Серия
Сетни (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A quoi songent les Psyborgs?, ???? (Пълни авторски права)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 14 гласа)

Издание:

Пиер Барбе. Какво сънуват псиборгите?

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“, №64

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от френски: Лиляна Кр. Иванова

Рецензент: Елка Константинова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Ани Иванова

Френска, I издание

Дадена за набор на 26.II.1985 г. Подписана за печат на 16.V.1985 г.

Излязла от печат месец юни 1985 г. Печ. коли 12. Изд. коли 7,78. УИК 7,51

Страници: 192. Формат 70×100/32 Изд. №1853. Цена 1 лв. ЕКП 95366 5637–180–85

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 840–31

© Лиляна Kp. Иванова, преводач, 1985

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985

c/o Jusautor, Sofia

 

Pierre Barbet. A quoi songent les psyborgs?

© 1971, Editions Fleuve Noir


Глава I

— Нещо разхладително, капитан Сетни? — осведоми се стюардесата с лъчезарна усмивка.

— С удоволствие — съгласих се аз и поех от подноса чаша „Комендантско червено“.

Хубавото момиче се отдалечи и ме остави насаме с мислите ми; изпитвах страхотна нужда от някакъв стимулатор, за да си изясня нещата.

Не успявах да отгатна защо Великите мозъци ме бяха извикали спешно в Калапол, седалище на Великия съвет на Мъдреците, управляващи всички звезди от Млечния път.

В известен смисъл това беше добре дошло, защото ми беше писнало до командувам един жалък преден пост в края на Галактиката.

Няма по-голямо изпитание за офицера от въздухоплаването от мирното време!

Повишението става много трудно, а и съвсем не възнамерявах да се задържам на този чин.

Вярно е, че имах късмет. Беше избухнала война между Просионийците и Конфедерацията, когато завърших училището за космонавти, и това спомогна бързо да достигна чин лейтенант, а после и капитан. Оттогава — пълно затишие!

И тъкмо в този миг една тлъста ругатня ме накара да подскоча:

— Хиляди комети! Съвсем не се лъжа, това действително е Сетни!

— Пантозер… — извиках аз при вида на един грамаден здравеняк с открито, симпатично лице. — Това се казва случайност!

Лейтенантът се настани на свободното място до мен и запита:

— И вие ли отивате в Калапол?

— Да, драги мой! Призован от Великите мозъци…

Изглежда, че новината го смая колкото и мен самия.

— Да му се не види… Сигурно нейде се е вдигнала голяма разправия, за да се събудят.

Неговата реакция беше подобна на моята. Обикновено Великият съвет на Мъдреците никога не се съобразяваше с мнението на Великите мозъци. Мозъците на най-забележителните учени грижливо се съхраняваха в йонообеменни вани, където бяха оросявани и получаваха необходимите хранителни вещества. От време на време ги събуждаха, за да ги възвърнат към живот, после отново потъваха в сън.

Лабораториите, в които се пазеха, се намираха в Галакс — седалище на правителството, под стотици метри скала.

— Напълно е възможно! Но право да си кажа, и аз не съм по-осведомен от теб: дадоха ми едно от привилегированите места в кораба на редовната линия и не благоволиха да ми обяснят какъв е случаят. Какво става с теб?

— Нищо особено, в отпуск съм. Разузнавачът ми ще бъде в ремонт две седмици, затова реших да се пусна в живота на Калапол.

— Хубава идея. Само в столицата би могъл да се поразвлечеш. Още повече, че заради това имах удоволствието да те срещна. Помниш ли как се завърнахме след битката на Ригел?

— Боже мой, как да не помня! Цяла седмица не можах да се съвзема… пукнато ребро след боя с хората от Юрзана.

— Тоя път обаче не разчитай на мен да те спасявам, доста зор ще видя, за да се измъкна сам.

— Страшен късметлия си! Специалната мисия в мирно време е мечтаната възможност да отнесеш нашивка. Без да се брои, че за това се изисква да си набрал твърде много точки.

— Възможно е. От друга страна, ако не са доволни от мен, ти пръв ще станеш майор.

— Хайде, хайде! Аз съм спокоен и знам, че с вас работата е в кърпа вързана.

— И какво от това! Все пак бих желал да узная кому дължа това мило внимание.

Няколко часа по-късно космическият кораб кацна в Калапол. Колкото и да ми е позната столицата, винаги ме обзема особено чувство при завръщането ми там. Тази гора от огромни небостъргачи, над които се издига Галакс — хилядометрова кула с променливи цветове, — създава незабравимото впечатление за могъщество…

На астропорта имаше безброй машини, пристигащи или готови за път към далечни звезди. Но не ми дадоха никакво време да се полюбувам на зрелището. Един офицер от щаба ме отведе моментално към някакъв мобил, ескортиран от полицаи, който потегли като метеор веднага след като се настанихме на борда му. Махнах за сбогом на Пантозер. Съжалявах, че не можех да го взема със себе си.

Приземихме се на една от площадките на Галакс и незабавно провериха самоличността ми. После офицерът ме отведе в залата на Великия съвет на Мъдреците.

Всичко това леко ме обезпокои, толкова почести за обикновен капитан!

Огромната полукръгла зала, където заседаваха делегатите от планетите на Конфедерацията, беше препълнена. Имаше човешки същества, но също и странни създания, родени в далечни съзвездия, чиято външност доста объркваше. В тези екзотични светове еволюцията беше сътворила интелигентни люспести, слизести или покрити със златистожълто оперение същества. Някои от тях живееха в отровни атмосфери и на Полукс им се налагаше да носят скафандри. Екзобиолозите имаха върху какво да работят там: непрекъснато откриваха нови и нови животни с необикновени качества, които често се оказваха ценни помощници.

Не съм пътувал малко, но трябва да призная, че почти една трета от тук присъствуващите раси ми бяха съвършено непознати… Величието на това събрание ме смая от пръв поглед. В центъра, на трибуна с пурпур-почервена драперия, бе застанал президентът Кампъл, жител на Полукс. Признавам си, че когато се обърна към мен, почувствувах пробождане в сърцето като пред изпит!

Бях се изпънал в положение „мирно“ и целият плувах в пот!

— Уважаеми делегати — заяви президентът, — представям ви капитан Сетни от полукската въздушна флота. Избрали сме го измежду хиляди по преценка на Великите мозъци, и след задълбочено проучване на качествата му от ординаторите ни. Беше признат за най-подходящия за една деликатна мисия, за която ще ви разкажа.

Като се изкашля, за да прочисти гласа си, а и да погледне към документите пред него, Кампъл продължи:

„Нашата Галактика е твърде голяма. Никой не би могъл да има претенции, че познава всички звезди, от които е съставена. Всяка седмица наши кораби, тръгнали на далечни експедиции, откриват нови звезди. И всеки път процесът на установяване на контакт се подчинява на една неизменна програма. Спектралната група на звездата се каталогизира, след което на всяка планета се изпращат стерилни автоматични сонди, за да разузнаят дали там има живи същества. В случай, че открием доста развити цивилизации, сондите пристъпват към всички необходими регистрации, за да проучат в какво състояние е тяхната технология. После програмираме езика им върху нашите електронни преводачи. Накрая, ако няма никакви препятствия, нашите астронавти дебаркират и установяват контакт с местните жители. След определен изпитателен срок ние ги приемаме като равноправни членове на Конфедерацията.“

Президентът спря още веднъж и отпи глътка вода, този път за да привлече вниманието, и продължи сред абсолютна тишина:

„Ето вече цял месец измина, откакто получих един доклад от аспиранта Алнипос, който управляваше лек разузнавателен космически кораб в съзвездието Хидра. Този офицер беше открил нова звездна система, състояща се от девет планети, като само една измежду тях притежава необходимите условия да бъде населена от разумни същества. Но за голяма изненада на Алнипос сондите са се блъснали в непроницаем екран и не са успели да вземат никакво сведение“.

Този факт, изглежда, предизвика голям интерес сред делегатите, които оживено заспориха помежду си. Аз също се замислих над този въпрос, защото нашите разузнавателни машини са много съвършени и изпращаните от тях сонди притежават устройства, които ги правят неуловими, и могат да работят при най-лоши условия. Следователно, би трябвало да са се блъснали в някаква преграда, изработена от изключително способни хора, факт само по себе си твърде обезпокояващ…

Но Кампъл призова към тишина и продължи:

— Естествено, след като получихме тази новина, ние събудихме Великите мозъци, за да се допитаме с тях. Междувременно втора експедиция наближаваше звезда 2928 от съзвездието Хидра. Този път, за голяма изненада на Алнипос, сондите успели да заработят без затруднения в атмосферата на единствената планета и тогава научихме от тях, че на континентите й няма и следа от живот. Докъдето поглед стига, се простират необятни пустини с неспирни ветрове.

При тези думи изгледите, за които ставаше дума, бяха прожектирани от един магнетоскоп.

— …Нито едно живо същество на сушата или в океаните, след като планетата предлага всички необходими условия да бъде обитаема! В такъв случай как да си обясним съществуването на предишната преграда? Дали пришълците не бяха напуснали планетата междувременно? Алнипос решил да бъде наясно и за да се увери, че сондите му не са били заблудени, с помощта на една капсула прелетял над странната звезда. В крайна сметка успял само да потвърди данните от автоматичните уреди: нямало и следа от цивилизация!

След завръщането му на Полукс Великите мозъци решили да пристъпят към системно контролиране на уредите и към едно задълбочено проучване на самия астронавт.

— Неочаквана промяна! Като че различните уреди на сондите не били работили нормално. Самият Алнипос бе подложен на психосондьори и тези апарати откриха в подсъзнанието на астронавта части от представи, несъответствуващи изобщо на доклада му. Дали паметта му е била модифицирана? Невъзможно е да се каже със сигурност, дотолкова „промиването“ е било съвършено.

Въпреки всичко оставаше едно съмнение. Нашите ординатори и Великите мозъци не се бяха добрали до истината за случилото се. Какво трябваше да се направи при това положение?

Да се изпрати мощна флота? В случай че неизвестни същества населяваха звезда 2928 от създездието Хидра, ние рискувахме да се провалим, защото тяхната техника, особено в областта на психиката, изглежда значително бе изпреварила нашата!

Освен това ординаторите и Великите мозъци отказваха да поемат подобен риск при наличието на толкова малко сведения.

Налагаше се мнението да се изпрати нова разузнавателна мисия. Всички бяха единодушни в това, като препоръчваха възможно най-голяма дискретност.

Основният проблем си оставаше това предполагаемо влияние върху паметта, което пречеше на нашите агенти да разберат какво става. Алнипос притежаваше съвсем слаба устойчивост на хипнотични внушения, следователно ординаторите трябваше да прегледат личните досиета на нашите астронавти и на първо време да изберат онези, които са най-издръжливи на този вид агресия над паметта. След това да отделят най-яките, тези, които най-добре се справяха със службата: и така капитан Сетни, който стои пред вас, беше преценен като най-подходящ.

Искрено казано, това изявление съвсем не ме зарадва… Много добре щях да се чувствувам без оказаната ми чест! Всъщност от хубавата реч излизаше, че тази планета от съзвездието Хидра оставаше пълна загадка. Вероятно на нея се намираха непознати и без съмнение силни и опасни същества, които нямаше да изпитват добри чувства спрямо мен.

Ала нямах никакъв избор! Ако откажех, трябваше да се сбогувам с всякаква перспектива за повишение!

Въздъхнах дълбоко и продължих да слушам плямпането на нашия президент, което за момент беше прекъснато от дискретни аплодисменти, чийто предмет бях аз.

— Естествено, астронавтът ще бъде снабден с най-усъвършенствуван материал и преди да тръгне, ще премине интензивна подготовка. Психолозите ще развият максимално устойчивостта му на халюцинаторни явления. Убеден съм, че след завръщането му ние ще притежаваме всички данни, необходими за разрешаването на този наболял въпрос. Капитан Сетни е доказал вече качествата си и не ще ни разочарова!

„Ето, това е, мислех си аз, карай, скъпи мой, ще ги победиш… Сам срещу цяла планета! Планета, която несъмнено е населена от легион създания, за които нищо не се знае, като не броим незначителния факт, че те повреждат най-съвършените ни сонди и полупобъркаха един астронавт като Алнипос.“

Извърнат към мен, Кампъл сякаш очакваше одобрението ми. Отговорих с няколко думи:

— Господин президент, чувствувам се особено развълнуван от оказаната ми чест — изломотих аз. — Без да се заблуждавам в трудността на тази задача, бъдете уверен, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да я изпълня.

Съветниците отново ме аплодираха, после ме оставиха да си вървя.

Свободата се оказа съвсем временна, тъй като стражите ме помолиха да изчакам края на заседанието в едно преддверие.

Замислен над тежката човешка орис, аз успях да изпуша точно три цигари от тревата догма, след което ме въведоха в кабинета на президента.

Последният ме прие топло усмихнат. Зад бюрото си изглеждаше по-дребен, отколкото на трибуната, но погледът му си оставаше все така проницателен.

— Скъпи приятелю — заяви той, кръстосвайки ръце на корема си, — особено съм доволен от факта, че приехте: вие сте изключително добре подготвен, за да успеете в тази мисия…

„Дявол да го вземе! — помислих си аз. — Никога не би ми минало през ум, че прочутият Кампъл ще ме нарече «скъпи приятелю»… Ординаторите трябва да са открили в мен твърде необикновени способности.“

— …Държах да се срещна лично с вас, за да уточня някои положения, върху които не наблегнах достатъчно на събранието.

„Виж ти, виж ти, малкият пазач на големи тайни!“

— Всъщност вие можете да срещнете всичко на тази планета. Възможно е дори и чудовищни същества, непознати в нашата Галактика. В действителност Алнипос не е открил нова звездна система в обикновения смисъл. Защото ние притежавахме карти на това съзвездие, в които тази звезда не фигурираше! Тя изплува изведнъж от небитието… Давате ли си сметка каква технология е необходима за такъв номер?

— Несъмнено — съгласих се аз, — ние сме твърде далеч от реализирането на такава ловка измама. Дали това е единично явление?

— Разбира се, астрономите ни бяха вдигнати по тревога и на нашата Галактика бяха направени безброй снимки, проконтролирани от ординаторите. До този момент не са сигнализирали за друго подобно явление. Касае се за единичен случай.

— А психосондьорите абсолютно нищо ли не са успели да измъкнат от Алнипос? — настоявах аз.

— Нищо определено, изглежда е видял същества с морфология, подобна на нашата, но подчертавам, касае се за твърде бегли образи, за да сме сигурни в това. Тези реминисценции прекрасно биха могли да произхождат от предишните му пътувания. Всъщност, ако този астронавт е претърпял промиване на паметта, това надминава всичко, което бихме могли да си представим в тази област!

— Продължавам да се питам защо избрахте точно мен?! — настоявах аз. — Разбира се, спомням си, че по време на проведените тестове при приемането ми в училището за астронавти психолозите като че ли малко се изненадаха от устойчивостта ми на хипнотични внушения и от този факт до избора ми между хиляда има само една крачка…

— И все пак нито един от другите астронавти няма подобни постижения — потвърди президентът. — Там, където който и да е друг представител на човешкия род би бил напълно покорен, вие ще запазите острия си критичен дух и свободно ще вземете решения. Според нашите специалисти в случай че там на човешкия разум наложат синтетични образи, нямащи нищо общо с действителността, вие вероятно не ще успеете да ги отхвърлите напълно, но при все това ще запазите способността да анализирате явленията и да търсите тяхното обяснение. Разбира се, вие подлежите на нови тестове. Ще ви имунизират против всички познати микроби и вируси. Ще получите също противоотрови срещу голям брой отровни вещества. Екзобиолозите ще ви научат да разпознавате всички известни раси от тази Галактика, за да можете да ги идентифицирате, в случай че ги срещнете по пътя си. Нашите техници ми обещаха също да ви снабдят с възможно най-малка по обем екипировка и с различни уреди — последна дума на нашата техника. Ще се направи всичко необходимо за осигуряване успеха на тази мисия, която е с основно значение за човечеството. Не забравяйте, капитан Сетни, че вероятно ние сме свидетели на опит за нашествие в Млечния път.

— Разбрах ви много добре… Бъдете сигурен, че ще направя невъзможното, за да се завърна и донеса сведения за тази странна планета. Мога ли да задам още няколко въпроса?

— Моля ви, говорете…

— Колко време ще продължи подготовката ми?

— Най-много десет дни. Нямаме време за губене, ще бъдат приложени най-новите техники за обучение посредством сънната метода.

— Пред Съвета вие подчертахте колко е важно мисията ми да остане в пълна тайна. Как възнамерявате да ме отведете на мястото, без да бъда забелязан?

— Нашите астрономи проучиха този въпрос и ме увериха, че са намерили прекрасно решение.

— Добре, благодаря ви…

— Нека не си разменяме ролите, скъпи! — ставайки, каза Кампъл и фамилиарно постави ръка на дясното ми рамо. — Ние всички сме ви задължени. С безкрайно нетърпение ще очакваме вести от вас…

При тези думи той стисна ръката ми, наистина беше с десетина сантиметра по-нисък от мен, и ме съпроводи до вратата. Там аз се поклоних ниско и се сбогувах.

Някакъв непознат офицер ме чакаше и се представи:

— Тортобаг, от специалните служби — заяви той. — Натоварен съм от президента да ви подготвя за вашето пътуване.

— Приятно ми е, коменданте! Имам чувството, че няма да стоим със скръстени ръце.

Младежът с усилие изобрази усмивка. „Не е много приятен на пръв поглед — констатирах аз, — точно тип намусен фукльо, пришпорил устава… Много важно! Във всеки случай ще бъда достатъчно зает, за да не виждам много често муцуната му. Още повече, че нямам дубльор… Затова и дума не може да става, че ще ми повлияе. Писне ли ми от него, няма да мълча!“

Тортобаг ме отведе в Щаба на въздухоплаването и това събуди у мен стари спомени. Дадоха ми едно доста удобно жилище и игричката започна.

Спокоен до наивност, аз си въобразявах, че ще трябва да изкарам само няколко теста, както при приемането ми в училището за астронавти. Но действителността се оказа съвсем друга!

За десет дена ми изкараха водата.

Първи започнаха лекарите.

Провериха ме по всички шевове. Едва приключили с една част от анатомията ми, и вече започваха с друга!

За щастие не откриха нищо особено.

Въпреки това ми предписаха куп лекарства и ме обезчувствиха спрямо някои вещества, към които бях алергичен. Ваксинираха ме против болести, за които и не бях чувал, а след това в продължение на десет дни дори имах право да поемам нарастващи дози отрови, за да свиквам с тях.

Вечерта се чувствувах капнал от умора. Независимо от това моите безмилостни инквизитори ми нахлузиха каска за онировнушение, с помощта на която трябваше да изуча куп неща и да засиля устойчивостта си на хипноза.

Странно нещо, на сутринта не бях толкова изтощен. Изглежда, съм доста як!

И така, едва станал и закусил и ме хвърлиха в лапите на психолози и други психоанализатори. Откъснат от моите стремежи, задръжки, желания и нежелания, трябваше да отговарям на тъпи въпросници и така до обеда, който, разбира се, беше подправен с лекарства, предписани от предната вечер. Последва един кошмарен сеанс в симулатора. Стробоскопия, подзвездни видения, хипноза, устойчивост на шумове и ослепителни светкавици, престой в тъмно, акустически изолирано помещение, където нямах никакъв ориентир, поява на образи, прилични на действителните, не говоря за смешните или страшни чудовища, нищо не ми беше спестено!

В крайна сметка, за моя голяма изненада, приключих всичко много добре, специалистите имаха право. Вероятно притежавах някаква необикновена психическа устойчивост. Вечерта обаче моите изкусни мъчители едва не ме побъркаха, като ми устроиха среща с едно друго мое „аз“, което твърдеше, че е истинският Сетни, докато „аз“ съм бил само някакъв смахнат, който се мислел за астронавт. За щастие този халосен патрон ме хвърли в ужасно лошо настроение и приливът на адреналин спомогна да уредя нещата с юмрук в симпатичната физиономия на моя брат близнак.

„Изминаха два дни! — установих аз на третия ден, излизайки от обятията на Морфей. — Какво ли ще са намислили, за да не скучая?“

Но напразно се бях притеснявал, оставиха ме почти на спокойствие. Специалистите от въздухоплаването ми взеха мерки и ми изработиха страхотен скафандър, който нямаше нищо общо със стандартните груби модели. Представете си невидима, гъвкава, изкуствена материя, пропусклива само в една посока, топлоустойчива и разтеглива до крайност. За неподготвения наблюдател беше невъзможно да разбере дали го носех.

Последва поставянето на нещо подобно на мрежа върху косата ми, допълнително защитно средство против психическото въздействие от страна на злонамерени люде.

В промеждутъците между пробите трябваше да мина на стенда за стрелба, където се целих с най-разнородни оръжия, дори и с музейни експонати. Да се скъсаш от смях…

Разбира се, резултатите ми бяха различни.

Така неусетно достигнах четвъртия ден.

Отново про̀би. Този път върху тялото и под скафандъра ми трябваше да се поставят максимален брой странни уреди, като се почне от кислородни резервоари и се стигне до психоусилватели и енергетични екрани!

Никога не бих повярвал, че нашите служби разполагат с такова снаряжение… С невидимата си екипировка без усилие можех да се справя с цял полк командоси!

Когато розовопръстата зора възвести идването на петия ден, двама здравеняци ме грабнаха безцеремонно, за да ме научат на тънкостите на борбата с хладно оръжие, сабя, брадва, копие или меч, както и на всички видове борба, упражнявани на различните планети на Конфедерацията. Научиха ме също как да използвам различни животни за придвижване и на няколко пъти насмалко не си строших гръбнака.

Щом екзобиолозите отведоха зверчетата си в зоопарка, аз се почувствувах смазан и заспах като пън благодарение на отровите на медиците.

„Повече от четири дена!“ протягайки се, си помислих на следващото утро.

Какво да кажа за тези десет часа. Обучаваха ме как да боравя с различни фини апарати като ониро-сугестори и психосондьори, за да овладея бързо местния език, в случай че попаднех на цивилизовани хора.

Това, разбира се, включваше първоначалното залавяне на някой нещастник, комуто трябваше да сондирам мозъка с цел да ми предаде езиковите си познания. Така аз нямаше да бъда разкрит преждевременно.

Накратко, безпреятствено стигнах до осмия ден, който беше посветен на изкуството на маскировката.

Тази работа се оказа много по-деликатна, отколкото обикновено се счита. Трябва да владеете мимикрията, която ви помага да се прикриете в заобикалящата ви среда, и хоп, изчезваш, няма го Сетни… и на второ място, изкуството да се гримирате, за да заприличате на един или друг животински вид.

Снабдиха ме, естествено, с необходимия материал, който прибавих към предишния, трябваше да умея да променям силуета си, цвета и миризмата си. Дадоха ми подробни обяснения върху пекамитовата или агресивната мимикрия — с една дума, касаеше се за вълка, престорил се на овца — и за мертенсовата мимикрия, която пък се състоеше а това, да се престориш на страшен звяр, за да те оставят на спокойствие. Да не споменавам за останалите…

Предпоследният ден беше посветен на най-значителното действие според мен, незабелязаното приближаване до тази планета.

Навигатори и астрономи ми дадоха точни указания с помощта на съвършен симулатор. Изглежда, бяха забелязали някаква комета, която прелита безцелно наоколо. И дори вярвам, че леко я бяха поотместили, така че да се докосне до онова очарователно място, през което трябваше да се промъкна тихомълком.

Космически кораб щеше да спусне близо до кометата моята малка капсула, оборудвана с многобройни уреди, предназначени да възпрепятствуват улавянето й в ефира. После трябваше да се възползувам от нощта, за да кацна, метеоритен дъжд трябваше да ми служи за прикритие, корабът трябваше да изчака в пространството и да ме прибере в случай на нужда.

Този път взех да го усуквам. Настоявах командването на кораба да бъде възложено на приятеля ми Пантозер. Поне за него бях сигурен, че ще направи невъзможното, но ще ме спаси в беда, ако за нещастие нещата тръгнеха зле.

Тортобаг заяви, ръмжейки, че приятелят ми не бил в Калапол, но аз го опровергах. Тогава той прегледа досието на горецитирания и накрая прие молбата ми, което беше твърде успокоително.

Последният ден беше предназначен за генералната репетиция.

Повериха ми една капсула и ми разрешиха да се приземя в секретен район, който нямаше нищо общо с обичайния облик на нашата героична планета, очакваше ме стълпотворение от ужаси, чудовища и отровни гадини.

Трябваше незабавно да избера едно от предадените ми специфични умения, за да се отърва от тях, и, бога ми, успях да се измъкна за всеобщо облекчение.

Въпреки всичко бяха успели да ме поставят натясно по всички линии, дори с хипнотични гледки, възбуждащи чувствената страна на моето „его“, съблазнителни сирени ми даваха аванси дори и в най-простия от уредите. По всичко личеше, че дори Тортобаг беше изумен. Не се съмнявам в това, всъщност той се задоволи да промърмори, че нещата не вървели чак толкова зле и че вероятно съм щял да се измъкна жив…

След тези разнообразни сеанси се бях превърнал в нещо между супермен и специалист от командосите. Това не ми пречеше да мисля, че всички тези юначаги напразно бяха положили толкова усилия, тъй като ме бяха подготвили да издържа на всички познати видове агресии, докато аз рискувах да попадна на напълно неизвестни методи.

В резултат хората, които ме изпращаха на гибел, оставаха с чиста съвест, а аз трябваше твърдо да вярвам, че ще победя, тъй като бях най-силният! Истината беше, че аз не си правех илюзии, но се пазех от подобни признания.

След всички тези неприятности истинско удоволствие беше, че най-накрая отново срещнах скъпия ми Пантозер, качвайки се на борда на Хелион, космическия кораб, който трябваше да ме отведе на местоназначението.

Наложи се да изслушам последните напътствия на Тортобаг, който не се решаваше да ме пусне, да приема със сериозно изражение едно съобщение от нашия президент, в което ми се напомняше, че „в ръцете си съм държал съдбата на Конфедерацията и че с мислите си той щял да бъде редом с мен през цялото време на изпълнението на задачата…“ Направо да се просълзиш! Облакътен на масата в трапезарията на Хелион, аз най-сетне можах да се поотпусна малко. Бяхме напуснали Калапол.

— Да ги вземат мътните! — изругах аз. — Знаеш ли, братко, не можеш да си представиш какво ме накараха да изтърпя! Да се отвратиш завинаги от занаята. Най-лошото е, че си задавам въпроса, дали всичко това ще послужи за нещо, защото в случай че тази планета от Хидрата е обетована, то никой не знае какво представляват жителите й и на какво са способни!

— Кампъл имаше много угрижен вид — отбеляза Пантозер, поглеждайки ме изкосо. — Дали работата е толкова сериозна, колкото той смята?

— Бих могъл да ти кажа само, че не ми е много ясна. До този момент, естествено, не е имало нападения нито срещу наши кораби, нито срещу която и да е планета от Конфедерацията. И все пак не е приятно да знаем, че в Галактиката съществува звезда, за която нямаме никакви сведения! Човек би могъл да си помисли най-лошото…

— Би било смешно, ако открием там само няколко непознати, особено миролюбиви животни, подходящи за зоопарка!

— Бога ми, би било най-доброто, което може да ми се случи! Познаваш ме, не съм страхливец… Но съжалявам, че приех тази мисия! Известно ти е, че сражението с познат враг е нищо. Справяме се. Това са рисковете на професията. Но сега е съвсем друго, хвърлям се в абсолютна мъгла.

— Разбирам… Във всеки случай ще положа максимум усилия капсулата да остане незабелязана, а в случай на неприятност ще бъде достатъчно да ми изпратиш кодирано съобщение, за да се върна.

— Благодаря ти, знам, че мога да разчитам на теб…

След тези думи пресуших чашата и бързо легнах. Няколко часа сън щяха да ми се отразят добре.