Ед Наха
Робокоп (22)

20

Дребен дъждец ръмеше по улиците на Стария Детройт. Уличните лампи се отразяваха в лъскавата настилка и създаваха впечатление, че всичко наоколо е чисто и блестящо. Робо седеше тихо в турбокрузъра. Наблюдаваше как сводници, проститутки и наркопласьори кръстосват квартала на развлеченията.

Цял ден не се бе появявал в полицейското управление. В този момент си даде сметка, че няма нужда да го прави. Ако Рузвелт и Тайлър искаха да го обуздаят, вече щяха да са се опитали да го направят. Той беше техният специален проект, нали? Осъзна, че би било лош ход пред обществеността, ако се опитаха да го изтеглят от улиците. Една добра идея на ОКП би се опорочила.

Вдигна стоманената си ръка и стисна юмрук. От кокалчетата на пръстите се плъзна показалеца. Мушна го в слота на портативния компютър в крузъра и се съсредоточи. Подаде на компютъра имената на Леон Клингенсмит, Джо Нелсън, Чан Олънд и Кларънс Бодикър. Компютърът изжужа и произведе няколко листа с техните досиета, както и три нови снимки осем на десет.

Робо взе снимките и тръгна по улиците. Хвана няколко сводника и няколко проститутки и им показа снимките. Отговорът неизменно беше:

— Не съм ги виждал, мой човек.

— Никак.

— Ъъ. Съвсем са ми непознати.

Робо вървеше из улиците — гневен, полуобгорен гигант. Зави в близката пресечка и забеляза група тийнейджъри, които разглобяваха една кола. Знаеше, че колата е крадена, но точно сега това не го занимаваше. Извади пистолета от кобура и го насочи към пънкарите.

— Стой — изкомандва той. Гласът му избумтя в уличката.

Дангалаците се обърнаха и разпознаха Робо.

— Да се пръскаме — прошепна един с пъпчиво лице.

— Майтап ли си правиш? — сопна се друг. — Това е Робокоп. Ще те пръсне на части.

— По дяволите — изруга първият, когато Робокоп тръгна към тях. Той сурово ги изгледа. Те започнаха да изпускат крадените части.

— С лице към стената, ръцете над главата, краката раздалечени!

Момчетата се подчиниха. Робо огледа колата.

— Предполагам, че това не е вашият автомобил, който сглобявате през свободното си време — изкоментира той.

Момчетата поклатиха отрицателно глави.

— Чудесно — продължи Робо. — Мисля, че ще се споразумеем. Не съм тук, за да ви задържам за търговия с крадени вещи. Искам малко сведения. Виждали ли сте някого от тези хора?

Той се приближаваше до всеки от уплашените обирджии и тикаше в лицето му трите снимки. Първите деветима изтърсиха по едно „не, сър“ още преди да ги погледнат. Десетият обаче се поколеба, преди да поклати глава.

Робо го затисна с коляно в гърба. Момчето се строполи на земята.

— Не съм виждал никого от тях, наистина.

Робо бе забелязал, че очите му се задържаха върху снимката на Чан.

— Не си, а? — попита той.

Той я показа отново.

— Сигурен ли си?

— Да, съвсем сигурен съм. Не познавам никой.

Робо хвана момчето за яката и го издигна високо над главата си. То се загърни безпомощно в стоманената ръка.

— Пуснете ме да си вървя, сър. Нарушавате правата ми.

Робо го блъсна в стената.

— Мога да ти наруша още много работи — сви рамене той.

— Не го познавам.

— Тогава защо не ти вярвам? — каза Робо. — Ще си дадеш сметка, че ръцете ми са направени от стомана.

Той отнесе момчето до изоставената кола, като го държеше над главата си. Постави трите снимки на покрива й. Със свободната си ръка удари покрива на колата. Юмрукът му проби металната рамка, сякаш бе направена от мукава. После отнесе момчето назад до стената и още веднъж го притисна към тухлената повърхност.

— Представи си какво може да направи такава ръка с нечий врат — прошепна той.

Момчето поклати глава.

— О, да. Спомних си го. Казва се Чан. Чан Олънд.

Робо се усмихна.

— И не знаеш къде мога да го намеря, нали?

Момчето си припомни не само къде се намира Чан, но и педантично разказа за престъпните му занимания в момента… включително и за убийствата на ченгета.

Робо благодари на момчето, грабна снимките и тръгна към турбокрузъра. Преди да напусне уличката, се обърна към уплашените тийнейджъри.

— Не се безпокойте — увери ги той. — Това е наша малка тайна.

Чан Олънд седеше и пушеше марихуана в цеха за наркотици. Бяха го оставили на пост, но беше сигурен, че няма да има неприятности. Никое ченге в околността не знаеше за мястото, а местните хора бяха твърде наплашени, за да им го посочат.

Някога цехът е бил супермаркет, а сега — най-голямата лаборатория за преработка на наркотици в града. Прозорците, от пода до тавана, бяха боядисани. Една изобретателно направена фармацевтична линия се разпростираше на мястото, където някога са стояли рафтовете. Половин дузина работници с предпазни маски работеха на светлината на жълти флуоресцентни лампи. Те стриваха, пресяваха и пакетираха кокаин. Чан хвърли поглед към улицата. Беше „чиста“.

Кимна на пазачите, които се разхождаха с готови за стрелба оръжия по тесния метален корниз високо над главата му. Кимването му беше ясен знак. Никакви проблеми.

Той пое дълбоко въздух и вдиша през носа си кокаинов прах.

Кларънс Бодикър вървеше редом със Сал Лучоне, шефа на предприятието. Два бодигарда с вид на горили придружаваха Сал. Леон и Джо следваха Кларънс. Сал и Кларънс бяха на път да се скарат. Чан не обръщаше твърде много внимание на словесната битка. Сал беше подлец. Кларънс щеше да го изяде на закуска, ако поискаше. Беше един от онези отвратителни типове, които се докарват. Панталоните му бяха твърде къси, носеше бели чорапи, тънки мустачки. Челото му бе винаги потно. Трудно бе да се определи кога е разтревожен и кога радостен. Непрекъснато мигаше.

— Не ме интересува какво искаш да платиш, Кларънс — изломоти Сал. — Аз определям цената в този град.

Кларънс свали тъмните си очила и се усмихна на лицемерния кокаинов барон.

— Виж, Салвадор, може би не си ме разбрал. Аз съм босът в Стария Детройт. Искаш пространство в моя пазар. Ще трябва да ми направиш значителна отстъпка.

Сал не се интересуваше от възгледите на Кларънс върху икономиката.

— Позволи ми да разгледам нещата в перспектива, Бодикър. Ти пречука много ченгета. Чудесно. Всеки има нужда да се поразтовари от време на време. Из улиците се говори, че имаш големи връзки в града. Това също е чудесно. Човек трябва да си има приятели. Но ето къде е твоята слабост — ти нямаш приятели тук. Всъщност имаш много врагове. Изнервяш хората. На мнозина би им се харесало да видят как човек като мен те изважда от играта.

Кларънс се усмихна към мазника с усмивката на превъзходство, която монахиня отправя към сополив първокурсник.

— Аз ръководя организацията на продажбите в Стария Детройт, Салвадор.

— Хората ме наричат Сал.

— Аз те наричам тъп емигрантски кучи син — отсече равнодушно Кларънс — Мога да държа улиците „сухи“ достатъчно дълго, за да те вкарам отново в шибания бизнес със зехтин.

Лицето на Сал почервеня. Той се обърна към един от своите придружители с размери на Кинг Конг.

— Франки — изкрещя той. — Отнеси главата на тоя педераст.

Франки кимна и извади от джоба си „Магнум“ калибър 357. Чан изскочи иззад конвейера със заредена пушка. Той тикна цевта й под брадичката на Сал. Франки се вкамени. Всички работници, подобно на Франки, наблюдаваха сцената. Чан се ухили на Франки. Франки зяпна към Сал. Сал бе вперил широко отворени очи в пушката, която притискаше адамовата му ябълка.

Кларънс потупа леко Сал по бузата.

— Сал, момчето ми. Тигрите играят през нощта, а аз никога не пропускам игра. Мислиш ли, че трябва да се спречкваме заради това? Намери решение, да речем, за пет минути.

Сал преглътна.

— Разбира се, Кларънс. Мисля, че ще се разберем за разумна цена.

Чан твърдо държеше пушката на врата на Сал. Беше с гръб към входа и не забеляза как двете масивни стоманени врати се огъват навътре. Те се пръснаха със страшен трясък, откъснати от пантите. Гангстерите и горилите се обърнаха и видяха Робо с насочен към тях А-9.

— Здравейте, момчета — каза той.

Чан насочи пушката към неканения гост. Франки обърна „Магнума“. Всички работници от фабриката се втурнаха към тежкия асортимент от автоматични оръжия: от автомати „Узи“ до „Хеклер и Кох“ ХК-92, достатъчно мощни, за да разбият движещ се автомобил от сто ярда. Двамата пазачи от корниза насочиха пушките си надолу.

Робо не трепна.

— Спокойно или ще си имате неприятности.

Гангстерите се спогледаха смаяни. Робо прецени разположението им, превключвайки тялото си в режим на бой. Той сканира вътрешността на фабриката. Пред погледа му като на монитор се наложиха показания: 15 МИШЕНИ… 9 КУРШУМА [ПЪЛЕН].

Бандитите си възвърнаха самообладанието. Пръв задейства Леон. Той вдигна пушка.

— Да ти го начукам, тенекиена главо — изръмжа и изстреля един откос към Робо.

Изстрелът на Леон бе сигнал за другите. Всички въоръжени глупаци откриха огън по Робокоп. Докато яростната стрелба продължаваше, Кларънс залегна на земята и се претърколи под една маса. Робо стоеше непоклатим. От бронекостюма му отскачаха куршуми, без да му навредят. Той вдигна могъща ръка, за да отклони насочен към лицето му куршум. През цялото време стреляше спокойно със своя А-9 в тълпата и очистваше един след друг бандитите.

Чан изрева и стреля в ченгето. Робо наведе глава и се усмихна. Натисна спусъка и изпрати един добре насочен куршум в челото на Чан. Скалпът на гангстера се пръсна. Той се прекатури, като плюеше кръв и парчета полутечна материя върху тялото на крещящия Сал.

Леон изтича да се прикрие. Франки скърцаше със зъби и стреляше свирепо с „Магнума“. Един куршум на Робо го уцели в зъбите, разби ги и излезе през тила му. Другият бодигард на Сал получи куршум в ръката. Изтърва оръжието си с рев и побягна да се прикри, но попадна точно срещу куршумите, изстрелвани зад него.

Джо погледна тялото на Чан, грабна 45-калибровата си пушка с две ръце и стреля шест пъти към Робо. Робо се усмихна и изпрати един куршум в дясната му китка. Джо изпищя, два от пръстите му се разхвърчаха на части. Силният удар отнесе оръжието в пространството.

Леон се прехвърли през един конвейер, натоварен с опаковки кокаин и повлече Джо на безопасно място към аварийния изход. Двама лабораторни работници, застанали един до друг, бяха улучени наведнъж от един куршум. Паднаха смъртно ранени върху купчина бял прах.

Задейства се аларменият звънец. Помагачите на Сал се разбягаха. Робо стоеше неподвижен. Превключи зрението си в режим на прицелване. Пред погледа му се появиха показания. МИШЕНИ: 10, 9, 8… 2 КУРШУМА ОСТАВАТ… [ЗАРЕЖДАНЕ]. Той изстреля останалите два куршума. МИШЕНИ 7, 6… 0 КУРШУМА ОСТАВАТ.

Робо сметна, че е време да влезе във фабриката. Закрачи сред вихъра от съскащо олово и кокаинов прах. Сал направи опит да се измъкне край него. Робо протегна мощна лява ръка и хвана кокаиновия барон за врата. Издигна го над себе си, подобно на олимпийски атлет, и го метна като копие. Сал полетя с главата напред срещу четирима от своите стрелящи привърженици.

Робо спокойно свали изразходвания пълнител и зареди отново.

Останалите лаборанти бяха клекнали зад един тезгях, покрит с опаковки кокаин. Откриха огън по Робо.

Робо превключи в режим на бой… 7 КУРШУМА ОСТАВАТ. Той спокойно очисти двама лаборанти. После забеляза, че край краката му експлодират стълбчета кокаин. Погледна нагоре. Двамата от охраната горе на корниза стреляха по него. Робо фиксира мъжете високо над себе си, като наклони глава. В полезрението му се появиха най-добрите възможни ъгли за стрелба.

Робо стреля веднъж, превъртя се и стреля повторно. Единият пазач падна мъртъв на две крачки пред него с яркочервено петно на гърдите. Вторият, с потекла от окото му кръв, започна да се свлича от корниза. Кракът му обаче се закачи за някаква дъска. Умирайки бавно, пазачът остана да се полюлява, окачен за единия крак високо над фабричното помещение. Робо го видя как се върти.

Почувства движение на две крачки от себе си. Обърна се и нарочи своя А-9 към източника на движението: Кларънс Бодикър. Бодикър се усмихна. Забележително бързо за човек, той измъкна от якето си граната и дръпна халката.

Робо бе насочил оръжието си към тялото на Кларънс. Почувствал надмощието си, Кларънс се ухили.

— Спокойно, тенекиена кукло. Или ще превърна това хале в скотобойна.

Робо изгледа Бодикър. Кларънс видя, че в очите на полицая няма страх. За по-малко от секунда почувства, че пред него стои най-страхотното ченге, което е живяло някога. Той зяпна към Робо, а после към дулото. Робо стисна зъби и пристъпи.

Кларънс се опита да се усмихне.

— Ще го направя, човече. Стой надалеч.

Робо се засмя. Той замахна с леко движение на свободната си ръка, подхвана Кларънс за чатала и го издигна високо във въздуха. Преди да го пусне, ръката му описа дъга. Кларънс полетя стремително в пространството и изтърва гранатата. Сгромоляса се върху един от прозорците. Наоколо се разлетяха безброй частици счупено стъкло.

Когато гранатата се приземи и отскочи извън помещението, се пръсна в един от другите прозорци.

Робо завъртя пистолета си в стил Ти Джей Лейзър и го мушна в кобура. Закрачи през това, което бе останало от лабораторията. Под краката му хрущяха остатъци от счупения прозорец. Той откри Кларънс, кървящ, но леко ранен, да лежи отвън върху купчина отпадъци.

Кларънс погледна към Робо.

— Позволи ми да спестя и на двама ни много време, тенекиени човече. Ако ме хвърлиш в затвора, ще изляза оттам за броени минути. Имам общ бизнес с ония момчета от „Омни…“. Ей!

Робо, който наистина не искаше продължителен разговор, вдигна Кларънс високо във въздуха и го насочи към един все още цял прозорец. Бърборещият убиец се завъртя през втора извисяваща се стъклена плоскост.

Кларънс тупна обратно в лабораторията, приземен между два смазани трупа, доскоро представлявали част от така наречената научна група на Сал. Кларънс погледна към тавана. По челото му потече плавна струйка кръв. Мъртвият пазач над него все още се полюляваше грациозно, закачен за единия си крак.

Робо се появи над Кларънс. Наведе се и прошепна:

— Кларънс Бодикър. Вие сте арестуван.

Щракна белезниците на кървящите му ръце.

— Имате правото да не говорите. Имате право на адвокат.

Кларънс се изсмя в лицето на големия глупак.

— Чуй ме, хромово кубе. Познавам човека, за когото работиш. С него сме приятели. Мога да ти улесня живота. Да ти спестя неприятностите.

Кларънс изкрещя, когато Робо го вдигна от пода и го изправи на крака, държейки го за белезниците.

— Всичко, което казвате, може и ще бъде използвано против вас в съда.

Робо се вгледа в убиеца. Присви очи и премина в режим на запис. Кларънс бе отворил широко очи към гиганта.

— Хайде, човече. Опитвам се да ти направя услуга. Работя за Дик Джоунс. Големият шеф в ОКП. Можеш да му се обадиш. Имам визитната му картичка. Вразуми се, кофо за боклук. Джоунс е номер две в „Омникон“.

Робо гледаше като че през човека. Над лицето на Кларънс се появи компютърна графика: ГЛАСОВ АНАЛИЗ: 93% ВЕРОЯТНОСТ ЗА ИСТИННОСТ.

Робо мълчеше, докато влачеше Бодикър от лабораторията към турбокрузъра вън. Мозъкът му работеше на пълни обороти. Всичко това беше без смисъл… все още.

Кларънс крещеше. Всички остатъци от самообладание бяха изчезнали, когато Робо го хвърли в крузъра.

— Не схващаш ли, задник такъв? „Омникон“ ръководи ченгетата. Ти си ченге.

Робо седна зад волана.

— Да. Аз съм ченге. Добро ченге.

Той даде газ и запраши напред.

— По дяволите — промърмори Кларънс. — Току-що ги отвори една шибана грамадна кутия с червеи, метални човече.

Робо кимна. Това беше възможно. Но ако беше го сторил, той щеше да намери начин да затръшне капака й отново.