Клифърд Саймък
Големият преден двор (6)

* * *

Тейн се събуди сутринта и усети, че нещо затиска краката му. Той бързо се изправи в леглото си, за да види какво става.

Нямаше защо да се тревожи обаче. Беше просто Таусър, който бе пропълзял в леглото му и сега лежеше, проснат върху краката му.

Той скимтеше тихичко, а задните му крака потрепваха, докато преследваше зайци в съня си.

Тейн измъкна краката си изпод кучето, спусна ги на пода и заопипва за дрехите си. Беше още рано, но той изведнъж си спомни, че бе оставил всичките мебели, които бе взел предния ден, навън в камиона. Трябваше да ги прибере в мазето и да започне поправката им.

Таусър продължаваше да спи.

Тейн се запрепъва към кухнята и погледна през прозореца, а там, на западната площадка се бе сгушил Бийсли, общият работник на Хортън.

Тейн отиде до задната врата, за да види какво става.

— Напуснах ги, Хайръм — рече му Бийсли. — Тя продължи да ме хока всяка минутка и аз не можех да направя нищо, което да й хареса. Тогава си вдигнах чуковете и ги напуснах.

— Ами, влез — каза Тейн. — Предполагам, че ще искаш да хапнеш нещо и да сръбнеш кафе.

— Чудех се дали ще мога да остана тук, Хайръм. Просто да преспивам, докато си намеря нещо.

— Нека първо да закусим — рече Тейн. — После ще говорим.

Не му харесваше тази работа, казваше си Тейн. Никак не му харесваше. След час-два Аби щеше да дойде и да вдигне врява за това как той бе подмамил Бийсли. Защото колкото и тъп да беше, Бийсли все пак вършеше доста работа, поемаше много ругатни, а и в града нямаше друг, който би се съгласил да работи у Аби Хортън.

— Майка ти винаги ми даваше курабийки — рече Бийсли. — Тя беше много добра, Хайръм.

— Да, така е — потвърди Тейн.

— А моята майка казваше, че вие сте хора от по-друго тесто, че не сте като другите в града, които се правят на много важни. Разправяше, че вашият род е от първите заселници тук. Вярно ли е, Хайръм?

— Хм, може би не точно първите, но тази къща е на почти сто години. Баща ми обичаше да казва, че под този покрив винаги е имало поне по един Тейн. Такива неща, струва ми се, означаваха много за него.

— Сигурно е чудесно да се чувстваш така — рече замислено Бийсли. — Ти навярно се гордееш с тази къща, Хайръм.

— Е, „гордея“ не е точната дума. По-скоро чувствам, че й принадлежа. Не мога да си представя да живея в друга къща.

Тейн включи едното колело на печката и напълни чайника с вода. Като го занесе обратно, той ритна печката. Обаче нямаше нужда от това, защото колелото бе започнало вече да почервенява.

„Вече два пъти поред“, помисли си Тейн. „Това чудо работи все по-добре!“

— Леле, Хайръм — възкликна Бийсли, — я какво хубаво радио имаш!

— Нищо не струва — рече Тейн. — Счупено е. Не ми остава време да го поправя.

— Мисля, че не си прав, Хайръм. Току-що го включих и ето, че загря.

— Започва да… хей, я дай да видя! — изкрещя Тейн.

Бийсли не лъжеше. От вътрешността на радиото се носеше леко бучене.

Чу се глас, който се усили, щом апаратът загря.

Думите бяха неразбираеми.

— Що за приказки са това? — попита Бийсли.

— Не зная — отвърна Тейн, който се бореше с паниката си.

Първо телевизорът, после печката, а сега и радиото!

Той завъртя копчето, за да избере някоя станция, а стрелката бавно се придвижи по скалата. Тя не подскачаше нагоре-надолу, както я помнеше Тейн. Станция след станция се появяваха и заглъхваха.

Тейн нагласи радиото на следващата появила се станция, но думите, които се разнесоха, отново бяха странни и неразбираеми. Той вече знаеше какво точно притежава.

Вместо радио за 39 долара и 50 цента Тейн имаше апарат за всички честоти във вселената, каквито рекламираха в списанията за луксозни стоки.

Той успя да се съвземе и се обърна към Бийсли.

— Виж дали ще можеш да хванеш някоя станция на английски език, а аз ще се заема с яйцата.

Тейн включи второто колело на печката и извади тигана. Постави го отгоре и взе от хладилника няколко яйца и малко бекон.

Бийсли намери станция, която предаваше оркестрова музика.

— Това става ли? — попита той.

— Да, добре е — отвърна те.

Таусър излезе от спалнята като се протегна и раззина уста. Отиде до вратата и показа със знаци на Тейн, че иска да излезе.

Тейн го пусна навън като му каза:

— На твое място бих зарязал тоя мармот. Ще трябва да се ровиш из цялата гора.

— Той не търси мармот, Хайръм.

— Е, тогава е заек.

— Не е и заек. Вчера, когато трябваше да тупам килимите, аз се измъкнах незабелязано. Затова и Аби толкова се ядоса.

Тейн изсумтя и счупи яйцата в тигана.

— Измъкнах се и отидох при Таусър. Заговорих го и той ми каза, че не е нито мармот, нито заек. Било нещо друго. Залових се да му помогна да го изрови. Струва ми се, че Таусър е открил някаква цистерна, заровена там в гората.

— Таусър не би ровил за цистерна — възрази Тейн. — Той се интересува само от зайци и мармоти.

— Здравата ровеше — настоя Бийсли — и изглеждаше много възбуден.

— Може би дупката на мармота е под старата цистерна, или каквото е заровено там.

— Може би — съгласи се Бийсли.

Той повъртя още малко копчето на радиото и попадна на някакъв дисководещ, който говореше ужасно.

Тейн извади яйцата с бекона от тигана и ги сложи в две чинии. Занесе ги на масата, наля две големи чаши с кафе и започна да маже препечените филийки с масло.

— Хайде на масата — рече той на Бийсли.

— Много мило от твоя страна, Хайръм, че ме прие така. Няма да остана повече, отколкото се налага — само докато си намеря работа.

— Е, аз не казах, че…

— Има моменти — прекъсна го Бийсли, — когато се замислям и виждам, че нямам приятели. Тогава си спомням за майка ти, за това колко добра беше с мене и тъй нататък.

— Уф, добре де — рече Тейн, който разбираше от ласкателства.

Той донесе препечените филийки на масата заедно с един буркан мармалад, седна и започна да яде.

— Сигурно ще мога да ти помогна в нещо — рече Бийсли, избърсвайки с опакото на ръката остатъците от яйца по брадата си.

— Навън в камиона съм натоварил мебели. Ще ми трябва човек да ми помогне, за да ги пренесем в мазето.

— С радост ще го сторя — каза Бийсли. — Бива ме и съм силен. Работата изобщо не ми пречи. Просто не обичам да ме навикват.

Двамата привършиха закуската, а после пренесоха мебелите в мазето. Поизпотиха се малко със скрина, защото беше тежък и труден за носене.

Когато най-сетне го свалиха долу, Тейн се дръпна малко назад и го огледа. „Този тип“, помисли си той, „който е намацал това хубаво черешово дърво с блажна боя… само да ми падне в ръцете!“

На Бийсли каза гласно:

— Трябва да махнем боята от това нещо и то много внимателно. Използвай разтворител за блажна боя като увиеш шпатулата си в парче плат. Просто съвсем леко остържи горния слой. Искаш ли да опиташ?

— Разбира се. Хайръм, ами какво ще има за обяд?

— Не зная — отвърна Тейн. — Ще спретнем нещо. Само не ми казвай, че си гладен.

— А бе, доста зор видях, докато пренасяхме онези работи долу.

— В буркана на полицата в кухнята има курабийки — рече Тейн. — Иди и си вземи.

Когато Бийсли се качи горе, Тейн закрачи бавно из мазето. Таванът си беше все същият и сякаш всичко друго бе както преди.

„Навярно някой ми се отплаща за гостоприемството с телевизора, печката и радиото,“ рече си Тейн. „Ако е така, които и да са тези мои посетители, аз с удоволствие ще ги оставя да ми погостуват.“

Той пообиколи още малко, ала не откри нищо нередно. После се качи горе и се провикна към Бийсли, който бе още в кухнята.

— Ела с мене в гаража! Там държа боите си. Трябва да намерим разтворител, за да ти покажа как да работиш с него.

Награбил курабийки в шепите си, Бийсли послушно повлече крака след Тейн.

Като завиха зад ъгъла на къщата, отнякъде долетя приглушеният лай на Таусър. Тейн се заслуша и му се стори, че кучето лае по-дрезгаво и прегракнало отколкото друг път.

„Три дни“, помисли се Тейн, „или може би… четири?“

— Ако не направим нещо — рече той, — това глупаво куче ще се изтощи до смърт.

Тейн влезе в гаража и се върна с две лопати и една кирка.

— Хайде — рече той на Бийсли, — трябва да го спрем, за да ни е мирна главата.