие, ще вземе жената и всички богатства.

Ние пък мир като сключим и клетви за вярност положим,

да заживеем във плодната Троя, а те да отплуват

в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“

Тъй каза. Старецът трепна и заповед даде: другари

260 верни да впрегнат конете; и мигом се те подчиниха.

Тежко Приам се покачи и опна юздите веднага.

А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна,

гонейки бързо конете през Скейските порти в полето.

Стигнали в стана, където троянци с ахейци стояха,

265 слязоха от колесницата върху земята обилна,

тръгнаха точно в средата на двете враждебни редици.

Мощният цар Агамемнон и цар Одисей хитроумен

тутакси станаха прави, а после вестители славни

сбраха животните жертвени, виното смесиха в кратер.

270 А на царете поредом поляха с вода на ръцете.

Сетне синът на Атрея измъкна със яка десница

ножа, висящ постоянно до дългата ножница с меча,

па от главата на агнета кичури гъсти отряза,

после ги даде на знатни троянци и знатни ахейци.

275 Вдигнал ръце Агамемнон, за тях се помоли високо:

„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Слънце, което навсякъде гледаш и всичко дочуваш,

вие, реки, и ти, земьо, и вий, Персефона и Хадес,

дето наказвате хората, щом се заклеват лъжливо!

280 Вие бъдете свидетели, верните клетви пазете!

Парис Приамов в двубоя ако Менелая погуби,

нека запази Елена и всичките нейни богатства,

ние ще тръгнем обратно със нашите кораби морски.

Русият цар Менелай ако Париса в боя убие,

285 нека троянците върнат Елена и всички богатства;

нека платят на аргийците, както прилича, и откуп,

който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.

Ако Приам и децата на царя Приама не искат

откупа скъп да платят, щом загине сразен Александър,

290 тук ще остана тогава, за откупа пак ще воювам,

за да достигна най-сетне желания край на войната.“

Рече и с ножа преряза гърлата на агнета кротки,

после във тръпки предсмъртни ги сложи Атрид на земята,

вече бездушни, пресякъл им животрептущата сила.

295 Черпейки вино от кратера с чаши, възливаха щедро,

хором горещо се молеха на боговете всевечни.

Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:

„Зевсе велик и преславен! И вие, блажени безсмъртни!

Първи които от нас нарушат нерушимите клетви,

300 техният и на децата им мозък, тъй както туй вино,

да потече по земята; с жените им други да легнат!“

Казваха тъй, но не искаше Зевс да им чуе молбата.

После започна Приам Дарданид да говори пред всички:

„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!

305 Аз ще се върна без бавене във ветровитата Троя,

сили не ще ми достигнат с очите си тука да гледам

как се сражава синът ми със цар Менелая юначен.

Зевс само и боговете безсмъртни единствени знаят

смъртният жребий кому от двамината днес ще се падне.“

310 Старецът рече така, в колесницата агнета сложи,

после и сам се покачи и опна юздите веднага.

А до Приам Антенор в колесницата пъстра се метна.

Двамата с устрем назад се насочиха право към Троя.

Хектор, синът на Приама, и цар Одисей богоравен

315 първо измериха място, където двубоят да стане,

сетне във меднокования шлем заразклащаха жребий:

кой между двамата трябва да хвърли пръв копие медно.

Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към небето.

Всеки ахеец и всеки троянец повтаряше често:

320 „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Който от двамата злото докара на двата народа,

нека погине и слезе в подземното царство на Хадес,

ний да завържем пък дружба и нашите клетви да спазим!“

Казваха тъй. Шлемовеецът Хектор разклащаше шлема,

325 без да го гледа; и жребий за Париса първом излезе.

Всички насядаха в кръг там, където на всекиго бяха

пъстрите бойни доспехи с конете му вихреноноги.

Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,

връз раменете си метна блестящите свои доспехи.

330 Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли,

хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.

Върху гърдите си после надяна и ризница здрава:

тя Ликаонова беше, но точно и нему прилегна.

Той през плещите обрамчи и меча си сребърногвозден,

335 после пое във ръката си щита огромен и плътен.

Върху главата си мощна постави шлем, вещо направен,

с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.

Взе си и копие яко, което на длан му допадна.

Също така Менелай си обличаше светли доспехи.

340 След като всеки сред свойте другари в доспехи се стегна,

тръгнаха двамата смело сред двете враждебни редици,

гледайки страшно; когато ги зърнаха, уплах обхвана

в миг конеборци троянци и медноколенни ахейци.

Близо опълчени спряха на определеното място,

345 гневно един срещу друг заразмахваха копия остри.

Пръв дългосенното копие цар Александър запрати.

Кръглия щит на прочутия цар Менелая улучи,

ала медта не проби и върхът му се вгъна навътре.

Втори Атрид Менелай се прицели със копие медно,

350 след като беше отправил молитва към татко ни Зевса:

„Зевсе, стори да накажа във бой Александър божествен!

Хайде, убий го чрез мене за злото, което извърши,

за да не смее и никой от идните наши потомци

лошо да прави на дом, гостолюбно и щедро приел го.“

355 Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

Кръглия щит на прочутия Парис Приамов умери.

Тежкото копие с екот премина през щита му лъскав

и през изкусно кованата броня проникна дълбоко,

та му разкъса хитона във долната част до корема.

360 Парис чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.

Цар Менелай пък извади и меча си сребърногвозден,

силно замахна, удари в металния гребен на шлема.

Мигом изпусна си меча, начупен на ситни парчета;

той към небето безкрайно погледна и горко изохка:

365 „Татко наш Зевсе! По-зъл сред безсмъртните няма от тебе!

Вярвах, че вече наказвам аз Парис Приамов за злото,

ала сега ми се счупи огромният меч във ръцете,

хвърлих напразно и копие, без да го даже засегна.“

Втурна се, Париса сграбчи за шлема със конската грива

370 и го повлече назад към ахейците медноколенни.

Пъстрият ремък душеше тъй нежната шия на Парис —

ремъкът бе под брадата опънат и свързваше шлема.

Би го отмъкнал така и най-хубава слава спечелил,

ако не беше видяла това Афродита богиня.

375 Сряза тя ремъка жилав, направен от бикова кожа.

Шлемът опразнен остана в ръката на цар Менелая.

Той развъртя го, замахна и сред меднобронни ахейци

го запокити, а верни другари веднага го взеха.

Гневен, отново се спусна, решен да убие той Парис

380 с копие медно, но пак Афродита го лесно запази,

тъй като беше богиня. Покри го с мъгла непрогледна,

па го отнесе направо в уханната прелестна спалня.

После отиде да викне Елена, която намери

в стройната кула и много троянки стояха със нея.

385 Хвана я тя за нектарната дреха, с ръка я придръпна,

образа взела напълно на нейната стара предачка.

Някога, още догдето щастливо живееше в Спарта,

тънки й прежди предеше и беше й много обична.

Нейния образ приела, така Афродита продума:

390 „Скоро ела! Александър те вика да дойдеш в двореца.

Той е във спалнята вече, в леглото, направено вещо,

с хубост и дрехи сияе, и никога няма да кажеш,

че се е върнал от бой, а че свеж на хорото отива

или че той си отдъхва, щом вече е спрял да играе.“

395 Тъй рече тя, развълнува сърцето й тръпно в гърдите.

Ала когато погледна прекрасната божия шия,

нежната хубава гръд и очите й ярко блестящи,

трепна в уплаха Елена и думи такива издума:

„Светла богиньо, защо ли се мъчиш така да ме мамиш?

400 Или желаеш далеч да ме водиш във град многолюден,

център на Фригия, или дори във Меония скъпа,

там ако друг между смъртните хора на теб е любимец?

Или понеже сега Менелай победи Александра,

иска и мене, омразната, в къщи да върне обратно,

405 та затова си застанала тука с коварство в сърцето?

Тръгвай, при онзи седни, откажи се от пътя божествен,

нито пристъпвай с нозете си вече в Олимп белоснежен.

Винаги ти му слугувай, обсипвай го с ласкави думи,

докато сам те направи наложница или съпруга.

410 Няма аз там да отида — за укор достойно ще бъде,

с чужд да споделям леглото, троянките мене ще хулят.

Имам си без това аз страдания неизмерими.“

С гняв Афродита богиня така на Елена отвърна:

„Дръзка! Недей да ме сърдиш, че аз ще те ядно напусна.

415 Днес ще те люто намразя, тъй както преди те обичах.

Гибелна злоба ще вдъхна към теб у троянци, данайци —

двата враждебни народа: и ти ще загинеш позорно.“

Тъй каза. Ужас обхвана Елена, родена от Зевса.

Метна си було блестящо-сребристо и тръгна безмълвно,

420 скрита от всички троянки: богинята беше пред нея.

Щом като стигнаха вече в двореца чудесен на Парис,

двете слугини подеха домашната работа мигом,

дивната между жените отиде във своята спалня.

А Афродита, усмихната мило, повдигна креслото

425 и го понесе самичка, наблизо до Парис го сложи.

Седна Елена, родена от егидодържеца Зевса,

поглед отвърна встрани и съпруга си с думи упрекна:

„Ти си пристигнал от боя, а трябваше там да погинеш,

паднал от храбрия, който ми беше съпруг преди тебе!

430 Ти ми се хвалеше, уж си по-горен от цар Менелая

както по сила и сръчност, така и със копие остро.

Хайде повикай ти сам Менелая, любимец на Арес,

за да се биеш отново със него. Но аз те съветвам

тук да останеш, недей се сражава със цар Менелая,

435 тъй неразумно във битка недей да се впущаш със него,

за да не паднеш веднага пронизан със копие медно.“

В отговор Парис Приамов отправи й думи такива:

„Жено, недей наранява сърцето ми с тежки обиди,

дето сега Менелай победи с помощта на Атина.

440 Него и аз ще надвия — и нам богове ни помагат!

Нека в постелята вкусим сега от любовна наслада,

Огън подобен сърцето ми още до днес не познава

даже когато те грабнах от твоята Спарта обична,

благополучно със морските кораби вити доплувах

445 в остров Краная и вкусих за първи път твоите ласки.

Повече днеска те любя и сладък копнеж ме обзема.“

Каза, към ложето тръгна. След него пое и Елена.

Легнаха двама в леглото, със тънка резба украсено.

А Менелай сред войската сновеше подобен на хищник,

450 няма ли нейде да зърне пак богоподобния Парис.

Но не можа да покаже на цар Менелая юначен

Париса никой троянец и никой прославен съюзник.

Ако го бяха видели, не биха от обич го скрили:

беше на всички омразен, подобно на черната гибел.

455 Мощният цар на мъже Агамемнон Атреев им рече:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Явно победата грабна Атрид Менелай гръмогласен.

Вие предайте Елена и всичките нейни богатства,

както прилича, платете сега на аргийците откуп,

460 който за дълго да помнят и нашите бъдни потомци.“

Каза Атрид и ахейците дружно това одобриха.