Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Потър (6)
Оригинално заглавие
Harry Potter and the Half-Blood Prince, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 133 гласа)

Информация

Това е любителски превод от членове на клубовете на дир.бг. Текстът има нужда от още редакция.

История

  1. — Корекция

2. Улица „Спинърс Енд“

На много мили оттам студената мъгла, която се притискаше до прозорците на Министър-Председателя, се носеше над една мръсна река, която течеше между покрити с боклуци брегове. Огромният комин на една изоставена мелница стърчеше зловещо и мрачно. Нямаше никакъв звук освен шепота на черната вода и нямаше следа от живот освен една мършава лисица, която душеше за останки от риба във високата трева.

Но тогава с едно много тихо „пук“ една тънка, качулата фигура се бе появила от въздуха на брега на реката. Лисицата замръзна, наблюдавайки внимателно този нов феномен. Фигурата се огледа и след това закрачи леко, а мантията й шумолеше по тревата.

Но тогава с едно още по-силно „пук“ друга качулата фигура се бе материализирала.

— Чакай!

Резкият вик стресна лисицата, която вече беше легнала в гъстълака. Изкочи от скривалището си и тръгна да бяга нагоре по брега. Лумна зелена светлина, чу се скимтене и лисицата падна на земята мъртва.

Втората фигура я преобърна с крак.

— Само лисица, — каза женски глас под качулката. — Помислих, че е Аврор… Сиси, чакай!

Но жертвата й, която бе спряла и се бе обърнала накъдето се бе появила зелената светлина, вече се катереше нагоре по брега, където лисицата бе току-що умряла.

— Сиси… Нарциса… слушай ме…

Втората жена хвана първата за ръката, но тя я отблъсна.

— Връщай се, Бела!

— Трябва да ме изслушаш!

— Достатъчно те слушах. Решила съм. Остави ме на мира!

Жената, наречена Нарциса, се изкачи на брега, където стари перила разделяха реката от една тясна павирана улица. Другата жена, Бела, я следваше. Те стояха една до друга, гледайки редиците от разнебитени, тухлени къщи с прозорци, потънали в мрака.

— Той живее тук? — каза Бела с презрение. — Тук? В това мъгълско бунище? Ние сигурно сме единствените от нашия вид, които сме…

Но Нарциса не слушаше; тя беше преминала по перилата и бързаше нагоре по пътя.

— Сиси, чакай!

Бела я следваше, а мантията й се вееше зад нея; тя видя как Нарциса се стрелна между къщите към друга идентична улица. Някои от уличните лампи бяха развалени; двете жени тичаха ту в светлината, ту в непрогледна тъмнина. Преследвачът настигна жертвата си точно когато завиваше зад ъгъла, този път успявайки да я задържи за ръката и обръщайки я, за да бъдат една срещу друга.

— Сиси, не бива да го правиш, не можеш да му вярваш…

— Черният Лорд му вярва, нали?

— Черният Лорд е… мисля, че е… сгрешил. — задъха се Бела, а очите й блеснаха под качулката й, докато оглеждаха дали наистина са сами. — Наредиха ни да не говориме с никого относно този план. Това ще бъде предателство към Черният Лорд.

— Пусни ме, Бела! — озъби се Нарциса, извади магическата си пръчка изпод мантията и я насочи заплашително в лицето на другата.

Бела се изсмя.

— Сиси, собствената ти сестра? Не би…

— Няма нещо, което не бих направила сега! — въздъхна Нарциса с нотка истерия в гласа си. Докато сваляше пръчката си като нож, се появи нова светлина. Бела пусна ръката на сестра си като изгорена.

— Нарциса!

Но Нарциса бе избързала напред. Потривайки ръката си, преследвачът й я последва, спазвайки дистанция, докато навлизаха все по-надълбоко в лабиринта от тухлени къщи. Най-накрая Нарциса забърза нагоре по една улица, наречена „Спинърс Енд“, над която стърчеше комина на мелницата, подобен на огромен пръст. Стъпките й отекваха на паважа, докато тя преминаваше покрай заковани и счупени прозорци; най-накрая стигна до последната къща, от която струеше слаба светлина.

Тя почука на вратата преди Бела, проклинайки под носа си, да я беше настигнала. Заедно те стояха чакайки и задъхвайки се, вдишваха миризмата на мръсната река, която се носеше с нощния бриз. След няколко секунди те чуха движение зад вратата и тя се отвори. Част от човек можеше да бъде забелязана как ги наблюдава, човек с дълга черна коса, която бе образувала завеса пред едно бледо лице и черни очи.

Нарциса свали качулката си. Лицето й беше толкова бледо, че изглеждаше все едно блести в мрака; дългата руса коса, която се спускаше надолу, й придаваше вид на удавник.

— Нарциса! — каза мъжът, отваряйки вратата така, че малко светлина и падна върху сестра й. — Каква приятна изненада!

— Сивъръс. — каза тя с пресилен шепот. — Може ли да говоря с теб? Спешно е.

— Ама разбира се.

Той се отдръпна, за да й позволи да влезе. Без да свали качулката си, сестра й влезе без покана.

— Снейп, — каза тя рязко, докато минаваше покрай него.

— Белатрикс, — отговори й той, а устата му леко се изкриви в подигравателна усмивка, докато затваряше вратата.

Те бяха влезли направо в малката всекидневна, която изглеждаше като затворническа килия. Стените бяха напълно покрити с книги, повечето с корици от черни и кафяви кожи; изтъркан диван, старо кресло и разнебитена маса бяха подредени в кръга от светлина, хвърлен от свещника, който висеше от тавана. Във въздуха се чувстваше пренебрежение към мястото, като че ли беше необитаемо.

Снейп посочи на Нарциса да седне на дивана. Тя свали мантията си, остави я настрана и седна, гледайки белите си и треперещи ръце, свити в скута й. Белатрикс свали качулката си по-бавно. С черна коса, колкото руса бе косата на сестра й, с тежки клепачи и силна челюст, тя не сваляше погледа си от Снейп, докато отиваше зад сестра си.

— Е, с какво мога да ви помогна? — попита Снейп, сядайки в канапето срещу двете сестри.

— Ние… ние сме сами, нали? — попита тихо Нарциса.

— Да, разбира се. Е, Опаш е тук, но не броиме паразитите, нали?

Той посочи с пръчката си стената с книги зад него и с шумен трясък се отвори една скрита врата, разкривайки тясно стълбище, на което стоеше замръзнал малък човек.

— Както очевидно си разбрал, Опаш, имаме гости, — каза лениво Снейп.

Човекът бавно и прегърбено слезе по последните няколко стъпала и влезе в стаята. Той имаше малки и воднисти очи, заострен нос и се усмихваше глупаво. Лявата му ръка милваше другата, която изглеждаше така, сякаш е надянал сребърна ръкавица.

— Нарциса! — каза той с писклив гласец, — и Белатрикс! Колко мило…

— Опаш ще ни донесе напитки, ако желаете, — каза Снейп. — А после ще се върне в стаята си.

Опаш потръпна, сякаш Снейп го бе замерил с нещо.

— Аз не съм ти слуга! — изцвърча той, избягвайки погледа му.

— Наистина? Смятах, че Черният Лорд те изпрати тук за да ми асистираш.

— Да ти асистирам, да — но не да ти нося напитки, или да ти чистя къщата!

— Опаш, и представа си нямах, че копнееш за по-опасни задачи, — каза Снейп с насмешка. — Това лесно може да бъде уредено: ще говоря с Черния Лорд…

— Сам мога да говоря с него, ако искам!

— Разбира се, че можеш, — каза Снейп подигравателно. — Но през това време ни донеси напитки. Малко от елфското вино би било хубаво.

Опаш се поколеба за малко, изглеждайки така, като че ли иска да спори, но се обърна и се отправи към втора тайна врата. Те чуха блъскане и чукане на бутилки. След няколко секунди той се бе завърнал, носейки една прашна бутилка и три чаши върху поднос. Остави ги на разнебитената маса и избяга от тяхното присъствие, затръшвайки покритата с книги врата.

Снейп наля в трите чаши кървавочервено вино и подаде две от тях на сестрите. Нарциса измърмори думи на благодарност, докато Белатрикс не каза нищо и продължи да гледа Снейп намръщено. Това явно не го безпокоеше, защото той излгеждаше някакси развеселен.

— За Черният Лорд, — каза той, вдигайки чашата си, и я пресуши.

Сестрите го последваха. Снейп отново им напълни чашите. Докато Нарциса взимаше втората чаша с вино, тя каза бързо:

— Сивъръс, много съжалявам, че дойдох така, но трябваше да те видя. Ти си единственият, който може да ми помогне…

Снейп вдигна ръка, за да я спре, след това отново посочи с пръчката си скритата врата. Чу се шумен трясък и цвърчене, последвано от звука на тичане нагоре по стълбите.

— Мойте извинения, — каза Снейп. — Напоследък се е научил да подслушва, не знам какво иска да постигне… та какво казваше, Нарциса?

Тя пое дълбок, тръпнещ дъх и започна отново.

— Сивъръс, знам, че не бива да съм тук. Казаха ми да не казвам на никогo, но…

— Тогава си дръж езика зад зъбите! — озъби се Белатрикс. — Особено пред тази компания!

— „Тази компания“? — повтори Снейп. — И как да разбирам това, Белатрикс?

— Че не ти вярвам, Снейп, както ти добре знаеш!

Нарциса издаде звук от сухо хълцване и покри лице с ръцете си. Снейп постави чашата си на масата и се облегна назад с ръце върху облегалките на креслото, усмихвайки се на намръщеното лице на Белатрикс.

— Нарциса, мисля, че трябва да чуем какво напира да ни каже Белатрикс; ще ни спаси от много досадни прекъсвания. Е, Белатрикс, продължавай, — каза Снейп. — Защо така не ми вярваш?

— Хиляди причини! — каза тя високо, заобикаляйки дивана, за да сложи чашата си на масата. — Къде да започна! Къде беше, когато Черният Лорд падна? Защо не направи опит да го потърсиш, докато той бе изчезнал? Какво правеше през всички тези години, докато живееше под покровителството на Дъмбълдор? Защо попречи на Черния Лорд да вземе Философския Камък? Защо не се върна веднага щом Черният Лорд се възроди? И защо, Снейп, Хари Потър е още жив, след като си имал възможност да го елиминираш?

Тя направи пауза, а гърдите й се издигаха и сваляха много бързо, бузите й се бяха зачервили. Зад нея Нарциса седеше безмълвна, все още с лице в ръцете си.

Снейп си усмихна.

— Преди да ти отговоря — о, да, Белатрикс, ще ти отговоря! Може да донесеш моите думи на тези, които си шепнат зад гърба ми, за моето предателство към Черният Лорд! Преди да ти отговоря, нека аз ти задам един въпрос. Не смяташ ли, че Черният Лорд не ми е задавал всеки един от тези въпроси? И наистина ли смяташ, че ако не му бях дал задоволителни отговори, щях да седя сега тук и да разговарям с теб?

Тя се поколеба.

— Знам, че ти вярва, но…

— Мислиш, че е сгрешил? Или че аз по някакъв начин съм го измамил? Измамил съм Черният Лорд, най-великият магьосник, най-добрият Легимент, който светът някога е познавал?

Белатрикс не каза нищо, но за първи път изглеждаше объркана. Снейп не й обърна внимание. Той отпи от чашата си и продължи:

— Питаш къде бях при падението на Черният Лорд. Бях там, където той ми бе заповядал да бъда, в Хогуортс, Училището за Магия и Вълшебство, защото той бе пожелал да шпионирам Албус Дъмбълдор. Предполагам знаеш, че по негова заповед заех поста?

Тя кимна почти незабелязано и отвори уста, но Снейп я изпревара.

— Питаш защо не го потърсих след като той изчезна. Поради същатата причина заради която и Ейвъри, Яксли, Карови, Грейбек, Луциус, — той наклони леко глава към Нарциса, — и много други не го направиха. Смятах го за свършен. Не се гордея с това, сгреших, но ето… ако той не бе простил на тези, които бяха загубили вяра, сега щеше да има много малко последователи.

— Щеше да има мен! — каза Белатрикс разгорещено. — Мен, която прекарах толкова много години в Азкабан за него!

— Да, наистина много похвално, — каза отегчено Снейп. — Разбира се, не си му била от голяма полза в затвора, но жестът е неоценим…

— Жест! — изпищя тя; в яростта си изглеждаше леко луда. — Докато аз търпях Дименторите, ти остана в Хогуортс като домашен любимец на Дъмбълдор!

— Не съвсем, — каза Снейп спокойно. — Той не искаше да ми даде поста на учител по Защитата Срещу Черните Изкуства. Смятал, че, ах… ще ме изкуши да се върна към старите си навици.

— Това ли е жертвата ти за Черният Лорд? Да не преподаваш любимия си предмет? — подигра му се тя. — Защо остана, Снейп? Да не би да шпионираше за господар, който си смятал за мъртъв?

— Съвсем не, — каза Снейп, — въпреки че Черният Лорд е доволен, че никога не съм напуснал поста си: имах да му предам шестнадесет години информация за Дъмбълдор, когато той се завърна. Смятам малко по-ценно отколкото безкрайни напомняния колко неприятен е Азкабан…

— Но ти остана.

— Да, Белатрикс, останах, — каза Снейп, издавайки леко нетърпение за първи път. — Имах удобна работа, която предпочитах пред това да гния в Азкабан. Те арестуваха смъртожадни тогава, както знаеш. Защитата на Дъмбълдор ме пазеше извън затвора, беше много удобно и аз го я използвах. Повтарям: Черният Лорд не се оплаква, че останах, затова не знам защо ти го правиш.

— Мисля, че след това искаше да знаеш, — продължи той, защото Белатрикс показваше всякакви признаци да го прекъсне, — защо застанах пред Черния Лорд, когато той се опита да вземе Философския Камък. Той не знаеше дали да ми вярва… Е, това е лесно. Беше си помислил, като теб, че от верен смъртожаден съм се превърнал в човек на Дъмбълдор. Той беше в окаяно състояние, използвайки тялото на посредствен магьосник. Не посмя да се разкрие на бивш съюзник, защото този съюзник би го издал на Дъмбълдор или на Министерството. Искрено съжалявам, че той не ми се довери. Иначе щеше да се върне три години по-рано. Но тогава аз виждах само алчния и незаслужаващ Куиръл, който се опитва да открадне Камъка, и признавам, направих всичко възможно да му попреча.

Устата на Белатрикс се изкриви все едно бе взела противна доза лекарство.

— Но ти не се върна, когато усети паренето на Черния Знак…

— Правилно. Върнах се два часа по-късно, по заповед на Дъмбълдор.

— По заповед на Дъмбълдор…?

— Мисли! — каза Снейп, отново нетърпелив. — Мисли! Изчаквайки два часа, само два часа, аз си осигурих да остана като шпионин в Хогуортс! Позволявайки на Дъмбълдор да вярва, че съм се върнал на страната на Черния Лорд само защото той ми бе заповядал, ми позволи да предавам информация за Дъмбълдор и Ордена на Феникса! Помисли, Белатрикс: Черният Знак се проясняваше с месеци. Знаех, че ще се върне. Всеки смъртожаден го знаеше! Имах достатъчно време да помисля какво да правя, да планирам следващия си ход, да избягам като Каркаров, нали?

— Недоволството на Черния Лорд за моето късно пристигане изчезна, когато му обясних, че съм останал верен, въпреки че Дъмбълдор ме смяташе за негов човек. Да, Черният Лорд смяташе, че съм го напуснал завинаги, но е грешал!

— Но от каква полза си бил? — изръмжа Белатрикс. — Каква полезна информация си ни предал?

— Моята информация е предадена лично на Черния Лорд, — каза Снейп. — Ако той избере да не я сподели с теб…

— Той споделя всичко с мен! — избухна веднага Белатрикс. — Той ме нарича свой най-лоялен, най-предан…

— Наистина ли? Даже след това фиаско в Министерството?

— Това не беше моя вина! — зачерви се Белатрикс. — В миналото Черният Лорд ми е доверявал своите най-важни… ако Луциус не бе…

— Не смей, не смей да обвиняваш съпруга ми! — каза Нарциса с нисък и смъртоносен глас, поглеждайки към сестра си.

— Няма нужда да хвърляме вина върху никого. Каквото е сторено, е сторено.

— Но не от теб! — каза бясно Белатрикс. — Не, ти отново отсъстваше, когато ние останалите се сблъсквахме с опасности, нали така, Снейп?

— Заповедите ми бяха да остана назад, — каза Снейп. — Може би няма да се съгласиш с Черния Лорд, може би мислиш, че Дъмбълдор не би забелязал, ако се бях присъединил към смъртожадите да се бия с Ордена на Феникса? И — прощавай, говориш ми за опасности… бяхте изправени срещу шест тийнейджъра, нали така?

— Към тях се присъедини половината от Ордена, както ти добре знаеш. — озъби му се Белатрикс. — И докато сме на темата за Ордена, все още твърдиш, че не можеш да разкриеш къде е Щабът им, така ли?

— Не съм техният пазител на тайната, не мога да изрека името. Мисля, че разбираш как действа магията? Но Черният Лорд е задоволен с информацията, която съм му предал за Ордена. Доведе до наскорошното залавяне и убийство на Емили Ванс, както би предположила, и определено помогна за отърваването от Сириус Блек, за което ти давам пълни заслуги.

Той наклони глава и й отдаде чест. Изражението й не омекна.

— Избягваш последния ми въпрос, Снейп. Хари Потър. Можеше да го убиеш по всяко време през тези пет години. Не си го сторил. Защо?

— Не си ли обсъждала този въпрос с Черния Лорд? — попита Снейп.

— Той… ние напоследък… питам теб, Снейп!

— Ако бях убил Хари Потър, Черният Лорд не би могъл да използва кръвта му, за да се регенерира, ставайки безсмъртен…

— Твърдиш, че си предвидил неговата полза! — подигра се Белатрикс.

— Не го твърдя; нямах си на представа какви бяха неговите планове за момчето; вече признах, че смятах Черния Лорд за мъртъв. Само се опитвам да обясня, че Черният Лорд не съжалява, че Хари Потър е оцелял, поне до преди година…

— Но защо си го държал жив?

— Не си ли ме разбрала? Защитата на Дъмбълдор ме държеше извън Азкабан! Не си ли съгласна, че ако убия любимия му ученик, това ще го обърне срещу мен? Но има и още нещо. Трябва да ти напомня, че когато за пръв път Потър пристигна в Хогуортс, около него се въртяха много истории, слухове, че самият той е велик Черен магьосник, което обясняваше как е оцелял след атаката на Черния Лорд. Наистина много от старите последователи на Черния Лорд смятаха Потър за точка, около която ще можем да се обединим отново. Бях любопитен, признавам, и не бях склонен да го убия от момента, в който той стъпи в замъка. Разбира се, установих много скоро, че той няма никакъв талант. Измъквал се е от няколко трудни ситуации с помощта на по-талантливи приятели. Той е посредствен, противен и самодоволен, също както баща му преди него. Направил съм всичко по силите си да го изхвърлят от Хогуортс, където той едва ли принадлежи, но да го убия или да го оставя да бъде убит пред мен? Бих бил глупак да рискувам, когато Дъмбълдор бе наблизо.

— И след всичко това, ние трябва да ти повярваме, че Дъмбълдор никога не те е подозирал? — попита Белатрикс. — Че няма никаква представа към кого е истинската ти преданост, че той безусловно ти вярва?

— Аз изиграх добре моята част, — каза Снейп. — Пропускаш най-голямата слабост на Дъмбълдор: той вярва в най-доброто у хората. Замаях го с един разказ за дълбоко разкаяние от дните ми като смъртожаден, когато се присъединявах към персонала, и той ме прие с широко разтворени ръце. Дъмбълдор е велик магьосник — о, да, така е, — (защото Белатрикс бе издала признак на засегнатост) — дори Черният Лорд го потвърждава. Обаче съм доволен да съобщя, че Дъмбълдор остарява. Дуелът миналият месец с Черния Лорд го е разтърсил. Той е претърпял сериозни наранявания, защото реакциите му са по-бавни, отколкото бяха някога. Но след всичките тези години той никога не е спрял да вярва на Сивъръс Снейп и тук лежи моето огромно значение за Черния Лорд.

Белатрикс все още изглеждаше нещастна, въпреки че изглеждаше несигурна как най-добре да нападне Снейп. Вземайки преимущество от нейното мълчание, Снейп се обърна към сестра й.

— Сега… дойде, за да ме помолиш за помощ, Нарциса?

Нарциса го погледна с отчаяние, изразено по лицето й.

— Да, Сивъръс. Аз — аз смятам, че ти си единственият, към когото мога да се обърна, нямам никой друг. Луциус е в затвора и…

Тя затвори очи и две големи капки сълзи се стекоха надолу по клепачите й.

— Черният Лорд ми забрани да говоря за това, — продължи Нарциса, с все още затворени очи. — Той желае никой да не знае за този план. Той е… много таен. Но…

— Ако той го е забранил, не бива да говориш, — каза Снейп веднага. — Думата на Черния Лорд е закон.

Нарциса ахна, сякаш той я бе залял със студена вода. Белатрикс изглеждаше доволна за първи път откакто беше влязла в къщатата.

— Ето! — триумфиращо каза тя на сестра си. — Даже Снейп го казва: казано ти е да не говориш за този план, така че си дръж езика зад зъбите.

Но Снейп бе станал, той отиде до малкия прозорец, погледна през пердетата пустата улица и ги дръпна с рязко движение. Обърна се към Нарциса, мръщейки се.

— Така стана, че аз знам за този план, — каза той с нисък глас. — Аз съм един от малкото, на които Черният Лорд е казал. Но ако не знаех, Нарциса, ти щеше да бъдеш обвинена в предателство към Черния Лорд.

— Помислих, че ти трябва да знаеш! — каза Нарциса, дишайки вече по-свободно. — Той толкова ти вярва, Сивъръс…

— Ти знаеш за плана? — каза Белатрикс, а доволното й изражение бе заменено с яростно, — Ти знаеш?

— Разбира се, — каза Снейп. — Но каква помощ искаш, Нарциса? Ако си представяш, че аз мога да убеда Черния Лорд да промени решението си, боя се, че няма никаква надежда, никаква изобщо.

— Сивъръс, — прошепна тя, а сълзи се стичаха по бледото й лице. — Моят син… единственият ми син…

— Драко трябва да бъде горд, — каза Белатрикс безразлично. — Черният Лорд му е оказал огромна чест. И ще кажа само това за Драко: той не се е отдръпнал от задължението си, той изглежда доволен, че му е даден шанс да се докаже, развълнуван да успее…

Нарциса започна да плаче искрено и се вторачи умолително в Снейп.

— Това е, защото е на шестнадесет и не знае какво го очаква! Защо, Сивъръс? Защо синът ми! Прекалено е опасно! Това е отмъщение за грешката на Луциус, знам го!

Снейп не каза нищо и отбягна да гледа сълзите й, като че ли те бяха неприлични, но не можеше да се преструва, че не я чува.

— Затова е избрал Драко, нали? — настоя тя. — Да накаже Луциус?

— Ако Драко успее, — каза Снейп, все още отбягвайки да я погледне, — той ще бъде почитан над всички останали.

— Но той няма да успее! — хлипаше Нарциса. — Как ще успее, като самият Черен Лорд…

Белатрикс ахна; Нарциса вече губеше самообладание.

— Исках да кажа… че никой досега не е успял… Сивъръс… моля те… ти си, винаги си бил любимият учител на Драко… ти си старият приятел на Луциус… умолявам те… ти си любимец на Черния Лорд, неговият най-доверен съветник… ще говориш ли с него, ще го убедиш ли…?

— Черният Лорд не може да бъде убеден и аз не съм глупав, за да опитвам. — категорично каза Снейп. — Не мога да се преструвам, че Черният Лорд не е ядосан на Луциус. Луциус бе oтговорен. Той се остави да бъде заловен заедно с много други и се провали да вземе пророчеството. Да, Черният Лорд е ядосан, Нарциса, много ядосан наистина.

— Значи съм права, той е избрал Драко, за да си отмъсти! — задави се Нарциса. — Той не иска да успее, иска да го убият, докато се опитва.

Когато Снейп не каза нищо, Нарциса изгуби и най-малката капка въздържание, което й оставаше. Тя се изправи, oтиде залитайки до Снейп и го хвана за мантията. Лицето й беше близо до неговото, а сълзите й падаха върху гърдите му, тя се задъха.

— Ти може да го направиш. Ти можеш да го направиш вместо Драко, Сивъръс. Ти би успял, разбира се, и той би те възнаградил богато.

Снейп хвана китките й и свали стискащите й ръце. Поглеждайки в мокрото й лице, той каза бавно:

— Той възнамерява аз да го направя накрая, струва ми се. Но настоява първо Драко да опита. Виждаш ли, колкото и да е невъзможно, ако Драко успее, аз ще мога да остана в Хогуортс като шпионин.

— С други думи, за него няма значение, ако убият Драко?

— Черният Лорд е много ядосан, — повтори тихо Снейп. — Той не успя да чуе пророчеството. Добре знаеш, Нарциса, както и аз знам, че той не прощава лесно.

Тя се свлече на пода в краката му, плачейки и стенейки на пода.

— Единственият ми син… единственият ми син…

— Трябва да се гордееш! — безмилостно каза Белатрикс. — Ако имах синове, щях да ги дам да служат на Черния Лорд!

Нарциса изпищя безнадеждно и стисна дългата си руса коса. Снейп се наведе, хвана я за ръцете, вдигна я и я насочи към дивана. Сипа й малко вино и й го натика в ръката.

— Достатъчно, Нарциса. Изпий това. Чуй ме.

Тя попритихна малко; накланяйки виното към себе си, тя отпи разтреперено.

— Сивъръс — о, Сивъръс — би ли му помогнал? Би ли се грижил за него, така, че да не попадне в беда?

— Мога да опитам.

Tя хвърли чашата си, която се плъзна по масата, докато тя се смъкваше от дивана в коленичеща поза пред Снейп, взе ръката му с нейните и я докосна с устните си.

— Ако си там да го защитаваш… Сивъръс, ще се закълнеш ли? Ще дадеш ли Неразрушимата Клетва?

— Неразрушимата Клетва? — изражението на Снеп бе празно; Белатрикс обаче се изкикоти триумфално.

— Не слушаш ли, Нарциса? О, той ще се опита, сигурна съм… обикновените празни думи, обикновеното изплъзване от действието… о, по заповед на Черния Лорд, разбира се!

Снейп не погледна Белатрикс. Неговите черни очи бяха вторачени в изпълнените със сълзи сини очи на Нарциса, докато тя продължаваше да стиска ръката му.

— Разбира се, Нарциса, ще дам Неразрушимата Клетва, — каза тихо той. — Може би сестра ти ще се съгласи да ни свърже.

Белатрикс остана с отворена уста. Снейп се сниши така, че беше клекнал срещу Нарциса. Под учуденият поглед на Белатрикс те стиснаха десните си ръце.

— Ще ти е нужна пръчката, Белатрикс. — студено каза Снейп.

Тя я извади, все още изглеждайки учудена.

— И ще трябва да се приближиш още малко. — каза той.

Тя пристъпи напред така, че застана над тях, и постави края на пръчката си върху свързаните им ръце.

Нарциса заговори.

— Ти, Сивъръс Снейп, ще наблюдаваш ли моя син Драко докато той се опитва да изпълни желанието на Черния Лорд?

— Да. — каза Снейп.

Тънък огнен език се появи от пръчката и обгърна ръцете им като нажежен проводник.

— Ще направиш ли всичко по силите си да го предпазваш от неприятности?

— Да. — каза Снейп.

Втори огнен език се изстреля от пръчката и се свърза с другия, създавайки пламтяща верига.

— И ако се наложи… ако изглежда сякаш Драко ще се провали… (ръката на Снейп се дръпна от нейната, но той не я издърпа), — ще извършиш ли делото, което Черният Лорд иска Драко да извърши?

Имаше моментна тишина. Белатрикс гледаше, с пръчка върху ръцете им, с широко отворени очи.

— Да, — каза Снейп.

Изуменото лице на Белатрикс се освети в червено от яркия пламък на третия огнен език, който се изстреля от пръчката, уви се около другите и се свърза плътно около техните стиснати ръце, като въже, като огнена змия.