Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (57)

„Най-безопасният лайнер“

На всеки, който влизал в зданието на корабната фирма „Уърлд лайн“ на Петото авеню в Ню Йорк за билет, касиерът връчвал с усмивка тънка брошура. Тя започвала с думите: „Нашите лайнери «Моро касъл» и «Ориенте» са съоръжени с най-съвършените средства, осигуряващи Вашата лична безопасност при пътуването Ви по море. Това са най-съвременни предаващи и приемащи радиостанции, радиопеленгатори, автоматични датчици за тревога, системите за определяне огнищата на пожари, най-новите химически средства за автоматично гасене на огъня, жирокомпасите на Спери, автопилотите и многото други прибори, които ще можете да видите със собствените си очи. Двата лайнера са построени по последна дума на американската техника и са най-безопасните кораби в света.“

След покупката на билета и беглото изчитане на първата страница на брошурата пътникът излизал от разкошния хол на „Уърлд лайн“ на улицата, като оставял зад стъклената врата последните съмнения относно безопасността си при предстоящото пътешествие по море. Лайнерите на тази компания се славели като отлични кораби — просторни, бързоходни, комфортни и красиви. През онези мрачни за капиталистическия свят 30 години американската фирма „Уърлд лайн“, издържайки с огромно напрежение на жестоката конкуренция от страна на другите корабни компании, предприела отчаян опит да „остане в играта“. Тя поръчала за луди пари плаващия парк-хотел „Моро касъл“ — разкошен лайнер, задоволяващ и най-изисканите вкусове на магнатите от Уолт стрийт, навикнали да пътешестват комфортно.

Този кораб бил последният вик на американската мода, наука и техника. Достатъчно е да се каже, че неговата турбоелектрическа силова уредба осигурявала икономична скорост от 25 възела. „Моро касъл“ можел без особени усилия да отнеме „Синята лента“ от немските лайнери „Бремен“ и „Европа“. Но собствениците на „Уърлд лайн“ със своята нова рожба заложили на друго. Лайнерът бил пратен на т.нар. пияна линия Ню Йорк — Хавана. През годините на „сухия закон“ това било повече от изгодно. Романтиката на знойна Куба с нейните чаровни ритми на румба и ла конга, а най-вече с почти безплатните жени и ром привличала хиляди американци, на които им дошло до гуша от „сухия закон“. Янките се втурвали на цели тълпи към „Ла Тропикана“ — знаменитото кабаре под палмите, и към трите хиляди бара, наброявани тогава в Хавана.

От януари 1930 г. до есента на 1934 г. „Моро касъл“ извършил 173 свръхдоходни рейса до Куба. Всяка събота по обяд, натоварен с хиляда „въздържатели“, той напускал Нюйоркския залив, поемал курс към Хавана и след 36 часа пребиваване в кубинското пристанище се връщал отново в Ню Йорк, акостирайки на кея рано сутринта на следващата събота. Този график на движение не бил нарушен нито веднъж за четири години дори от знаменитите антилски урагани — истински бич за корабоплаването в Карибско море.

Лайнерът се командвал от един от най-опитните капитани на фирмата „Уърлд лайн“ — Роберт Уилмът, служил честно и вярно тридесет години на нейните собственици.