Хайнрих Бьол
Възгледите на един клоун (14)

14

Виждах я в тъмното как се прибира в къщи. На лунната светлина равно подстриганата трева изглеждаше почти синя. До гаража отрязани клони, натрупани там от градинаря. Между жълтугата и червения глог стоеше кофата за боклук, готова за изхвърляне. Петък вечер. Сигурно вече знаеше на какво мирише в кухнята, на риба, тя сигурно знаеше и какви бележки щеше да намери, едната от Цюпфнер върху телевизора: „Трябваше спешно да отида при…. Целувки. Хериберт“, другата от момичето върху хладилника: „На кино съм, в десет се връщам. Грете (Луизе, Биргит)“.

Отваря вратата на гаража, пали лампата: на варосаната стена се вижда сянката на тротинетка и бракувана шевна машина. Мерцедесът на Цюпфнер доказваше, че той бе отишъл пеша. „Да подиша въздух, малко въздух да подиша, въздух.“ Калта по гумите и по калниците показва, че колата е пътувала до Айфел за следобедни речи пред младежкия съюз („да сме сплотени, да сме единни, заедно да страдаме“).

Поглед нагоре: и в детската стая е съвсем тъмно. Съседските къщи са отделени помежду си с двойни пътеки за влизане и широки лехи. Болезнено припламват отблясъците на телевизорите. Там завръщането на съпруга или бащата се приема като нещо неприятно, дори и завръщането на блудния син би се сторило неприятно, не биха заклали теле, нито дори пиле биха изпекли — биха го изпратили набързо до хладилника за някой остатък от лебервурст.

В съботните следобеди се побратимяваха, когато през оградите прехвърчаха перцата от федербала, прибягваха малки котенца или кученца, перцата от федербала се връщаха обратно, малките котенца — „О, колко са сладки“ — или малките кученца — „О, колко са сладки“ ги връщаха обратно през портите или през пролуките на оградите. Раздразнението в говора е сподавено, никакви лични намеци, само понякога от равния спокоен глас се подава лекичко някоя остра игличка, която прорязва спокойното небе на добрите съседски отношения. И то все поради дребнави поводи, не заради нещо значително: счупва се със звън някоя чинийка, някаква топка прекършва цвете, детска ръчичка хвърля шепа чакъл право върху лака на някой автомобил, градински маркуч изпръсква чисто изпрано, чисто изгладено бельо — и ето че гласовете изведнъж стават резки, макар че никога не стават резки за лъжа, прелюбодеяние, аборт. „Ах, ушите ти са прекалено чувствителни, вземи някакво успокоително.“

Не взимай нищо, Мари.

Отваря пътната врата — тихо и приятно топло. Горе спи малката Мари. Толкова бързо става това: сватба в Бон, меден месец в Рим, бременност, раждане — кафяви къдрици върху снежно бяла детска възглавничка. Спомняш ли си как той ни показа къщата и бодро заяви: тук има място за дванайсет деца и как сега те разглежда по време на закуска с мълчалив въпрос на устните: „Е?“ А простодушните люде, неговите църковни и партийни другари още след третата чашка коняк се провикват:

— От едно до дванайсет, според математика Адам Ризе липсват още единайсет!

В града се шушука. Пак си била на кино, през този светъл, слънчев следобед на кино. И пак на кино — и пак.

Цялата вечер сама на сбирката у Блотерт и да чуваш само Ка-ка-ка, като този път допълнението не беше -нцлер, а -толон. Думата ти се върти като чуждо тяло из ухото. Дрънчи като дрънкалка, и пари като язва. Блотерт сякаш държи гайгеров брояч, който трябва да открие католона. „Този има — тази има — тази няма.“ Също като късането на листенцата от цвета на маргаритката: обича ме, не ме обича. Обича ме. Така се проверяват за католон футболни клубове и партийни другари, правителство и опозиция. Търси се като расов белег и не се намира, северен тип нос, западен тип уста. Но все някой го притежава, положително е пропит с толкова усилено търсеното. И самият Блотерт, пази се от неговите очи, Мари. Закъсняла жадност, семинаристки представи за шестата божа заповед, а когато говори за някои грехове, то го прави само на латински. In sexto, de sexton. Естествено, това звучи като секс. А милите му дечица. Най-големите, Хуберт, на осемнайсет, Маргрет, на седемнайсет, могат да поседят вечер до по-късно, сякаш разговорът на възрастните ще им е от полза. За католон, съсловна държава, смъртно наказание, което предизвиква особени пламъчета в очите на госпожа Блотерт, а гласът й се издига възбудено до такива височини, където смехът и плачът сладострастно се преливат. Ти се опита да се утешиш с блудкавия ляв цинизъм на Фредебойл, но напразно. Напразно си се опитвала сигурно и да се ядосваш на блудкавия десен цинизъм на Блотерт. Има една хубава дума: нищо. Не мисли за нищо. Не мисли за канцлер и католон, мисли за клоуна, който плаче във ваната, на който кафето капе върху пантофите.