Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dieser Planet ist bewohnt, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Xesiona (2008)
Разпознаване и корекция
Boman (2009)

Издание:

Ерик Симон. Чужди звезди

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №78

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Светослав Славчев

Преведе от немски: Дорина Йосифова

Консултант: Стефан Лефтеров

Редактор: Лидия Капонова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Немска — ГДР, I издание

Дадена за набор на 27.III.1986 г. Подписана за печат на 24.VII.1986 г.

Излязла от печат месец август 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1973

Цена 1 лв. Печ. коли 11. Изд. коли 7,12. УИК 7,02

Страници: 176. ЕКП 95364 5627-81-86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 830.2 32

© Дорина Йосифова, преводач, 1986

© Светослав Славчев, предговор, съставителство, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Erik Simon

Begegnung im Licht

© Verlag Neues Leben, 1976

Wege zur Unmöglichkeit, 1983

Fremde Sterne, 1979

© Verlag Das Neue Berlin

История

  1. — Добавяне (сканиране: Хесиона; редакция: Boman)

Гласовете:

— Балонът е изведен навън. Подготовката протича според предвижданията.

— Някакви усложнения?

— Не.

— Добре. Свободен сте. Кажете на вашите хора да спазват непременно графика.

 

 

— Достигнахме целта — каза Първият наблюдател. — Несъмнено тази планета е обитаема.

— Значи излизаме в орбита? — попита Пилотът.

— Естествено — отговори Логикът, който ръководеше експедицията. — Кажи на Гравитатора да включи машините си.

— Не е необходимо — обади се Гравитаторът от другия край на космическия кораб. Както винаги в подобни случаи, гласът му бе малко променен от предавателя. — Предният двигател вече работи. Вярвах, че тук ще намерим обитаема планета — добави той. Акустиката на комуникационното съоръжение не бе чак толкова лоша, та космонавтите в централата на кораба да не доловят в гласа му триумфа от радостта. Гравитаторът смяташе почти всички планети, към които се отправяха, за обитаеми. В повечето случаи предположенията му се оказваха погрешни, но този път явно имаше право.

— Добре — каза Логикът на Пилота, — тогава можеш да започваш. Но по възможност по-внимателно, на завоите по-плавно, иначе Машинистът пак ще се оплаче. И не се приближавайте много — всъщност ти си знаеш най-добре. А ти, Антир — обърна се той към Първия наблюдател, — можеш да събудиш колегата си и учените. Скоро и за вас ще има работа.

Пилотът се захвана за работа. Увеличи оборотите на предния двигател, после включи задния и ги настрои така, че изкуствените гравитационни полета изведоха космическия кораб в далечна орбита около Земята.

 

 

Други гласове:

— Ето снимките. Вижте, тук… и тук!

— Наистина прилича на сателит. Сравнихте ли орбиталните параметри?

— Да. Не е регистриран. Вероятно пак някой от секретните.

— Или управляема сонда. А може би стабилизатор или някакъв космически отпадък. Можете да поискате сведения. Но не се престаравайте много, просто не си заслужава.

 

 

Вторият наблюдател прегледа данните от пси-детектора.

— Действително странна планета — каза той. — Гъсто населени са само някои области, но почти няма безлюдни райони. Интересно ми е по силата на каква закономерност са се заселвали.

— И аз бих искал да знам — каза Четвъртият учен, който по данните от пси-детектора изготвяше карта за гъстотата на населението на планетата. Той се занимаваше с цивилизациите на разумните същества, с тяхната история и гореше от нетърпение да се запознае с новооткритите братя по разум, защото такава възможност му се предоставяше твърде рядко. Всъщност за него тази бе първата нова цивилизация, тъй като другите две обитаеми планети, които бе посетил, бяха известни отдавна. Те поддържаха постоянна връзка с родната му планета и затова там нямаше почти нищо неизвестно. — Има ли вече резултати от анализа? — попита той Втория учен — кибернетик и лингвист.

— Зависи — отговори неопределено Вторият учен. — За предаване на съобщения жителите на планетата използват предимно електромагнитни вълни, върху които се наслагват акустични трептения. Но това вече ни е известно от други планети. Засякохме доста такива радиоемисии. Някои неща в тях наподобяват реч, други звучат по-скоро като… музика. Една част от предаванията са по-сложни и все още не сме успели да разберем какво представляват. Вероятно закодирани образи. Нямам представа.

— А езикът? Какво казват те? Открили ли са ни вече? — искаше да разбере Четвъртият учен.

Вторият учен го погледна безучастно и дори малко гузно.

— Пак старата песен. Все още не сме в състояние да преведем езика им. Опитах на Голямата изчислителна машина, Ертис ми помагаше. Дори включихме паралелно логичния му анализатор, но без резултат.

— Уви, прав е — добави Логикът със съжаление.

— И какво ще стане сега? — попита Четвъртият учен.

— Значи все още не знаем дали са ни открили — намеси се в разговора Третият учен, който като физик нямаше много работа около установяването на контакти.

— Те се намират в ранния стадий на космическите полети. Вероятно съвсем в началото — съобщи Първият наблюдател, който току-що бе влязъл в централната лаборатория и не бе чул началото на разговора.

— Значи сигурно са ни забелязали — установи Четвъртият учен. — Доста е вероятно при това равнище на техниката им.

Логикът не беше съвсем уверен.

— Не е задължително. Зависи в коя фаза на космическите полети се намират.

— Нали точно това казах — отвърна раздразнено Първият наблюдател. — Съвсем в началото. Разполагат с известно количество космически ракети без екипаж, предимно такива, които обикалят около планетата. Може да са стигнали дотам, че да изпращат от време на време и по някой малък кораб с екипаж, но много рядко. Във всеки случай не успяхме да открием нито един. Може би въобще нямат космонавти.

— Ето, виждате ли — констатира Логикът със задоволство. — Сигурно ни смятат за един от техните спътници без екипаж. Доста е вероятно, след като имат толкова много.

— Тогава ще сме принудени да кацнем без предупреждение — каза Четвъртият учен.

— Както в повечето случаи — заключи Логикът.

 

 

Гласовете:

— Тези хора трябва да са побъркани. Разбраха, че районът наоколо е блокиран, и знаят какво ще се провежда. Сигурно животът им е омръзнал. Трябва просто да не им обръщаме внимание и да продължаваме.

— Не е възможно. Дори и да са малко откачени, все пак са хора. Обществеността…

— Съобщение за полковника.

— Хванахте ли ги най-после?

— Тъй вярно. Кръстосвачът ни отклони яхтата. Сега ги извеждат от опасната зона.

— И тези идиоти естествено протестираха.

— Тъй вярно. Казаха, че ще се оплачат. Това били международни води и въобще държали сме се наистина безобразно.

— Така си и знаех. Правят го умишлено. Объркаха ни плана за действие. Ще трябва да изчакаме до утре. Да не съм чул още веднъж някой да се мотае в забранената зона. Разбрахте ли, капитане?

 

 

Няколко дни по-късно пак се събраха в централната лаборатория. През по-голямата част от дискусията спореха специалистите — Логикът, ръководител на експедицията, двамата Наблюдатели, Четвъртият учен, отговарящ за чуждите цивилизации, и Вторият учен, който като лингвист подготвяше установяването на контакта. Другите учени и техниците едва ли можеха да се изкажат.

— Наистина не знам какво щяхме да правим без детектора — каза Вторият наблюдател, преглеждайки най-новите данни от уреда. — Ако не знаехме с точност къде има и къде няма разумни същества, въобще нямаше да можем да кацнем. Поне докато не установим радиовръзка с тях. Сигурен ли си наистина, че още не са ни открили? Доста време мина.

— Почти съм убеден — отговори Вторият учен. — Ако допускаха, че съществуваме, положително щяха да ни изпратят сигнали. Не обичайните излъчвания, а нещо по-просто — поредица от числа или нещо друго. Не засякохме нищо подобно. Нашите предавания също са безрезултатни, сигурно ги смятат за свои собствени. Там долу говорят най-различни езици.

— Значи все пак успя да преведеш нещо? — попита учудено Гравитаторът.

— Разбира се, че не. Само забелязах, че отделните думи спадат към различни групи и системи, но не мога да разбера какво означават. За да успея да свържа думите и съответните им понятия, е необходима много по-голяма информация, необходим е пряк контакт. С една дума: трябва да кацнем.

— Къде? — попита Логикът.

— Да погледнем картата — предложи делово Първият наблюдател. — Най-големите необитаеми области са около полюсите на планетата. Тук — той посочи с пръст върху разгърнатата карта — има цял континент, който практически е необитаем.

— Какво означава „практически необитаем“? — прекъсна го Логикът. — Има ли там разумни същества, или не? Ти много добре знаеш, че съгласно Висшия принцип…

— … при кацането не бива да навредим на нито едно разумно същество. Знам — довърши започнатото изречение Първият наблюдател.

— На нито едно! — повтори Логикът настойчиво.

— Да, разбира се. Ето на този континент има няколко места, където са се заселили разумни същества, предимно по крайбрежието. Но между тях се простират напълно безлюдни области. Така е на островите на другия полюс и в няколко изолирани района на континентите. — Показа Либийската пустиня, южната част на Арабския полуостров, басейна на река Тарим и части от Австралия. — Но и там се придвижват отделни групи. Въпреки това би трябвало да намерим нещо подходящо.

Четвъртият учен се наведе над картата, която сам бе начертал.

— Полярните области отпадат. Те едва ли ще са най-доброто място за осъществяване на контакт. Все едно да останем в орбита, разликата няма да е голяма. Но тук би било удобно, ако разполагаме с достатъчно свободно пространство. Непосредствено до мястото на кацане има гъсто населена област. А това много би улеснило контакта с тях. — Имаше предвид Либийската пустиня и долината на Нил.

— Възможно ли е това според последните данни от пси-детектора? — обърна се Логикът към Втория наблюдател, който сравняваше новите и старите стойности.

— Коя област имаш предвид? Аха… Да, възможно е. Там положително никой няма да попадне в полето на антигравитационните лъчи.

— Напълно ли си сигурен? — попита Логикът още веднъж. — Съобразил ли си се с разсейването на лъчите? Трябва да помислиш и за Пилота, такова точно кацане на чужда планета… Понякога…

— Някога да съм… — реагира раздразнен Пилотът и Логикът веднага уточни:

— Не, разбира се, че не си. Ще го направиш. Но разбери, ние нямаме право да рискуваме, след като става въпрос за живота на разумни същества. Никакво право!

— Дори ако е възможно, би трябвало да запазим сградите и съоръженията на разумните същества — добави Вторият наблюдател и автоматично запрелиства другите данни от последния тест на детектора. — Освен това там сигурно има и други живи същества, примерно някои редки видове животни или добитък. Може да си навлечем неприятности, ако стане нещо с тях. Не се знае как ще реагират обитателите на планетата. И във всички случаи ще са прави, тяхна е планетата. Детекторът регистрира само разумни същества и слава богу, защото в противен случай нямаше да ни е от полза. Но ни е необходимо и нещо като детектор за…

Последва учуден вик.

— Какво става? — осведоми се Пилотът.

Вторият наблюдател нервно запрелиства данните от последния тест, по който бе изготвена картата. След като намери това, което търсеше, каза бавно, сякаш се страхуваше да не се е заблудил:

— Това е… ето тук! — той енергично посочи една точка в средата на Тихия океан. — Този остров… не, като че ли е група острови… Преди пет дни бяха обитаеми.

— А сега… вече не са? — Логикът го погледна с нетърпение.

— А сега вече не са — повтори механично Вторият наблюдател, приковал поглед върху двете колони от цифри — старите и новите данни. — Дори океанът около островите е съвсем пуст, в радиус от… Като че ли са знаели точния обсег на антигравитационните ни лъчи!

Всички наскачаха, скупчиха се около Втория наблюдател и втренчиха погледи в изчисленията, дори техниците, които едва ли разбираха какво означават те.

— Наистина — измърмори Гравитаторът. — Точният радиус на антигравитационния лъч, като се прибави и безопасната дистанция… Удивително съвпадение.

— Това не е случайност — заяви уверено Четвъртият учен. — Значи все пак са ни открили.

Логикът се съгласи с него.

И аз така мисля, не е случайност. Може би случайно са попаднали на точния радиус, но фактът, че ни освобождават място за кацане?… Ще успееш ли да се спуснеш? — попита той Пилота.

— Да, сигурно. Въпреки че бих предпочел да се приземя на по-твърда основа.

— Това е покана! — каза настойчиво Логикът, като че ли другите не го бяха осъзнали отдавна.

 

 

Гласовете:

— Готови сме най-сетне. Как вървят нещата?

— Всичко протича нормално. Само балонът… Сякаш нещо го притиска отгоре.

— Не говорете глупости. Сигурно подемната сила е понамаляла. Нищо чудно при такова голямо закъснение. Но все още се държи, нали?

— Тъй вярно.

— Е, добре, значи всичко е наред. Крайно време беше, и без това трябваше да чакаме доста дълго.

 

 

Пилотът наблюдаваше съсредоточено уредите пред командния пулт. Всички освен Гравитатора и Машиниста, които дежуреха до гравитационните машини, готови да се намесят и при най-малката неизправност, бяха наобиколили Пилота, за да наблюдават кацането. Двамата Наблюдатели контролираха чрез пси-детектора зоната за приземяване, за да могат да отклонят кораба, в случай че внезапно се появят разумни същества. Всички мълчаха, защото знаеха колко трудна бе задачата на Пилота.

Балансирайки внимателно върху антигравитационния лъч, космическият кораб се спусна към планетата, за да осъществи така желания контакт с разумните същества. Щяха да изследват планетата, да се запознаят с нейните обитатели, учените да разменят знания и опит. Може би разумните същества се нуждаеха от тяхната помощ, а и те можеха да им помогнат. По-късно щяха да се появят други кораби и с течение на времето щеше да се установи трайна връзка между всички обитаеми планети. Биха могли заедно да изследват други светове. И тогава щеше да има много нови възможности, това бе само първата крачка…

 

 

Гласове:

— Работят ли наблюдателните уреди?

— Тъй вярно, господин полковник.

— Всички? А вторият комплект сеизмографи и телексите? Проверихте ли лично?

— Тъй вярно, господин полк… Там! Самолет! Точно над… не, хеликоптер! Трябва да е хеликоптер!

— Къде? Не виждам нищо. Имате халюцинации, сержант. Опомнете се!

— Но…

— По дяволите! Приказвате глупости! И въобще откъде може да дойде? Държим под наблюдение цялото въздушно пространство. Никой не може да е толкова луд! Капитане, колко време ни остава?

— Петдесет и осем секунди. Петдесет и шест…

 

 

Бяха вече съвсем близо. Скоро корабът щеше да се приземи, щяха да изключат гравитационните машини и да поздравят жителите на планетата…

— Там има нещо! — извика внезапно Вторият наблюдател. — Почти под нас!

— Разумни същества? — извика ужасен Логикът.

— Не… някакъв голям предмет се носи във въздуха. Няма разумни същества. Но бихме могли да го повредим.

След възклицанието на Наблюдателя Пилотът, който бе преустановил спускането и бе задържал кораба почти неподвижен, каза спокойно:

— Не се страхувайте. Ще се разминем. Мисля, че ще успея. — Посегна към командния пулт, корабът продължи да се спуска. След няколко минути трябваше да се приземи.

— Може би това е уред, с който разумните същества следят кацането ни — каза Логикът.

Напрегнато гледаха екрана, на който вече се виждаше островът в най-малки подробности. Не успяха дори да осъзнаят светкавичната експлозия, понеже бяха много близо до слънцето, пламнало до тях за части от секундата.

 

 

Гласовете:

— Пълен успех, господин полковник. В щаба са много доволни.

— Знам. А как е сержантът?

— Нервен срив. Продължава да твърди, че било хеликоптер. Но вече е по-добре. Нашите психиатри ще му избият тази натрапчива идея от главата, сигурен съм.

— Е, да, в известен смисъл мога да си го обясня. Продължителното психическо натоварване… И после тази история с яхтата непосредствено преди това.

— Разбира се, че бяха халюцинации. В противен случай сега нямаше да можем да се оправим с протестите.

— Именно. И без това тази работа вдигна много шум. При това островът е наш. А на собствена територия можем да провеждаме опити с ядрено оръжие колкото си искаме.

Край
Читателите на „Тази планета е обитаема“ са прочели и: