Джоан Роулинг
Хари Потър и Нечистокръвния принц (5)

5. Излишъка на Флегмата^[1]

Хари и Дъмбълдор се приближиха до задния вход на Бърлогата, която бе заобиколена от познатата бъркотия от стари Уелингтънски ботуши и ръждясали котли; Хари можеше да долови тихото клокане на спящите пиленца, идващо от отдалечения навес. Дъмбълдор почука три пъти и Хари видя внезапно раздвижване зад кухненския прозорец.

— Кой е там? — каза нервен глас и той разпозна гласа на г-жа Уизли. — Идентифицирай се!

— Това съм аз, Дъмбълдор, заедно с Хари.

Вратата незабавно се отвори. На прага стоеше г-жа Уизли, ниска, закръглена и носейки стара зелена мантия.

— Хари, миличък! Боже, Албус, изплаши ме, каза да не ви очакваме преди изгрев!

— Имахме късмет — каза Дъмбълдор, въвеждайки Хари през прага. — Слъгхорн се оказа много по-податлив на убеждение, отколкото очаквах. А, здравей, Нимфадора!

Хари се огледа и видя, че г-жа Уизли не беше сама, въпреки късния час. Млада вещица с бледо, сърцевидно лице и с посивяла коса бе седнала на масата, стиснала голяма халба.

— Здравейте, професоре — каза тя. — К’во става, Хари’

— Здрасти, Тонкс.

Хари мислеше, че изглежда измъчена, дори болнава и имаше нещо принудено в усмивката й. Разбира се, външния й вид беше далеч по-малко цветен от обикновено без обичайния й бонбонено розов цвят на косата.

— По-добре да си ходя — каза набързо тя, ставайки и намятайки мантията около рамената си. — Благодаря ти за чая и гостоприемството, Моли

— Моля ви, не си тръгвайте заради мен — каза Дъмбълдор вежливо. — Не мога да остана, имам неотложни въпроси за обсъждане с Руфъс Скримджър.

— Не, не, трябва да си ходя — каза Тонкс, без да срещне очите на Дъмбълдор. — Лека…

— Мила, защо не дойдеш за вечеря този уикенд, Ремус и Лудоокия ще доидат…?

— Не, наистина, Моли… благодаря все пак… Лека нощ на всички.

Тонкс набързо мина през Дъмбълдор и Хари; на няколко крачки от прага се завъртя на едно място и изчезна като дим. Хари забеляза, че г-жа Уизли изглеждаше угрижена.

— Е, ще се видим в Хогуортс, Хари — каза Дъмбълдор. — Грижи се за себе си. Моли, на вашите услуги.

Поклони се на г-жа Уизли и последва Тонкс, изчезвайки точно на същото място. Г-жа Уизли затвори вратата на празния двор и тогава поведе Хари за рамената, към светлината на фенера, за да провери как изглежда.

— Ти си като Рон — въздъхна тя оглеждайки го отгоре до долу. — И двамата изглеждате сякаш са ви приложили Удължаваща магия. Преправих мантията на Рон с четири инча откакто за последно му купих училищните униформи. Гладен ли си, Хари?

— Да — каза Хари, осъзнавайки внезапно колко е гладен.

— Седни миличък, ще ти донеса нещо.

Хари седна и пухкава рижа котка със смачкано лице се покатери на колената му и се установи там, мъркайки.

— И Хърмаяни ли е тук? — зарадва се Хари, докато гъделичкаше Крукшанкс зад ушите.

— О да, тя пристигна завчера — каза г-жа Уизли, почуквайки голям железен съд с пръчката си. Чу се силен пукот и изведнъж започна да бълбука. — Всички са по леглата, разбира се, не ви очаквахме. Ето…

Тя почука гърнето отново, то се издигна във въздуха, полетя към Хари и се прекатури. Г-жа Уизли приплъзна купичката точно навреме, за да хване струйката гъста димяща лучена супа.

— Хляб, миличък?

— Благодаря, г-жо Уизли.

Тя размаха пръчката през рамото си; филийка хляб и нож грациозно се понесоха към масата; хляба сам се наряза, а супника се върна отново върху печката. Г-жа Уизли седна срещу него.

— Значи убедихте Хорас Слъгхорн да се заеме с работата?

Хари кимна, устата му беше толкова пълна с гореща супа, че не можеше да говори.

— Той е учил мен и Артър, — каза Мисис Уизли. — Той бе в Хогуортс преди години, влизайки по същото време като Дъмбълдор, мисля… Хареса ли го?

Устата му бе пълна с хляб, Хари сви рамене и неопределено поклати глава.

— Знам какво имаш предвид, — каза г-жа Уизли проницателно. — Разбира се, може да бъде очарователен, само когато иска да бъде, но Артър никога не го е харесвал. Министерството е пълно със стари любимци на Слъгхорн, той е много добър в това да помага на някой да се изкачи, но никога не е имал много време за Артър — не мислеше, че е достатъчно способен. Е, това само може да покаже, че дори и Слъгхорн прави грешки. Не знам дали Рон ти е казал в някое от писмата си — току-що се случи — повишиха Артър!

Беше очевидно, че г-жа Уизли преливаше от щастие.

Хари погълна голямо количество от много гореща супа и усети, че гърлото му гори.

— Страхотно! — изпъшка той.

— Толкова си сладък — сияеше г-жа Уизли, с насълзени очи от емоцията при изричането на новината, — Да, Руфъс Скримджър е основал няколко нови офиса в отговор на настоящата ситуация, Артър оглавява „Отдела за защита и конфискация на подправени отбранителни заклинания и защитни обекти“. Отговорността е голяма, има десетима души, които докладват за него!

— Какво по-точно…?

— Виж, в цялата тази паника относно Ти-Знаеш-Кой, изникнаха нередни неща за продан навсякъде, неща, за които се предполагаше, че ще опазват от Ти-Знаеш-Кой и смъртожадните. Можеш да си представиш за какво става на въпрос — тъй наречените защитни отвари, сиви, с добавена гной от буботоби или инструкции за отбранителни заклинания, от които всъщност ти падат ушите… А главните виновници са хора като Мъндънгъс Хотелиер, които досега не са имали нито един почтен работен ден през живота си и се възползват от това колко изплашени са всички. Но напоследак се случват отвратителни неща. Онзи ден Артър конфискува кутия със Снийкоскопи^[2], които почти със сигурност са били отгледани от някой смъртожаден. Така че, виждаш ли, това е много отговорна работа и му казвам е просто глупаво да се занимава с електрически щепсъли и контакти и всички останали мъгълски глупости. — Г-жа Уизли завърши речта си със строг поглед сякаш Хари й е казал, че е нормално да се изпускат електрически искри.

— А г-н Уизли все още ли е на работа? — попита Хари.

— Да, всъщност малко закъснява… Каза, че ще се върне около полунощ…

Тя се обърна да види големия часовник, който бе поставен небрежно върху куп чаршафи в коша за пране накрая на масата. Хари го разпозна веднага: Имаше девет стрелки и всяка беше надписана с името на член от семейството. По принцип бе окачен на стената на трапезарията, но отсегашното му положение можеше да се съди, че Мисис Уизли го носеше със себе си навсякъде из къщата. Всяка една от стрелките сега сочеше „смъртна опасност“.

— Така е отскоро — каза Мисис Уизли с не много убедителен глас, — откакто Ти-Знаеш-Кой се завърна, мисля, че всички сме в смъртна опасност… Не мисля, че това се отнася само за нашето семейство… Не познавам други обаче, които да имат часовник като този, така че не мога да проверя. О!

С ненадейно възклицание тя посочи циферблата на часовника. Стрелката на Мистър Уизли сочеше „пътуване“.

— Прибира се!

След миг се почука на вратата. Мисис Уизли подскочи и с ръка на дръжката на вратата побърза да попита:

— Артър, това ти ли си?

— Да, — чу се изморения глас на Мистър Уизли. — Но щях да ти отговоря така, дори ако бях смъртожаден, скъпа. Питай ме нещо!

— О, скъпи…

— Моли!

— Добре, добре… Каква е твоето най-съкровено желание?

— Да открия как самолетите летят.

Г-жа Уизли поклати глава и натисна бравата, но очевидно г-н Уизли я подпираше от другата страна, защото вратата си остана плътно затворена.

— Моли! Трябва да те питам нещо първо!

— Артър, наистина, това е глупаво…

— Как ми казваш, когато сме заедно сами?

Хари можеше да каже, че Г-жа Уизли почервеня със скоростта на светлината; на него самия внезапно му стана топло около ушите и врата и набързо погълна супа, издрънчавайки с лъжицата колкото се може по-шумно.

— Моликлатушкач — прошушна засрамена г-жа Уизли в пукнатината на ъгъла на вратата.

— Правилно — каза г-н Уизли. — А сега ме пусни да вляза.

Г-жа Уизли отвори вратата на съпруга си — слаб, оплешивяващ, червенокос магьосник, носещ очила с рогови рамки и дълга прашна пътна мантия.

— Все още се чудя защо трябва да минаваме през всичко това всеки път като се прибереш. — каза г-жа Уизли, все още изчервена, докато му помагаше да си съблече мантията — Имам предвид, че един смъртожаден може да измъкне отговора, преди да се представи за теб!

— Знам, скъпа, но това е начин на действие от Министерството и трябва да следвам примера. Мирише добре — лучена супа?

Г-н Уизли се обърна обнадежден в посока на масата.

— Хари! Не те очаквахме преди изгрев!

Те си стиснаха ръцете, и той се отпусна на стола близо до Хари, докато г-жа Уизли му слагаше супа и пред него.

— Благодаря ти, Моли. Беше ми напрегнато тази нощ. Някакъв идиот е започнал да продава Метаморфни Медали. Просто ги слагаш на врата си и ще можеш да смениш външния си вид когато си искаш. Стотици хиляди дегизировки… всичко това за десет галеона!

— А какво всъщност се случва, когато ги сложиш?

— В повечето случеи добиваш доста неприятен оранжев цвят, но на няколко души са им изникнали пипала като брадавици по цялите им тела. Сякаш в Свети Мънго си нямат работа!

— Звучи сякаш Фред и Джордж имат пръст в тая работа — каза гжа Уизли колебливо — Сигурен ли си…?

— Разбира се, че съм! — каза г-ин Уизли — Момчетата не биха направили нищо подобно в момента, не и когато хората отчаяно се нуждаят от защита!

— Значи заради това закъсня, Метаморфни медали?

— Не, имахме проблеми с отвратителни връщащи се проклятия надолу в „Елефантенд Касъл“, но за щастие клона на „Магическото Прилагане на закона“ го беше отпратило преди да пристигне.

— Хайде в леглото! — каза с нетърпящ възражение тон г-жа Уизли — Подготвих стаята на Фред и Джорж, за теб е.

— Защо, те къде са?

— О, на „Диагон-али“, нощуват в малък апартамент близо до Шегобийницата им, но са много заети — каза г-жа Уизли — честно казано, първо не одобрявах това, но изглежда, че те наистина имат дарба за бизнес. Хайде, миличък, куфарите ти са вече горе.

— Лека нощ, г-н Уизли — пожела Хари, бутайки обратно стола си. Крукшанс скочи леко от скута му и се измъкна от стаята.

— Лека, Хари — отвърна г-н Уизли.

Хари забеляза, как г-жа Уизли хвърли поглед на часовника над коша за пране преди Хари да напусне кухнята. Всички стрелки отново сочеха „Смъртна опасност“.

Спалнята на Фред и Джордж бе на втория етаж. Г-жа Уизли запали лампата на масата с едно махване на магическата си пръчка, което окъпа стаята в златиста светлина. Дори ароматът, идващ от голямата ваза с цветя, поставена на бюро до малкия прозорец, не би могъл да потисне странния мирис на това, което Хари предположи, бе барут. Значително място от етажното просторанство беше заето от множество ненадписани, запечатани картонени кутии, сред които се мъдреха и училищните куфари на Хари. Стаята имаше вид на временен склад.

Хедуиг избобука щастливо от клетката си на върха на гардероба и излетя през отворения прозорец. Хари знаеше колко е чакала совата за да го види преди ловуване. Пожела на г-жа Уизли „лека нощ“, облече пижамата и се пъхна в едно от леглата. Усети нещо твърдо в калъфката на възглавницата, бръкна и извади лепкаво пурпурно-оранжево бонбонче, и както Хари се досети — Повръщаща таблетка. Усмихвайки се, той се претъркули и незабавно заспа.

Секунди по-късно, или по-скоро, както се стори на Хари, той беше пробуден от шум, подобен на разбиване на вратата от огнестрелно оръжие. Застинал прав като свещ, той усети раздразнителното отдръпване на завесите, а ослепителната слънчева светлина го заслепи. Закрил очите си с една ръка, Хари затърси опипом очилата си.

— К’о ста’а?

— Не знаехме, че вече си тук — изрече гръмогласен и възбуден глас, и Хари получи скоростен и остър удар по върха на главата.

— Рон, не го удряй! — изрече момичешки глас укорително.

Хари намери очилата си и ги сложи, макар че на така силната светлина не би могъл да види почти нищо. След дълго мержелеене, той присви очи и образът на Рон Уизли влезе във фокус, хилейки се наведен към него.

— Добре ли си?

— Не съм бил по-добре — каза Хари търкайки върха на главата си, след което се отпусна на възглавниците зад него. — А ти?

— Не съм зле — каза Рон, придърпа картонена кутия и седна отгоре й. — Кога пристигнахте? Мама тъкмо ни каза.

— Към един сутринта.

— Добре ли са мъгълите? Отнасят ли се с теб както подобава?

— Както винаги. — въздъхна Хари, когато Хърмаяни седна на ръба на леглото му. — Не ми говорят много, а на мен това повече ми допада… Ти как си, Хърмаяни?

— А, добре съм. — отговори момичето, оглеждайки внимателно Хари, сякаш беше болен. Той знаеше какво стоеше зад поведението й. Нямаше никакво желание да обсъжда смъртта на Сириус или каквато и да била друга окаяна тема, затова се измъкна:

— Колко е часът? Да не съм пропуснал закуската?

— Не се безпокой за това. Мама ще ти я донесе на поднос, смята те за недохранен. — каза Рон свивайки презрително очи — Е, какво стана?

— Нищо особено, все пак бях забутан при леля ми и вуйчо ми!

— Не ме баламосвай — свъси се Рон — Говоря за Дъмбълдор!

— Не беше толкова вълнуващо, той просто искаше да му помогна да убеди Слъгхорн да се върне в Хогуортс.

— Е… — разочарова се Рон — Мислехме…

Хърмаяни стрелна Рон с изпепеляваш поглед и той веднага обърна мисълта си.

— Мислехме, че би могло да е нещо такова…

— Така ли? — развесели се Хари.

— Да… Да. Щом Ъмбридж сега я няма, очевидно имаме нужда от нов учител по защита срещу черните изкуства, нали? Така че… Ъъъ… Как го намираш?

— Ами, малко прилича на морж и е бил ръководител на Слидерин — отговори Хари. — Какво има, Хърмаяни?

Момичето го наблюдаваше с очакване едва ли не странни симптоми да излязат на показ, но бързо замести подозрителната си физиономия с неубедителна усмивка.

— Нищо! Разбира се, че не! Ами… ъм… Слагхорн изглеждаше ли… добър учител?

— Ами… — замисли се Хари, — Не може да е по-зле от Ъмбридж, нали?

— Знам кой може да е по-зле от Ъмбридж. — чу се глас от входа на стаята. Малката сестра на Рон влезе, гледайки раздразнително. — Здрасти Хари!

— Какво става с теб? — учуди се Рон.

— Заради нея е! — изхлипа Джини и се метна на леглото на Хари. — Подлудява ме!

— Какво е направила пак? — съпричастно попита Хърмаяни.

— Заради начина по който ми говори е… ако я чуете, ще помислите, че съм на три!

— Знам. — каза Хърмаяни, въздишайки. — Тя е толкова себична!

Хари се учуди от необичайното разискване на Хърмаяни за г-жа Уизли и не би могъл да обвини Рон за изказването му:

— Вие няма ли да я оставите на мира поне за пет секунди?

— Точно така Рон, защитавай я! — ядоса се Джини — Всички знаем, че я харесваш!

Това беше неуместен коментар относно майката на Рон. Хари се почувства сякаш е пропуснал нещо, затова попита:

— Кой…?

Но въпросът му беше получил отговор още преди да го е завършил. Вратата на стаята отново се отвори. Инстинктивно Хари дръпна завивките до брадичката си така силно, че седналите на леглото Джини и Хърмаяни се плъзнаха на земята.

На вратата стоеше жена, жена с такава удивителна красота, че правеше стаята да изглежда странно бездушна. Висока и гъвкава, с дълга сребристоруса коса, тя излъчваше омайващо сребристо сияние. Подносът, който носеше, завършваше картината на пълното й съвършенство.

— ’Арри! — възкликна тя префърцунено — Мина толкова врреме!

Тя се спусна към Хари и зад нея се откри госпожа Уизли, гледайки по-скоро изкосо и остро.

— Нямаше нужда да носиш подноса, тъкмо щях да го донеса!

— Не беше прроблем. — отговори Фльор Делакор, и тикна подноса на коленете на Хари, след което се спусна да го целува по всяка буза. Момчето усети, че местата, докоснати от устните на Фльор направо горят.

— Аз от толкова отдавна желая да те видя! Помниш ли сестрра ми, Габррриел? Не спира да говорри за теб! Ще бъде възхитена да те види отново!!!

— О! Тя… и тя ли е тук? — учуди се Хари.

— О, не не, гллупаво момче! — изрече Фльор с дрънкащ смях — Имах прредвид следващото лято, когато ние… Нима не знаете?

Големите й сини очи се разшириха и тя погледна укорително г-жа Уизли, която смутолеви:

— Не намерихме време да му кажем…

Фльор се обръна отново към Хари, отмятайки сребристата си коса, която удари г-жа Уизли по лицето

— Бил и аз ще се… женим!

— О! — изрече Хари объркано. Не можеше да не забележи, че г-жа Уизли, Хърмаяни и Джини решително отбягваха погледите си. — Уау! Ъъъ… Позравления!

Тя отново се спусна към него и го целуна.

— Билл е много зает в момента, работи много здрраво, както и аз, но само полудневно, за да си подобрря Английския. Той ми отпусна няколко днни за да се… оппознаем със семейството ви! Толкова се заррадвах като рразбррах, че ще идваш! Няма каккво да се прррави тук, освен ако не обичаш пилета и готвене. Ами, наслаждавай се на закуската, ’Арри!

След тези думи тя се обърна грациозно, излезе от стаята и меко затвори вратата след себе си.

Г-жа Уизли създаде звук, приличаш на сумтене.

— Мама я мрази. — прошушна тихо Джини

— Не я мразя! — остро прошепна г-жа Уизли — Просто мисля, че избързват в решението си да сключват брак, това е!

— Познават се от около година. — оспори я Рон, който изглеждаше странно замаян и гледаше в затворената врата.

— Ами, това не е много дълго. Знам защо го правят, естествено… Определено всичко е заради мистериозното завръщане на Вие-знаете-кой. Хората мислят, че могат да бъдат мъртви утре, затова всички пришпорват взимането на всякакви решения, които по принцип отнемат много време. Така беше и последния път, когато той беше могъщ… Хората се колебаха — на ляво, на дясно и… взимаха неточни решения…

— Включително и вие с татко. — измъкна се Джини хитро.

— Да… Но… Ние с баща ти бяхме създадени един за друг, какъв беше смисъла в чакането? — каза г-жа Уизли — Докато Бил и Фльор… Добре, какво общо имат те? Той обича работата си, стъпил е здраво на земята, докато тя е…

— Крава. — допълни Джини, кимайки — Но Бил не е стъпил на земята, той е разрушител на проклятия, нали, предпочита приключения, вълнения… Предполагам, че затова се метна на тая Флегма!

— Престани да я наричаш така, Джини. — остро каза г-жа Уизли, когато Хари и Хърмаяни се засмяха — Ами… По-добре да се захващам… Яж си яйцата, докато са топли, Хари!

Гледайки измъчено, тя напусна стаята. Все още леко замаян, Рон разклати експериментално главата си, сякаш да изкара вода от ушите си.

— Няма ли да свикнете с нея, ако остане в тук? — попита Хари.

— Ти, може би — каза Рон — Но ако ти изкача неочаквано, виж, тогава…

— Това е жалко! — яростно го оспори Хърмаяни, отдалечи се от Рон, колкото се може повече, но когато опря в стената, се обърна и го погледна със скръстени ръце.

— Не я искаш около себе си завинаги, нали? — попита Джини недоверчиво Рон. Но след като присви очи, каза: — Ами мама ще успее да попречи това да се случи, обзалагам се на всичко.

— И как ще го направи? — попита Хари.

— Ами, продължава да опитва да примами Тонкс на вечеря. Предполагам, че се надява Бил да си падне по нея. Надявам се да го направи, далеч по-предпочитам нея в семейството ни.

— Да, бе, и това ще проработи! — подигра се Рон. — Слушай, никой не е способен да отвлече вниманието на Бил, когато Фльор е наоколо. Имам предвид, Тонкс изглежда добре, когато не прави глупави неща с косата си, носа си, но…

— Тя е дяволски по-хубава гледка от тая Флегма! — допълни Джини.

— И е по-интелигентна, все пак е аврор — обади се Хърмаяни от ъгъла.

— Фльор не е глупава, беше достатъчно добра, за да се класира за Тримагическия Турнир — оспори ги Хари.

— Не толкова добра като теб. — изрече Хърмаяни горчиво.

— Предполагам, че харесвате начина по който тая Флегма казва „Каквото и да пррравите“ — пренебрежително подхвърли Джини.

— Не. — каза Хари, пожелавайки да не е заговарял — Просто казвах, че Флегмата… Имах предвид Фльор…

— Предпочитам Тонкс в семейството. — повтори Джини. — Поне тя е забавна.

— Тя не се смее много напоследък. — уточни Рон — Всеки път, когато я видя, прилича на Стенещата Миртъл.

— Не е честно! — просъска Хърмаяни. — Тя още не е надживяла случилото се… Знаете, все пак той й беше братовчед!

Сърцето на Хари потъна. Бяха стигнали темата за Сириус. Той отчаяно вдигна вилицата и започна да пълни устата си с пържени яйца, с целта да отклони всяка покана да се включи в разговора.

— Тонкс и Сириус едва се познаваха. — обади се Рон — Той беше в Азкабан, половината от нейния живот, и освен това семействата им никога не са се срещали!

— Не е там работата — каза Хърмаяни — Тя мисли, че вината за смъртта на Сириус е нейна.

— Та каква вина има тя? — надмогнал ината си, попита Хари.

— Ами, тя се сражаваше с Белатрикс Лестрандж, нали? Най-вероятно си мисли, че ако я беше довършила, тя нямаше да убие Сириус…

— Това е глупаво. — възмути се Рон.

— Това е вината на оцелелия. — намеси се Хърмаяни. — Знам, че Лупин се опитваше да я заговори, но тя наистина не е в настроение. Всъщност има истински проблеми с преобразяването…

— С кое…?

— Не може да сменя външния си вид, както преди. Мисля, че силите й са засегнати от шок или нещо такова…

— Не знаех, че е възможно това да се случи. — замисли се Хари.

— Нито пък аз. — допълни Хърмаяни. — Но предполагам, че ако си наистина депресиран…

Вратата се отвори отново и се провря главата на г-жа Уизли.

— Джини. — прошушна тя, — Ела долу да ми помогнеш с обяда.

— В момента разговарям. — каза Джини възмутена.

— Веднага! — заяви г-жа Уизли и се оттегли.

— Тя просто иска да съм там, за да не е сама с Флегмата — прошушна Джини наперено, отметна дългите си рижи коси, като много добре имитираше Фльор и пресече стаята, вдигнала ръцете си високо в поза на балерина.

— Ще е добре и вие да слезете скоро. — каза тя, напускайки стаята.

Хари се възползва от временното мълчание, за да напредне със закуската. Хърмаяни надзърташе в кутиите на Фред и Джордж, и от време на време поглеждаше угрижено Хари. Рон, който му помагаше… със сандвича, все още гледаше замечтано във вратата.

— Какво е това? — попита Хърмаяни, стискайки предмет, приличащ на малък телескоп.

— По дяволите, — възкликна Рон — Ако Фред и Джордж са оставили това тук, значи не е готово за Шегобийницата им, затова внимавай с него.

— Майка ти каза, че Шегобийницата върви добре. — обади се Хари — Също така, че Фред и Джордж имат нюх за бизнес.

— Това е недооценка — каза Рон — Те гребат в галеони! Не мога да дочакам да видя мястото, не сме били на „Диагон-али“ още, защото мама казва, че татко трябва да бъде с нас, за допълнителна защита, но той е много зает в работата…

— А какво стана с Пърси? — Третия по големина син на семейството се беше отделил от тях. — Още ли не говори на родителите ви?

— Немм… — Уточни Рон.

— Но е осъзнал, че баща ти беше прав за завръщането на Волдемор…

— Дъмбълдор казва, че за хората е по-лесно да простят на човек, който е сгрешил, а не на този който е бил прав. — намеси се Хърмаяни — Чух да го казва на майка ти, Рон.

— Звучи като нещо, което Дъмбълдор би казал. — потвърди Рон.

— Той ще ми дава частни уроци тази година. — подхвърли Хари.

Рон се задави с парчето сандвич, а Хърмаяни се задъха.

— И досега мълча? — изшушука Рон.

— Тъкмо си спомних. — каза Хари честно. — Каза ми миналата вечер, в бараката ви за метли.

— Дявол да го вземе! Частни уроци с Дъмбълдор! — каза Рон впечатлен. — Чудя се защо ли?

Неговият глас заглъхна. Хари и Хърмаяни си размениха погледи. Хари остави ножа и вилицата, бързо биещото му сърце взе под внимание факта, че единственото което прави в момента, е да седи в леглото. Дъмбълдор беше казал да го направи… Защо не сега? Концентрира се във вилицата, която блестеше на слънчевата светлина в скута му, и каза:

— Аз знам точно защо той ще ми дава уроци, мисля, че заради пророчеството.

Нито Рон, нито Хърмаяни проговориха, създавайки впечатлението, че замръзват. Хари продължи, все още говорейки на вилицата си:

— Знаете, това се опитаха да откраднат в министерството…

— Никой не знае какво казва то. — побърза да каже Хърмаяни. — То се счупи.

— Макар, че „пророка“ казва… — започна Рон, но Хърмаяни го прекъсна:

— Шшшт!

— „Пророка“ има право — каза Хари, вдигайки поглед към тях с голямо усилие.

Хърмаяни изглеждаше уплашена, а Рон поразен.

— Стъкленото кълбо, което се счупи, изглежда не е било единствения запис на пророчеството. Чух, че истинското било в офиса на Дъмбълдор, той беше този, за който то беше създадено, за да ми каже. От това, което беше записано, — Хари пое дълбок дъх, — изглежда аз съм този, който трябва да довърши Волдемор… Поне… то каза, че никой от нас не може да оживее, докато другия е жив.

Тримата се спогледаха в тишината. Чу се силен пукот и Хърмаяни се изпари зад кълба от черен дим.

— Хърмаяни!!! — викнаха Хари и Рон, а подноса със закуската се изхлузи на пода с трясък

Хърмаяни изплува, кашляйки от дима, сграбчила телескопа, изпъквайки с брилянтно пурпурно насинено око.

— Стиснах го… и то… ме удари! — задъха се момичето.

Несъмнено беше вярно; те забелязаха малък юмрук на пружинка, подаващ се от телескопа.

— Не се приснявай. — каза Рон, сдържайки смеха си. — Мама ще го оправи, тя е добра в лечението на леки наранявания.

— Това няма значение сега — каза тя прибързано — Хари, о, Хари…

Тя отново седна на ръба на леглото му.

— Почудихме се след като се върнахме от министерството… Очевидно нямаше да ти кажем нищо… Но от това, което Луциус Малфой каза за пророчеството, това че то било за теб и Волдемор… досетихме се че има нещо такова… О, Хари!

Тя се втренчи в него и прошушна:

— Уплашен ли си?

— Не толкова, колкото бях. — каза Хари. — Когато го чух за първи път, беше… но сега се чувствам, сякаш винаги съм знаел, че ще трябва да се срещна с него накрая.

— Когато чухме, че Дъмбълдор се събираше с теб лично, си мислехме, че той ще ти каже или покаже нещо свързано с пророчеството. — започна Рон охотно. — И почти познахме, нали? Той не би ти дал уроци, ако не мислеше, че си избраният, щеше ли да си прахосва времето? Трябва да мисли, че имаш шанс…

— Вярно е. — потвърди Хърмаяни — Чудя се какво ли ще ти преподава? Усъвършенствана отбранителна магия? Вероятно… силни контрапроклятия… анти-jinxes(???)…

Хари всъщност не слушаше. Топлината, комбинирана със слънчевата светлина, се разстелваше през него. Стегнато препятствие в сандъка му трябваше да бъде разгадано… Той знаеше, че Рон и Хърмаяни бяха по-скоро шокирани отколкото показваха, че са, но факт беше, че те все още бяха на негова страна, ободряваха го, не се отдръпваха от него като от заразен и опасен, което беше цена, която той никога не би бил способен да опише.^[3]

— …уклончиви очарования обикновено — завърши Хърмаяни — Ами, поне ти знаеш един предмет, който ще имаш тази година — един повече от Рон и мен. Чудя се кога ли ще пристигнат резултатите за С.О.В.А.?

— Трябва да е скоро, мина цял месец. — включи се Рон.

— Чакайте малко! — спря ги Хари, когато си спомни друга част от вчерашният разговор. — Мисля, че Дъмбълдор каза „Резултатите ви за СОВА ще пристигнат днес“.

— Днес?! — пронизително изхлипа Хърмаяни — Днес? Ама защо ти… О, Боже! Трябваше да споменеш…

Тя скочи на крака.

— Отивам да видя дали са дошли някакви сови…

Когато десет минути по-късно Хари пристигна долу, напълно облечен и носещ празния поднс, намери Хърмаяни да седи много въодушевена на кухненската маса, докато г-жа Уизли се опитваше да намали приликата й с панда.

— Това няма да се даде — каза г-жа Уизли тревожно, държейки нерешително магическата пръчка и книгата на Хийлър Хелпмейт, озаглавена „Ударени места, Разрези, и Износвания“ — Това винаги е действало, просто не мога да разбера…

— Ако е нещо от шегите на Фред и Джордж, можеш да бъдеш сигурна, че няма да се махне. — обади се Джини.

— Но трябва да се махне! — изкряка Хърмаяни — Не мога да се размотавам в този вид завинаги!

— Няма, скъпа, ще намерим нещо противодействащо, не се безпокой. — успокоително каза г-жа Уизли.

— Бил ми каза, че Фред и Джордж са много забавни. — каза Фльор, усмихвайки се спокойно.

— Да, аз едва дишам от смях. — сряза я Хърмаяни.

Тя скочи, заобикаля кухнята в кръг, преплитайки пръстите си.

— Г-жа Уизли, сигурни ли сте, че не са пристигнали сови тази сутрин?

— Да скъпа, казах ти. — търпеливо каза г-жа Уизли, — Още е девет, има много време…

— Зная, че обърках Древни Руни. — говореше Хърмаяни трескаво — Определено направих много неправилен превод. И по „Защита срещу черните изкуства“, не направих нищо на практическия. Мисля, че трансфигурацията мина добре, но като се замисля…

— Хърмаяни, ще млъкнеш ли? — сряза я Рон — Не само ти си нервна, а когато получиш единайсет „Изключителен“…

— Няма, няма, няма! — изписка Хърмаяни, пляскайки ръцете си истерично — Знам, че провалих всичко!

— А какво щще стане, ако се провалим? — попита Хари всички в стаята, но пак Хърмаяни отговори:

— Трябва да обсъдим избора си с управителя на дома, попитах проф. Макгонъгъл в края на годината.

Стомаха на Хари се сви, искаше му се да не бе ял толкова на закуска.

— В Бобатон, — намеси се Фльор самодоволно — ние имахме рразличен начин. Аз мисля, беше по-добъррр. Полагахме изпитите си след шест години учене, не след пет, и тогава…

Думите на Фльор се заглушиха от писък. Хърмаяни посочи кухненския прозорец. Три черни точки летяха към тях, ставайки все по-големи.

— Това определено са сови. — изрече Рон дрезгаво и скочи при Хърмаяни до прозореца.

— И определено са три. — застана Хари от другата й страна.

— По една за всеки. — ужасена подшушна Хърмаяни. — О, не… О, не… О, не…

Тя хвана Рон и Хари плътно около лакътите. Совите летяха право към Хралупата, три красиви улулици, всяка от която, както приятелите забелязаха, когато приближиха, носеше голям квадратен плик.

— О, не! — изписка Хърмаяни.

Г-жа Уизли мина покрай тях и отвори кухненския прозорец. Една, две, три, совите прелетяха през него и се приземиха на масата в спретната редица. Всички синхронно повдигнаха краката си. Хари се приближи. Писмото, адресирано до него, беше привързано за совата в средата. Той го отвърза с треперещи пръсти. Вляво от него, Рон се опитваше да отдели неговите собствени резултати; вдясно от него, ръцете на Хърмаяни се клатеха толкова, че цялата сова трепереше. Никой в кухнята не проговори.

Най-после Хари се реши да отвори плика. Той го скъса бързо и извади вътрешното парче пергамент.

Стандартни нива магьоснически резултати:

 

Преминаващи резултати:

— Изключителен (И)

— Надхвърлящ очакванията (Н)

— Приемлив (П)

Непреминаващи резултати

— Беден (Б)

— Ужасен (У)

— Трол (Т)

 

Хари Джеймс Потър е постигнал:

— Астрономия — П

— Грижа за магически създания — Н

— Заклинания — Н

— Защита срещу черните изкуства — И

— Пророкуване — Б

— Билкология — Н

— История на вълшебството — У

— Отвари — Н

— Трансфигурация — Н

Хари прочете пергамента още няколко пъти, а дишането му ставаше по-лесно всеки един. Резултатите бяха добри: той знаеше, че се е провалил по пророкуване и нямаше шанс да мине с история на магията, но беше минал всичко друго.

Прокара пръста си по резултатите… беше добре по Трансфигурация и билкология, беше дори „Надхвърлящ очакванията“ по отвари. И най-вече — беше постигнал Изключителен по „Защита срещу черните изкуства“.

Хари се огледа: Хърмаяни беше зад него, склонила глава, но Рон изглеждаше възхитен.

— Провалил съм се само по Пророкуване и История на магията. — весело каза на Хари — Дай гепи!

Хари с вгледа в резултатите на Рон: Там нямаше нито един „Изключителен“

— Знаех си, че ще си върха по Защита срещу черните изкуства! — каза Рон ръгайки Хари в рамото. — Всички сме се справили, нали?

— Браво! — гордо се намеси г-жа Уизли и разроши косата на Рон. — Седем сови, това е повече от тези на Фред и Джордж, събрани заедно!

— Хърмаяни, — обади се Джини нерешително — Хърмаяни още не се беше обърнала. — Как си се справила?

— Ами… не зле… — притихнало отговори момичето.

— О, стига! — отиде при нея Рон и издърпа резултатие от ръката й. — Да… Десет „Изключителни“ и един „Надхвърлящ очакванията“ — той погледна към нея полу-развеселен, полу-раздразнен. — В действителност си много разачарована, нали?

Хърмаяни поклати главата си, а Хари се засмя.

— Добре, ние сега сме ТРИТОН ученици. — ухили се Рон. — Мамо, останали ли са още наденички?

Хари погледна отново към резултатите си. Не се беше и надявал да са толкова добри. Почувства леко угризение на съвестта… Това бе края на стремежа му да стане аврор. Не беше постигнал необходимия резултат по „Отвари“. Знаше го отдавна, но стомаха му се сви, щом погледна малкото черно „Н“.

Това бе нечестно поради факта, че му бяха казали, че ще стане добър аврор, и някакси идеята го бе заинтригувала, а не можеше и да се сети какво друго би искал да бъде. Така трябваше да се развива, имайки предвид пророчеството, което бе чул няколко седмици преди това. Докато единия е жив, другия не може да оцелее… Нямаше ли да изпълни пророчеството, давайки си най-добрия шанс да оцелее, ако той се присъедини към магьосниците, чиято задача бе да намерят и убият Волдемор?…