Серия
Забравените кралства 3 — Наследството на мрака (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 20 гласа)

Глава 5
О, маловерци!

Дайнин следеше всяко движение на Виерна, всяка малка подробност от ритуала, който сестра му изпълняваше в чест на Кралицата-паяк. Намираха се в малкото светилище на един от по-незначителните домове в Мензоберанзан, което Джарлаксъл бе успял да осигури за нуждите на Виерна. Дайнин бе верен на мрачната богиня Лолт и на драго сърце се бе съгласил да придружи сестра си до мястото й за молитва. В действителност обаче, елфът смяташе всичко това за куха фасада, а сестра си — за нелепа карикатура на предишната Виерна.

— Не трябва да таиш подобни съмнения — подхвърли жрицата през рамо, без дори да прекъсне онова, което върши, за да погледне брат си.

Отвратената въздишка на Дайнин я накара рязко да се обърне и запали унищожителен пламък в близко разположените й очи.

— Какъв е смисълът на всичко това? — продължи Дайнин, захвърляйки настрани страха си от гнева на Виерна.

Дори всичко това за Лолт и нейната благословия да бе чиста измислица (както Дайнин все още упорито вярваше), Виерна бе по-едра и по-силна от него, а освен това можеше да прибегне и до магическите си умения на жрица. Да, Дайнин се боеше от сестра си, ала още повече се страхуваше да не би нелепите й фанатични идеи да донесат гибел за всички, които я заобикаляха, затова стисна зъби и събра всичката си смелост, решен този път да не отстъпва.

Вместо отговор, Виерна пъхна ръка в гънките на робата си и извади оттам странен бич. В черната, елмазена дръжка нямаше нищо необичайно, ала вместо езици, направени от обикновен ремък, там се извиваха и съскаха пет живи змии. Очите на Дайнин, който прекрасно знаеше какво означава това оръжие, се разшириха от изумление.

— Само една първожрица на Лолт има право да го използва — напомни му Виерна и нежно погали отровните влечуги.

— Само че ние изпаднахме в немилост… — опита се да възрази Дайнин, ала оръжието в ръцете на сестра му говореше друго.

Виерна го изгледа и избухна в зъл смях, докато се навеждаше да целуне една от змиите.

— Тогава защо ни е Дризт? — попита Дайнин. — Вече си си възвърнала милостта на Лолт. Защо искаш да рискуваш всичко, като се впуснеш по следите на нашия брат — изменник?

— Нали точно така си възвърнах милостта й! — изкрещя Виерна и направи крачка към него.

Дайнин побърза да отстъпи назад. Прекрасно си спомняше времето, когато родът До’Урден все още съществуваше и Бриса — най-възрастната и зла от сестрите му — го измъчваше с един от тези ужасяващи змиеглави камшици.

Гневът на Виерна стихна също така внезапно, както бе избухнал и тя обърна поглед към тъмния олтар, върху който имаше безброй паяци — както изкусно изваяни от камък, така и живи.

— Домът ни бе погубен от слабостта на матрона Малис — обясни Виерна. — Тя се провали в най-важната от всички задачи, които Лолт някога й бе възлагала.

— Да убие Дризт — досети се Дайнин.

— Да — простичко отвърна Виерна и отмести очи от черния олтар, за да погледне брат си. — Да убие подлия изменник Дризт. Обещах сърцето му на Лолт, зарекох се да поправя сторената грешка, така че ние — ти и аз — отново да си възвърнем милостта на нашата богиня.

— И за какво? — жлъчно попита Дайнин и насмешливият му поглед обходи невзрачната стая. — Нашият род вече не съществува. Името До’Урден се е превърнало в табу. Какво ще спечелим, ако отново си възвърнем милостта на Лолт? Радвам се, че отново ще бъдеш истинска първожрица, ала няма да имаш дом, който да оглавиш.

— Ще имам! — рязко отвърна Виерна и в очите й заискри гневен пламък. — Двамата с теб, братко, сме единствените оцелели потомци на благороднически род, загубил името и положението си. Имаме всички основания да се възползваме от Правото на онеправданите.

Дайнин я изгледа смаяно. Формално погледнато, Виерна говореше истината — Правото на онеправданите се полагаше на оцелелите потомци на унищожени родове и им позволяваше да посочат своите нападатели, така че виновниците да получат справедливо наказание. Ала в изпълнения с интриги и тайни заговори Мензоберанзан, справедливостта бе относително понятие.

— П-п-правото на онеправданите? — заекна Дайнин и облиза пресъхналите си устни — Забрави ли кой сложи край на рода До’Урден?

— Така отмъщението ще бъде още по-сладко — измърка упоритата му сестра.

— Баенре! — изкрещя Дайнин. — Домът Баенре, Първият дом на Мензоберанзан! Не можеш да издигнеш глас срещу Баенре. Няма род, независимо дали сам или в съюз с някой друг, който да се опита да им се противопостави. Та матрона Баенре стои начело на Академията! Откъде ще вземеш войска? Ами Бреган Д’аерте? Нали същата тази група наемници, която ни прие в редиците си, преди това участваше в погрома над нашия дом?

Дайнин замълча и се замисли над собствените си думи. Дори след толкова години, този парадокс, тази жестока ирония на живота в Мензоберанзан не спираше да го учудва.

— Ти си мъж и не можеш да разбереш прелестта на Лолт — отвърна Виерна. — Нашата богиня се наслаждава на този хаос, именно суровата ирония, която той ражда, й доставя най-голямо удоволствие.

— Градът никога няма да се вдигне на война срещу рода Баенре — отсече Дайнин.

— Изобщо няма да се стигне дотам! — сопна се Виерна и червените й очи отново загоряха с гневен пламък. — Матрона Баенре е стара, братко. Нейното време отдавна отмина. Когато Дризт умре, каквато е волята на Кралицата-паяк, ще бъда допусната на аудиенция в дома Баенре и там ще се позова… ние ще се позовем на Правото си на онеправдани.

— След което ще се превърнем в храна за гоблините-роби на Баенре — сухо рече Дайнин.

— Собствените дъщери на Баенре ще я прогонят, за да може родът им отново да си възвърне милостта на Кралицата — възбудено продължи Виерна, без да обръща внимание на изпълнения със съмнения Дайнин. — И именно заради това ще поставят начело мен.

Абсурдната самонадеяност на сестра му накара Дайнин да занемее.

— Помисли си, братко — продължи тя. — Представи си как стоиш до мен, начело на Първия дом в Мензоберанзан!

— Това ли ти обеща Лолт?

— Чрез Триел — отвърна Виерна. — Най-голямата дъщеря на матрона Баенре, водеща фигура в Академията.

Дайнин започна да се досеща какво става. Ако Триел, която бе много по-могъща от Виерна, бе решила да заеме мястото на своята престаряла майка, тя със сигурност щеше да иска престола на дома Баенре за себе си, или поне щеше да го отстъпи на някоя от останалите си, наистина достойни за такова високо положение, сестри. Дайнин приседна на една пейка, скръсти ръце пред гърдите си и бавно поклати глава, а недоверието, изписано върху лицето му, бе повече от очевидно.

— Няма да търпя някой от моя антураж да таи съмнения — предупреди го Виерна.

— Твоя антураж? — повтори брат й.

— Бреган Д’аерте е просто едно оръжие, инструмент, с който да изпълня волята на своята богиня — без никакво колебание отвърна Виерна.

— Ти си луда! — възкликна Дайнин, преди да успее да се овладее.

За негово облекчение, Виерна остана на мястото си.

— Горчиво ще се каеш за това светотатство, когато предам предателя Дризт на Лолт — закани се сестра му.

— Никога няма да се добереш до брат ни — остро отвърна Дайнин, потръпвайки при болезнено живия спомен за последната си катастрофална среща с Дризт. — И изобщо нямам намерение да дойда с теб на повърхността… не и за да се изправя срещу онзи демон. Той е силен, Виерна, много по-могъщ, отколкото можеш да си представиш!

— Тишина! — заповедта бе напоена с магическа мощ и Дайнин усети как следващите думи засядат на гърлото му.

— По-могъщ? — подигравателно се изсмя Виерна миг по-късно. — Какво ли разбира от могъщество безсилен мъж като теб!

По устните й заигра зла усмивка, а изражението на лицето й накара Дайнин да се размърда неспокойно на мястото си.

— Ела с мен, невернико — рече Виерна и тръгна към една от страничните врати на светилището.

Дайнин дори не помръдна.

— Ела! — повелително повтори Виерна и той усети как се изправя, как излиза от светилището на чуждия род, как слиза от неголямата им сталагмитена могила, как напуска Мензоберанзан, покорно следващ всяка стъпка на безумната си сестра.

* * *

Веднага щом двамата До’Урден се скриха от погледа му, Джарлаксъл покри магическото огледало с плътна завеса. Съвсем скоро трябваше да си поговори с Дайнин и да го предупреди за последиците, които упоритото му държание можеше да има. Джарлаксъл наистина харесваше Дайнин и гибелния път, по който елфът бе поел, никак не му се нравеше.

— Чудесна примамка си й измислила — каза наемникът на жрицата, която стоеше до него, и смигна дяволито с лявото си око, което днес бе решил да остави непокрито.

Вместо отговор, жрицата изръмжа с явно презрение. Макар да не бе особено висока (всъщност дори по-дребна от Джарлаксъл), от нея се излъчваше непреклонна сила.

— Скъпа Триел — гальовно измърка наемникът.

— Дръж си езика зад зъбите — сопна се Триел Баенре, — освен ако не искаш да го изтръгна от устата ти и да ти го подаря.

Джарлаксъл сви рамене и побърза да насочи разговора към съвместната си работа с жрицата.

— Виерна ти е повярвала.

— Тя е отчаяна — отвърна Триел Баенре.

— Щеше да се впусне в преследване на Дризт, дори ако й бе обещала просто да я приемеш в редиците на своя род — отбеляза наемникът. — Ала да я примамиш като й кажеш, че може да седне на трона на матрона Баенре…

— Колкото по-голяма е наградата, толкова по-настървена ще бъде — спокойно обясни Триел. — За майка ми е много важно Дризт До’Урден да бъде принесен в жертва на Лолт, а пък глупачката Виерна може да мисли каквото си ще.

— Права си — кимна Джарлаксъл. — Домът Баенре ще изпрати ли свой отряд?

— Заедно с Бреган Д’аерте ще тръгнат и тридесет наши войни. Ще бъдат само мъже — подигравката в гласа на Триел бе явна, — напълно заменими.

При тези си думи, първата дъщеря на дома Баенре наклони глава встрани и изпитателно погледна хитрия главатар на наемниците.

— Ти и част от най-добрите ти бойци ще придружите Виерна, нали? — попита тя. — За да съгласуваш действията на двата отряда?

— Аз съм част от всичко това — твърдо отвърна Джарлаксъл и потри изящните си ръце.

— За мое огромно неудоволствие — изръмжа Триел, после изрече някакво заклинание и изчезна, обвита от облак дим.

— Майка ти ме обича, скъпа Триел — каза Джарлаксъл, макар че Триел Баенре вече не можеше да го чуе. — Пък и никога не бих пропуснал такава възможност.

От гледна точка на наемника, преследването на Дризт имаше само хубави страни. Е, може би щеше да изгуби неколцина войници, но те лесно можеха да бъдат заменени. Ако наистина успееха да й принесат Дризт в жертва, Лолт щеше да бъде доволна, матрона Баенре щеше да бъде доволна, а Джарлаксъл щеше да се погрижи усилията му да не останат невъзнаградени. В крайна сметка всичко се свеждаше до това, че Дризт До’Урден бе предател и като такъв главата му бе оценена много високо.

Джарлаксъл се изсмя с глас, възхитен от прелестта на цялата ситуация. Ако Дризт все пак успееше да им се измъкне, всички щяха да обвинят Виерна, а самият той щеше да продължи напред, недокоснат от провала на плана им.

Имаше и трета възможност, която опитният Джарлаксъл, като страничен наблюдател, не бе пропуснал да види. Ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата това станеше, наемникът отново щеше да бъде печеливша страна, благодарение на добрите си отношения с Виерна. Какво ли щеше да се случи, ако тя изпълни своята част от споразумението, питаше се той. Какво ли бе замислила непредсказуемата Лолт за дома Баенре?

Виерна До’Урден вярваше на кухите обещания на Триел и това може и да бе лудост, ала Джарлаксъл прекрасно знаеше, че по едно или друго време мнозина от най-силните граждани на Мензоберанзан (в това число и самата матрона Баенре), бяха изглеждали напълно луди.

* * *

Когато по-късно същия ден Виерна прекрачи магическата врата, която водеше към покоите на Джарлаксъл, безумното изражение, изписано на лицето й, ясно издаваше огромното нетърпение, с което очакваше предстоящите събития.

От коридора се разнесе странен шум, ала тя не каза нищо, само продължи да се усмихва загадъчно. Потропвайки с пръсти по каменния плот пред себе си, Джарлаксъл се облегна назад в удобния си, люлеещ се стол и се зачуди какво ли му е подготвила Виерна този път.

— Ще ни трябва още един войник — каза жрицата.

— Ще го уредя — Джарлаксъл като че ли започваше да се досеща какво става. — Но защо? Дайнин няма ли да дойде с нас?

Очите на Виерна припламнаха.

— О, ще дойде — отвърна тя. — Ала ролята на брат ми претърпя известна промяна.

Джарлаксъл дори не трепна. Той все така седеше и потропваше с пръсти по писалището.

— Дайнин оспорваше заповедите на Лолт — спокойно обясни Виерна и приседна на ръба на каменното писалище. — Не искаше да вземе участие в така важния за мен поход към повърхността. Похода, който самата Кралица на паяците ни възложи!

Обзета от внезапен гняв, Виерна скочи от писалището и отиде до вратата.

През цялото време, докато траеше тирадата на Виерна, Джарлаксъл бе останал напълно неподвижен, само ръката, с която хвърляше магическите си ками, се присви едва забележимо. Виерна крачеше напред-назад, а проклятията, които сипеше върху двамата си братя, Дризт и Дайнин, се смесваха с фанатичните й молитви към Лолт.

Внезапно гневът й стихна и по лицето й заигра зла усмивка.

— Лолт иска да й бъдем предани! — обвинително рече тя.

— Несъмнено — отвърна несмутимият наемник.

— Една жрица има право да въздаде справедливост!

— Несъмнено.

Очите на Виерна отново припламнаха и Джарлаксъл застана нащрек, опасявайки се да не би непредсказуемата жрица да се нахвърли върху него поради някаква своя, неизвестна нему, причина. Вместо това Виерна отиде до вратата и повика брат си.

Джарлаксъл видя неясния силует от другата страна на вратата, видя как подобната на вода материя се развълнува, когато Дайнин пристъпи напред.

В стаята се показа огромен паешки крак, после още един, и още един. Миг по-късно ги последва и обезобразеното туловище — голото, подпухнало тяло на Дайнин, превърнато от кръста надолу в тяло на огромен, черен паяк. Някога красивото му лице сега бе подуто и безизразно като на мъртвец, в мътните очи нямаше никакъв блясък.

Джарлаксъл рязко си пое дъх и прокара ръка по голата си глава, която внезапно заблестя от ситни капчици пот.

Уродливото създание влезе в стаята и покорно застана зад Виерна.

— Планът ни трябва да успее на всяка цена — обясни жрицата, като не спираше да се усмихва на очевидното смущение на наемника. — Лолт няма да търпи разногласия между нас.

Ако Джарлаксъл все още хранеше някакви съмнения относно подкрепата, която Виерна твърдеше, че получава от Кралицата на паяците, то сега те бяха напълно разпръснати.

Виерна бе наложила на непокорния Дайнин най-страшното наказание, което съществуваше в света на Мрачните елфи, наказание, което бе по силите единствено на първожрица, радваща се на пълната подкрепа на Лолт. Тя бе заменила изящното елфическо тяло на брат си с отблъскващото туловище на огромен паяк, прекършила бе независимия му дух и на негово място бе оставила единствено невъобразима злост и абсолютно покорство.

Виерна беше превърнала Дайнин в драйдер.