Лора Джо Роуланд
Урагири (33)

Глава 32

Трибуналът по държавна измяна се събра в приемната на представителната къща, в която бяха отседнали тримата съдии. Ранното утро едва проникваше през препречените с решетки прозорци. Фенери хвърляха зловещо сияние върху седналите на подиума магистрати, пременени в черни, извезани с герба на Токугава тържествени роби. Съдебни служители и секретари бяха коленичили зад писалищата. Войници охраняваха вратите. На стенописа отсреща стрелци препускаха през гората след един тигър.

Сано бе коленичил на сламената рогозка пред подиума досами ширасу, посипаната с бял пясък част от пода, символизираща истината.

— Откривам процеса срещу сосакан Сано Ичиро — обяви тържествено съдията от централното място. Беше около шейсетгодишен, с удължено четириъгълно лице и остри като бръснач скули. Тялото му бе стегнато и силно, позата му — изправена. — Делото ще се гледа от магистратите Сегава Фумио от Хаката и Дадзай Мория от Куруме — той се поклони на мъжете от двете му страни. Секретарите протоколираха думите му. — И от моя милост, Такеда Кендзан от Кумамото, в качеството на върховен съдия… — Сано усети топка в гърлото, щом разпозна името. Такеда бе твърде суров магистрат, при него нямаше помилвани или освободени заради снизхождение затворници. Лицата на другите двама съдии също не излъчваха и капчица милост. — Подсъдимият се обвинява в шесткратна измяна — обяви върховният съдия Такеда. — Оглавяване на контрабандна мрежа, преследване на японски граждани, доставка на оръжия от холандците, заговор със същите за сваляне на правителството, вербуване на военна подкрепа от Китай и изповядване на християнство… — Сано мислено се подготвяше да отхвърли обвиненията и да убеди съдиите, че е невинен. За съжаление тъмничарите му бяха конфискували свитъците, откраднати от Дешима, с което оставаше без доказателства в своя защита. Такеда продължи: — Допълнителни обвинения срещу подсъдимия бяха внесени от уважаемия губернатор Нагай: незаконно проникване на Дешима, нападение срещу персонала и подкупване на екипажа на холандския кораб… — Такеда посочи свитъците на масата. — В качеството си на съдии ние прегледахме свидетелските показания и ги смятаме за задоволителни. По такъв начин считаме подсъдимия за виновен за всички преждеспоменати обвинения.

Впил поглед в съдиите, изумен и невярващ, Сано попита:

— Това ли е всичко? — знаеше, че шансовете му за справедливо отношение са оскъдни, и все пак не бе очаквал такава повърхностна процедура. — Не е ли редно очевидците да дадат показания? Нима дори няма да ми позволите да представя собствената си защита? И най-простият селянин има право да каже нещо в своя защита, преди да произнесат присъдата му!

— Никой не ви е позволил да говорите! — възкликна съдията Сегава, съсухрено малко човече с нацупени уста. Той се обърна към върховния съдия: — Нека произнесем присъдата и да приключим с този неприятен въпрос, колкото се може по-бързо, както би желал и дворцовият управител Янагисава.

Съдията Дадзай кимна одобрително. Очевидно магистратите до един бяха лакеи на Янагисава. Но Сано не възнамеряваше да се предава без бой.

— Обвиненията са фалшиви! — възрази той разпалено. — Така наречените свидетели са ме набедили, за да защитят себе си — съдиите се навъсиха в безмълвно неодобрение. Служители, секретари и стражи го наблюдаваха с презрение. — Искам да ми се даде възможност да докажа невинността си!

След като ехото от собствения му глас заглъхна, последвалата тишина продължи цяла вечност. После съдията Сегава рече:

— Този емоционален изблик е твърде оскърбителен, Такеда сан. Умолявам ви да приключите с настоящата процедура.

Но вниманието на върховния съдия Такеда бе насочено към Сано. Присвил очи с интерес, той обяви:

— С оглед на суровостта на обвиненията ще позволя на подсъдимия да говори в своя защита — после се обърна към Сано: — Продължавайте!

Може би Такеда просто бе любопитен да чуе какво ще каже Сано. Но той съзря у върховния съдия онзи тип служител, който винаги се стремеше да върши работата си правилно и справедливо. Вкопчи се в тази слаба надежда и се впусна в най-красноречивата и отчаяна реч в живота си. Обоснова погрешно изтълкуваните му действия, спомена безупречното си досие като доказателство за своята лоялност към шогуна, изтъкна мотивите на заместник-директора Де Граеф, доктор Хюйгенс, игумен Лиу Юн и Урабе за убийството на Ян Спаен. Обясни как е открил контрабандата и как е осъзнал, че стражите на Дешима са свързани с нея. Отбеляза, че Пеони със сигурност бе умряла заради онова, което е знаела. Цитира подпалването на къщата си като доказателство за заговор срещу него — заговор, който не може да е бил осъществен без знанието на изтъкнатия губернатор на Нагасаки. Накрая разказа за фалшифицираните архиви, за самопризнанията на коменданта Охира и за плана си да залови истинските контрабандисти.

— Уважаеми съдии, кълна се в честта си, че говорих само истината — завърши Сано, прегракнал и треперещ от крайно физическо и умствено изтощение. — Умолявам ви да ми повярвате и да постановите правосъдие за действителните извършители на тези отвратителни престъпления!

Служители и секретари оставиха четчиците за писане; стражите замръзнаха по местата си като неподвижни сенки. По замислените изражения на съдиите Сано прецени, че виждат логиката в изложението му и знаят, че не могат да се отърват от своята служебна отговорност, като открито го подминат. Усети прилив на преждевременно въодушевление. Тогава върховният съдия Такеда попита:

— Разполагате ли с документите, които споменахте?

— Не, ваша светлост — призна Сано. — Отнеха ми ги при арестуването.

Съдията Сегава се изсмя — пронизителен зловещ грак.

— По-вероятно е изобщо да не са съществували — двамата със съдията Дадзай си кимнаха взаимно, възвърнали самоувереността си. — Но самопризнанията на коменданта Охира ще го потвърдят — добави Сано припряно. — Той иска да упражни закона. Липсващите документи не са от значение за него. Моля ви, призовете Охира. Той сигурно знае къде и кога контрабандистите планират да се срещнат. Дайте ми шанс и аз ще ви ги доведа до един.

Върховният съдия Такеда сбра гъсти вежди и се навъси.

— Вие ме обиждате, сосакан Сано, ако смятате, че ще действам въз основа на необоснованите твърдения на човек, който има пряка изгода да клевети други хора! — съдиите от двете му страни се ухилиха самодоволно. Чувство за обреченост връхлетя Сано. — Решението на съдиите гласи: виновен по всички обвинения! — заяви Такеда. — Сега ще ви прочета присъдата: „Сано Ичиро се лишава от привилегията да извърши ритуално самоубийство. Главата му ще бъде отсечена при публична екзекуция, а останките му ще бъдат изложени за назидание на други евентуални предатели.“ — Такеда плесна с ръце два пъти. Стражите дотичаха и сграбчиха Сано.

— Пуснете ме! Невинен съм!

После, докато го влачеха към вратата, тя се отвори рязко. В залата се втурна бягаща фигура, а по петите й се носеше разгневена тълпа, мъже крещяха и размахваха мечове. Изненадата изтръгна Сано от болката, срама и гнева. Той разпозна тичащия.

— Хирата? — сърцето му се изпълни с радост и после се сви от ужас. Войниците със сигурност щяха да го убият. — Не!

— Сосакан сама! Милостиви богове, не съм закъснял фатално — Хирата падна на колене пред подиума. Ако не се смяташе препаската около слабините му, той беше съвсем гол. По тялото му на струйки се стичаха пот и мръсотия. И което беше най-изненадващото, беше си обръснал главата. Поклони се на съдиите и изрече припряно на един дъх: — Уважаеми съдии, дойдох да спася живота на моя господар. Позволете да докажа неговата невинност.

Докато Сано наблюдаваше безпомощно, тълпата обгради Хирата.

— Този човек мина покрай нас, преди да успеем да го спрем — обясни пазачът. — Извинете за прекъсването. Това е беглецът, когото дирим. Предател и убиец. Изведете го навън!

Стражите понесоха Хирата.

— Чакайте! — прокънтя откъм подиума гласът на върховния съдия Такеда. Войниците се заковаха на място. — Доведете го тук!

— Какво? Защо? — възкликна с треперлив глас съдията Сегава.

Такеда не му обърна внимание. Войниците проснаха Хирата по очи пред подиума. Сано наблюдаваше озадачен как върховният съдия изучава с поглед помощника му. Странното изражение на Такеда по никакъв начин не издаваше намеренията му.

— Изправи се! — нареди той и Хирата се подчини. — Ти ли си мъжът, обвинен в съучастничество на урагири Сано? Ти ли си този, който се вмъкна в къщата на ковчежника и уби един войник?

Хирата се поклони.

— Да, но съм невинен, както и моят господар! — гласът му секна; той прочисти гърло и продължи самоотвержено: — Моля, простете намесата ми, ваша светлост, и моля, позволете ми да обясня.

— Момент — Такеда изгледа Хирата с явен интерес. — Научих, че си се криел. Какво правеше през това време?

Сега гласът на Хирата прозвуча с пламенна решимост.

— Събирах информация за хората, които несправедливо обвиниха моя господар.

— Знаеше ли, че войници те издирват ден и нощ и че губернатор Нагай вече те е осъдил на смърт? — попита Такеда.

— Да, ваша светлост — ако Хирата изпитваше някакъв страх, Сано по никакъв начин не го долови.

— И въпреки това рискуваш живота си, за да дойдеш и да говориш в защита на своя господар?

— Да, ваша светлост.

Внезапна емоция скова за миг изражението на върховния съдия Такеда.

— Иншотеки… впечатляващо — измърмори той.

Вдигна ръка и избърса с ръкав една скрита сълза.

— Живо въплъщение на Бушидо, каквото изобщо не съм се надявал да видя в днешно време.

Като историк Сано знаеше как Пътят на воина се бе изродил в отговор на променящия се политически климат в Япония. Мирният период не притежаваше безпощадната суровост на войната. Самураите дължаха противоречива вярност на различни господари, хиляди удоволствия ги отклоняваха от дълга им, личният интерес често вземаше връх над готовността за саможертва. А преди сто години самураите с радост бяха умирали в битки за своите господари. Много днешни самураи тъгуваха по изгубената чистота на Бушидо; очевидно Такеда бе един от тях.

— Подобна вярност трябва да бъде възнаградена — обяви той. — Можеш да говориш.

Хирата разказа безпристрастно как бе действал като водещ разследване и как бе убил при самозащита.

— Урабе има връзки с бандити. Няма надежден свидетел, който да потвърди алибито му нито за убийствата на Спаен и Пеони, нито за контрабандата. Главният преводач Ийшино харчи повече за подаръци на своите началници, отколкото печели. Как би могъл да си го позволи, ако не чрез престъпление? — докато се чудеше как Хирата е узнал толкова много, Сано наблюдаваше лицата на съдиите. Такеда нито за миг не отклони поглед от Хирата. Другите двама едва успяваха да прикрият раздразнението си от протакането на цялата работа. Хирата разказваше: — Предреших се като сезонен работник и се хванах на работа в дома за удоволствия „Полумесец“. От персонала научих, че Ийшино, йорики Ота и губернатор Нагай са присъствали там на празненството вечерта преди убийството на Пеони. Освен това намерих един собственик на чайна, който твърди, че игумен Лиу Юн редовно се промъква в квартала, предрешен като японски търговец. Той също е бил там през въпросната нощ. Ваша светлост, преди да осъдите моя господар, моля ви лично да разследвате тези хора. Между тях ще намерите истинския урагири.

Хирата се поклони. Такеда изглеждаше потънал в размисъл. Сано чакаше в мъчителна неизвестност. После върховният съдия се обърна към Сано:

— Сосакан Сано, думите на вашия помощник потвърждават показанията ви, а привързаността му към вас говори добре за вашия характер. Затова ви давам възможност да докажете невинността си.

Шокът от отмяната на присъдата заля Сано като мощна вълна — очите му се замъглиха, ушите забучаха, напрегнатите му мускули се отпуснаха и дробовете свободно поеха дъх. Искаше му се да скочи и да се разкрещи в радостно облекчение, изпитваше желание да се просне на земята и да се разридае от благодарност. Но честта и протоколът изискваха достойно поведение.

— Благодаря, ваша светлост — изрече той тихо.

После се обърна към Хирата. В миг осъзна колко много се нуждае от помощта му и че не може… и не бива да отказва на друг самурай правото да служи на честта. Показанията на Хирата бяха засилили подозренията срещу техните обвинители, но всъщност в края на краищата неговата лоялност бе накарала Такеда да промени решението си. Искрящите от скрити сълзи очи на Хирата изразяваха неописуема радост — сякаш резултатът от процеса и похвалата на върховния съдия Такеда бяха доказали качествата му и му бяха донесли покой. Двамата тържествено се поклониха един на друг.

— Това е нарушение на закона! — възпротиви се съдията Сегава.

— Дворцовият управител Янагисава ще бъде крайно недоволен — добави съдията Дадзай.

— Уважаеми колеги, не забравяйте, че аз ръководя този трибунал — заяви Такеда. — Вашите възражения прилежно се записват и се отхвърлят. А колкото до вас, сосакан Сано, аз лично ще надзиравам работата ви и ще ви придружа до мястото на срещата с контрабандистите. Ако успеете да намерите престъпниците, обвиненията ще бъдат оттеглени. Ако се провалите, смъртната присъда ще бъде изпълнена. Не забравяйте това!