Ед Наха
Робокоп (24)

22

Дик Джоунс отпи глътка кафе и отпрати една от трите си секретарки от опустошеното място, което до скоро беше негов кабинет. На дневна светлина стаята изглеждаше много по-зле. Прецени, че ще са нужни поне двайсет и четири часа на една бригада, за да смени вратите, панелните стени и частта от пода на сто и дванайсетия етаж, отлетяла към земята предишната нощ.

Въздъхна, седна зад бюрото и включи телевизора, монтиран върху него. Наперената Джес Пъркинс и елегантният Кейси Уонг току-що бяха започнали ранното утринно предаване.

— Добро утро — усмихна се Кейси и зъбите му стигнаха почти до ушите. — Тук е Кейси Уонг с Джес Пъркинс, а ето и актуалните новини на деня. Днес, лекари от Тексас Клоун Инститют съобщиха, че безсмъртната холивудска звезда Силвестър Сталоун почина снощи след неуспешна операция за трансплантиране на мозък. Деветдесет и седемгодишният Сталоун открай време бе поддръжник на биоинженерството. Последният му филм, Рамбо-38: Стара Кръв, ще бъде излъчен посмъртно следващия месец.

Джоунс присви очи към миниатюрния екран. Показваха репортаж за полицаи, които разставяха постове пред сградата на едно от полицейските управления. Джоунс едва не се задави с кафето. Джес изкоментира репортажа:

— Днес представителите на полицейския профсъюз и на „Омникон“ продължават преговорите с надежда да предотвратят общоградската полицейска стачка, насрочена да започне в полунощ. Сега включваме на живо Джъстин Балърд-Уоткинс.

Навъсен младок с ярко сако стоеше пред сградата на едно полицейско управление.

— Вериги от постове вече се оформиха около някои полицейски управления в града, за да подчертаят важността и сериозността на стачката — изпя той. — Днес ченгетата дават наряд, но ще го направят ли утре? Този въпрос зададохме на жители от района Лексингтън, където престъпленията са цяла напаст.

Камерата показа как един собственик заковава с дъски витрините на магазина си за електрически уреди.

— Те са обществени служители — изръмжа той. — Тяхно задължение е да поддържат реда. Нямат право да стачкуват.

Брадат неохипар-продавач на вестници се усмихна към камерата:

— Ченгетата са работници като всички други в обществото. Шефовете им не се отнасят добре с тях. Ченгетата също имат права.

Джоунс изключи телевизора. Повече не му трябваше. Животът му не пропадаше надолу чак толкова бързо. Страхотен начин да започнеш деня си. Погледна кафето.

— Марша! В тази помия няма захар.

Марша, устата млада жена с челюст на булдог, влезе в кабинета със захарница. Тръшна я на бюрото и го погледна.

— Един малоумник отвън настоява да ви види — изстреля тя. — И ако се опита да ми пусне ръка още веднъж, ще му изкъртя зъбите с обувката си.

Тя се завъртя и напусна кабинета. Джоунс видимо клюмна. Какво ли още не беше наред? Излая в микрофона:

— Изпрати малоу… господина при мен.

Кларънс Бодикър, с тъмни очила и хавайска риза, влезе в кабинета. Огледа съсипаната стая.

— Преустройваш ли се?

Метна опаковка кокаин върху бюрото на Джоунс.

— Искаш ли малко?

— Не е ли малко рано, Бодикър?

Кларънс се усмихна и поднесе щипка кокаин към носа си.

— Никога не е прекалено рано да се чувстваш добре.

Джоунс се намръщи.

— Кларънс, ти си проклето копеле.

Кларънс обърса кокаина от носа си.

— Е, хайде да не започваме да хвърляме кал…

Джоунс сви рамене:

— Винаги съм го знаел, но въпреки това зависех от теб. Казвах си: „Ей, човекът има амбиция. Интелигентен е. Дай му възможност и той ще се прояви.“

— Правя най-доброто, на което съм способен.

— Не най-доброто, Кларънс. А полицаят, който те арестува? Същият, пред когото се раздрънка? Налага се да го убиеш.

Кларънс не се засегна.

— Ей, приятел. Винаги съм бил насреща, когато си имал нужда от услуга. В замяна съм искал само да гарантираш, че аз или хората ми няма да хлътнем в пандиза. А той ме караше в пандиза…

Джоунс присви очи и повече от всякога заприлича на мистър Пънч.

— Той е киборг, глупако: получовек-полумашина. Той е записал всяка твоя дума. Паметта му е неоспоримо доказателство пред съда. Ти ме натопи. Можеш да ми навредиш.

— Мисля, че „така ли?“ няма да е достатъчно като отговор — блесна в крива гримаса Кларънс.

— Никак не е смешно, Кларънс. Имам големи неприятности заради теб.

— Ей, нали искаше мъртви ченгета в Стария Детройт, за да можеш да продаваш твоя робот-чудовище. Аз си вършех работата. Сега, когато един човек-машина се шляе из града, ти искаш аз да се оправя с него. Няма начин. Излизам от играта, партньоре.

Джоунс възприе по-убедителна тактика.

— Почакай, Кларънс. Не ти казах, че и ти ще имаш изгода. Делта Сити започва да се изгражда след два месеца. Там ще има два милиона работници, настанени във фургони. Мнозина от тях ще се заселят в града. Цяла нова вълна от клиенти за наркотици, хазарт, проституция. Делта Сити ще бъде девствена територия за човек, който знае как да усвоява нови пазари. Някой би могъл да контролира всичко това, Кларънс. Би могъл да си ти… само ако можеш да преодолееш единственото препятствие, изпречило се на твоя, на нашия, път — Робокоп.

— Ако се съглася, ще ми трябват всичките ми хора.

— Емил Делорийн беше освободен от затвора днес сутринта.

Кларънс се усмихна. Джоунс му подхвърли компютърната карта, която беше на бюрото. Кларънс я улови и се загледа в нея. Червената точка проблясваше в един западащ район на града.

— Е — въздъхна Кларънс, — мисля, че въпреки всичко ще си останем приятели, Дик. Имаш ли достъп до военни оръжия?

Джоунс кимна:

— Разбира се. Ние сме военните.

Кларънс мушна картата в джоба на ризата си.

— Дай ми няколко часа, за да подкарам плана. До утре сутрин твоят човек-машина ще бъде готов за боклука.

— Така те искам да говориш, Кларънс. — Лицето на Джоунс светна.

— Премислих. — Кларънс се обърна да си върви. — Между другото — извика той, — на твое място бих очистил снежната кралица вън. Тя е истинска кучка. Не знае как да се отнася към гостите.

Джоунс кимна.

— Смятай, че е направено.

Той проследи как Кларънс изчезва от кабинета. Облегна се назад в креслото си и просъска:

— Глупак.