Лора Джо Роуланд
Урагири (4)

Глава 3

Сано се бе вкопчил в парапета на баржата на губернатор Нагай, която се носеше по канала на пристанището към холандския кораб. При пътуването от Едо нито веднъж не бе повален от морска болест, сега обаче стомахът му се бунтуваше, а по тялото му лазеха ледени тръпки въпреки жежкото слънце. От гледката на подскачащите вълни и оставащите зад гърба им скали му се виеше свят и той безмълвно се молеше за кураж.

Както повечето си сънародници японци той също нямаше никакъв опит в общуването с външния свят. Изпитваше инстинктивен страх и недоверие към чуждоземците, особено към белите варвари, за които мълвата гласеше: „Холандците са чудовищни великани, които вонят на краве мляко. Имат огромни, кръгли като на куче очи и носят обувки на високи токове, защото петите на кучешките им крака не докосват земята. Издигат в култ богатството и са готови да убиват заради него.“

— Сосакан сама! — главният преводач Ийшино бързаше към него. — Защо не седнете долу в каютата? Там е по-удобно, много по-удобно.

— Искам да съм на чист въздух — успя да отвърне Сано и с мъка потисна желанието си да повърне.

— Но слънцето прежуря и ще ви стане много горещо.

Ийшино бе приблизително на негова възраст — трийсет и една годишен. Имаше голяма глава върху мършаво тяло, а лицето му, прилично на конус, започваше с широко чело и завършваше със заострена брадичка. Очите му, неизменно широко отворени, го караха да изглежда вечно нащрек. Усмихваше се предразполагащо, но най-типичното му качество бе напрегнатостта. Непрекъснато се суетеше, потропваше нервно по пода, пръстите му непрестанно опипваха меча му или барабаняха по стената на кабината. Сано имаше чувството, че Ийшино излъчва наситена с напрежение психическа енергия, а в този момент той отчаяно се нуждаеше от успокояващото присъствие на Хирата.

— Благодаря за загрижеността — отвърна Сано. Може би този човек бе в състояние да запълни пропуските в познанията му за варварите.

От старите ръкописи Сано бе научил, че холандците произлизат от малък европейски народ, чиято страна е разположена в блатисти низини. Липсата на достатъчно храна и провизии ги тласнала към морето. Поколения наред поддържали търговия с Франция, Германия, Норвегия, Полша, Средиземноморието и Отоманската империя, а по-късно търговците им образували Обединена компания „Ист Индия“, която държи монопола върху доходоносната търговия с подправки — индийско орехче от островите Банда, пипер от Ява и Суматра, канела от Цейлон и карамфил от Молукските острови. Компанията поддържа постоянен щат от около дванайсет хиляди служители в Североизточна Азия и изпраща там по двайсет кораба на година. Заради съгласието да търгуват, без да се опитват да разпространяват християнството, те бяха надминали португалците и понастоящем бяха единствените бели варвари с разрешен достъп в страната.

Сано знаеше голите факти, но имаше нужда да научи повече, и то спешно.

— Ийшино сан, разкажете ми за холандските обичаи — каза той. — Как да се обръщам към тях?

Ийшино засия от радост, че са потърсили съвета му:

— Варварите са много различни от японците, много по-различни. Търговците водят войни, също като самураите. Но те са скъперници, без достойнство. Извинете ме, сосакан сама, но наистина трябва да се скриете от слънцето, моля ви!

Сано се раздразни от факта, че преводачът му нарежда какво да прави, но успя да потисне досадата си и каза:

— Добре. Сега за холандците…

— Наричайте ги с титлите им и с последните им имена, които при тях са фамилните. Те мразят официалностите и е забавно да ги наблюдаваш как губят търпение по време на церемониите… — преводачът се изсмя с висок, цвилещ смях. — Много са недодялани и първични. Но когато са в страната ни, трябва да спазват нашите обичаи. Такъв е законът. Ако ми позволите да говоря открито, сосакан сама, аз съм убеден във вашата компетентност, но тъй като нямате опит с варварите, пък и съм чувал, че сте настроили срещу себе си дворцовия управител Янагисава, което говори, че ви липсва онази дипломация, тъй необходима при общуването с чуждоземци, затова ще се осмеля да ви предложа, когато стигнем до кораба, да ме оставите аз да водя нещата. Вие ще говорите, а аз ще се преструвам, че превеждам точно думите ви, тъй че вие няма да се изложите. Ох, и освен това наистина трябва да стоите тук на сянка, където е много по-удобно…

— Ще стоя, където си искам, ако не възразявате — отвърна рязко Сано. — И когато се качим на кораба, ще превеждате точно каквото ви кажа!

В този миг в далечината се очертаха високият извит корпус и многобройните гребла на холандския кораб. Приличаше на вълшебен подвижен замък и на неговия фон лодката изглеждаше като нищожна черупка. Горната палуба се издигаше над още две вътрешни нива. Три главни мачти и дълъг кантован бушприт^[1] поддържаха сложна плетеница от въжета и големи четириъгълни платна, които се издуваха на вятъра.

По върховете на мачтите плющяха цветни флагове: жълтият национален флаг на Холандия, украсен с герба — изправен на задните си крака червен звяр, стиснал в едната ръка извит плосък меч, а в другата — сноп стрели; флагът на Обединена компания „Ист Индия“ с хоризонтални ивици в червено, бяло и синьо, с кръг и полукръг и знак във формата на стрела. От носа се издигаше извита конструкция, която завършваше с фигура на оголил зъби лъв. Там стояха трима варвари. Други се суетяха по палубата или се катереха по въжетата.

Сано даде заповед на гребците да спрат лодката до предната част на кораба. Той се взря в тримата холандци, които стояха на носа. Всички бяха с дълги, разпуснати по раменете коси, но не златисти, както бе очаквал, а светлокестеняви. Застаналият в средата имаше червеникави къдрици, а разгърдената му риза разкриваше подобни косми по гърдите му — като животинско руно.

Варварите вдигнаха ръка за поздрав и Сано се поклони в отговор.

— Ийшино, представи ме и им кажи, че ги приветствам с добре дошли в Япония — каза той високо, тъй че холандците да разберат, че той е главният. Взря се с благоговение в лицата им — не точно бели, а някак червеникаво розови, все едно кръвта им течеше под прозрачна бяла кожа. Всички имаха еднакви бледи очи и най-големите носове, които Сано бе виждал някога. — Кажи им да пуснат котва.

Ийшино изрече някакви непонятни гърлени фрази. Червенокосият варварин отвърна незабавно с подобен говор. Другите двама му пригласяха. От жестовете и мимиките им Сано разбра, че са озадачени.

— Онзи в бяло е капитан Петер Ос, а другите двама са служители на „Ист Индия“ — поясни Ийшино. — Искат да знаят защо настоявате да спрат тук вместо в Такаяма, където обикновено пускат котва.

Вратът на Сано почваше да се вдървява от гледане нагоре. Каквито и да бяха различията в културите на двете страни, той подозираше, че между тях поне едно е общо — този отдолу губи превъзходството си над този отгоре.

— Капитан Ос — извика той, произнасяйки името колкото можеше по-отчетливо. Радваше се, че костюмите и цветът на косите им са различни, защото чертите на лицата им му изглеждаха съвсем еднакви. — Моля за позволение да се кача на борда.

Ийшино ахна.

— Сосакан сама, не можете! Варварите са опасни, много опасни. Просто кажете на капитана, че ако не се подчини, бреговата охрана ще потопи кораба.

Сано не виждаше причина за подобна враждебност, а и при такава силна пристанищна стража всяка заплаха за военно нападение изглеждаше абсурдна. Освен това, макар че се страхуваше от варварите, корабът го привличаше неудържимо.

Някога японците бяха обикаляли света. Бяха притежавали смелостта да открият посолства в Рим и Испания, за да подпомагат развитието на търговията и да опознаят Запада. Свещеници се бяха впуснали в религиозни походи до Русия, Индия, Персия, Португалия и Ерусалим. Търговци се бяха установили в Китай, Тонкин и Новия свят. Наемници се бяха сражавали в Малайзия, Филипините и Индонезия; заточеници бяха изпращани в Камбоджа. Но преди петдесет и пет години от страх, че поданиците им ще се съюзят с чуждоземците, бакуфу бе забранило пътуванията в чужбина. Като момче Сано бе копнял да пътува през морета и океани, но това бе невъзможно. Сега видът на холандския кораб събуди детските му мечти и усили негодуванието към режима, който ограничаваше свободата и жаждата му за знания.

— Направете каквото ви казвам, Ийшино сан — нареди той.

Ийшино предаде молбата му. Капитан Ос кимна и с жест прикани лодката да спре успоредно на левия борд.

— Сосакан сама, моля ви, бъдете внимателен — рече Ийшино със съскащ шепот.

Сано не го чу — гледаше с благоговение корпуса на кораба и белезите на дългите му пътувания: резки от скали и рифове, запълнени дупки, дребни миди, полепнали до ватерлинията. Квадратната кърма, окичена с издути фенери, напомняше фасада на странен храм с позлатени гирлянди. Платната бяха многократно шити и кърпени. Правоъгълни очертания по корпуса определяха портовете на оръдията. В случай на нужда корабът имаше готовност да се отбранява.

Команда на холандския капитан накара моряците да се струпат на палубата, за да се опитат да помогнат при придържането на лодката. Те изглеждаха съвсем диви с тези рошави руси косми по главата, по лицето и по голите гърди и крака.

— Кой е главният? — обърна се припряно Сано към Ийшино.

— Капитанът управлява кораба, но другите двама — служителите от „Ист Индия“, са собствениците на съда.

Този неясен отговор не смути увереността на Сано. Той се изкачи по стълбата, стъпи на палубата и от там — толкова навътре в новия свят, колкото можа. Гладките дъски останаха стабилни под нозете му, но мачтите и рейките скърцаха. Платната плющяха. Въжетата и скрипците стенеха. Корабът приличаше на дремещ огромен звяр. Капитан Ос и двамата служители от „Ист Индия“ дойдоха да го посрещнат и в ноздрите го блъсна противната им животинска воня на пот, урина, мръсни коси и гранясало. Сано отдаде тези миризми на кравето мляко, което варварите консумираха в такива количества. От двата месеца на море бе опознал неудобствата да се миеш на борда със студена солена вода. И въпреки това го бе правил ежедневно, както и Хирата, и целият екипаж. А варварите воняха тъй, сякаш не се бяха мили, откакто бяха прекрачили прага на родния си дом.

— Капитан Ос — Сано реши да прескочи формалностите и да пристъпи към основния въпрос. — Позволете да ви обясня защо ви моля да забавите акостирането… Със съжаление трябва да ви съобщя, че директорът Ян Спаен е изчезнал предишната вечер и докато не го открием, никой друг холандец не може да влиза в страната…

Преводът на Ийшино предизвика незабавен отклик. Моряците се разкрещяха, заразмахаха юмруци, затропаха с крака. Тръпки полазиха Сано. От историята знаеше, че холандците са защитили страната си от испанците, когато се опитали да я превземат, а после са ги детронирали от пиедестала им на най-могъща морска сила. До този момент отношенията между холандци и японци бяха миролюбиви… но миналото не беше гаранция за нищо.

Капитан Ос укроти екипажа си с гневни команди. Той и сподвижниците му бяха с една глава по-високи от Сано, освен това бяха въоръжени и Сано се чувстваше нищожен и уязвим.

Ийшино превеждаше с бързината, с която говореха варварите.

— Капитанът казва, че корабът е бил на път в продължение на година, цяла година. Борили са се с бури и месеци наред са седели на дрейф без най-малък полъх на вятър. Привършили са запасите от храна и вода. Екипажът има отчаяна нужда да слезе на брега. А служителите добавят, че закъснението е в нарушение с търговския договор между Япония и Холандия. Настояват корабът да получи разрешение да влезе в пристанището на Такаяма, а екипажът и товарът да бъдат незабавно откарани на Дешима. О, сосакан сама, те са ядосани, много ядосани, че колегата им е изчезнал… Сега трябва да бъдете много твърд и да им кажете, че вашата дума е закон!

— Капитан Ос — каза Сано, — ще наредя да ви докарат провизии в израз на най-добри чувства от името на Нагасаки…

Ийшино изсъска:

— Това е в разрез с разпоредбите, разпоредбите! Холандците не получават нищо, докато стоката им не бъде проверена и разтоварена. Освен това трябва да заплатят за всички провизии, които получават…

С един-единствен поглед Сано го накара да млъкне. Ийшино безпомощно сви рамене и заговори на холандски. За успокоение на Сано капитанът и търговците кимнаха; откъм екипажа долетяха примирителни възгласи.

— Веднага щом намерим търговския директор Спаен, ще можете да влезете в пристанището — каза Сано с поклон.

Варварите също се поклониха, като го наблюдаваха унило със странните си светли очи.

— Сосакан сама, трябва да разоръжите кораба. Според разпоредбите всички оръжия и муниции трябва да се отнемат при навлизане в японски води.

Сано изруга първо себе си — заради липсата на опит, а после и Ийшино — че не го бе уведомил своевременно.

— Капитан Ос — каза той, — в съответствие с японските закони трябва да ви наредя да сдадете оръжието си.

Тази реплика предизвика нова вълна от несъгласие. Капитан Ос бурно заклати глава. Търговците вдигнаха възмутено ръце. Варварският протест оглуши Сано. Корабът затрепери под стотици тропащи нозе. Капитанът изкрещя нещо, успявайки да надвика хората си.

— Той ви моли да преразгледате нареждането си — каза Ийшино. — Вече три пъти били нападнати от пирати по време на плаването, три пъти. Ако им конфискувате оръжието, докато са извън пристанището, това ще е равносилно да ги осъдите на смърт. Позволете им да задържат оръжията си и той обещава да не ги използват срещу Япония.

На Сано не му харесваше лисичият блясък в очите на капитан Ос, нито предизвикателната му поза. Този човек изглеждаше като въплъщение на японския мит за холандците — безразсъден, търсещ приключения, обладан от желанието да се възползва от всяка ситуация, за да умножи богатствата си. Сано не смяташе, че може да му има доверие, но, от друга страна, нямаше право да излага на риск живота на невинни люде, колкото и чужди да му се струваха варварите.

— Можете да задържите оръжията си — каза той.

Ийшино с неохота преведе тези думи и фразата за сбогуване. После слязоха по стълбата и се озоваха в своята жалка лодчица с мизерно въоръжение. Докато гребците ги откарваха все по-далеч от кораба, Сано стоеше облегнат на кабината. В ноздрите му още тежеше вонята на варварите, но въпреки това не бе в състояние да откъсне поглед от отдалечаващия се холандски кораб.

Ийшино барабанеше с пръсти по парапета:

— Бяхте много смел там, сосакан сама, много смел. Но трябва да ви кажа, че ви липсва нужната категоричност с варварите. Не трябваше да им позволявате да задържат оръжието си, не трябваше да им отстъпвате нищо. Може да останат с погрешно впечатление.

Сано съзираше грозната аура на предателството, която съпътстваше действията му. Макар че не знаеше как би могъл да постъпи другояче, той вече съжаляваше за решението си. В опита си да осигури защита за холандците бе изложил на опасност собствения си народ, оставяйки въоръжен до зъби кораб, пълен с неуправляеми варвари, срещу брега на Нагасаки.

И за да предотврати надвисналата опасност, трябваше да открие търговския директор Спаен възможно най-скоро.