Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Потър (6)
Оригинално заглавие
Harry Potter and the Half-Blood Prince, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 133 гласа)

Информация

Това е любителски превод от членове на клубовете на дир.бг. Текстът има нужда от още редакция.

История

  1. — Корекция

14. Феликс Фелисис

Първият предмет, който Хари имаше на следващата сутрин, беше билкология. По време на закуска той не бе имал възможност да разкаже на Рон и Хърмаяни за урока си с Дъмбълдор, от страх да не ги подслушват, но ги запозна със ситуацията докато се вървяха през зеленчуковата градина към оранжериите. Бруталният вятър от уикенда най-после бе отминал. Особената мъгла се беше завърнала и им отне повече време от обикновено да открият правилната оранжерия.

— Леле, плашеща мисъл, момчето Ти-Знаеш-Кой. — каза тихо Рон, докато заемаха местата си около един чепат Snargaluff (от snare — капан) пън, който беше работния проект за този срок и започнаха да си слагат защитните ръкавици. — Но аз все още не разбирам, защо му трябва на Дъмбълдор да ти показва всички тези неща. Искам да кажа, наистина е интересно и така нататък, но какъв е смисълът?

— Не знам. — каза Хари, поставяйки си гумен щит. — Но той каза, че е изключително важно и ще ми помогне да оцелея.

— Мисля, че е фантастично. — сериозно додаде Хърмаяни. — Има смисъл да знаеш за Волдемор колкото е възможно повече. Как иначе ще разкриеш слабостите му?

— А как беше последното парти на Слагхорн? — приглушено от дебелия гумен щит, попита Хари.

— Ами всъщност беше доста забавно. — каза Хърмаяни, слагайки си защитни очила. — Искам да кажа, помрънка малко за известни подвизи, а и така се умилква на МакЛаген, защото има толкова много връзки, но храната наистина си я биваше, а и ме представи на Гуеног Джоунс.

— Гуеног Джоунс? — каза Рон и очите му се разшириха зад защитните очила. — Самата Гуеног Джоунс? Капитанът на Холихедските Харпии?

— Същата. — отговори Хърмаяни. — Аз лично мисля, че е малко глупавичка, но…

— Стига разговори тук! — рязко каза професор Спраут, като бързо се приближи и ги изгледа сурово. — Туткате се, докато всички останали започнаха, а Невил вече се сдоби с първата си шушулка.

Те се огледаха и видяха Невил, който седеше с разкървавена устна и няколко грозни драскотини на едната си буза, но стискаше неприятно пулсиращ зелен обект с големина колкото грейпфут.

— Добре професоре, сега започваме. — каза Рон, като бързо добави, обръщайки се настрани. — Хари, дали да не използваме Муфлиато?

— Не, няма! — веднага отговори Хърмаяни, която винаги се нервираше при мисълта за Нечистокръвния Принц и неговите заклинания. — Ами добре, хайде да започваме…

Тя погледна другите двама неспокойно. И тримата си поеха дълбоко въздух и се хвърлиха към чепатия пън между тях.

Той веднага оживя. Дълги, бодливи, къпиноподобни филизи изкочиха от върха му и се заразмахваха из въздуха. Един се заплете в косата на Хърмаяни и Рон го удари с чифт градински ножици. Хари успя да заклещи двойка филизи и ги завърза заедно. Отвори се дупка в пипалоподобните разклонения. Хърмаяни смело пъхна ръка в дупката, която се затвори като капан около лакътя й. Хари и Рон задърпаха и заизвиваха филизите, карайки дупката отново да се отвори и Хърмаяни освободи ръката си, стискайки в ръката си шушулка, досущ като тази на Невил. Бодливите филизи моментално се успокоиха и извития пън отново си изглеждаше като невинна, мъртва буца дърво.

— Знаете ли, не мисля, че ще завъдя едно от тези в градината, когато си имам моя къща — каза Рон, докато вдигаше очилата си на челото и бършеше потта от лицето си.

— Подай ми бокал. — каза Хърмаяни, която държеше пулсиращата шушулка на една ръка разстояние. Хари й подаде една и тя я пусна в бокала, като я гледаше с отвратен поглед.

— Не бъдете гнусливи, изтискайте ги, най-хубави са, когато са пресни — извика професор Спраут.

— Както и да е, — каза Хърмаяни, продължавайки прекъснатия разговор, все едно цепеницата не ги беше атакувала току-що, — Слагхорн ще даде Коледно парти и няма начин да се измъкнеш Хари, защото той ме помоли да проверя кога имаш свободни вечери, за да може да го организира, когато е сигурен че ще дойдеш.

Хари изохка. В този момент Рон, който се опитваше да спука шушулката в бокала, използвайки и двете си ръце, изправяйки се и мачкайки я колкото сила имаше, каза ядосано:

— И това е поредното парти само за фаворитите на Слагхорн, нали?

— Само за членовете на клуба е, да. — каза Хърмаяни.

Шушулката изхвърча изпод пръстите на Рон и се удари в прозореца на оранжерията, рикошира от врата на професор Спраут и събори старата й, кърпена шапка. Хари отиде да прибере шушулката. Когато се върна, Хърмаяни казваше:

— Виж, не аз съм измислила името „Клуб Слуз…“

— „Клуб Слуз“. — повтори Рон, с насмешка, достойна за Малфой. — Това е жалко. Е, надявам се да се наслаждаваш на партито. Защо не опиташ да се хванеш с МакЛагън, тогава Слагхорн може да ви направи Крал и Кралица Слуз…

— Можем да си заведем гости, — каза Хърмаяни, която по някаква причина беше станала алено червена. — и аз исках да поканя теб, но ако мислиш, че е глупаво, по-добре да не си правя труда.

На Хари изведнъж му се прииска шушулката да беше излетяла по-нататък, та да не му се налага да стои с двамата. Незабелязан от никого от тях, той взе бокала, в който беше шушулката и започна да се опитва да я отвори по възможно най-шумния и енергичен начин, за който се сети. За нещастие, все още чуваше всяка дума от разговора им.

— Щеше да ме поканиш? — попита Рон, с напълно променен глас.

— Да. — отговори Хърмаяни гневно. — Но, щом очевидно предпочиташ да се хвана с МакЛагън…

Настъпи пауза, докато Невил продължаваше да блъска жилавата шушулка с градинарската лопатка.

— Не, не предпочитам. — каза много тихо Рон.

Хари пропусна шушулката, удари бокала и го строши.

— Репаро. — бързо каза той, събирайки парчетата с пръчката си и бокалът отново се събра в едно. Строшаването обаче, явно напомни на Рон и Хърмаяни за присъствието на Хари. Хърмаяни пламна и веднага се засуети около своето копие на „Месоядните дървета по света“, за да намери правилния начин за приготвяне на сок от „Snargaluff шушулки“. Рон от своя страна имаше овчи поглед, но и изглеждаше доста доволен от себе си.

— Подай ми я, Хари. — забързано каза Хърмаяни. — Тук се казва, че трябва да я пробием с нещо остро.

Хари й подаде шушулката в бокала. Той и Рон отново си сложиха очилата и отново се хвърлиха към дънера. „Е не съм чак толкова изненадан“ — помисли си Хари, докато се бореше с бодливия филиз, който явно имаше намерение да го хване за гърлото. Подозираше, че това ще се случи рано или късно. Но не беше сигурен как се чувства от този факт. Той и Чо сега бяха твърде притеснени, за да гледат един към друг, камо ли да разговарят. А какво щеше да стане ако Рон и Хърмаяни започнеха да излизат заедно и после се разделяха? Можеше ли приятелството им да оцелее? Хари си спомняше седмиците в трети курс, когато те двамата не си говореха. Не му беше забавно да се опитва да скъси дистанцията помежду им. А и какво ако пък не скъсаха? Какво щеше да стане, ако станеха като Бил и Фльор, и станеше мъчително неудобно да бъдеш в тяхната компания, и така го отстраняха завинаги?

— Хванах те!!! — извика Рон и измъкна втора шушулка от дънера, точно в момента, в който Хърмаяни успя да отвори първата, така че чашата се напълни с грудки, гърчещи се като зелени червеи.

Остатъкът от часа мина без да бъде споменато отново партито на Слагхорн. Въпреки че Хари наблюдаваше двамата си приятели по-внимателно следващите няколко дни, Рон и Хърмаяни не изглеждаха по-различни, освен че бяха по-любезни един към друг от обикновено. Хари сметна, че ще трябва да изчака и да види какви ще се случи под влияние на бирения шейк, в мъждиво осветената стая на Слагхорн по време на партито. Междувременно обаче, той имаше по-належащи проблеми.

Кейти Бел все още беше в болница Свети Мънго и нямаше вероятност да я изпишат. Това значеше, че обещаващия отбор по куидич на Грифиндор, който Хари тренираше толкова внимателно от септември, беше с един гончия по-малко. Той продължаваше да отлага заместването на Кейти с надеждата, че тя може да се върне, но първият им мач срещу Слидерин наближаваше и той накрая прие, че тя няма да се върне навреме.

Хари не мислеше, че ще може да издържи още едни проби. С премаляване, нямащо нищо общо с куидича, един ден, след часа по трансфигурация той се приближи до Дийн Томас. По-голяма част от класа вече бяха излезли, въпреки че няколко чуруликащи жълти птички все още обикаляха из стаята. Всички бяха на Хърмаяни. Никой друг не беше успял да измагьоса толкова много от нищото.

— Все още ли искаш да бъдеш гончия?

— Какво… да, разбира се! — развълнувано каза Дийн. Зад рамото му, Хари видя Шеймъс Финеган да хвърля книгите си в чантата си. Изглеждаше вкиснат. Една от причините Хари да не иска да покани Дийн да играе беше, че на Шеймъс нямаше да му хареса. От друга страна обаче, той трябваше да прави това, което е най-добро за отбора, а Дийн беше по-добър от Шеймъс при пробите.

— Ами тогава, включен си. — каза Хари — Довечера има тренировка. В седем.

— Добре. — отговори Дийн — Ей, Хари! Леле, не мога да дочакам да кажа на Джини.

Той изтича от стаята, оставяйки Хари и Шеймъс сами, а неудобния момент се задълбочи, когато една курешка падна на главата на Шеймъс, докато едно от канарчетата на Хърмаяни обикаляше над тях.

Шеймъс не беше единствения недоволен от избора на заместник на Кейти. Имаше доста мърморене в общата стая относно факта, че Хари беше избрал двама от съучениците си в отбора. Но тъй като Хари се беше наслушал на доста по-лошо мърморене през училищната си кариера, не беше особено притеснен. Все пак се нагнетяваше напрежение за победа в предстоящия мач със Слидерин. Ако Грифиндор спечелеше, Хари знаеше, че целия дом ще забрави, че се го критикували и ще се кълнат, че винаги са знаели, че отбора е велик. Ако загубеха… е, помисли си Хари криво, ще му се наложи да изтърпи по-лошо мърморене.

Хари нямаше причина да съжалява за избора си, щом видя как лети Дийн. Той се сработи с Джини и Демелза. Биячите Пийкс и Коут ставаха все по-добри. Единственият проблем беше Рон.

Хари знаеше през цялото време, че Рон е непостоянен играч, който страдаше от нерви и липса на самочувствие, и за нещастие приближаващия се първи мач за сезона явно беше извадил на показ всичката тази несигурност. След като пропусна половин дузина голове, повечето от тях отбелязани от Джини, техниката на Рон ставаше все по-странна и странна, докато накрая не удари в устата приближаващата се Демелза Робинс.

— Беше инцидент, съжалявам Демелза, наистина съжалявам. — извика Рон след нея, докато тя криволичеше обратно към земята, пръскайки кръв наоколо. — Аз само…

— Паникьоса се. — ядно каза Джини, като се приземи до Демелза и започна до оглежда подутата й устна. — Какъв си глупак Рон, погледни я!

— Ще оправя това. — каза Хари, като се приземи до двете момичета, насочи пръчката си към устната на Демелза и каза Епискей! — И Джини, не наричай Рон глупак, не ти си капитан на отбора…

— Ами ти изглеждаше твърде зает да го наречеш глупак и реших, че някой трябва…

Хари се насили да не се засмее.

— Във въздуха всички, хайде…

В крайна сметка това се оказа една от най-лошите тренировки, които проведоха през целия срок, въпреки че Хари не смяташе, че честността е най-добрата политика, когато бяха толкова близо до мача.

— Добра работа, мисля, че ще смажем Слидерин. — каза той ободряващо и гончиите и биячите напуснаха съблекалнята, изглеждайки доволни от себе си.

— Играх като торба драконови дарадонки. — каза Рон с кух глас, когато вратата се затвори зад Джини.

— Не е вярно. — каза Хари твърдо. — Ти си най-добрия пазач, който съм пробвал, Рон. Единственият ти проблем са нервите.

Той продължи с неспирния поток окуражавания по целия път обратно към замъка и когато стигнаха втория етаж, Рон изглеждаше определено по-бодър. Когато Хари отмести гоблена, за да поемат по обичайния кратък път към кулата на Грифиндор обаче, завариха Дийн и Джини, които здраво се бяха прегърнали и се целуваха буйно, все едно залепени един за друг.

Все едно нещо огромно и люспесто се надигна за живот в стомаха на Хари, драскайки по вътрешностите му. Кръвта нахлу в мозъка му, така че всяка мисъл се изпари, заменена от дивашкото желание да превърне Дийн в желе. Борейки се с тази внезапна лудост, той чу гласът на Рон като от голяма далечина.

— Ей!

Дийн и Джини се разделиха и се огледаха.

— Какво? — попита Джини.

— Не искам да виждам собствената си сестра да се натиска пред хората.

— Това беше пуст коридор преди вие да се натресете. — каза Джини.

Дийн изглеждаше засрамен. Той отправи несигурна усмивка към Хари, която Хари не върна, тъй като новороденото чудовище в него ръмжеше за незабавното освобождаване на Дийн от отбора.

— А-а-а-а… ела, Джини. — каза Дийн. — Да се връщаме в общата стая…

— Ти върви. — отговори Джини, като отметна дългата си, червена коса от лицето си и се втренчи в Рон. — Дай да се разберем веднъж завинаги. Не е твоя работа с кого излизам или какво правя, Рон…

— Моя работа е. — отговори Рон също толкова ядосан. — Да не мислиш, че искам хората да разправят, че сестра ми е…

— Каква? — извика Джини и извади пръчката си. — Каква, по-точно?

— Той не искаше да каже това Джини… — автоматично каза Хари, въпреки че чудовището ревеше в подкрепа на думите на Рон.

— Напротив, искаше! — изкрещя тя на Хари. — Само защото не се е натискал с никого през живота си, само защото най-добрата целувка, която е получил в живота си, е от леля ни Мюриъл…

— Затваряй си устата! — изрева Рон, ставайки кърваво червен.

— Няма!!! — изкрещя Джини извън себе си. — Виждал съм те със Флегмата, как се надяваш, че ще те целуне по бузата, всеки път когато я видиш. Жалък си! Ако вземеш да се понатискаш малко, няма да ти пречи толкова, че всички останали го правят!

Рон също бе извадил пръчката си. Хари бързо застана между тях.

— Не знаеш какво говориш! — изкрещя Рон, опитвайки се да стигне до Джини през Хари, който сега стоеше пред нея, разперил ръце. — Само защото не го правя пред хората…

Джини се засмя подигравателно, докато се опитваше да избута Хари от пътя си.

— Целувал си Пигуиджън, нали? Или имаш снимка на леля Мюриъл, скътана под възглавницата? Ти…

Ивица от оранжева светлина прелетя под лявата ръка на Хари и пропусна Джини на милиметри. Хари изблъска Рон към стената.

— Не бъди глупав…

— Хари се натискаше с Чо Чан! — извика Джини, която сега изглеждаше близо до сълзи. — И Хърмаяни се натискаше с Виктор Крум и само ти се държиш сякаш това е нещо отвратително, Рон, и това е защото имаш толкова опит, колкото и някой дванадесетгодишен!

И с това тя избяга. Хари бързо пусна Рон, чийто поглед беше убийствен. Двамата стояха, дишайки тежко, когато котката на Филч, Мисис Норис, се появи зад ъгъла, като с това намали напрежението.

— Ела — каза Хари, тъй като чу приближаващите се стъпки на Филч.

Те забързаха по стълбите и продължиха по коридора на седми етаж.

— Ей, марш от пътя! — излая Рон към малко момиченце, което страхливо отскочи и изтърва бутилка хайвер от крастава жаба.

Хари почти не чу звука от строшеното стъкло. Той се чувстваше дезориентиран, замаян. Ако го беше ударила гръмотевица, усещането сигурно щеше да е същото. Това е само, защото тя е сестра на Рон, убеждаваше се той. Просто не ти хареса да видиш да се целува с Дийн, защото е сестра на Рон.

Но неканена, в главата му се промъкна картината на същия този пуст коридор, а той целуваше Джини… Чудовището в гърдите му замърка. Но тогава видя как Рон отмества гоблена и насочва пръчката си към Хари с вик: „Предател… Ти трябва да си мой приятел“

— Мислиш ли, че Хърмаяни се е натискала с Крум? — грубо попита Рон, докато приближаваха Дебелата Дама. Хари погледна виновно, и насила откъсна мисълта си от коридор, в който Рон не нахлуваше, в който той и Джини бяха съвсем сами…

— Какво? — объркано попита той — О… ами… — честния отговор беше „Да“, но той не искаше да го даде. Рон обаче, явно си направи най-лошото заключение от изражението на лицето на Хари.

— Дилигроут. — каза мрачно той на Дебелата Дама и двамата прекрачиха през дупката в общата стая.

Никой от двамата не спомена Джини или Хърмаяни отново. Всъщност те почти не си проговориха тази вечер и се качиха по леглата си в мълчание, всеки погълнат от собствените си мисли.

Хари дълго лежа буден, гледайки балдахина на леглото и опитвайки се да се убеди, че чувствата му към Джини са изцяло на по-голям брат. Бяха живели, нали така, като брат и сестра цяло лято, играеха куидич и се смееха на Бил и Флегмата? Познаваше Джини от години… Естествено беше да иска да я защити… естествено беше да се оглежда за нея… да иска да изтръгне крайниците на Дийн, задето я целуваше… Не… трябваше да контролира точно това братско чувство…

Рон изхърка гръмко.

Тя е сестра на Рон, твърдо си каза Хари. Сестра на Рон. Тя е извън обхват. Той няма да рискува приятелството си с Рон за нищо на света. Удари възглавницата, за да й придаде по-удобна форма и зачака да заспи, опитвайки се възможно най-силно да насочва мислите си встрани от Джини.

На следващата сутрин Хари се събуди, като се чувстваше леко замаян и объркан от сериите сънища, в които Рон го преследваше с бухалка на бияч, но до средата на деня установи, че с удоволствие ще смени Рон от съня с истинския. Истинският Рон не само студено обръщаше гръб на Джини и Дийн, но и третираше наранената и объркана Хърмаяни с ледено, презрително безразличие. Още повече, изглежда през нощта Рон беше станал докачлив и готов да избухне, колкото един среден Blast-Ended Skrewt. Хари изкара деня, като безуспешно се опитваше да запази мира между Рон и Хърмаяни. Накрая Хърмаяни се отправи да спи сериозно разгневена, а Рон гордо се отправи към спалнята на момчетата, след като наруга няколко уплашени първокурсници за това, че го гледат.

За ужас на Хари новата агресия на Рон не отшумя през следващите няколко дни. Още по-зле, тя съвпадна с все по-големия спад в уменията на Рон като пазач, което го направи толкова по-агресивен, че по време на последната тренировка преди мача със Слидерин, той не успя да спаси нито един удар, отправен към него от гончиите, а за сметка на това крещеше по другите толкова много, че докара Демелза Робинс до сълзи.

— Млъквай и я остави на мира! — изкрещя Пийкс, който беше с около една трета по-нисък от Рон, обаче носеше несъмнено тежка бухалка.

— ДОСТАТЪЧНО! — изрева Хари, който виждаше, че Джини се мръщеше на Рон и като си спомни репутацията й на съвършен изпълнител на заклинанието за летящи сополи, се намеси, преди нещата да излязат от контрол.

— Пийкс върви и прибери блъджърите. Демелза, стегни се, днес игра наистина добре, Рон… — той изчака докато другите излязоха от обсег и добави: — ти си ми най-добрия приятел, обаче я си продължил да се държиш така с останалите, я съм те изхвърлил от отбора.

За момент наистина помисли, че Рон може да го удари, но тогава се случи нещо по-лошо: Рон провисна на метлата си. Всичката войнственост се отцеди от него и той додаде:

— Подавам оставка. Жалък съм.

— Не си жалък и няма да напускаш! — свирепо отговори Хари и сграбчи Рон за мантията. — Можеш да спасиш абсолютно всичко, когато си във форма, имаш само психичен проблем!

— Наричаш ме психясал?

— Ами да, точно това правя!

Те се втренчиха един в друг за момент, след което Рон уморено поклати глава.

— Знам, че нямаш време да търсиш друг пазач, така че ще играя утре, но ако загубим, а ние ще загубим, ще се разкарам от отбора.

Нищо от това, което каза Хари, не промени ситуацията. Той се опитваше да върне увереността на Рон по време на цялата вечеря, но Рон беше прекалено зает да бъде сърдит и нацупен, за да забележи Хърмаяни. Хари продължи да го убеждава и в общата стая, но твърдението, че целия отбор ще е съкрушен, ако Рон напусне, беше до известна степен подкопано от факта, че отборът се беше струпал в отдалечен ъгъл и явно мърмореха относно Рон, и му хвърляха лоши погледи. Накрая Хари се опита да се ядоса с надеждата, че ще провокира Рон да изпадне в друго, по-голоспасяващо настроение, обаче тази стратегия не даде по-добър резултат от окуражаването. Рон се отправи към леглото обезсърчен и отчаян.

Хари лежа буден в тъмното много дълго време. Той не искаше да загуби наближаващия мач. Не само, че това беше първият му мач като Капитан, но беше решен да победи Драко Малфой на куидич, дори и да не можеше все още да докаже подозренията си относно него. Обаче, ако Рон играеше така, както беше играл в последните няколко тренировки, шансовете им да спечелят бяха съвсем нищожни…

Ако само имаше нещо, с което да накара Рон да се стегне… да го накара да играе на върха на възможностите си… нещо, с което да е сигурен, че Рон ще има наистина добър ден…

И отговорът го осени в един внезапен, блестящ миг на вдъхновение.

Закуската следващата сутрин беше обичайната възбудена дейност. Слидеринци съскаха и освиркваха високо всеки член от отбора на Грифиндор, който влезеше в голямата зала. Хари кимаше и махаше. Рон болнаво гримасничеше и клатеше глава.

— Развесели се, Рон! — каза Лавендър. — Зная, че ще бъдещ блестящ! — Рон я игнорира.

— Чай? — попита го Хари — Кафе? Тиквен сок?

— Все едно. — каза Рон мрачно Рон и отхапа унило от филийката си.

След малко Хърмаяни, на която толкова й беше писнало от неприятното настроение на Рон, че не идваше с тях на закуска, спря край тях на път за масата.

— Как се чувствате вие двамата? — предпазливо попита тя, а очите й бяха впити във врата на Рон.

— Добре сме. — отвърна й Хари, докато се концентрираше в опита си да подаде на Рон чаша с тиквен сок. — Заповядай Рон. Изпий го.

Рон точно беше вдигнал чашата към устата си, когато Хари рязко каза:

— Не пий това, Рон!

Хари и Рон я погледнаха.

— Защо не? — попита Рон.

Хърмаяни се беше втренчила в Хари все едно не можеше да повярва на очите си.

— Ти току-що сипа нещо в този сок.

— Моля? — каза Хари.

— Чу ме. Видях те. Току-що изсипа нещо в сока на Рон. Държиш бутилка в дясната си ръка!

— Не знам за какво говориш! — каза Хари, бързо пъхвайки малка бутилка в джоба си.

— Рон, предупреждавам те, не пий! — повтори разтревожено Хърмаяни, но Рон вдигна чашата си, пресуши я на една глътка и каза:

— Стига си ме командвала, Хърмаяни.

Тя изглеждаше скандализирана. Наведе се така, че само Хари да може да я чуе и изсъска:

— Трябва да те изключат за това. Не съм го очаквала от теб, Хари!

— Я виж кой го казва. — прошепна Хари в отговор — Да си зашеметявала някого напоследък?

Тя вбесено се отдалечи от тях. Хари я наблюдаваше без съжаление. Хърмаяни никога не беше разбирала колко сериозна работа е куидича. Той се обърна към Рон, който смучеше устни.

— Почти е време. — каза Хари.

Замръзналата трева хрущеше под краката им, когато се отправиха към стадиона.

— Късметлии сме, че времето е толкова хубаво, нали? — попита Хари.

— Аха. — отговори Рон, който сега изглеждаше блед и болен.

Джини и Демелза вече бяха облекли куидичните си мантии и чакаха в съблекалнята.

— Условията изглеждат идеални. — каза Джини, като игнорира Рон. — И я познайте? Гончията на Слидерин, Вейси — ударил го блъджър в главата при вчерашната им тренировка и е твърде зле, за да играе днес! И още по-хубавото е, че Малфой също се е разболял.

— Какво? — каза Хари и се обърна, да я погледне. — Болен е? Какво му е?

— Идея си нямам, но това е супер за нас. — весело каза Джини. — Ще го замести Харпър. Той от моя випуск и е идиот.

Хари се усмихна неясно, но докато обличаше алената мантия, мислите му бяха далеч от куидича. Малфой и преди не беше играл поради контузия, но тогава се беше погрижил да пренасрочат мача за ден, в който беше удобно на Слидерин. Защо сега нямаше против да остави резерва да играе? Наистина ли беше болен, или симулираше?

— Подозрително е, нали? — тихо се обърна той към Рон — Че Малфой няма да играе?

— Късмет, бих казал аз. — отговори Рон и изглеждаше малко по-оживен — И Вейси го няма, той е най-добрия им голмайстор, ама изобщо не възразявам! Ей! — каза той внезапно, замръзна с наполовина сложени ръкавици и се втренчи в Хари.

— Какво?

— Аз… ти… — Рон понижи глас, като изглеждаше едновременно уплашен и възбуден. — Сокът ми… тиквеният ми сок… нали не си…?

Хари повдигна вежди, но не каза нищо освен:

— Започваме след около пет минути, най-добре си сложи ботушите.

Излязоха на игрището сред буйни викове и освиркване. Единият край на стадиона беше солидно оцветен в червено и златно. Другият — море от зелено и сребро. Много ученици от Хафълпаф и Рейвънклоу също присъстваха. Сред всичките викове и ръкопляскане, Хари отчетливо чуваше рева на известната лъвска шапка на Луна Ловгуд.

Хари се приближи към Мадам Хуч, реферът, която беше готова да пусне топките от сандъка.

— Капитаните, стиснете си ръцете. — каза тя и ръката на Хари беше смазана от тази на новия капитан на Слидерин, Ъркхарт. — Качвайте се по метлите. При мой сигнал… три… две… едно…

Сигналът прозвуча и Хари и останалите се отблъснаха от замръзналата земя, и полетяха.

Хари обикаляше периметъра, оглежда се за снича и държеше под око Харпър, който летеше на зигзаг далеч под него. Тогава се чу глас, рязко контрастиращ с обичайния глас на коментатора.

— И така, започнахме и мисля, че всички сме изненадани да видим отбора, който Потър е сглобил тази година. Още повече, като имаме предвид неравното представяне на Роналд Уизли миналата година, можеше да е извън отбора, но разбира се, това че е близък приятел с капитана, явно помага…

Тези думи бяха посрещнати с присмех и ръкопляскане от Слидеринския край на игрището. Хари проточи врат, за да погледне към коментаторското място. Претенциозно, мършаво, русо момче с чип нос стоеше там, говорейки в магическия мегафон, който някога използваше Лий Джордан. Хари позна Захариъс Смит, играч на Хафълпаф, когото от все сърце не харесваше.

— А ето и първия опит на Слидерин за гол, Ъркхарт се приближава и…

Стомахът на Хари се преобърна.

— Уизли спасява, е, понякога и той изважда късмет, предполагам…

— А да, Смит е. — измърмори Хари гримасничейки, докато се придвижваше между гончиите, а очите му търсеха някаква следа от изплъзващия се снич.

Измина половин час от началото. Грифиндор водеха с 60:0 точки, а Джини беше вкарала четири от шестте им гола. Това ефикасно накара Захаръс да спре да се чуди, дали двамата Уизли са в отбора, само защото Хари ги харесва и вместо това той се захвана с Пийкс и Коут.

— Разбира се, Коут няма идеална фигура за бияч, — надменно занарежда Захарая. — обикновено те имат ма-а-а-лко повече мускули…

— Цапардосай го с блъджъра! — извика Хари на Коутс, докато минаваше край него, но Коутс с широка усмивка, предпочете да отправи следващия блъджър към Харпър, който точно се разминаваше с Хари.

Хари с удоволствие чу тъпото тупване, което значеше че блъджъра е намерил целта си.

Изглеждаше, че Грифиндор не могат да сгрешат. Те отбелязваха отново и отново, а в другият край на игрището Рон спасяваше головете с очевидна лекота. Всъщност той се усмихваше и когато тълпата го поздравяваше за едно особено добро спасяване, с хор от любимото „Уизили е нашият крал“, той се престори че ги дирижира от високо.

— Мисли си, че е нещо специално днес, нали? — додаде подигравателен глас, и Хари беше почти съборен от метлата си, когато Харпър се блъсна в него тежко и нарочно. — Този кръвен предател…

Мадам Хуч беше с гръб и въпреки че Грифиндорци долу викаха гневно, в момента в който се обърна, Харпър вече се беше отдалечил. С наболяващо рамо Хари се втурна след него, с намерението да го блъсне в отговор…

— И мисля, че Харпър от Слидерин видя снича! — каза през мегафона Захариъс Смит — Да, той определено вижда нещо, което Потър не вижда!

Ама Смит наистина е идиот, помисли си Хари, не ги ли беше видял да се сблъскват? В следващият момент обаче, стомахът му потъна — Смит беше прав, а Хари не. Харпър бързаше нагоре. Беше видял това, което Хари не беше — сничът се рееше високо над тях, бляскайки в ясното синьо небе.

Хари се ускори. Вятърът свиреше в ушите му толкова силно, че изтри всякакъв шум от коментарите на Смит или тълпата, но Харпър все още беше пред него, а Грифиндор водеха само със сто точки. Ако Харпър стигнеше до там първи, Грифиндор щяха да загубят… и сега Харпър беше на една ръка разстояние, протягаше се…

— Ей, Харпър! — извика Хари отчаяно — Колко ти плати Малфой, за да го заместиш днес?

Не беше наясно защо каза това, но Харпър закъсня. Той непохватно хвана снича, остави го да се изплъзне от пръстите му и го изстреля покрай себе си. Хари безразсъдно замахна към малката, пърхаща топка и я хвана.

— ДА! — изкрещя Хари. Кръжейки, той се насочи към земята, снича беше високо вдигнат в ръката му. Когато тълпата осъзна какво се е случило, се надигна такъв рев, че почти заглуши звука от свирката, който отбеляза края на играта.

— Джини къде отиваш? — извика Хари, който изведнъж се оказа впримчен по средата на масова прегръдка с останалите от отбора, но Джини забърза покрай тях, докато накрая с могъщ удар, се вряза в коментаторското място. Докато тълпата викаше и се смееше, отборът на Грифиндор се приземи до дървените останки, под които Захариъс Смит се чуваше слабо. Хари чу Джини да казва на раздразнената професор Макгоногъл:

— Съжалявам професоре, забравих да спра.

Като се смееше, Хари се освободи от останалите от отбора и прегърна Джини, но много бързо я пусна. Избягвайки погледа й, вместо това той потупа Рон по гърба. Враждебността беше забравена, отборът на Грифиндор напусна игрището ръка за ръка, размахвайки ръце във въздуха.

Атмосферата в съблекалнята беше ликуваща.

— Шеймъс каза, купон в общата стая! — извика Дийн жизнерадостно — Хайде, Джини, Демелза!

Рон и Хари бяха последните двама, които напуснаха съблекалнята. Точно се канеха да тръгват, когато влезе Хърмаяни. Тя въртеше Грифиндорския си шал в ръце и изглеждаше разстроена, но решителна.

— Искам да ти кажа нещо Хари. — Тя си пое дълбоко въздух. — Не трябваше да го правиш. Чу какво каза Слагхорн. Незаконно е.

— И какво ще направиш, ще ни издадеш ли? — настоятелно попита Рон.

— За какво говорите вие двамата? — попита Хари и се обърна да закачи мантията си, за да не видят другите двама усмивката му.

— Много добре знаеш за какво говорим! — пискливо отговори Хърмаяни. — Ти сипа в сока на Рон отварата за късмет на закуска. Феликс Фелисис!

— Не, не съм. — каза Хари и се обърна с лице към двамата.

— Да, направи го, Хари и затова всичко вървеше толкова добре, липсваха играчи на Слидерин и Рон спаси всичко!

— Нищо не съм слагал! — отговори Хари усмихвайки се широко. Той плъзна ръка в джоба на якето си и извади малката бутилчица, която Хърмаяни беше видяла в ръката му тази сутрин. Тя беше пълна със златна отвара и корковата тапа все още беше здраво запушена и запечатана с восък. — Исках Рон да си помисли, че съм го направил и се престорих че я сипвам, когато те видях да идваш.

Той погледна Рон.

— Спаси всичко, защото мислеше че си късметлия. Всичко направи сам.

Той прибра отварата в джоба си.

— Значи в сока ми не е имало нищо? — изумен попита Рон — Но времето е хубаво… и Вейси не можа да играе… Ама честно ли не си ми дал от отварата за късмет?

Хари поклати глава. Рон зяпна насреща му за момент, после се обърна към Хърмаяни и започна да я имитира:

— Ти добави Феликс Фелисис към сока на Рон тази сутрин, той затова спаси всичко! Видя ли!!! Мога да спасявам голове без чужда помощ, Хърмаяни!

— Не съм казала, че не можеш… Рон, ти също си помисли, че той ти е дал отварата.

Но Рон вече я беше заобиколил и излизаше с метлата на рамо.

— Ъ… — каза Хари в настъпилото мълчание. Не беше очаквал плана му да има такъв страничен ефект. — Да… да вървим на купона тогава?

— Ти върви! — каза Хърмаяни, като се опитваше да спре сълзите си. — Писна ми от Рон за момента, не знам какво трябваше да направя…

И тя също изхвърча от съблекалнята.

Хари бавно се отправи през тълпите към замъка, много от които му подвикваха поздравления. Той обаче изпитваше голямо разочарование. Сигурен беше, че ако Рон спечели мача, той и Хърмаяни веднага отново ще станат приятели. Не виждаше, как евентуално би могъл да обясни на Хърмаяни, че това с което е обидила Рон е, че беше целунала Виктор Крум, при положение, че това се беше случило толкова отдавна.

Хари не можа да види Хърмаяни по време на купона в общата стая на Грифиндор, който течеше с пълна сила в момента, в който пристигна. Подновени поздравления и ръкопляскания приветстваха влизането му и скоро беше заобиколен от тълпа поздравяващи го. Той се опитваше да се отърве от братята Крийви, които настояваха за преразказ на мача, момент по момент, а голяма група момичета го бяха накачулили, смеейки се и на най-тъпите коментари и пърхайки с клепки, така че му отне известно време да открие Рон. Най-накрая успя да се отърве от Ромилда Вейн, която правеше груби намеци, че би желала да иде с него на коледното парти на Слагхорн. Докато се промъкваше към таблата с напитките, Хари налетя право на Джини, Арнолд — пигмейското пухче, което седеше на рамото й, и Крукшанкс, който мяукаше обнадеждено в краката й.

— Рон ли търсиш? — попита тя със самодоволна усмивка. — Ей там е, гаден хипогриф такъв.

Хари погледна към ъгъла, към който тя сочеше. Там, на показ на цялата стая, седеше Рон, прегърнал толкова плътно Лавендър Браун, че беше трудно да се каже чии ръце на кого са.

— Изглежда сякаш ще й изяде лицето, нали? — каза Джини безжалостно. — Обаче мисля, че ще трябва да поработи над техниката си. Добра игра, Хари.

Тя го потупа по ръката. Хари усети ненадейно чувство в стомаха си, но тогава тя отмина, за да си вземе още бирен шейк. Крукшанкс тръгна след нея, очите му фиксираха Арнолд.

Хари се обърна настрани от Рон, който не изглеждаше така, сякаш скоро ще се освободи, в момента в който портретната дупка се затвори. С гадно чувство той си помисли, че е видял буйна кафява коса да изчезва от погледа му. Той се стрелна напред, финтира отново Ромилда Вейн и отвори портрета на Дебелата Дама. Коридорът отвън изглеждаше пуст.

— Хърмаяни?

Откри я в първата отключена класна стая, в която влезе. Тя седеше на учителското бюро, сама, освен малкият пръстен чуруликащи жълти птички, обикалящи около главата й, които явно току-що беше създала от нищото. Хари не можа да не оцени заклинателските й умения в момент като този.

— О, здрасти Хари. — каза тя с крехък глас. — Само се упражнявам.

— Да… те са… ъ-ъ-ъ… много хубави. — отговори Хари.

Той нямаше представа какво да й каже. Точно се чудеше дали има дори минимален шанс да не е забелязала Рон, тъй като беше напуснала партито заради пренаселеността му, когато тя каза с неутрален, пронизителен глас:

— Рон явно се забавлява на тържеството.

— Ъъъ… така ли? — попита Хари.

— Не се преструвай, че не си го видял. — каза Хърмаяни. — Той не се опитваше да се скрие, нали…

Вратата зад тях се блъсна и се отвори. За ужас на Хари влезе Рон, смеейки се и дърпайки Лавендър за ръката.

— О! — каза той и спря при вида на Хари и Хърмаяни.

— Опа! — додаде Лавендър и се отдръпна от стаята, кикотейки се. Вратата се затвори зад нея.

Настана ужасно, всепоглъщащо, огромно мълчание. Хърмаяни се взираше в Рон, който отказваше да я погледне, но каза със странна смесица от перчене и несръчност:

— Здрасти Хари! Чудех се къде се дяна?

Хърмаяни слезе от бюрото. Малкото ято златни птички продължаваха да кръжат около главата й, така че тя изглеждаше като странен, пернат модел на слънчевата система.

— Не трябва да оставяш Лавендър да те чака отвън. — каза тихо тя. — Ще се чуди къде си се дянал.

Тя тръгна много бавно и изправено към вратата. Хари се втренчи в Рон, който изглеждаше облекчен, че нищо лошо не се беше случило.

— Оругно! — долетя вик откъм вратата.

Хари се завъртя и видя, че Хърмаяни е насочила пръчката си към Рон, а изражението й беше дивашко. Малкото ято птици изфучаха като градушка от дебели златни куршуми към Рон, който се развика и покри лицето си с ръце, но птиците атакуваха, кълвейки и драскайки всеки къс плът, до който успяваха да се докопат.

— Геремофне! — извика отново тя, но с един последен поглед на отмъстителен бяс, Хърмаяни отвори вратата и изчезна. На Хари му се счу ридание, преди вратата да се затръшне.