Джоан Роулинг
Хари Потър и Нечистокръвния принц (9)

9. Нечистокръвният Принц

На следващата сутрин Хари и Рон се срещнаха с Хърмаяни в общата стая преди закуска. Като се надяваше на подкрепата й, Хари побърза да разкаже на Хърмаяни какво беше чул да казва Малфой в Експреса за Хогуортс.

— Но той явно се е перчел пред Паркинсон, не мислиш ли? — бързо го прекъсна Рон, преди Хърмаяни да успее да каже нещо.

— Ами… — несигурно каза тя — Не знам. На Малфой му отива да се прави на по-важен отколкото е… но да излъже така…

— Точно така! — отговори Хари, но не можа да продължи, защото много хора се опитваха да подслушат разговора им, да не споменаваме, че си шушукаха и го зяпаха.

— Грубо е да се сочи. — скастри Рон един особено настоятелен първокурсник, когато се наредиха на опашката пред Дебелата Дама. Момчето, което мърмореше на приятеля си нещо за Хари иззад ръката си, почервеня и избяга разтревожено през дупката. Рон се разсмя.

— Обичам да съм в шести курс. А и тази година ще имаме свободно време. Цели часове, в които можем просто да си седим и да си почиваме.

— Това време ще ни трябва, за да учим, Рон. — каза Хърмаяни, като се отправиха по коридора.

— Да, но няма да е днес. — отговори Рон. — Бих казал, че днес ще е истинско губене на време.

— Стой! — извика Хърмаяни, протегна ръка и задържа един четвъртокурсник, който носеше отровно зелен диск, стиснат здраво в едната му ръка. — Зъбатите фризбита са забранени, дай го тук! — сурово добави тя.

Намръщеното момче й подаде ръмжащото фризби, промъкна се под ръката й, и продължи с приятелите си. Рон го изчака да изчезне от поглед, след което издърпа фризбито от ръката на Хърмаяни.

— Чудесно, винаги съм искал едно от тези.

Протестът на Хърмаяни беше прекъснат от мощен кикот. Лавендър Браун явно намираше забележката на Рон за изключително забавна. Тя продължи да се смее и след като ги подмина и хвърли поглед през рамо към Рон. Рон изглеждаше много доволен от себе си.

Таванът на Голямата Зала бе ясно син и осеян с малки пухкави облачета, точно като квадратите небе, които се виждаха през високите прозорци. Докато набиваха овесена каша и яйца с бекон, Хари и Рон разказаха на Хърмаяни за притеснителния разговор, който бяха провели с Хагрид предната вечер.

— Но той не може сериозно да смята, че ще продължим с „Грижа за магическите създания“! — стресирано каза тя. — Имам предвид, кога някой от нас е показвал… нали знаете… някакъв ентусиазъм?

— Ами така си е, нали? — каза Рон, докато поглъщаше наведнъж цяло варено яйце. — Ние сме единствените, които полагаха усилия в час, защото харесваме Хагрид. Той обаче си мисли, че харесваме тъпия предмет. Мислите ли, че някой ще положи изпита за ТРИТОН?

Нито Хари, нито Хърмаяни отговориха. Нямаше нужда. Знаеха, че никой от техният випуск няма да иска да продължи с „Грижа за магическите създания“. Те избягваха погледът на Хагрид и едва-едва отговориха на ентусиазираното му махване десетина минути по-късно.

След като приключиха с яденето, останаха на местата си и зачакаха Професор Макгонагол да дойде от масата на преподавателите. Раздаването на училищната програма тази година бе по-сложно, тъй като Професор Макгонъгол първо трябваше да потвърди, че са получили необходимите оценки СОВА, преди да се запишат в избраните предмети за ниво ТРИТОН.

Хърмаяни веднага получи разрешение да се запише в класовете по Вълшебство, Защита срещу Черните изкуства, Трансфигурация, Билкология, Аритмантика, Древни руни и Отвари, и се изстреля за първия си час по Древни руни без повече разтакаване. На Невил му отне повече време да се ориентира. Кръглото му лице беше загрижено, когато Професор Макгонъгол погледна списъка с резултати му за СОВА.

— Билкология, добре. — каза тя. — Професор Спраут ще се радва да те види отново, оценката ти е „Изключителен“. Проблемът е в Трансфигурацията. Съжалявам Лонгботъм, но „Приемлив“ не стига, за да продължиш за ниво ТРИТОН. Не мисля, че ще можеш да се справиш с материала.

Невил наведе глава. Професор Макгонагол го погледна през квадратните си очила.

— Защо все пак искаш да продължиш с Трансфигурация? Никога не съм забелязала да ти харесва особено много.

Невил изглеждаше нещастен и измърмори нещо като „баба ми настоява“.

— Хммм — изсумтя Професор Макгонагол. — Крайно време е баба ти да се научи да се гордее с внука който има, а не с този, който мисли че трябва да има — особено след това, което се случи в Министерството.

Невил порозовя и примигна смутено. Професор Макгонагол никога преди не му беше правила комплимент.

— Съжалявам Лонгботъм, но не мога да те допусна в класа за ТРИТОН. Виждам обаче, че имаш „Надхвърлил очакванията“ по Вълшебство — защо не запишеш ТРИТОН там?

— Баба ми мисли, че Вълшебство е мекушав предмет. — измърмори Невил.

— Запиши Вълшебство — каза Професор Макгонъгол, — а аз ще пратя на Аугуста писмо, за да й напомня, че щом тя не си е взела изпита СОВА по Вълшебство, това не значи, че предмета е безполезен. — Тя се усмихна леко на невярващото изражение на лицето на Невил, потупа една празна програма с върха на пръчката си и му я върна, вече пълна с подробности за часовете му.

След това Професор Макгонагол се обърна към Парвати Патил, чиито първи въпрос беше дали Фирензи, красивият кентавър, все още води Пророкуване.

— Той и Професор Трелони ще си поделят часовете тази година. — отговори Професор Макгонагол с намек за недоволство в гласа. Знаеше се, че тя презира Пророкуването. — Шести курс се поема от Професор Трелони.

Пет минути по-късно Парвати се отправи към Пророкуване, изглеждайки малко унила.

— И така, Потър, Потър… — каза Професор Макгонагол, докато се консултираше с бележките си. — Вълшебство, Защита срещу Черните изкуства, Билкология, Трансфигурация… да, стават. Трябва да отбележа, че съм много доволна от оценката ти по Трансфигурация, Потър, много доволна. Но защо не си кандидатствал, да продължиш с Отвари? Мислех, че имаш амбицията да станеш Аврор?

— Да, така е, но Вие ми казахте, че трябва да изкарам „Изключителен“ на изпита за СОВА, Професоре.

— Трябваше, когато Професор Снейп преподаваше по този предмет. Професор Слагхорн обаче, с удоволствие приема в класа за ТРИТОН ученици, получили „Надхвърлил очакванията“ на изпита за СОВА. Искаш ли да продължиш с Отвари?

— Да, — каза Хари. — но не съм си купил учебниците, нито съставките за отварите, нито…

— Сигурна съм, че Професор Слагхорн ще може да ти заеме. — каза Професор Макгонагол. — Много добре Потър, ето ти програмата. А, между другото — вече двадесет човека са се записали за пробите за отбора по куидич. Ще ти предам списъка в най-скоро време, за да избереш дата за пробите.

Няколко минути по-късно Рон беше записал същите предмети като Хари и двамата заедно напуснаха масата.

— Виж, — щастливо каза Рон, докато проучваше програма си, — сега имаме свободен час… и свободен час след междучасието… и още един след обед… супер!

Те се върнаха в общата стая, която сега беше празна, с изключение на няколко седмокурсници, в това число Кейти Бел. Тя беше единственият останал член от оригиналния отбор по куидич на Грифиндор, към който Хари се беше присъединил през първата си година.

— Знаех си, че ще я дадат на теб, чудесно. — каза тя и посочи капитанската значка на гърдите на Хари. — Кажи ми, когато назначиш пробите.

— Не ставай глупава. — отговори Хари. — Ти няма да минаваш на проби, гледал съм те как играеш пет години…

— Не трябва да започваш така! — предупредително каза тя. — Каквото и да знаеш, може да има някой много по-добър от мен. Много добри отбори са се проваляли, само защото капитаните са продължавали да играят със стария отбор, или са допускали приятелите си в него…

Рон изглеждаше притеснен и започна да си играе със Зъбатото фризби, което Хърмаяни беше конфискувала. То се въртеше из стаята, ръмжеше и се опитваше да отхапе парчета от гоблена. Жълтите очи на Крукшанкс го следяха и той съскаше, когато фризбито се приближаваше твърде много.

Един час по-късно те неохотно напуснаха залятата от слънце обща стая и се отправиха към стаята по „Защита от тъмните изкуства“, четири етажа по-надолу. Хърмаяни вече се беше наредила на опашка пред стаята, носеше наръч тежки книги и изглеждаше напрегната.

— Имаме огромно домашно по Руни. — нетърпеливо каза тя, когато Хари и Рон се приближиха. — Петнадесет инчово есе, два превода и трябва да прочета тези до сряда!

— Срамота. — прозина се Рон.

— Почакай само! — възмутено каза тя. — Обзалагам се, че Снейп ще ни затрупа с домашни.

Докато тя говореше, вратата на класната стая се отвори и Снейп излезе в коридора. Жълтеникавото му лице както винаги бе обградено от двете страни от мазна черна коса. Над опашката незабавно надвисна тишина.

— Влизайте. — каза той.

Хари се огледа, докато влизаха. Снейп вече беше оставил отпечатъка си върху стаята. Тя беше по-мрачна от обикновено, тъй като завесите бяха спуснати и свещите горяха. Нови картини висяха по стените и много от тях бяха на хора, които явно крещяха от болка, други показваха зловещи спортни травми или странно изкривени части от тела. Никой не проговори, докато се настаняваха, а само се оглеждаха към призрачните, страховити картини.

— Не съм ви казал да вадите учебниците си. — каза Снейп, като затвори вратата и се обърна с лице към класа. Хърмаяни припряно пусна копието си от „Да се изправим срещу Безликия“ обратно в чантата си и я натика под стола си.

— Искам да ви кажа нещо и се нуждая от пълното ви внимание.

Черните му очи се бродеха из техните лица и се задържаха за момент по-дълго върху Хари.

— Мисля, че през последните пет години, сте имали петима учители по този предмет.

„Мислиш значи… все едно не видя как всичките идват и си отиват, а ти се надяваше да си следващия“, язвително си мислеше Хари.

— Естествено, всички тези учители имат различни подходи и приоритети. Като вземем предвид това объркване, съм изненадан, че толкова много от вас са си взели изпита СОВА по този предмет. Ще бъда още по-изненадан, ако това се повтори и с изпита за ТРИТОН, тъй като работата ще бъде много сложна.

Снейп се заразхожда из стаята и продължи с по-тих глас:

— Черните изкуства — каза той — са много, разнообразни, променящи се, и вечни. Да се борим с тях, е като да се борим с многоглаво чудовище, на което, всеки път щом му отсечем глава, на нейно място пораства друга, още по-жестока и умна от предишната. Ще се борите с това, което е гъвкаво, мутиращо, неразрушимо.

Хари се втренчи в Снейп. Едно беше, да се уважават Тъмните изкуства като опасен враг и съвсем друго да говориш за тях с любов и внимание в гласа, както правеше Снейп.

— Вашата защита, — каза Снейп малко по-високо, — трябва да бъде също така гъвкава и изобретателна, както изкуството, срещу което се борите. Тези картини, — той посочи няколко, докато ги подминаваше, — ни дават ясна представа, за това, което се случва с тези, подложени например, на проклятието Круциатус, — и той посочи към вещица, която очевидно пищеше в агония, — на Целувката на Диментора, — магьосник лежеше на кълбо, с празни очи, — или пък да провокирате агресията на Инфериус. — кървава маса на земята.

— Значи са засечени Инфериуси, така ли? — попита Парвати с висок, дрезгав глас. — Сигурно е, че ги използва?

— Черният Лорд е използвал Инфериуси в миналото — отговори Снейп — което значи, че трябва да смятаме, че ще ги използва отново. Сега…

Той се отправи към бюрото си, и отново, учениците го наблюдаваха как минава, а тъмната му мантия се вееше зад него.

— Мисля, че сте съвсем начинаещи в извършването на безсловесни заклинания. Какво е предимството на безсловесното заклинание?

Ръката на Хърмаяни се изстреля във въздуха. Снейп се огледа из стаята, да види има ли друг кандидат, и тъй като нямаше избор, каза отсечено:

— Много добре — Мис Грейнджър?

— Противникът ви не знае какво заклинание се готвите да използвате, — каза Хърмаяни — което ви дава моментно предимство.

— Отговор, цитиран дума по дума от „Стандартен учебник по заклинания, част шеста“ — презрително каза Снейп (в ъгъла Малфой се изхили) — но верен в основата си. Да, тези, които успеят да използват магии без да изговарят заклинанията, печелят момента на изненада. Не всички магьосници могат да правят това. Това е въпрос на концентрация и сила на ума, която на някои, — погледът му отново злобно се спря на Хари, — им липсва.

Хари знаеше, че Снейп мисли за катастрофалните им уроци по Оклумантика през миналата година. Той не свали погледа си, а се смръщи към Снейп, докато той не отвърна поглед.

— Сега се разделете, — продължи Снейп, — по двойки. Единият от двойката ще се опитва да омагьоса партньора си без да говори. Другият ще се опитва да отклони заклинанието, също мълчешком. Действайте!

Въпреки че Снейп не го знаеше, Хари беше научил миналата година поне половината клас (поне всички които бяха членове на ДА) как да призове Защитник. Никой от тях не бе правил магия без да говори обаче. Използваха се солидно количество заклинания. Много хора, едва-едва шепнеха заклинанията, вместо да ги казват на глас. Типично, след около десет минути Хърмаяни успя да отклони промърмореното крако-желиращо заклинание на Невил, без да каже и думичка. Това постижение със сигурност щеше да донесе двадесет точки за Грифиндор от всеки свестен учител, горчиво си помисли Хари, но Снейп го пренебрегна. Той се движеше между учениците докато се упражняваха, и изглеждаше същия занемарен прилеп както винаги, когато се спря да погледа как Хари и Рон се борят със задачата.

Рон, който трябваше да омагьосва Хари, беше станал морав, устните му бяха здраво стиснати, за да не се поддаде на изкушението да промърмори заклинанието. Хари беше извадил пръчката си и напрегнато очакваше да отклони заклинание, което не изглеждаше вероятно да се случи.

— Жалък си, Уизли. — каза след малко Снейп. — Чакай, аз ще ти покажа…

Той насочи пръчката си към Хари толкова бързо, че Хари реагира инстинктивно. Всички мисли за безсловесни заклинания бяха забравени и той извика: „Протего!“

Защитникът му беше толкова мощен, че Снейп загуби равновесие и се удари в бюрото. Целият клас се обърна и сега гледаше как Снейп се изправи намръщено.

— Спомняш ли си, че казах, че ще упражняваме безсловесни заклинания, Потър?

— Да. — твърдо отговори Хари.

— Да, сър.

— Няма нужда да ме наричате „сър“, Професоре. — Думите му се изплъзнаха, преди да се усети. Няколко човека ахнаха, включително Хърмаяни. Зад Снейп обаче, Рон, Дий и Шеймъс се усмихваха одобрително.

— Наказан си, събота вечерта, в офисът ми. — каза Снейп. — Не приемам безочие Потър, дори и от „Избрания“.

— Това беше страхотно, Хари! — изкиска се Рон, веднага щом се измъкнаха и излязоха в междучасие.

— Наистина не трябваше да го казваш — каза Хърмаяни, като се начумери на Рон. — Какво те накара да го направиш?

— Той се опита да ме омагьоса, ако не си забелязала! — ядоса се Хари. — Стигат ми онези уроци по Оклумантика! Защо не се опита да използва друго опитно зайче за разнообразие? И на какво си играе Дъмбълдор в края на краищата, като го оставя да преподава Защита срещу Черните Изкуства? Чухте ли го как говори за Тъмните изкуства? Той ги обожава! И всички тия дивотии, за неунищожимостта…

— Ами… — каза Хърмаяни. — Мисля, че звучеше като теб.

— Като мен??

— Ами да, както когато ни разказваш какво е да се изправиш срещу Волдемор. Ти каза, че не трябва само да си спомниш куп заклинания. Каза, че всичко опира до теб самия, до мозъка и смелостта ти — нали и Снейп това каза? Че всичко опира до това да си смел и с бърза мисъл?

Хари беше толкова поразен, че е запомнила думите му така добре, както и „Стандартния учебник по заклинания“, че не започна да спори.

— Хари! Хей, Хари!

Хари се огледа. Джак Слопър, един от биячите в миналогодишния отбор по куидич, бързаше към тях и държеше руло пергамент в ръка.

— За теб е. — изпухтя Слопър. — Слушай, чух, че ти си новият Капитан. Кога ще са пробите?

— Още не знам. — каза Хари и си мислеше, че Слопър ще има много голям късмет отново да попадне в отбора. — Ще те уведомя.

— О, ами добре. Обаче се надявах да са този уикенд…

Хари обаче не го слушаше. Беше разпознал тънкият, наклонен почерк на пергамента. Като заряза Слопър по средата на изречението, той бързо се отдалечи с Рон и Хърмаяни, като развиваше пергамента в движение.

Скъпи Хари,

 

Бих желал да започнем нашите частни уроци тази събота. Бъди така добър да бъдеш в офиса ми, в 8 часа вечерта. Надявам се, че се наслаждаваш на първия си ден в училище.

 

Искрено твой,

Албус Дъмбълдор

 

П.С. Обичам Кисели газирани напитки (Acid Pops)

— Обича газирано? — объркано попита Рон, който четеше съобщението през рамото на Хари.

— Това е паролата, с която се минава покрай гаргойла пред кабинета му — тихо каза Хари. — Ха! На Снейп няма да му хареса… няма да мога да си изтърпя наказанието!

Той, Рон и Хърмаяни прекараха цялата си почивка, като се чудеха на какво ли ще се учи Хари при Дъмбълдор. Рон мислеше, че най-вероятно ще са мощни заклинания и магии, които Смъртожадните не знаят. Хърмаяни каза, че такива неща са незаконни и предположи, че най-вероятно Дъмбълдор ще учи Хари на сложни защитни магии. След почивката, тя се отправи към Аритмантика, а Хари и Рон се върнаха в общата стая, където неохотно се захванаха с домашното на Снейп. Оказа се много сложно и те не го бяха завършили до момента, когато Хърмаяни се присъедини към тях след обяда (това, разбира се, значително ускори процеса). Точно бяха приключили, когато прозвуча звънеца за началото на двойния час по Отвари и те поеха по познатия път към тъмницата, която преди беше класна стая на Снейп.

Когато пристигнаха в коридора видяха, че само около дузина ученици щяха да продължат в класа за ниво ТРИТОН. Краб и Гойл очевидно не бяха постигнали нужното СОВА ниво, но четирима от Слидерин бяха на линия, в това число — Малфой. Имаше и четирима от Рейвънклоу и един от Хафълпаф — Ърни Макмилън, когото Хари харесваше, въпреки помпозните му маниери.

— Хари, — надуто каза Ърни и протегна ръка към Хари. — нямах възможност да говоря с теб по време на Защита срещу Черните Изкуства тази сутрин. Урокът беше добър, но защитниците са стара работа, поне за нас, членовете на ДА… а как сте вие, Рон, Хърмаяни?

Преди да успеят да отговорят нещо повече от „Добре“, вратата на тъмницата се отвори и коремът на Слагхорн го изпревари през вратата. Те се отправиха към стаята, а той поздрави Хари и Забини с особен ентусиазъм.

Тъмницата беше, съвсем необичайно, вече пълна с изпарения и странни миризми. Хари, Рон и Хърмаяни душеха с интерес, докато минаваха покрай големи, бълбукащи котели. Четиримата Слидеринци седнаха на една маса, както и четиримата от Рейвънклоу. Това накара Хари, Рон и Хърмаяни да си поделят последната маса с Ърни. Те избраха масата най-близо до оцветен в златно котел, от който се издигаше най-примамливата миризма, която Хари някога беше подушвал. По някакъв начин тя напомняше на Хари едновременно за захарна пита, дървесната миризма на дръжка на метла и нещо цветно, което може би беше подушвал в Хралупата. Хари установи, че диша много дълбоко и спокойно, и че парите на отварата го изпълваха като течност. Завладя го истинско спокойствие. Той се усмихна на Рон, който му се усмихна мързеливо в отговор.

— Сега, сега, сега. — каза Слъгхорн, чиято масивна фигура потрепваше сред множеството изпарения. — Всички извадете везните си и набора за отвари и не забравяйте екземплярите си от „Приготвяне на отвари за напреднали“…

— Сър? — каза Хари и вдигна ръка.

— Хари, момчето ми?

— Аз нямам нито учебник, нито везни, нито нищо, Рон също няма — разбирате ли, не знаехме, че ще можем да посещаваме класът за ТРИТОН…

— А да, Професор Макгонагол ми спомена… не се притеснявай, скъпо момче, изобщо не се притеснявай. Можете да ползвате съставки от запасния шкаф за днес, и съм сигурен, че мога да ви заема везни, а и имаме няколко стари учебника тук, ще свършат работа докато си поръчате от Флориш и Блотс…

Слагхорн се отправи към шкафа в ъгъла и след като го разрови за момент, се върна с две доста смачкани копия на „Приготвяне на отвари за напреднали“ от Либатиус Борадж, които връчи на Хари и Рон, заедно с две потъмнели везни.

— Сега — каза Слагхорн, върна се в предната част на стаята — съм ви приготвил няколко отвари, просто за старт. Това са част от нещата, които ще трябва да можете да приготвяте, когато завършите часовете ТРИТОН. Трябва да сте чували за тях, дори и още да не сте ги приготвяли. Някой може ли да ми каже това какво е?

Той посочи котела, най-близо до масата на Слидерин. Хари леко се понадигна на мястото си и видя нещо, което приличаше на обикновена вода, да ври в котела.

Добре тренираната ръка на Хърмаяни се вдигна във въздуха преди всички останали. Слагхорн я посочи.

— Това е Веритасериум, безцветна, неароматна отвара, която принуждава изпилият я да казва истината. — каза Хърмаяни.

— Много добре, много добре. — щастливо каза Слъгхорн. — Сега… — продължи той и посочи котела до масата на Рейвънклоу, — тази тук е много добре известна. Споменава се в последната брошура на Министерството. Кой знае…

Ръката на Хърмаяни отново се изстреля във въздуха.

— Това е Многоликова отвара, сър. — каза тя.

Хари също бе разпознал бавно бълбукащата, кална на вид субстанция във втория котел, но нямаше нищо против Хърмаяни да отговори на въпроса. В края на краищата, тя я беше приготвила успешно още през втората им година в училище.

— Чудесно, чудесно! Така, тази тук е… да, мила моя? — каза Слагхорн малко смаяно, когато ръката на Хърмаяни отново разцепи въздуха.

— Това е Амортентия!

— Да, наистина е. Изглежда почти глупаво да питам, но… — каза Слагхорн, който изглеждаше изключително впечатлен. — но, предполагам знаете какво прави?

— Това е най-мощния любовен еликсир на света! — каза Хърмаяни.

— Точно така! Разпознахте го, предполагам, по характерното перлено сияние?

— Да, а и парата се вие на характерни спирали, — ентусиазирано отговори Хърмаяни. — и би трябвало да мирише различно на всеки, според различните ни предпочитания. На мен ми мирише на прясно окосена трева и нов пергаминт, и…

Но тя леко порозовя и не довърши изречението си.

— Може ли да попитам за името Ви, скъпа моя? — попита Слагхорн, като пренебрегна смущението на Хърмаяни.

— Хърмаяни Гррейнджър, сър.

— Грейнджър? Греинджър? Дали случайно не сте роднина на Хектор Дагуорт — Грейнджър, който основа „Най-необикновеното дружество на майсторите на отвари“?

— Не. Не мисля, сър. Виждате ли, аз съм мъгъло-родна.

Хари видя, че Малфой се наведе над Нот и му прошепна нещо. И двамата се захилиха, но Слагхорн не изглеждаше смаян. Точно наопаки, той кимна и погледна от Хърмаяни към Хари, който седеше до нея.

— Охо! „Една от най-добрите ми приятелки е мъгъло-родна, и е най-добрата във випуска ни!“ Предполагам, това е приятелката, за която ми говори, Хари?

— Да, сър. — каза Хари.

— Да, да, получавате двадесет заслужени точки за Грифиндор, Мис Грейнджър. — сърдечно каза Слагхорн.

Малфой изглеждаше точно както когато Хърмаяни го беше ударила. Хърмаяни погледна Хари сияещо и прошепна:

— Наистина ли си казал, че съм най-добрата във випуска? О, Хари!

— Е, какво му е чудното на това? — прошепна Рон, който, по някаква причина изглеждаше раздразнен. — Ти си най-добрата в нашият випуск и аз щях да ти го кажа, ако ме беше попитала!

Хърмаяни се усмихна, но изшътка, за да чуят какво казва Слагхорн. Рон изглеждаше малко недоволен.

— Разбира се, Амортентията не създава истинска любов. Невъзможно е да се създаде или да се имитира любов. Не, това тук просто предизвиква мощен прилив на страст или пристрастяване. Това вероятно е най-опасната и мощна отвара в стаята, о, да. — каза той, като кимна мрачно на Малфой и Нот, които се подсмихваха скептично. — Когато сте живели толкова дълго, колкото мен, няма да подценявате силата на страстната любов. А сега, — добави Слагхорн — е време да започваме работа.

— Сър, не ни казахте какво е това. — обади се Ърни Макмилън и посочи малкият черен котел, който седеше край бюрото на Слъгхорн.

Отварата в него весело се плацикаше. Имаше цвят на разтопено злато и големи капки подскачаха като златни рибки по повърхността й, и въпреки това нито капка не се разливаше.

— Охо… — отново каза Слъгхорн.

Хари беше сигурен, че Слагхорн изобщо не е забравил за отварата, а чакаше да го попитат, заради драматичния ефект.

— Да. Така. Ами това, дами и господа, е най-любопитната малка отвара. Нарича се Феликс Фелишъс. Смятам, — обърна се той с усмивка, за да погледне Хърмаяни, която изпусна шумна въздишка, — че Вие знаете какво прави Феликс Фелишъс, нали Мис Грейнджър?

— Това е течен късмет — въодушевено каза Хърмаяни. — Прави ви късметлии.

Целият клас седна малко по-изправен. Сега всичко, което Хари виждаше от Малфой, беше вратът на русата му глава, защото той най-накрая удостои Слъгхорн с пълното си, нераздвоено внимание.

— Точно така, още десет точки за Грифиндор. Да, странна малка отвара е Феликс Фелишъс. — каза Слагхорн. — Изключително трудна за приготвяне и истинска катастрофа, ако се обърка. Ако обаче се приготви правилно, като тази, ще откриете, че всичките ви начинания са успешни… или поне докато не отмине ефектът й.

— А защо хората не я пият през цялото време, сър? — нетърпеливо попита Тери Бут.

— Защото, ако се взема продължително, причинява лекомислие, безразсъдство и опасна свръх самоувереност. — каза Слагхорн. — Твърде много късмет, разбирате ли… е силно токсичен в големи количества. Но ако се взема разумно и много рядко…

— Пробвали ли сте я някога, сър? — дълбоко заинтересуван, попита Майкъл Корнър.

— Само два пъти през целия ми живот. — отговори Слагхорн. — Веднъж, когато бях на двадесет и четири, и веднъж, когато бях на петдесет и седем. Две пълни супени лъжици със закуската. Два перфектни дена.

Той се взря замечтано в далечината. Дали се превземаше или не, помисли си Хари, но ефектът беше добър.

— И това, — каза Слъгхорн, след като дойде на себе си, — е което ще дам за награда за този урок.

Настъпи мълчание, от което всяко бълбукане и клокочене на околните отвари се усили десетократно.

— Една малка бутилка Феликс Фелишъс. — каза Слагхорн, извади миниатюрна стъклена бутилка с коркова тапа от джоба си, и им я показа. — Достатъчно за дванадесет часа късмет. От изгрев до залез ще имате късмет във всяко начинание. Трябва да ви предупредя, че Феликс Фелишъс е забранена при организираните състезания… спортни събития, например, изпити, или избори. Така че победителят ще трябва да я използва в обикновен ден… и да наблюдава как този обикновен ден се превръща в необикновен.

— Така, — каза Слагхорн, внезапно забързано. — как да спечелите тази забележителна награда? Ами като обърнете на страница десет от „Приготвяне на отвари за напреднали“. Останал ни е малко повече от час до края на часа. Това е времето, за което трябва да се опитате да приготвите Пресушаване на Живата Смърт. Знам, че е по-сложна от всичко, което някога сте правили и не очаквам перфектна отвара от всички ви. Този, който се справи най-добре обаче, ще спечели бутилката Феликс Фелишъс. Започвайте!

Надигна се шум, тъй като всички придърпваха котелите си и започнаха да слагат тежестите на везните си, но никой не разговаряше. Концентрацията в стаята бе почти осезаема. Хари видя, че Малфой бясно рови из екземпляра си на „Приготвяне на отвари за напреднали“. Не можеше да е по-ясно, че Малфой иска да спечели този късметлийски ден. Хари се наведе ниско над измачканата книга, която му зае Слъгхорн.

За най-голямо свое раздразнение, Хари видя, че предишният собственик беше драскал по страниците, така че полетата бяха като щампирани. След като се наведе ниско, за да разшифрова съставките (дори и тук предишният собственик беше писал бележки и задрасквал) Хари побърза към шкафа, за да открие каквото му беше нужно. Като се върна при котела си, той видя, че Малфой реже корени от Валериана, колкото може по-бързо.

Всички хвърляха погледи на това, което правеха останалите. Това беше както предимство, така и недостатък при отварите. Трудно беше да вършиш работата си тайно. След десет минути цялото помещение се изпълни със синкава пара. Хърмаяни, разбира се, изглеждаше най-напреднала. Нейната отвара вече беше станала „гладка, с цвят на черно грозде, течност“, което бе споменато като идеалният среден стадий.

След като наряза корените си, Хари отново се наведе над книгата. Наистина беше много дразнещо, да се опитва да дешифрира насоките под всичките глупави драсканици на предишния собственик, който по някаква причина, беше взел отношение към заповедта да се нарежат сънотворни зърна (Sopophorous bean) и беше добавил алтернативна инструкция: „Намачкай ги с тъпата страна на сребърен нож, освобождава сока по-добре от рязането“.

— Сър, мисля, че сте познавали дядо ми, Абрахас Малфой? — Хари се огледа. Слъгхорн точно подминаваше масата на Слидерин.

— Да. — отговори Слъгхорн, без да поглежда Малфой — Съжалявах да чуя, че е умрял, въпреки че, разбира се, не беше неочаквано, драконова шарка, на неговата възраст…

И той отмина. Усмихвайки се, Хари се наведе отново над котела си. Знаеше, че Малфой е очаквал да бъде третиран като Хари или Забини. Може би дори се надяваше на някакво привилегировано отношение, като това, което получаваше от Снейп. Изглеждаше обаче, че Малфой няма да може да разчита на нищо друго, освен таланта си, за да спечели бутилката Феликс Фелишъс.

Сънотворните зърна бяха много трудни за нарязване. Хари се обърна към Хърмаяни.

— Може ли да взема на заем сребърният ти нож?

Тя кимна нетърпеливо, без да вдига очи от отварата си, което все още беше пурпурна, въпреки че, според инструкциите, досега трябваше да е придобила лек люляков оттенък.

Хари намачка зърната с тъпата част на ножа. За негово учудване незабавно потече толкова много сок, че беше чудно как тези сбръчкани зърна са го побрали. Той набързо изсипа в котела си всичко и за негова изненада отварата моментално придоби точно лилавият оттенък, описан в учебника.

Раздразнението му от предишният собственик на учебника се изпари. Хари присви очи към следващия ред инструкции. Според книгата, трябваше да бърка по посока обратна на часовниковата стрелка, докато отварата стане чиста като вода. Според добавката на предишния собственик, обаче, трябваше да се добавя по едно разбъркване по посока на часовниковата стрелка, на всеки седем в обратната посока. Можеше ли предишният собственик да се окаже прав два пъти?

Хари разбърка по посока обратна на часовниковата стрелка, задържа дъха си и разбърка веднъж по посока на часовниковата стрелка. Отварата стана бледо розова.

— Как постигаш това? — настоя да узнае Хърмаяни, с червено лице и разчорлена коса от изпаренията от котела й. Отварата й все още беше твърдо пурпурна.

— Добави по едно разбъркване по посока на часовниковата стрелка…

— Не, не, в учебника пише обратно на часовниковата стрелка! — сопна се тя.

Хари сви рамене и продължи с това, което правеше. Седем разбърквания в посока обратна на часовниковата стрелка, едно в посока на часовниковата стрелка, пауза… седем разбърквания в посока обратна на часовниковата стрелка, едно в посока на…

През масата Рон усилено ругаеше под нос. Отварата му изглеждаше като течно женско биле (licorice). Хари се огледа. Доколкото можеше да види, ничия друга отвара не беше толкова бледа, колкото неговата. Той се почувства окрилен, нещо, което със сигурност не му се беше случвало никога преди в тъмницата…

— И времето… изтече! — извика Слагхорн. — Спрете да бъркате, ако обичате!

Слъгхорн се разхождаше бавно между масите, взирайки се в котлите. Не коментираше, но от време на време издаваше към отварите усмивка или подсмъркване. Най-накрая стигна до масата, където седяха Хари, Рон, Хърмаяни и Ърни. Той се усмихна печално на катранената смола в котела на Рон. Подмина морско синия буламач на Ърни. Отварата на Хърмаяни награди с одобрително кимване. Тогава видя отварата на Хари и изражение на невероятно възхищение се разля по лицето му.

— Несъмненият победител! — провикна се той. — Чудесно, чудесно, Хари! Мили Боже, ясно е, че си наследил таланта на майка си. Лили имаше толкова лека ръка за отварите! Ето, заповядай, заповядай — бутилка Феликс Фелишъс, както обещах, използвай я добре!

Хари пусна малката бутилка златна течност във вътрешния си джоб. Изпитваше странна комбинация от удовлетворение от вбесените погледи на Слидеринци и вина от разочарованото изражение на Хърмаяни. Рон изглеждаше просто втрещен.

— Как го направи? — попита той Хари, докато напускаха тъмницата.

— Имах късмет, предполагам. — отговори Хари, защото Малфой можеше да ги чуе.

Щом се настаниха на масата на Грифиндор за вечеря обаче, той се почувства достатъчно сигурен да им разкаже. Лицето на Хърмаяни ставаше все по-каменно с всяка следваща дума.

— Предполагам мислиш, че съм излъгал? — завърши той, вбесен от изражението й.

— Ами, не може да се каже, че това е точно твое дело, нали така? — отговори тя твърдо.

— Той просто е следвал различни инструкции от твоите. — каза Рон. — Можеше да се окаже катастрофа, нали така? Но той е поел риска, и спечели! — Той въздъхна. — Слагхорн можеше да даде този учебник на мен, но не, аз получавам този, по който никой нищо не е писал. Повръщано е отгоре му, като гледам страница петдесет и две, но…

— Я чакай малко. — каза глас близо до лявото ухо на Хари и той усети внезапен полъх на цветната миризма, която бе усетил в тъмницата на Слъгхорн. Той се огледа и видя Джини, която седна при тях.

— Добре ли чух? Получавал си заповеди от нещо, което някой е написал в книга, така ли Хари?

Тя изглеждаше разтревожена и ядосана. Хари моментално се досети за какво си мисли.

— Не е това, което мислиш. — успокояващо каза той. — Не като, нали се сещаш, дневникът на Ридъл. Това е просто стар учебник, по който някой е писал.

— Но правиш каквото се казва там?

— Просто опитах някои от съветите, които бяха записани в полетата, честна дума Джини, там няма нищо странно…

— Джини има право. — каза Хърмаяни, като веднага се разгорещи. — Трябва да проверим дали няма нещо странно в този учебник. Искам да кажа, всички тези странни инструкции, кой знае?

— Хей! — възмутено възкликна той, тъй като тя измъкна копието на „Приготвяне на отвари за напреднали“ от чантата му и вдигна пръчката си.

— „Спешиалис Ревелио“ — каза тя, почуквайки по предната корица. Не се случи абсолютно нищо. Книгата просто си лежеше на масата, изглеждайки стара и мръсна.

— Приключи ли? — саркастично попита Хари. — Или искаш да изчакаш да видиш, дали няма да направи няколко задни салта?

— Изглежда ми наред — каза Хърмаяни, като подозрително гледаше учебника. — Явно е само… ами, учебник.

— Хубаво. Сега, ако обичаш, ми я върни — каза Хари и грабна книгата от масата, но тя се изплъзна от ръцете му и се приземи отворена на пода. Никой не ги гледаше. Хари се наведе, за да я вдигне и видя, че нещо беше надраскано в долния край на задната корица със същия ситен, разкривен почерк като на инструкциите, които му спечелиха бутилката Феликс Фелишъс.

„Тази книга е собственост на Нечистокръвния Принц.“