Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Desert Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 116 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Илейн Кейн. Ариел

ИК „Евразия“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Plamena)

Статия

По-долу е показана статията за Ариел (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Ариел.

Ариел
Ариэль
АвторАлександър Беляев
Създаване1941 г.
Русия
Първо издание1941 г.
Оригинален езикруски
НачалоАриэль сидел на полу возле низкого окна своей комнаты, напоминающей монашескую келью.

„Ариел“ (на руски: Ариэль) е научнофантастичен роман от Александър Беляев, публикуван за първи път през 1941 г. Главният герой, младият Ариел, получава способността да лети без помощта на апарати или приспособления.

По романа е направен едноименен филм през 1992 г., с режисьор Евгени Котов.

Вижте също

Външни препратки

Глава 27

Кристофър се надигна, като се опираше на здравата си ръка, и погледна Ариел. Тя се бе свила до камината в неговата стая и четеше.

— Толкова ли е увлекателна книгата ти, та не можеш да се погрижиш за ранения? — невинно запита той.

— Наистина ли се интересуваш? — попита тя, без да помръдне.

— Да. Кажи ми какво четеш.

Ариел се прокашля и зачете:

„Събуди се! Защото утрото в Лоното на нощта събори камъка, който обръща звездите в бяг.

И виж! Ловецът на Изтока е уловил султанската кула в ласо от светлина?“

— „Рубаят“ — каза Кристофър.

Ариел остави книгата на масата, отиде до леглото му и оправи завивките му.

— Хубави са, но независимо от това аз съм на ваше разположение, сър. Какво мога да направя, за да ви накарам да се почувствате по-добре? — попита тя, като закачливо повдигна вежда, защото знаеше, че Кристофър се възстановяваше доста добре. Всичко, от което се нуждаеше, бе почивка.

Той бавно прокара пръст по извивката на челюстта й.

— Нуждая се от теб.

Грапавостта на кожата му бе достатъчна, за да накара Ариел да почувства как през нея преминават тръпки. Когато пръстите му продължиха надолу към врата й, тя безпогрешно знаеше къде иска да стигнат и въздъхна с желание да продължи, но знаеше, че първо трябва да възстанови силите си.

— Кристофър — промълви тя.

— В Казбах — прошепна дрезгаво той, — ти ми обеща нещо.

— И искам да го изпълня повече от всичко друго, любов моя, но…

— Аз чакам.

Ариел погледна надолу към него. Очите му бяха потъмнели от желание и пръстите й копнееха да се протегнат и докоснат голите му гърди, където чаршафите се бяха отметнали и разкриваха широките му, сякаш изваяни мускули. С въздишка тя се наведе към него. Поне можеше да го целуне; тогава той щеше да разбере, че държи на обещанието си. Устните й докоснаха неговите, които бяха разтворени, и върхът на езика му пробягна по устата й. Ариел изстена от въздействието, което това малко движение оказа върху нея. Тя притвори очи, разтвори устни и го целуна отново, като този път му позволи да влезе вътре. В момента, в който езикът му срещна нейния, тя знаеше, че е загубена. В своя живот от нищо не бе имала такава нужда, като от него. Една безкрайна и неотслабваща потребност. Всъщност тя не бе чела през целия следобед. Бе седяла в другия край на стаята и гледала как мъжът, когото обичаше, спи. Струваше й огромни усилия на волята да не се мушне под завивките при него, защото не можеше да преодолее усещането, че дори и в една и съща стая те не са достатъчно близко. Нуждаеше се от неговото докосване.

Той я притегли към себе си, докато единствено туниката й остана да ги разделя. Но и през тази тъкан Ариел можа да усети стегнатите мускули под кожата му и зърната й се втвърдиха от желание. Целувките му се засилиха и тя посрещна страстта му с равна на нея жар. Захапа долната му устна между зъбите си, възбуждайки го, като искаше да го накара да реагира така, както тя реагираше на неговите милувки. От него се изтръгна стон и целувките му станаха по-настоятелни. Той я привлече още по-близо и я завъртя така, че главата й да легне върху възглавницата му, а той да бъде над нея. Пръстите му пропълзяха под коприната и Ариел се възбуди от топлината на ръката му върху гръдта си, която започна да играе с нейните зърна, докато вече не можеше да понесе огъня, който разпалваше в нея. Тя изви ръка към него в неутолимо желание за още.

Кристофър се оттегли от нея. Устните им се разделиха и Ариел повдигна глава от леглото, защото не искаше да загуби топлината на устните му. Очите й бързо се отвориха и Кристофър я погледна. Силата на желанието му бе изписана по цялото лице и твърдите линии на раменете му. Той бавно повдигна туниката над главата й и я захвърли безгрижно върху персийския килим. Със същото отмерено движение той смъкна панталоните от краката й. Коленичи до леглото и нежно прокара ръка по пръстите на краката й, след което се наведе да ги целуне. Езикът му остави горяща следа от разпалена жар по крака й и спря, за да целуне нежната кожа на интимната гънка от вътрешната страна на бедрото й. Докато я обсипваше с целувки, палецът му докосваше най-чувствителното й място, като предизвикваше безкраен трепет в нея. Ариел усети влагата между краката си, когато докосването му сякаш освободи хиляди пеперуди в стомаха й. Хълбоците й започнаха хипнотично да се движат в ритъм с направляващите движения на неговите пръсти.

Тогава, топли и нежни, устните заместиха ръката и сляха собствената си влага с нейната, до мига, в който едната се вля в другата без разграничение. Кристофър я пренесе далеч от реалността, на място, където не съществуваше нищо, освен този миг, това сливане между двамата. Но Ариел искаше още. Нуждаеше се от още. Със стон пръстите й се придвижиха по раменете му и Кристофър се надигна, идващ към нея така сигурно, както вълните, разбиващи се в брега. Застанал над нея, той бе великолепен. Мускулест и силен. Всяко нейно сетиво бе привлечено от него. Това бе веригата, свързваща ги дълбоко в душите им. За миг сякаш времето спря, когато те притвориха очи и в тях забушува извечното привличане на двама души, несъмнено предопределени за този съюз.

Ариел се движеше под него с настойчивост, която не можеше да си обясни. Знаеше единствено, че нещо в нея ще остане непълно, докато не се слеят в едно. Той се придвижи между краката й и тя усети втвърдения му член. Очите й огледаха тялото му, преди да се върнат и срещнат неговите. Както и при оазиса, тя бе сигурна, че това е било предначертано да стане. Тя повдигна хълбоци, за да го посрещне. Предишната болка я нямаше. Този път съществуваше само удоволствието от сливането им в едно цяло. Той влезе в нея и изпълни кухината вътре в нея. Топла плът в топлата плът. За момент те останаха така, неподвижни, радващи се на съвършенството на своя съюз.

След миг Кристофър започна да се движи в нея. С дълги, сигурни тласъци той редуваше изпълването с почти пълно изтегляне от нея. Всеки път, когато се оттегляше, Ариел стенеше и се извиваше нагоре, страхувайки се да не загуби топлината му. Всеки път, когато хълбоците й се извиваха нагоре, той се връщаше в нея, изпълваше я изцяло и я отвеждаше още по-далеч в пламтящата страст, която заплашваше да я погълне. И тогава огненото кълбо в нея избухна и разпрати искри от разтопена жарава до всяко кътче в тялото й. Ариел се притисна в него, като се задъхваше, докато Кристофър навлезе отново в нея. Тя се обви силно около него и почувства как силата на тласъците му се променя. Кристофър започна да диша учестено и на пресекулки, капка пот се стече върху гърдите й. Ариел погледна краката си около хълбоците му. С вик Кристофър се разтърси, задържайки се колкото може по-дълбоко в нея. Дълги, безмълвни мигове останаха вплетени един в друг.

— Обичам те, Ариел. — Гласът на Кристофър прозвуча като шепот, излязъл от най-съкровените дълбини на душата му. — И винаги ще те обичам.

— И аз теб — отвърна тя. Очите й се изпълниха със сълзи на радост, нежна усмивка докосна устните й. Кристофър се усмихна в отговор. Усмивка на мъж, най-сетне постигнал вътрешен покой. Все още в нея, той се облегна на едната си ръка и я притегли по-близо до себе си. Бузата й лежеше върху гърдите му и тя се заслуша в ускореното биене на сърцето му. Затвори очи и отпрати молитва на благодарност към Аллах. Това бе най-прекрасната възглавница, която познаваше.