Илейн Кейн
Ариел (22)

Глава 22

Пътят им минаваше през много по-различна страна от тази, която Ариел бе видяла няколко дена преди това по време на пътешествието им от Мекнес до лагера на семейството на Язид. Докато се спасяваха с Кристофър, бяха навлезли навътре в хълмистата страна Риф, за да намерят спасение в общината на Рашид. Когато бе яздила с монголеца, въпреки че той се бе погрижил да са далеч от главните пътища, те бяха избрали обичайния маршрут, свързващ Фез и Мекнес.

Често срещаха катунарски лагери на бедуински пастири, както и малки берберски селища. Но Ариел още не виждаше никакъв признак, че жив човек е минавал скоро по този път. Бе почти залез-слънце, Ариел бе уморена и цялото й тяло я болеше от неумолимия ритъм, наложен от Кристофър. И което бе по-лошо, болките в гърба я пронизваха точно там, където мускулите се бяха схванали от усилията й да се държи далеч от гърдите му.

Когато в началото на пътуването се бе облегнала на него, той се бе отдръпнал със съскащ звук, сякаш тялото й бе нажежен до бяло жив въглен, самият допир, до който изгаряше плътта му. От този момент нататък гордостта на Ариел не й бе позволила да търси удобството, от което отчаяно се нуждаеха нейните мускули. Образът на Азис, танцуваща пред Кристофър, все още я измъчваше. Това, че той така лесно приемаше милувките на Азис, а не можеше да понесе дори допира на дрехите на Ариел, болезнено я нараняваше. Тя прехапа устни, когато си спомни как момичето се бе навело към бедрото му по най-безсрамен начин. Истинско чудо бе, че Кристофър не бе паднал на земята под напора на нейната страст. А Ариел трябваше да язди часове наред на инчове разстояние от него, без изобщо да го допира, дори и случайно. Само защото бе направила лош избор, когато монголецът се бе появил в среднощния Казбах.

Ариел усети, че Кристофър дръпва поводите, за да накара жребеца да забави стъпка, и успя да огледа по-отблизо местността. За първи път, откакто напуснаха лагера на Рашид, Кристофър забавяше ход. Намираха се в малък оазис, толкова миниатюрен, че Ариел се поколеба дали въобще да го нарече оазис. Двете финикови палми означаваха, че трябва да намерят вода. Като наближиха, Ариел видя, че действително има извор, значително по-голям, отколкото можеше да съди по палмите.

Кристофър слезе от коня.

— Вземи нещо за пиене. — Той й хвърли бърз поглед и закрачи към една туфеста купчина пръст извън оазиса. Ариел го погледна гневно, но нямаше друг избор, освен да направи това, което й бе наредил. Щеше да бъде абсолютна глупачка, ако не се освежеше, докато имаше тази възможност.

Плъзна се надолу, слезе от Анибал и поведе жребеца след себе си до ръба на извора. Водата бе кристалночиста и студена като сняг. Остави жребеца да пие, после сви шепи и отпи дълга глътка. Утоли жаждата си и се огледа за туфата, зад която бе изчезнал Кристофър, като се почуди дали той възнамеряваше да потеглят веднага, или щяха да прекарат нощта тук. Ако искаха да продължат пътя си, трябваше да сменят позата на яздене, твърдо реши тя. Гърбът й не можеше да издържи и час повече в това напрегнато положение.

Най-после далеч от Ариел, Кристофър продължаваше битката с желанията, която водеше в себе си цял ден. Дори когато бе отишъл след нея към потока, за да й съобщи за заминаването им, той бе загубил битката с въздействието, което оказваше тя върху него. Бе очаквал да намери Ариел заета с купчина мръсно бельо. Вместо това я завари да лудува гола в планинския поток. Ефектът бе внезапен и непреодолим. Докато газеше към брега, бе наблюдавал съблазнителното полюшване на хълбоците й, бе поглъщал жадно пълнотата на младите, назрели гърди и проблясващите отражения на слънчевата светлина върху мокрите й бедра. Тя бе по-красива, отколкото можеше да си представи. Като я гледаше как излиза от водата, човек можеше да си помисли, че е невинна водна нимфа. Но Кристофър я познаваше добре. И това бе проблемът, което продължаваше да го вбесява. Той знаеше, при това твърде добре, колко противоположна на това впечатление бе натурата й, и все пак я желаеше.

Бяха яздили толкова близо един до друг, че усещаше свежото ухание от потока върху кожата й и виждаше блясъка на пустинното слънце в косите й. Това бе превърнало ездата в жив ад. Разпусната, кехлибарената й коса гъделичкаше бузата му, оплиташе се в ръцете му, сякаш ги обгръщаше в кълбо от желание. Когато се бе облегнала на него, използвайки гърдите му, за да облекчи страданията си от неудобната езда, той бе почувствал, че топлината й го пронизва като удар на мълния. Оттогава той се стараеше да не я докосва; но вече бяха изминали часове, а желанието му не бе намаляло нито за миг. Изгарящата топлина на нейната близост проникваше в душата му, а жарта й подхранваше страстта му.

Кристофър оправи дрехите си и се насочи към мястото, където Ариел бе застанала до Анибал и го галеше по врата, а устните й се движеха в разговор с жребеца.

— Често ли ти се случва да водиш поверителни разговори с животни? — попита той, като се доближи до нея. Златистият цвят на кожата й бе сладко мъчение и той пристъпи по-близо, за да се накаже за това, че я желае, като се противопостави на най-низките си инстинкти.

— Денят бе дълъг, а аз нямах с кого да споделя дори две-три думи. Изглежда, не съм подходяща компания за хората, така че се опитах да съблазня този красив жребец за разговор.

— Сигурен съм, че Язид би се заинтересувал от това, което имаш да му кажеш.

Ариел се обърна и го погледна.

— Нямам за какво да говоря с Язид. Нито съм заговорничила срещу Мохамед. Рашид и Зефира ми вярват. Защо ти не ми вярваш?

— Защото те познавам по-добре. Разбрах какво представляваш.

— Нещата, дори тези, които виждаме със собствените си очи, невинаги са такива, каквито изглеждат. Много пъти човек язди устремен към оазис в далечината, само за да открие, че очите му са го измамили.

— Моите очи не ме измамиха, Ариел. Ти ме измами.

— Както желаете, Ваша милост. — Ариел се обърна и се накани да тръгне към равнината, като остави язвителността в произнасянето на титлата му да му напомни за неговата собствена лъжа.

Разярен, Кристофър я хвана за ръката и я дръпна към себе си.

— Моето поведение бе добре премислено и временно възползване от собственото ти прибързано решение. Никога не съм имал навика да лъжа в своя полза, за разлика от теб.

— Така ли, лорд Стонтън? — рязко отвърна Ариел и му хвърли разярен поглед, а в очите й заблестяха жестоки гневни искри. — Имала ли съм навика да лъжа? Или това са твоите собствени илюзии, които са пълна заблуда? Какво доказателство изобщо имаш за моята измяна? Че ме намери в лагера на Язид? Да, това бе грешка. Признавам това. Но аз отидох там без лоши намерения, като се надявах да го предпазя от клопката на бухарците.

Кристофър наблюдаваше как лицето й се променя, омекнала от мъка, докато търсеше думите. Очите й загоряха с топъл пламък, а гневните въгленчета се стопиха. Когато заговори отново, гласът й се бе превърнал в шепот, а дъхът й в нежен топъл полъх в лицето му.

— Не знаех нищо.

Кристофър усети, че потъва в дълбините на прекрасните й очи. Знаеше, че губи не само битката, но по всяка вероятност и цялата война. С огромно усилие на волята той се отдръпна от водовъртежа на желанието.

— Не мога да ти повярвам.

— Защо? Твоите лъжи по-малко реални ли бяха от моите? Какво ги прави по-различни? Макар да знаех, че не бяха преднамерени, те ме нараниха. Когато ми каза, че ти не си херцогът, мислеше, че ми помагаш. Ти не знаеше повече от мен за плановете на Язид и въпреки това виж как неговият бунт промени всичко — дори въздействието на думите ти. Невинните думи се превърнаха в болезнени. Никога не си възнамерявал да се ожениш за мен, така че си помисли, какво лошо може да има в една невинна измама? А аз никога не съм възнамерявала да изложа на опасност благополучието на султана. Сега в светлината на всичко, което зная, осъзнавам колко глупава съм била. Но сега не е тогава. И ти не можеш да ми простиш, че не съм знаела какво ще последва. — Тя отстъпи назад, като го гледаше с разбиране.

— Така е, нали? — попита тя, като внимателно изучаваше лицето му със златния си поглед. — Кристофър, кой на този свят би могъл да те удовлетвори, щом това са критериите ти за прошка? — Тя мина покрай него без повече думи.

— Ще лагеруваме тук през нощта — съобщи той, като отказваше да гледа към Ариел. Ядосан на нея и на себе си, той започна да разседлава Анибал. Почисти жребеца, като изля гнева си върху животното, което запъна и четирите си крака против грубото отношение на своя господар. Защо тя никога не постъпваше така, както той очакваше? Би могла да крещи или да се цупи, или да настоява, което само щеше да затвърди озлоблението му срещу нея. Вместо това тя бе проникнала дълбоко в него, до мрачните дълбини, които той не искаше повече да открива, и го остави неуверен в себе си, докато всъщност тя бе тази, която бе предмет на обсъждане.

С намерение да изтрие следите от изнурителната езда, Кристофър тръгна към извора, за да намокри един парцал. Ариел седеше на скалата на края на водата, провесила крака над извора и потънала в мислите си. Бе навила панталона си нагоре и дългите й стройни крака очертаваха бавни кръгове над водната повърхност. Когато втренченият му поглед се отправи жадно към нея, тя погледна нагоре. Очите й срещнаха неговите, изплитайки около него мрежа от съблазън, която вцепени ума му и възпламени всичките му сетива. Цялата измама и нечестност, които възникнаха между тях от деня на срещата им при езерото, се изпариха. Това, което остана, бе необузданата им потребност от страст.

Той я желаеше. Тя се превръщаше в негова натрапчива идея, а той не можеше да си позволи това. Трябваше да остане с бистър ум. Да бъде способен да я вижда такава, каквато е. Това бе необходимост, която ставаше невъзможна в тази сладострастна омая, замъгляваща разума му. „Какво значение щеше да има, ако загубеше тази битка?“ — се запита той и остана като вкаменен в песъчливата земя с езерото помежду тях. В края на краищата щеше да спечели. Защо трябваше да се лишава от удоволствието да се люби с нея? Или може би тя вече бе отдала на друг своята девственост? И то на мъж с най-низки нрави. Трябваше да изчисти ума и сърцето си от мислите за Ариел Ленъкс и съществуваше само един начин да постигне това. Трябваше да докаже на себе си, че тя не е по-различна от всяка друга жена. Само защото го отхвърляше, желанието му бе станало неконтролируемо. Сега възнамеряваше да го задоволи.

Кристофър издърпа иззад седлото разноцветното берберско одеяло, което Зефира му бе дала, и го тръсна с един замах, за да го разпъне и постели на земята. Ариел не смееше да скъса нишката, която свързваше погледите им. Въпреки че ги разделяха повече от три метра, тя успя да забележи начина, по който очите му потъмняха. Този поглед й бе познат. В градината, по време на срещата им при езерото и хиляди пъти след това — винаги когато бяха заедно — тя бе поглеждала нагоре, за да открие този поглед, насочен към нея. Винаги преди той я бе изпълвал с неудобна смесица от вълнение и страх и тя побягваше от него толкова бързо, колкото можеше да й позволи сърцето. Но сега, като съзря същия поглед в очите му, се зарадва. Сякаш Аллах накара вятъра да довее думите на Фатим до нея и те отново прозвучаха в ушите й. Въпреки всичко, което казваше Кристофър, той я желаеше. И ако все още я желаеше, вероятно не вярваше изцяло в нейния позор.

И тя го желаеше. Той бе отхвърлил всичките й опити да запълни бездната, която зееше между тях, откакто я бе открил в лагера на Язид. Бе се опитала да го убеди, молеше го за прошка и признаваше, че бе постъпила неправилно. Нищо обаче не успя да спечели неговото доверие или милост, но вероятно чрез страстта тя щеше да отвори тази врата в сърцето му, която той бе залостил за нея. Знаеше, че такива неща се случват. Това бе пламенната мечта на всяка наложница. Надяваха се, че като легнат със султана, това щеше да ги отведе към любовта, и всички техни умения бяха насочени към този завършек. Толкова неправилно ли щеше да постъпи, ако му позволеше първо да я люби и след това да завоюва доверието му? Ариел не намираше отговор, но всеки неин инстинкт я подтикваше напред. Тя стана, движенията й бяха бавни и непреднамерено съблазнителни. Не смееше да свали очи от него от страх, че магията, която ги бе обхванала, ще се развали.

Краката й се движеха под нея, но тя не можеше да се закълне, че я носят към него. Стъпи с влажни крака върху мекото вълнено одеяло. Чакаше, но Кристофър не помръдваше — нито се наведе да я целуне, нито пък се отвърна от нея. Само се взираше в очите й, сякаш водеше борба с желанията в себе си, и през цялото време държеше ръцете си вдървени покрай тялото си. Ариел не знаеше какво да направи. Тя бе стигнала дотук, но тъй като никога преди не се бе приближавала до мъж, нямаше и най-малката представа как да постъпи. Какво трябва да направи, за да възбуди ответна реакция в него? Желанието й да го докосне бе всеобземащо и тя нерешително сложи ръка на гърдите му — точно там, където знаеше, че ударите на сърцето се усещат най-силно.

Допирът й го разтресе като изстрел и достигна до самата му сърцевина и нуждата, която бе контролирал толкова строго, излезе от своя затвор и премина през него като циклон. Той я притисна в обятията си като луд. С полуотворени устни се нахвърли върху нея и езикът му вече бе проникнал дълбоко в топлата кухина още преди устните им да се срещнат напълно. Ариел се опря на него, тялото й — меко и топло — се сля с твърдите му очертания. Дълбоко в душата й се откъсна стон и тялото му моментално реагира на нейния копнеж. Нежните пръсти се плъзнаха по раменете му и с движение, което разтърси слабините му от тръпки на желание, леко докоснаха късата коса в основата на врата. Всяко нейно действие бе пълно и съвършено, всяко движение срещаше отговор и допълваше собствения му необуздан плам с горещия ответ на нейната страст. Той отдръпна устни и ги зарови в шията й, като вдишваше упоителната миризма.

— Желая те — прошепна той. — Господи, въпреки всичко, което зная, те желая.

Той я притегли по-плътно към себе си, притисна мускулестите си гърди към нейните, стомана о кадифе, и я погледна с очи, пламтящи със страст, от която на Ариел й се замая главата. Обгърна я с ръце, покри устата й с жадна припряност, след което я повдигна така леко, сякаш бе дете и я задържа като в люлка за миг, преди да я положи на меко изтъканото одеяло. Кристофър се изпъна до нея, сложи небрежно единия си крак върху хълбоците й и я притегли в интимна прегръдка, а устата му покриха устните й още веднъж. Тя усети как ръката му я гали по таза и я намества към себе си, и това я накара да почувства силната му страст към нея. След това пръстите му се озоваха върху кръста й и с лекота освободиха широкия платнен колан. Топлината на неговата ръка, атакуваща плътта й, изтръгна стон от устата й. Палецът му леко докосна зърното на гърдата й и започна да го дразни с нежни предизвикателни движения, докато тя не почувства, че се втвърдява и покорно щръква в отговор. Той разтвори джелабата й и се облегна на единия си лакът, за да й се полюбува без следа от стеснение.

— Изкусителка! — Думата излезе с дрезгав шепот от устата му, когато се наведе да я целуне отново. Целувките му се придвижиха по-надолу, обсипваха шията й, а върхът на езика му очерта линия по дължината на рамото й, и бялата памучна дреха се свлече. Ръката му обхвана в длан гърдата й, а устата му се затвориха около стърчащото връхче на зърното. Ариел въздъхна с вълната от неописуемо удоволствие, което устата му изпрати през нея. През сгъстяващата се от страст омара тя насочваше устните му върху себе си с пламенно желание. Той нежно я захапа и след това отдели също толкова щедро внимание на другото зърно, като го засмука, докато една след друга не започнаха да я разтърсват вълни от трескави тръпки и дишането й не се превърна в бързи, неравни въздишки.

Настойчивостта в целувките му се смекчи и устните му сега леко я докосваха, докато изследваха вътрешността на устата й. Езикът му пърхаше в нейните зъби, движейки се по долната устна, след това потъна в кухината, където долната устна се срещаше с горната. Устните му накараха нейните да се отворят и тя се отдаде, както бе направила преди това; но докато първите му целувки съдържаха повече настойчивост, тези бяха нежни милувки, които докосваха дълбоко и истински душата й. В миг езикът му започна интимно да проучва и гали влажните вътрешни стени на устата й и въвлече езика й в приятно възбуждаща игра.

Пръстите на Ариел преминаха по гърба му и попиха неговата сила. Той наистина бе изтъкан от противоречия. Здрави сухожилия и мускули. Нежни, кадифено сини очи. Емоционален, смел и взискателен. Нежен, чувствен и привлекателен. Целувката породи хиляди други, с които той обсипа лицето й. Миглите й. Веждите й. Чувствителната й кожа, където челюстта й се срещаше с възглавничката на ухото. Неясен импулс се надигна от разтопената жарава в нея. Бе вълнуващо. Възбуждащо. Непреодолимо. И тя искаше още, желаеше нещо друго, освен това, което споделяха в този миг. Почувства, че в нея разцъфтява неопределено желание. И с едно инстинктивно и древно познание разбра какво бе то. И къде щеше да я отведе.

Кристофър отдръпна устни от нейните и се вгледа надолу към румено златистия цвят на бузите й, нарастващия розов оттенък, който целувките му бяха предизвикали върху устните й, томителния поглед, с който го следеше. Той изхлузи ризата си през главата и я захвърли на топка някъде зад себе си. Когато стана, за да свали панталоните си, очите й проследиха всяко негово движение. Тя не се извърна смутено настрани, както би направила една девица, и той изведнъж осъзна, че до момента все още бе таил някаква надежда, че му е казала истината, поне що се отнася до отношенията й с Язид. Няма значение, напомни си той строго. Това, което щеше да се случи, бе толкова неизбежно, колкото и движението на слънцето по небето, и то още от мига, в който я бе целунал за първи път в градината на Ел Беди.

Съблечен гол, той се върна на одеялото, коленичи в краката й, внимателно зарови палци в панталоните над кръста й и ги смъкна. Хвърли ги настрани, обърна се към нея и дъхът му секна в гърлото. Тя бе толкова прекрасна — от върховете на пръстите на краката до главата, — толкова фино изваяна, че ако не познаваше предателската склонност на нейното сърце, щеше да стигне до извода, че е съвършена. Косата й лежеше около главата й като езическа корона и подхождаше съвършено на тъмнозлатистите къдрици при съединението на стройните й крака. Кристофър се отпусна до нея и очерта с пръсти път нагоре по крака й — от коляното до мястото от вътрешната страна на бедрото й, където знаеше, че кожата е много чувствителна. Докато минаваше над окосмения триъгълник на нейната женственост, за да погали и другото бедро, той плъзна палец към нейния хълм и лекичко докосна интимните гънки там.

Ариел се напрегна, сепната от силата на своята реакция на неговото докосване; но когато устата му поеха устните й в гореща целувка и нежното докосване на пръстите му зачести, започнаха да я обливат вълни от топлина, тя се отпусна и се отдаде напълно на неговите грижи.

— Така е по-добре — измърмори той в ухото й. — Или Язид никога не си е давал труда да те задоволи? Много лошо. Но се съмнявам, че предишният ти любовник се е грижел за това.

През мъглата от страст, която заплашваше да я погълне, Ариел поклати глава в беззвучен опит да му каже, че той ще бъде първият. Но Кристофър не обърна никакво внимание на слабия й протест, а тя не можеше да му обяснява, защото самата обръщаше малко внимание на това. Тътенът от разтапящата се жар в нея бе заглушил дори звуците от собствените й стенания на удоволствие, докато тялото й само реагираше на древния ритъм, който вибрираше в нея. Кристофър покри тялото й и тя се изви в дъга, за да го посрещне, водена от мощния извечен копнеж, далеч отвъд обхвата на разумното. Сега живееше само инстинктът. И нуждата. Когато се изви отново, Кристофър се надигна с нея. Тя усети неговият мъжествен символ между краката си и разбра, че ще се почувства неудовлетворена, ако тяхното единение не се осъществи докрай. И когато мислеше, че ще умре от желание, той влезе в нея.

При вика от болка, Кристофър замръзна. Остана неподвижен, все още дълбоко в нея, докато умът му бе хванат във водовъртежа от противоречиви чувства. Но когато понечи да се оттегли, Ариел извика в протест и ръцете й го притеглиха. Отчаянието в очите й казваха единственото нещо, което той можеше да разбере, докато всичко останало бе престанало да бъде понятно. Той започна да се движи в нея, като забави порива си, за да контролира собствената си нужда, и умело й помагаше да намери облекчението, което толкова отчаяно търсеше. Ариел влезе в неговия ритъм и той не можа да потисне учудването си, когато нейната страст доведе способността му да се контролира до ръба на възможностите й.

Ръцете на Ариел обхождаха хълбоците на Кристофър, след което се преместиха към гърба му и търсейки, тя отново се изви в дъга в отговор на неговите дълбоки тласъци. И тогава, докато се движеха в един ритъм, нейният див стремеж намери удовлетворение. Светът се пръсна на хиляди светлинки и удоволствието — съвършено, пълно и всепоглъщащо — се разля навсякъде в нея. Тя се обви около Кристофър, като несъзнателно използваше своето собствено удоволствие, за да стимулира неговото. Той навлезе още веднъж в нея и потъна дълбоко, дълбоко навътре, силното му тяло се разтърси от конвулсии, докато изливаше семето си в нея.

Все още в нея, той се наклони на една страна, за да я освободи от тежестта на тялото си, отърка буза в нейната и притисна устни в целувка върху челото й, като продължаваше да я държи. Ариел положи глава върху гърдите му и той си пое дълбоко дъх. Отнемането на девствеността на Ариел и изгарящата страст на единението, което последва, засегна дълбоко съвестта на Кристофър.

— Защо не ми каза?

Но той вече знаеше отговора. Тя му бе казвала. Много пъти. Обаче той не желаеше да я чуе. Бе я обвинил във всички възможни престъпления — предателство, измяна и блудство. Нямаше значение, че не бе използвал точно тези думи; намерението беше такова. Макар да знаеше, че я е обвинил несправедливо, именно Ариел бе тази, която направи първата стъпка към него. Тя бе дошла при него с ясното съзнание, че той ще отнеме девствеността й. И тя му я бе отдала. Кристофър потръпна при мисълта за нещата, които й бе казал дори докато я любеше, като се опитваше дори тогава да я нарани.

— Съжалявам, Ариел — каза нежно той и притегли лицето й към своето.

Тя го целуна по гърдите, преди да погледне нагоре към него.

— Това бе нещо, което исках да ти дам, и го направих с желание. По-добре така, отколкото да бъде отнето от някой друг.

Кристофър понечи да я поправи. Да й каже, че съжалява за предположението, че е заговорничила с Язид, но думите му заседнаха в гърлото неизказани. Тя се раздвижи и се сгуши в прегръдките му. Кристофър усети как студеният нощен въздух го притиска като стена. Когато равномерното й дишане показа, че е заспала, той се измъкна леко, покри я със свободния край на одеялото и тръгна към края на водата. Дълго след като луната се бе издигнала високо в небето, той седя там и си казваше, че честите посещения на Ариел при Язид и явното й предпочитанието към него нямаха никакво значение.

Но те имаха значение.

Тя бе казала истината за престоя си при Язид, но това не обясняваше останалите й действия. Не обясняваше защо се бе измъкнала от Казбах посред нощ. И въпреки че той я желаеше и че тя бе дошла при него свободно, той все още не желаеше да й се довери.