Клифърд Саймък
Големият преден двор (10)

* * *

Няколко часа по-късно дойде Хенри Хортън. Придружаваше го някакъв доста зализан господин, който беше безупречно издокаран и стискаше някаква голяма папка под мишница.

Хенри и господинът спряха до стълбите, напълно слисани.

Тейн бе клекнал на земята пред една дъска и мацаше боя по нея, а извънземните го наблюдаваха. От петната боя по телата и дрехите им личеше, че и те бяха работили с боята. Навсякъде по земята се търкаляха боядисани на половина дъски и десетина стари кутии с боя.

Тейн вдигна поглед и видя Хенри и господина.

— Надявах се, че все пак някой ще дойде — рече Тейн.

— Хайръм — каза Хенри, придавайки си много по-важен вид отколкото друг път, — разреши ми да ти представя мистър Ланкастър — представител на ООН.

— Драго ми е, сър — отвърна Тейн. — Чудя се, дали не бихте…

Хенри го прекъсна с царствен жест и рече:

— Мистър Ланкастър малко се затрудни, докато си пробие път през тълпата отвън. Така че аз му предложих помощта си. Вече му обясних нашия общ интерес в това начинание.

— Много любезно беше от страна на мистър Хортън — каза Ланкастър. — Онзи глупав сержант…

— Въпрос на умение да се работи с хора — рече Хенри.

Обаче Тейн разбра, че забележката на Хенри не направи впечатление на човека от ООН.

— Мога ли да ви попитам, мистър Тейн — каза Ланкастър, — какво точно правите?

— Правя трампа — отвърна Тейн.

— Трампа ли? Колко странен израз…

— Стара дума. Янките много я употребяват — рече бързо Хенри. — Има някои особени нюанси в значението. Когато човек търгува с някого, той разменя стока, но когато извършва трампа, той се готви да смъкне кожата на другия.

— Интересно — рече Ланкастър. — Значи вие се каните да смъкнете кожите на господата в небесно сините одежди…

— Хайръм е най-способният трампаджия тук — обяви гордо Хенри. — Той има магазин за антики и трябва здравата да се пазари…

— А мога ли да запитам — поде отново Ланкастър, успявайки най-сетне да прекъсне Хенри, — какво правите с тези кутии боя? Тези господа бъдещи купувачи на боя ли са или…

Тейн захвърли дъската и скочи на крака, ядосан.

— Защо не млъкнете вие двамата?! — изкрещя той. — Откакто дойдохте, се опитвам да ви кажа нещо, но не мога да взема думата от вас. Казвам ви, че работата е много сериозна…

— Хайръм! — възкликна Хенри ужасен.

— Няма нищо — рече човекът от ООН. — Ние наистина много се разбъбрихме. Е, мистър Тейн?

— В затруднено положение съм — отвърна Тейн — и имам нужда от помощ. Продавам на тези господа идеята за боята, но не зная нищо по този въпрос — основните принципи, начин на производство, какво включва то…

— Но, мистър Тейн, след като им продавате боята, какво значение има…

— Аз не им продавам боята! — изкрещя Тейн. — Продавам им идеята, принципа! Това е нещо, което никога не им е хрумвало и са заинтригувани. Предложих им идеята за боята срещу идеята за техните седла и почти успях да…

— Седлата ли? Имате предвид онези неща, които висят във въздуха?

— Точно така! Бийсли, би ли помолил някой от приятелите ни да демонстрира седлото си?

— На драго сърце, Хайръм — рече Бийсли.

— Какво общо има Бийсли с тази работа? — попита Хенри.

— Бийсли е преводач. Предполагам, че ти ще го наречеш телепат. Нали знаеш, че винаги говори за това как умее да си приказва с Таусър?

— Бийсли винаги говори разни врели-некипели.

— Но този път не е така. Той казва на Мармотчо — това смешно чудовище, онова което искам да кажа, Мармотчо предава на извънземните, извънземните — на Мармотчо, той — на Бийсли, а Бийсли — на мен.

— Невероятно! — изсумтя Хенри. — Бийсли няма мозък дори за… какъв каза ти, че е?

— Телепат — отвърна Тейн.

Един от извънземните стана и се качи върху седлото си. Поязди малко напред-назад, сетне скочи от него и отново седна на земята.

— Забележително! — възкликна човекът от ООН. — Това е нещо като антигравитационно устройство, което човек може напълно да управлява. Наистина бихме могли да го използваме!

Представителят на ООН. потърка с длан брадичката си.

— И смятате да им дадете идеята за боята срещу идеята за седлото?

— Точно така — рече Тейн, — но ми е нужна помощ. Трябва ми химик или производител на бои, или просто някой, който да обясни как се прави боята. Трябва ми също професор или някой друг, който да разбира от седла, когато извънземните започнат да ми обясняват за седлата.

— Ясно — рече Ланкастър. — Да, наистина това е проблем. Мистър Тейн, вие струва ми се сте доста прозорлив човек…

— О, и още как! — възкликна Хенри, — Хайръм е много умен.

— Тогава разбирате, предполагам — рече човекът от ООН, — че тази процедура е извънредно необичайна…

— Не е вярно! — избухна Тейн. — Просто такава е практиката им. Откриват планета, а после разменят идеи. Така са правили и с другите планети и продължават да го правят вече толкова много години. Искат само идеи. И то нови идеи, защото по този начин се изгражда технология и култура. А те имат много идеи, сър, които човешката раса може да използва.

— Точно там е работата — рече Ланкастър. — Това е може би най-важното нещо, което се е случило на нас, хората. В съвсем кратък период от време ние можем да получим сведения и идеи, които ще ни тласнат (поне теоретически) с хиляда години напред. А в такава важна работа трябва да участват експерти…

— Но вие няма да можете да намерите друг, който да се пазари по-добре от Хайръм! — възнегодува Хенри. — Когато човек се пазари с него и кътните му зъби дори не са в безопасност. Защо не го оставите на спокойствие? Той ще ви свърши работата. Вие си свикайте експертите и плановиците, но нека Хайръм да е на предна линия. Тези приятелчета тук показаха, че го приемат и че искат да работят с него, а какво повече може да иска човек? Просто му помогнете малко!

Бийсли дойде при тях и погледна човека от ООН право в лицето.

— Няма да работя с никой друг — рече той. — Ако изритате Хайръм, аз си отиват заедно с него. Хайръм е единственият, който се е отнасял към мен по човешки…

— Ето, видяхте ли! — извика тържествуващо Хенри.

— Един момент, Бийсли! — рече човекът от ООН. Можем да се погрижим за интересите ви. Предполагам, че един преводач в ситуация като тази би трябвало да получава доста голяма заплата.

— Парите не значат нищо за мен — рече Бийсли. — Те не могат да ми купят приятели. Хората ще продължават да ми се присмиват.

— Истината ви казва, мистър — предупреди го Хенри. — Никой друг не може да бъде такъв инат като Бийсли. Познавам го, защото работеше при нас преди.

Човекът от ООН изглеждаше объркан, но ни най-малко не се отчая.

— Ще ви трябва доста време — отбеляза Хенри, — за да намерите друг телепат, а още по-малко пък такъв, който да говори с тези тук.

Човекът от ООН изглеждаше така, сякаш някой го бе сграбчил за гърлото.

— Съмнявам се — каза той, — че на тази земя може да се намери друг като него.

— Ами, добре тогава — рече грубовато Бийсли. — Дайте да решим най-сетне, че няма да вися тук цял ден.

— Дадено! — извика човекът от ООН. — Вие двамата действайте. Моля ви, действайте! Не можем да оставим такъв шанс да ни се изплъзне. Има ли нещо, което бихте искали? Нещо, което да направят за вас?

— Да, има — отвърна Тейн. — Скоро ще започнат да идват нашите хора от Вашингтон и разни баровци от други страни. Просто ги дръжте надалече от мене.

— На всички ще обясня много внимателно. Никой няма да ви пречи.

— Трябва ми също химик и някой, който разбира от седла. Трябват ми спешно. Мога да задържа тези приятелчета, но няма да е за много дълго.

— Ще имате всеки, когото пожелаете — рече мъжът от ООН. — Абсолютно всеки! Само за няколко часа ще бъдат тук. А след ден-два ще имате цял екип от експерти, които ще бъдат на разположение и ще чакат само да ги повикате.

— Вие много ни помогнахте, сър — рече мазно Хенри. — Хайръм и аз високо оценяваме това. А сега, след като нещата се уредиха, нека ви кажа, че навън чакат репортерите. Те ще искат да чуят вашето мнение.

Изглежда на човека от ООН не му беше в кръвта да се опъва. Той се подчини и двамата с Хенри се заизкачваха по стълбите.

Тейн се озърна и зарея поглед в пустинята.

— Ама че голям преден двор — рече той.