Ран Босилек
Патиланчо Данчо (10)

Свиден дар

Драги ми Смехурко,

Тия дни наскоро писмо ми донесе раздавачът Ворьо. Писмото разтворих. Бате Патиланчо от Париж го праща. Портрет вътре сложил със надпис за баба. И със тия думи писмото захваща: „Предай, Данчо братко, портрета на баба. А писмото кратко прочети пред всички славни патиланци.“

Зарадвах се много. Прочетох писмото. Разгледах портрета. И си рекох: „Чакай! Ще си изненадам баба Цоцолана. Заедно със нея цялата дружина“.

Намерих в долапа кутия от шапка. В нея сложих друга от дамски шушони. В нея пъхнах трета от женски пантофки. В нея пък наместих хубава кутийка от млечни сапуни, в която положих портрета за баба заедно с писмото. И после захлупих всичките кутии.

Същия ден свиках моята дружина и рекох:

— Другари, подарък за баба от Париж пристигна. Бате Патиланчо таз кутия пратил. Има да се радва баба Цоцолана! Хайде сега всички да я занесеме!

Патилана Дана кутията дигна.

— Зная що е в нея! — викна тя засмяна. — Шапка! Модна шапка! Образец парижки! Да̀ ли я разтворя?

Но аз не й дадох.

— Не, не бива, Дано! Баба ще се сърди. Нека тя самичка пред нас я разтвори.

И тръгнахме дружно. Сварихме вкъщи баба Цоцолана. Кутията дигнах, с две ръце я хванах и така подхванах:

— О, миличка бабо! Бате Патиланчо тоя дар ти праща. От Париж пристигна.

Баба Цоцолана радостно замига и викна засмяна:

— Шапка, Божке, шапка! Ах, вашият бате навреме я пратил. Че старата вече съвсем я не бива. Отвори я, Данчо!

Кутията бавно пред всички отворих. На нашата баба нещо попреседна. Досетлива Дана тогаз заговори:

— Не е шапка, бабо, а модни шушони. Кутията вижте! Хем мода последна! Ботушки с пружина!

И пак се зарадва баба Цоцолана. Зарадва се с нея цялата дружина. И баба пак рече:

— Патилан си знае. Студове ужасни настанаха вече. А мен без шушони никак ме не бива. Пък ако са длъжки, по ще ми отиват. Отвори бе, Данчо, и тая кутия!

И тая кутия пред всички отворих. На нашата баба пак нещо преседна. Патилана Гана тогаз заговори:

— Не било шушони! Пантофки е, бабо! В такива кутии пантофки се слагат.

И пак се усмихна баба Цоцолана.

— Хубави пантофки! И туй си го бива. Дайте да отворя аз тая кутия!

Баба я отвори. Ядно се навъси и през зъби рече:

— Но това е вече цяла подигравка! На какво прилича!

Патилана Мика тогава извика:

— Не сърди се, бабо! Бате Патиланчо много те обича. Никога със тебе не ще се подбива. Сапун ти изпратил. Сапуни се слагат в кутии такива.

И пак се зарадва баба Цоцолана. Усмихната рече:

— И туй не е лошо. Парижки сапуни, дето подмладяват! Дайте да отворя и тая кутия!

Баба я отвори. Но картон обърнат и лист, на две сгънат, във нея съгледа. И баба заплака:

— Ах, ти, Патилане! Никога не чаках, че така горчиво ти ще ме обидиш!

Тогава аз викнах:

— Недей плака, бабо! А погледни тука!

Писмото разгънах. Портрета обърнах. Баба го погледна. Дръпна го от мене. И скочи от радост баба Цоцолана. И радостно рипна цялата дружина.

Тъкмо десет пъти писмото прочетох.

А баба портрета целува, прегръща. Досами сърцето нежно го притиска. И току повтаря:

— Бабиното чедо! Колко го обичам! От тоя подарък по-свиден не зная! Колко ми е хубав. Сякаш ми се смее!

И пак го целува, и пак му се радва! И ние със нея радвахме се всички. Да беше отнегде, драги ми Смехурко, само да ни зърнеш! И ще си представиш що радост ще бъде, жив и здрав когато бате Патиланчо от Париж се върне!

Поздрав най-сърдечен!