Любен Дилов
Пътят на Икар (5)

Кръгът на голямото незнание

Веднъж учениците на древния гръцки философ Зенон от Елея го попитали:

— Защо ти, учителю, който знаеш повече от нас, винаги се съмняваш в правилността на отговорите, които на всички нас изглеждат очевидни и ясни?

Старецът начертал на пясъка един голям и един малък кръг и отвърнал:

— Площта на големия кръг са моите познания, а площта на малкия — вашите. Моите знания са действително по-големи от вашите, но всичко извън тези кръгове е неизвестно. Дължината на голямата окръжност, както виждате, е много по-голяма от дължината на малката, следователно и границата на моите знания с неизвестното е значително по-голяма. Затова аз имам и повече съмнения…

Припомням тази отдавна забравена приказчица, както е заложена в детския учебен колектор. За нея се сетил баща ми, когато трябвало да ме кръстят. Защото аз съм бил създаден и роден отвъд оня математически изчислен кръг — границата на слънчевата система, където вече никакъв уред не регистрирва каквото и да е влияние на Слънцето. Бил съм първото дете на Икар и по необходимост името ми трябвало да бъде символно. Носейки в главите си и в научните колектори гигантската сфера на човешкото познание, икарци са се изправили в оня исторически миг — не моето раждане, а пресичането на границата — пред необозримите простори на великото незнание, срещу което са тръгнали на поход. И ми дали името на тоя достопочтен старец, въобразявайки си, че ознаменуват една човешка победа — измамна победа, състояща се в същност единствено в продължаването на едно сизифовско усилие.

Сега си мисля, че за да попадне на това име, на баща ми е помогнало не само свойственото му иронично-двойнствено отношение към нещата, но и игрек-хромозомът в мен, който със загадката на своята внезапна поява още по-дебело е очертал около Икар кръга на великото незнание, още по-болезнено е напомнил колко малко познаваме дори и тази мъничка вселена, която носим в себе си.

Зенон, мили патроне по съмнения и мъки, ти имал ли си хромозома на злото? И ти ли, като мен, си се чувствувал съвсем сам пред кръга на великото незнание?…