Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тайны морских катастроф, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Стоян Караджов (2010)
Корекция
Йорданка Николова (2010)

Издание:

Лев Скрягин. Тайните на морските катастрофи

Издателство „Техника“, 1984

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Николай Календжиев)
  3. — Корекция на кавичка

Южното гробище на Атлантика

Първи с това гибелно място се запознали испанските конквистадори, устремили се след плаването на Колумб към бреговете на Новия свят в търсене на легендарната страна на златото Елдорадо. Следвайки на юг покрай източния бряг на Северна Америка, испанците разбрали за съществуването на мощно течение. Те избягвали срещата с него, като предпочитали да пътуват отначало край западния бряг на Африка до ширината на Канарските острови, след това да пресекат океана с попътния поток на екваториалното течение и да излязат право срещу бреговете на Уест Индия. Гълфстрийма испанците използвали на връщане, следвайки в неговия поток от бреговете на Флорида.

Като правило първата суша от континента Северна Америка, която те съзирали, бил нос Хатерас. Пак оттук техните кораби, връщайки се у дома, отбивали на изток в просторите на Атлантика. Почти два века всички сведения за Гълфстрийм испанците пазели под секрет, смятайки ги за своя професионална тайна.

Далеч не всички кораби на конквистадорите успявали да достигнат благополучно обетованите брегове на родната Кастилия. Не от един път постигнали испанците премъдростта на мощния Гълфстрийм и на изменчивите ветрове, не отведнъж нанесли те на своите „портолани“ коварната пясъчна ивица и прилягащите към нея плитчини. Повече от четири столетия тук загивали кораби…

По сведения на американските историци потъналата в небитието армада наброявала над 3000 кораба, при което точно са установени имената, местата и датите на крушенията на 2200 от тях. В наносните дюни на пясъчната ивица еднакво бързо изчезвали и изящните каравели на португалците, и тежките галеони на испанците, и мощните кораби на Уестиндийската компания, и стоманените океански параходи, на нашето столетие.

Районът на североизточното крайбрежие на Америка от нос Хенри до нос Фиър е най-голямото морско гробище на земното кълбо. В неговия мрачен списък могат да се срещнат кораби с едно и също име, кораби от един и същи тип, кораби от различни класове и с различно предназначение — от броненосеца до миночистача, кораби под флаговете на всички морски държави в света…

От време на време пълзящите пясъци на Дюните на Вирджиния Дейр оголват своите жертви — на бял свят излизат скелетите на загиналите тук преди векове английски нефове, френски полакри, американски клипери и шхуни, немски четиримачтови баркове. Тук навсякъде стърчат от пясъка мачти и рей на ветроходи, виждат се ръждясали, разядени от солта бордове и комини на параходи, есминци и подводници от последната световна война.

Остава да разкажем по-подробно за най-тежките корабокрушения, които говорят за неукротимия нрав на този „гълтач на кораби“.

1750 г., 18 август. Ураганът разхвърлял испанската ескадра на „Златния флот“ под командването на дон Хуан Мануел де Бонила. Всичките седемнадесет галеона с ценния товар били изхвърлени на дюните. От 2500 моряци се спасили 73-ма.

1837 г. Върху плитчините на нос Лукаут загива с екипажа си американският барк „Мексико“, а в крайбрежните дюни на остров Окракок, в подножието на кулата на фара изчезва английският ветроходно-колесен параход „Хоум“, пътуващ от Ню Йорк за Чарлстън. Броят на жертвите от втората катастрофа е над 100 души.

1850 г., 24 юли. Върху плитчината Даймонд намират по време на щорма последното си пристанище бриговете „Маргет“, „Океан“, „Беле“, „Мери Елън“ и шхуната „Райсър“. По-голямата част от екипажите им загива.

1862 г., 30 декември. По време на щорм на две мили от нос Хатерас потъва влаченият на буксир „Монитор“ — корабът, станал прототип на появилите се по-късно броненосци. Същият „Монитор“, който по време на Гражданската война в Северните американски щати излязъл победител в дуела с „Вирджиния“[1] — бронираната батарея на конфедератите. Щормът погубил победителя от легендарния двубой на Хемптънския рейд. Влекачът смогнал да спаси по-малко от половината екипаж.

1871 г., 27 януари. При мъгла английският параход „Кенсингтън“ се сблъсква близо до Чикамакомико с американския тримачтов барк „Темплар“ И двата кораба отиват на дъното, отнасяйки със себе си над 150 души.

1877 г., 24 ноември. По време на щорм потъва близо до нос Хатерас американската парна фрегата „Хурон“. Брой на загиналите — над 100 души.

1878 г., 31 януари. По време на щорм в най-северната част на Външните плитчини американският параход „Метрополис“ е изхвърлен върху крайбрежните дюни. В неравната борба загиват 85 души. Спасяват се само трима.

1889 г., 23–24 октомври. По време на силен щорм в яките прегръдки на Дюните на Вирджиния Дейр попадат наведнъж шест американски шхуни. Само малцина от най-силните плувци успяват да се доберат до сушата.

1890 г., 1 октомври. Английският товарен параход „Гленрат“, пътувайки с дървен материал от Южна Америка за Антверпен, близо до нос Лукаут на пълен ход се удря в потънал по-рано тук кораб и отива на дъното. Част от екипажа загива.

1899 г., 16–18 август. Над Хатерас преминава ураган със страшна разрушителна сила. Корабите, заварени близо до Дюните на Вирджиния Дейр, се опитват да излязат в открито море, но без успех. В плаващите пясъци на Външните плитчини намират гибелта си шест големи шхуни и баркентината „Присцила“. Човешките жертви са много.

1919 г., 30 юли. Английският товарен параход „Клан Гордън“, натоварен с варели нефт от Ню Йорк за Дайрен, по време на щорм се преобръща с кила нагоре на 140 мили югоизточно от нос Хатерас.

1924 г., 12 март. Щормът край Хатерас застига внезапно американския товарен параход „Сантяго“. Вълните отнасят брезента и люковите закрития на втория трюм. Параходът, напълнил се с вода, потъва с 25 души от екипажа. Десет души успяват да се спасят с лодка.

1936 г., 26 декември. Гръцкият товарен параход „Маунт дирфис“, натоварен с хромова руда, се оказва край нос Фиър върху плитчината Фрайинг Пан. Час и половина след това вълните пречупват корпуса на кораба на две. Част от екипажа загива.

1951 г., 5 октомври. Американският моторен кораб „Саутърн айлз“, натоварен с желязна руда, се пречупва на две от силното вълнение на 250 Мили югозападно от нос Хатерас. Спасяват се с лодка само 7 моряци.

Не е необходимо да продължаваме тази мрачна хроника. Ще добавим, че един от най-силните щормове през последния половин век премина над Хатерас в 1952 г. Той причини много разрушения по брега и изхвърли върху ивицата на Външните плитчини три съвременни товарни моторни кораба — американския „Саутърн“ и панамските „Миджет“ и „Омар Бабун“.

„Погребалният списък“ на Хатерас се попълнил значително по време на двете световни войни за сметка на търговските кораби, потопени от кайзеровите и фашистките подводници на Германия. През лятото на 1918 г. немските субмарини потопили в този район девет кораба: четири товарни парахода, един танкер, барк, шхуна и плаващия фар „Даймонд шолз“. Танкерът „Мирло“ се натъкнал на мина, поставена от тях.

Когато започнала Втората световна война, командването на военноморския флот на САЩ не си мръднало пръста да вземе поне елементарни мерки за охраната на този важен за морските комуникации район. За това недоглеждане Щатите и особено техните съюзници се наложило скъпо да платят.

Още от самото начало на 1942 г. „вълчите глутници“ на нацистките подводници излезли на лов за военните транспорти на американците и съюзниците край носовете Хатерас, Лукаут и Фиър. Обикновено подводниците дебнели жертвата си през нощта, а денем лежали на перископна дълбочина на дъното близо до Външните плитчини. В курортите на Флорида фашистите се чувствали не по-зле от американците — екипажите на немските подводници се печели на пясъка, къпели се и даже устройвали спортни състезания по дюните… През първите пет месеца на 1942 г. немците пратили на дъното близо 50 големи транспорта.

Командването на военноморския флот на САЩ се стреснало едва тогава, когато посред бял ден една от немските подводници изплавала на повърхността и разстреляла с оръдието си плаващия фар „Даймонд шолз“.

Жителите по крайбрежието на щата Северна Каролина били обзети от ужас. Американската преса надала вой за „терора на немските субмарини“, като предсказвала стоварването на немски десант по източния бряг на Щатите…

През май 1942 г. бреговата охрана на САЩ минирала подстъпите към Външните плитчини откъм океана, като поставила 2635 мини. За борба със субмарините американците хвърлили стотина преследвачи на подводниците и започнали да патрулират крайбрежните води с хидросамолети. И въпреки всичко резултатите от подводната война пред вратите на „южното гробище на Атлантика“ не били в полза на американците. От януари 1942 г. до края на войната германските субмарини успели да потопят 31 танкера, 42 транспорта, два пътнически кораба, без да се броят малките кораби. В този списък за съжаление попаднал и съветският товарен моторен кораб „Ашхабад“ (с капитан А. П. Яскевич), торпедиран на 29 април 1942 г. близо до нос Лукаут. Целият му екипаж бил спасен.

Специалистите от американската противолодъчна отбрана не смогнали да изравнят резултата. Те потопили всичко на всичко три немски подводници: на 14 април 1942 г. край нос Негз — „U-85“, на 9 май 1942 г. край нос Лукаут — „U-352“ и на 7 юни 1942 г. до нос Хатерас — „U-701“.

Бележки

[1] Известен и с предишното си име „Меримак“