Илейн Кейн
Ариел (9)

Глава 9

Полускрита от издигащи се на вълни облаци от пара, Ариел лежеше гола върху скамейката от мрамор на черни жилки в банята на харема и слушаше възбуденото бъбрене на Кармела.

— Жените говорят само за това! — продължи тъмнокосата испанска наложница. — Мина твърде много време от последната Фантазия; всички очакват с нетърпение празника.

Ариел се концентрира върху разговора и за момент се опита да забрави, че не успя да говори със своя настойник и че по закон все още можеше да бъде сгодена. Тя прокара пръст по лицето си и освободи дългите кичури коса — затворници на влажната горещина, — които бяха прилепнали по мокрите й бузи.

— Да, наистина, доста време мина от последната Фантазия — съгласи се Ариел, като седна, за да погледне Кармела.

— Моята циганска кръв кипи от възбуда! Мъже, коне, оръжия! Напомня ми на керван — храната, празнуването… — Кармела въздъхна. — Само да имаше малко вино, за да промия всичко с него. И един мъж — тъмен, галантен кавалер, който да ме отнесе на своя жребец.

— Не беше ли това начинът, по който в края на краищата се озова в харема? Мисля, че си доста далеч от галантните кавалери, които коленичат в краката ти.

— Кълна се в светата майка Мария, никога няма да простя на Паоло, че ме продаде на този мръсен търговец на роби само за да напълни кесията си с няколко песети. Твърдеше, че ме обича!

— И ти все още мечтаеш да си с него? — поклати глава Ариел.

— М-м-м, Паоло имаше измамно сърце, но лицето му все още изпълва мечтите ми. Миризмата на неговата пот под горещото севилско слънце ме кара да копнея за ръцете му, обвити около мен. Признавам. — Кармела направи безнадежден жест под подозрителния взор на Ариел — Аз съм жена и когато мисля за силен, зрял мъж, който ме взима в ръцете си, mi amor — кръвта ми се втурва в жилите ми като стадо диви коне, и го пожелавам, този безсърдечен търговец на плът. Скоро ще узнаеш какво имам предвид. — Кармела хвърли многозначителен поглед към Ариел. — Не съм виждала твоя английски херцог, но другите казват, че е красив като цигански барон. Че върви с увереността и силата на лъв.

— И има сърце на лъжец, точно като на твоя Паоло — бързо добави Ариел.

— Какво! Ти си го срещала? Разкажи ми. Какво се случи?

Ариел си пое дълбоко дъх и разказа всичко на Кармела — от срещата й с Кристофър на бала до настояването му, преди да се разделят, да вечерят заедно тази вечер. Единственото нещо, което пропусна в разказа си, бяха целувките, които бяха споделили, първо в градината, после край езерото и накрая изгарящата целувка, която сложи край на предишната им конфронтация.

— Имаш циганска кръв във вените си, Ариел — твърдо заяви Кармела. — Не те е грижа какъв аристократичен произход имат твоята madre и padre. Ти си се виждала с твоя херцог без Зиад или компаньонката си и си го завела на езерото за срещи! — ликуващо извика тя. — Ето защо сме compadres^[1] приятелко моя! Твоята циганска кръв е тази, която спаси главата ми от отсичане, когато за първи път бях доведена тук, и сега същата тази кръв закипява при вида на красивия ти бъдещ съпруг.

— По-добре говори по-тихо, Кармела — предупреди я Ариел, като забеляза кръвнишките погледи, които им хвърляха останалите наложници, и отчаяно пожела да сменят темата на разговора, — или Райзули ще се възползва от поведението ти и ще ти пререже циганското гърло.

— Той друго и не иска — съгласи се Кармела, като снижи гласа си до шепот. — Държи ятагана си толкова остър, че да разцепи и косъм. Но никога няма да има възможността да си отмъсти. Аз съм твърде хитра за такива като Райзули. Между другото, той те ненавижда, че си го посрамила. А не може с пръст да те докосне.

— Все още ме плаши — призна си Ариел, като си представи кръвнишката омраза, която изпълваше малките лъскави очички на главния евнух винаги когато я видеше. Това бе една от причините, поради която рядко посещаваше харема. Бе му попречила да убие Кармела. През първите си дни в Ел Беди циганката се бе борила като дива котка. Никой не можеше да се доближи до нея и одалиските не можеха да изпълнят необходимите приготовления на тоалета, за да бъде представена на султана. Райзули бе изгубил търпение, решавайки, че тази жена не си струва тревогите, които създава, въпреки цената, която бе платил заради нейния чуждестранен произход. Онази сутрин Ариел бе в харема и се съжали над разярената млада жена. Бе разбрала колко странни за чужденците са порядките в харема и се бе уверила, че циганката е само уплашена, а не зла, както твърдеше Райзули.

Мазните гръдни мускули на евнуха започнаха яростно да се надигат и спускат, когато Ариел се възползва от положението си, за да възпре мощния ятаган на евнуха. Знаеше, че се излага на опасност, както и че превишава правата си като султанска повереница, но съвестта й бе отказала да му позволи да убие тази жена само защото тя се бореше за малкото й останало достойнството със смелост, която импонираше много на Ариел.

Накрая Райзули бе отстъпил, но тя си спечели омразата му за дълго. Страхът, който той всяваше в харема, бе наистина оправдан. Само дивият поглед на тъмните му очи и твърдите, покрити с черна кожа мускули можеха да предизвикат тревожно напрежение в харема. Въпреки че никога не говореха за това на висок глас, жените знаеха, че е довереник на Дайва. Безумната ревност на Хатум Кадън към всяка наложница, която ставаше фаворитка на султана, се бе оказала идеален фон за неговите амбиции. Подобно на Райзули, Дайва таеше особена омраза към Ариел, която денонощно й напомняше, че съпругът й я бе пренебрегвал години наред, докато оказваше изключително внимание на една английска маркиза.

Кармела може би вярваше, че като живее извън харема, Ариел е защитена от отмъщението на Дайва или от омразата на Райзули, но Ариел не беше толкова сигурна в това. Макар да не се издаваше, особено пред Чедила, тя знаеше, че ако Дайва намереше начин, щеше да я качи на първия кораб за Англия, който напускаше пристанището на Сале. Тя бе първа съпруга от много време и майка на Язид, което я правеше още по-властна. Имаше куп истории — някои й бяха разказани от Чедила — за фаворитки или новородени синове на фаворитки, които изчезвали завинаги от палата. Ако Дайва нямаше Язид като живо доказателство, че някой ден ще бъде най-висшестоящата жена в страната — право, запазено изключително за майката на султана, — стъпките, които вероятно щеше да предприеме, за да подсигури своята власт, щяха да бъдат далеч от онова, което можеше да роди въображението.

Ариел потръпна вътрешно, въпреки топлината на банята:

— Съжалявам, Кармела, каза ли нещо?

— Казах само, че изгаряш от пламъка на свещ.

— Фантазията ли имаш предвид?

— Не, гъско такава, твоя възлюблен. Наистина ли смяташ, че щеше да ти каже, че е херцогът, когато току-що си му съобщила, че не искаш нищо от него? Ариел — каза Кармела, като преметна тежката черна коса върху мокрото си рамо, — само мъж, който иска да те види да се гърчиш като червей на рибарската кука, би ти се разкрил след това.

— Не се сърдя за това, че не ми е казал на бала или в градината след това. Нямаше никакво време — отвърна Ариел. — Но на езерото за срещи, Кармела, бе като… — Тя се поколеба, без да бъде сигурна дали иска да изрече мислите си на глас. Той толкова я привличаше. Това отиваше отвъд договора, който бяха сключили, си призна тя, въпреки че честта й бе накърнена. Тя бе пожелала да я целуне. Без малко да извърши същата грешка в преценката си като Кармела. Нейните буйни романтични желания не я бяха довели до нищо друго, освен до живота на пленница. Кристофър не бе нищо друго, освен още един Паоло. Ариел няма да направи същата грешка като Кармела и да остане заключена зад красивата фасада единствено с отчетливите си цветисти спомени. Никога повече няма да му се поддаде, нито ще позволи докосването му да промени целта й.

— Предавам се!

— Какво? — попита Ариел озадачена от неочаквано острите думи на Кармела.

— Днес с теб не може да се говори. Умът ги витае някъде сред палмовите листа. Впрочем, стига ми толкова къпане. Не мога да лежа тук цял ден в упойващата мараня, чакайки повикването на султана като останалите жени. Трябва да правя нещо, дори само да сменям туниката си седем пъти на ден.

Ариел се усмихна на необузданата енергия на своята приятелка.

— Ще се видим на Фантазията тогава.

— До утре преди залез. При палатките на харема — извика Кармела и голото й зряло тяло се скри в парата. — И приятно изкарване с твоя лъв довечера.

Ариел се намръщи. Вечерта настъпваше твърде бързо, а тя не бе успяла да изпрати дори съобщение на своя настойник. Докато брачният договор все още бе валиден, по закон Ариел оставаше обвързана с Кристофър и неговите желания. Подтикната от тази мисъл, тя бързо се надигна от скамейката и си проправи път между наложниците с изцъклени погледи, които се разплуваха полупотопени във ваните топла вода. Кармела бе права, помисли си тя с тъга. Баните бяха прекалено хипнотизиращи и успокояващи. Човек можеше да загуби всякакъв интерес към живота навън и да се остави животът да го води за носа.

Тя няма да бъде водена, помисли си Ариел, докато мълчаливо пое кафтана от одалиската на вратата. Имаше още няколко часа преди вечерята. Ако султанът се бе затворил за своите срещи, поне ще говори с Язид. Той бе обещал да й помогне; вероятно имаше вече някакъв отговор.

 

Времето летеше. Слънцето хвърляше розово сатенено покривало върху небето, когато имамът призова правоверните за вечерна молитва. Ариел легна върху възглавницата в стаята си и лактите й потънаха дълбоко в пухения пълнеж, а пръстите й забарабаниха нетърпеливо по бузата. Защо се бавеше толкова! Два часа бяха изминали, откакто Зиад се бе върнал със съобщението на Язид, че ще говори с нея. Явно имаше проблеми с договора. А ако това беше така, Язид трябваше да успее да я отърве от обещанието за женитба. Тя няма да си позволи да повярва в нещо друго. Така трябва да бъде. Но непреклонният отказ на Кристофър настойчиво се намесваше в мислите й и тя не се чувстваше така уверена, както сутринта.

Ариел се обърна по гръб и погледна навън към творението на Аллах. Сърцето й се стегна от болезнения копнеж по неговата красота. Как изобщо някога би могла да напусне Мароко с неговата изумителна палитра от оранжево, лимонено и лазурно синьо? Цялата му красота, всичките хора, които й бяха скъпи, висяха на конец, което изтъняваше с всяка изминала минута. Какво щеше да стане със Зиад, ако тя не бъде тук. Ами Чедила? Ще бъде хвърлена отново сред наложниците, където й се подиграваха, че се е привързала към Ариел. Тримата бяха едно семейство. Без съмнение те се нуждаеха от нея, както тя от тях.

— Аллах! — се молеше тя, задържайки сълзите, които внезапно бликнаха от очите й. — Моля те, нека Язид дойде с отговора, за който се моля, преди Кристофър да ме намери. Мога да се изправя пред него само ако зная, че има надежда за моето дело, но ако трябва да го срещна като негова годеница… — Тя изпусна тежка въздишка. Рязко почукване на вратата грубо прекъсна молитвата й. Ариел скочи на крака и кимна към Зиад да отвори вратата. Секунда по-късно, когато Язид влезе гневно в стаята с нагърчено от ярост лице, тя произнесе друга молитва, този път на благодарност.

— Язид… — каза тя, твърде нетърпелива, за да забележи отровния му поглед. За миг принцът изгледа втренчено Ариел със студените си очи. След това изразът в очите му се смени от един пресметлив и почти смразяващ я поглед. Доведена до отчаяние, тя не обърна никакво внимание на вътрешния си глас, който я предупреждаваше да внимава, и се завтече към него. — Язид — повтори тя, като несъзнателно го хвана за мантията. — Бях толкова разтревожена през целия ден. Пращах ти съобщение след съобщение, исках да те видя колкото може по-скоро. О, Боже… Благодаря ги, че най-накрая дойде. — Тя усети как стоманените му мускули подскочиха под джелабата, докато той присви подозрително очи. — Говори ли с баща си? — продължи тя в изблик на нетърпение. — Ще анулира ли брачния договор?

Язид видимо се отпусна при допира на ръката й и ръката му се плъзна около талията й, придърпвайки я по-близо. Изведнъж тя потресена усети твърдото му бедро между краката си.

— Още не съм говорил с баща си за твоя проблем, сладка, сладка Ариел — каза той, като хвана брадичката й между палеца и показалеца си и я повдигна нагоре.

Тя нямаше друг избор, освен да погледне право в бадемовидните му очи. Сърцето й биеше в несигурност, но не смееше да помръдне, защото се страхуваше да не предизвика гнева му и да загуби помощта му.

— Но не се съмнявай в мен. Ще се погрижа никога да не се омъжиш за гяурската свиня. Той не е достатъчно добър за теб.

Лицето на Язид отново изразяваше гняв.

— Той е натрапник, набърква се там, където няма право. А моят баща, султанът — той изрече с насмешка титлата и пръстите му жестоко стиснаха брадичката на Ариел, — моят баща търси съвета на един неверник. Кани го да язди в нашия най-почитан военен церемониал. Отива твърде далеч!

Тя потрепери от болка, когато пръстите му се впиха в меката плът на лицето й и смазващата сила на ръката му пресече дъха й.

— Наранявам ли те? — попита Язид и устните му се извиха в странна усмивка.

Той леко разхлаби хватката си. Ариел жадно пое въздух в дробовете си в отчаяна нужда да се освободи от ръцете му, като обаче не бе склонна да загуби и последната си надежда заради един неизвестен страх.

— Прощаваш ми, нали, Ариел? — Той отпусна още малко хватката си, без да й позволява да се отдалечи и на сантиметър от здравото му тяло. — Това бе труден ден за всички нас, но не съм забравил за теб, Ариел. Прекрасна Ариел.

Тя почувства как пръстите му галят ефирната тъкан върху талията й, докато говореше, и тя не знаеше къде да се дене от смущение и недоволство.

— Английският неверник никога няма да те притежава. Ще се погрижа за това по един или друг начин.

Трябваше да е доволна от неговото обещание; вместо това сърцето й се сви от страх. Инстинктите й я предупреждаваха да се пази от Язид, но той бе единственият човек, който й обещаваше онова, което най-много желаеше. Затова преглътна недоволството си и си напомни, че той е неин съюзник и неин принц.

— Каква трогателна гледка — бавно се провлече дълбок глас от отворената врата.

Преди дори да успее да го види, една ръка небрежно се подпря на вратата и Ариел позна гласа на Кристофър. Ужас се разля по вените й. Двамата стояха тук сами, с изключение на безмълвната фигура на Зиад в сянката на засадената в саксия палма, а ръката на Язид бе обвита около нея и той я притискаше към бедрото си; нямаше съмнение какви заключения щеше да си направи Кристофър. Лицето му изразяваше ожесточение, каквото бе и лицето на Язид преди миг, но за разлика от принца Ариел не можа да разбере неговите чувства. При него това бе една студена, съзнателно изградена фасада, прикрита и безизразна като мъртвешка маска.

Той заговори на Язид, като гледаше през Ариел, сякаш тя не съществуваше.

— Разбирам, че Мохамед Бен Абдулах е осъществил окончателно плановете си. — Фамилиарното използване на името на султана подейства като кама, улучила целта си, и Язид настръхна, преди да отговори. Ариел усети яростта, която се излъчваше от него като почти приятна стена от гняв, когато я остави настрана. Облекчението даде криле на нозете й и тя бързо прекоси стаята, инстинктивно тласкана напред, за да застане по-далеч от престолонаследника.

— Занимаваш се прекалено много с работите на моята страна — отвърна Язид.

Кристофър равнодушно сви рамене.

— Имам залог в решаването на вашите работи. В крайна сметка имам задължения към своя крал и се отнасям много сериозно към целесъобразното изпълнение на неговите желания.

— Договорът е гарантиран. Погрижил си се доста умело за това. — Объркана от погледа на Язид, насочен към нея, тя погледна към Кристофър.

— Надявам се, че е така — заяви Кристофър с глас, пропит със сарказъм. — Докато обаче не бъде подписан и не го видя в ръцете си, съм сигурен, че няма да имаш нищо против сам да се грижа за делата си — въпреки че те, както виждам, са на твое разположение — добави той, забивайки острието на презрението си още по-дълбоко.

Ръката на престолонаследника полетя към украсената със скъпоценни камъни кама, мушната в широкия сатенен колан на неговата роба, като пръстите му бяха побелели от ярост.

— Ти засягаш честта ми, невернико — изсъска той през стиснати зъби. — И тази на баща ми.

— Не, мула Язид. Аз съм просто загрижен за договора на крал Джордж. Изпитвам най-дълбоко уважение към баща ти. — Кристофър неочаквано се усмихна. — Но това, което мисля, няма никакво значение, нали? Ако не съм забравил, коранът учи, че само Аллах може да бъде твой съдник.

Ръката на Язид се отпусна върху дръжката съвсем леко, но гневът му увисна във въздуха като предвестие за буря.

Ариел наблюдаваше промяната с нарастващо трепет. Кристофър й напомняше на умел укротител на змии, който примамваше съскащата, разярена кобра от тъмната кошница. Язид бе неговата змия и Кристофър се забавляваше с нея, предизвикваше я, след това отстъпваше, като подлагаше на изпитание границите на търпението му и изучаваше недостатъците и силата му.

— Тогава нямаш работа тук, лорд Стонтън — предизвика го Язид.

— За нещастие имам работа тук. Разбираш ли, дойдох да взема със себе си нещо, което ми принадлежи. И за моя голяма изненада го намирам в твое владение.

— Ариел не желае твоята закрила. Тя намира моето присъствие за по-приятно.

— Независимо от това аз имам документи, които доказват, че тя е моя — коментира с леден глас Кристофър. — Сигурен съм, че знаеш по-добре, отколкото подозирам, тяхната достоверност.

С пребледняло лице Ариел зяпна недоумяващо в Кристофър. Как смееше да говори за нея като за собственост! Презрението й към Кристофър Стонтън заради неговата измама можеше да бъде описано като антипатия в сравнение с черната омраза, която забуча в ушите й в този миг. Тя отвори уста с намерение да избълва убийствена тирада, но челюстта й безмълвно увисна в недоумение при отговора на Язид.

— Вземи я — хладно каза той. — Имам да върша по-добри неща от това да си губя ценното време с една жена. — Последната му дума изразяваше такова пренебрежение, че Ариел реагира сякаш бе ударена през лицето. Вцепенена, тя наблюдаваше как Кристофър едва забележимо кимна с глава към Язид. Миг по-късно той бе до нея и ръката му я стисна за лакътя като в менгеме.

— Да вървим — нареди той, стиснал здраво зъби.

Тя дори не направи опит да се помръдне, като упорито отказа да се подчинява и на най-малката му заповед.

— Вече ме изкарваш от търпение, Ариел — предупреди я той. — Няма да разчитам още дълго на твоя добър късмет.

— Нямам намерение да отивам никъде с теб.

— Ти много ясно ми даде да разбера това тази сутрин.

Язид скръсти ръце, докато ги наблюдаваше със самодоволство.

— Май не можеш да се справиш дори с една млада жена, лорд Стонтън? Сега разбирам защо Кристофър има толкова малко жени.

Без да поглежда назад, Кристофър я грабна и понесе извън стаята.

Задъхвайки се от възмущение, Ариел се бореше да се освободи, като сипеше всякакви злобни проклятия.

— Надут, егоистичен син на улична дрипла! — изсъска тя през стиснати зъби, като едва спираше да си поеме дъх. Тирадата продължи с неотслабваща сила. Колкото по-явно я пренебрегваше той, толкова по-сурово го нападаше тя. Обхватът на речника й би впечатлил възпитателите й, ако можеха да станат свидетели на сцената. Кристофър обаче вървеше по коридора в ледено мълчание. Най-накрая вършеещите й крака се прицелиха в пищяла му.

Той я пусна безцеремонно на пода и я остави да си възвърне сама баланса.

— Аз не съм едно от твоите притежания! — рязко изрече тя и грабна чехъла, който бе изпуснала, когато Кристофър я освободи. — Нито съм непослушно дете, за да бъда откарвана за наказание!

— Тогава престани да постъпваш като дете — изстреля в отговор Кристофър. Той отново тръгна по коридора, докато Ариел се загледа невярваща след него. Не бе извървял и четири метра, когато се обърна към нея.

— Ариел. — Той изрече през зъби името й, сякаш бе отвратително лекарство, което нямаше как да не вземе. — Давам ти шанс да докажеш, че си способна да бъдеш лейди. Приеми го като благоприятна възможност. Така или иначе, ти ще дойдеш на вечеря. Ако предпочиташ това да стане върху моето рамо, ще бъда повече от щастлив да ти направя тази услуга.

Сълзи на безсилна ярост напираха в ъглите на очите й, когато мина покрай него. Не бе направила нищо, с което да даде основание за злонамереното му отношение, изруга наум тя, и се запъти към неговите покои. Щом искаше да вярва, че в отношенията й с Язид има непристойност, нека си вярва. Ако я бе попитал, дори ако бе осъзнал нейното съществуване като независима личност, вместо да я третира като вредител, тя щеше да му обясни. Разбира се, без да взима предвид техния план за разваляне на годежа, тя коригира поведението си, като същевременно мислите й добиха оттенък на чувство за вина. А той, напротив, я бе нарекъл свое притежание. Негово притежание!

— Ще се храним тук — съобщи ледено Кристофър. Той се бе спрял през няколко врати от мястото, където стоеше Ариел.

— Разбира се — отвърна язвително тя, като се завъртя на пети и се върна назад. Предполагаше, че Кристофър е настанен в по-далечните стаи по коридора. Вероятно някои от стаите бяха сменени. След събитията през последните няколко дни, мислеше си мрачно тя, нищо вече не трябваше да й изглежда необичайно.

Тя пристъпи в пищните стаи в златно и кремаво, обикновено запазвани за висшестоящи официални посетители и замръзна.

— Добър вечер, лейди Ариел. Удоволствие е да ви видя отново. Позволете ми да бъда сред първите, които ще поднесат своите поздравления за вашия годеж с моя племенник.

Робърт Белмет стоеше до една малка маса за четирима, която искреше от кристал и сребро. До него елегантно облечена жена, чиято посребрена коса бе навита на изискан кок, й предложи окуражаваща усмивка.

Това не бе спокойна вечеря за двама, където можеха да обсъдят невъзможността на тази женитба, както бе очаквала Ариел. Това трябваше да бъде честване! Честване, след като той знаеше, че тя не желае брака с него, за което съдеше по студената маска на лицето му, брак, на който вече и Кристофър не гледаше с голямо удоволствие.