Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тайны морских катастроф, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Стоян Караджов (2010)
Корекция
Йорданка Николова (2010)

Издание:

Лев Скрягин. Тайните на морските катастрофи

Издателство „Техника“, 1984

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Николай Календжиев)
  3. — Корекция на кавичка

„Моята радиостанция вече дими…“

Веднага след като по кораба се разнесъл сигналът за пожарна тревога, третият радист на лайнера Чарлз Мики нахълтал в каютата на началника на корабната радиостанция Джордж Роджърс и на неговия помощник Джордж Алагна. Двамата спели дълбоко. Като чул съобщението за пожара, Роджърс разпоредил със спокоен и твърд глас:

— Моментално и върнете на поста си! Сега се обличам и идвам.

Вторият радист бил изпратен на мостика да узнае решението на капитана относно излъчването в етера на сигнала за бедствие. Отдавна подаването на SOS в морето е привилегия на командира на кораба и само той единствен има право за това.

Роджърс седнал до предавателя и включил усилвателя. След около 3 мин. в радиорубката нахълтал Алагна: „Там на мостика, изглежда, всички са полудели! Суетят се и никой не иска да ме чуе“ — казал той.

Роджърс включил приемника. С ясен морз параходът „Андреа Лакенбак“ питал бреговата станция: „Знаете ли нещо за горящия кораб до фара «Скотланд»?“

Отговорът бил: „Не, нищо не сме чули“.

Роджърс сложил ръката си на ключа и изтракал: „Да, гори «Моро касъл». Очаквам заповед от мостика да дам SOS“

Но заповедта все не идвала. Алагна за втори път изтичал при капитана. За да „очисти етера“, Роджърс, без да чака завръщането му, предал в 3 ч и 15 мин сигнала за екстрено съобщение CQ, а също KGOV — повиквателните на „Моро касъл“.

Четири минути след това станцията останала без ток и угаснало корабното осветление, дизелгенераторите прекратили работата си. Без да губи минута Роджърс включил аварийния предавател и заповядал на помощника си: „Бягай пак на мостика и не се връщай без разрешение за SOS!“

— Чакай да си взема фуражката — казал вторият радист — че Уормс е изпаднал в транс и сигурно е забравил кой съм аз тук.

Пламъците вече обхващали радиорубката и се приближавали към обвития от дим мостик. Задъхвайки се от кашлица, Алагна крещял в ухото на Уормс:

— Капитане, чуйте ме! Какво става със SOS? Роджърс вече загива там. Радиорубката гори! Той няма да издържи дълго! Какво да правим?

— Възможно ли е все още да се излъчи SOS? — запитал Уормс, без да откъсва очите си от тълпата на палубата.

— Да!

— Тогава предавайте го по-бързо!

— Нашите координати, капитане.

— 20 мили южно от фара „Скотланд“, приблизително на 8 мили от брега.

Тази фраза била произнесена от Уормс точно 15 минути след като му доложили, че пожарът не може да бъде загасен…

След като най-сетне получил отговор, Алагна изтичал до радиорубката. И въпреки че рубката се намирала недалече от командния мостик, той не смогнал — пламъците преграждали пътя към вратата от всички страни. През огнената завеса Алагна изкрещял към отворения илюминатор на рубката:

— Джордж, давай SOS! 20 мили южно от „Скотланд“. Закрил лицето си с лявата ръка, Роджърс затракал с ключа и от антената на „Моро касъл“ полетели непрекъснато като грели три точки, три тирета, три точки — SOS, SOS, SOS. Той не успял да предаде съобщението до края. В радиорубката избухнали резервните киселинни акумулатори. Рубката се напълнила с отровни пари. Като се задъхвал от парите на сярата и почти загубвайки съзнание, радистът намерил в себе си сили да се добере до ключа и да предаде координатите и съобщението за разигралата се в морето трагедия.

В 3 ч и 26 мин дежурният радист на намиращия се наблизо английски лайнер „Монарк ъф Бермуда“ изтракал приетото в наушниците съобщение: „CQ SOS, 20 мили южно от фара «Скотланд». Не мога повече да предавам. Огънят е под мене. Окажете незабавно помощ. SOS. Моята радиостанция вече дими.“

Като по чудо Алагна успял да се промъкне в горящата рубка. Роджърс бил в безсъзнание. Главата му, покрита с дланите на ръцете, била клюмнала върху апарата. По пода на радиорубката се пукали мехури от киселината, които разяждали подметките на обувките. Но Джордж Роджърс, изглежда, вече не чувствал болка. Когато Алагна започнал да го тръска за рамото, той казал тихо:

— Иди на мостика и попитай капитана ще има ли още някакви разпореждания.

— Ти си полудял! Всичко гори! Да бягаме! — закрещял помощникът. И едва когато Алагна казал, че Уормс е заповядал да се изостави корабът, Роджърс се съгласил да напусне поста си. Той не можел да бяга — от изгарянията краката му били целите в мехури. Все пак Алагна успял да измъкне Роджърс от горящата радиорубка.

След това двамата радисти се промъкнали през полуовъгления мостик и по десния трап се спуснали на главната палуба. Единственият спасителен път оттам оставал пътят към бака. Там вече било тясно — почти всички офицери и моряци от „Моро касъл“ намерили спасение на бака. Сред тях бил и капитан Уормс. Той гледал с широко отворени очи гигантската клада, в която се била превърнала надстройката на лайнера и тихо повтарял:

— Кажете, това истина ли е или аз бълнувам…