Брад Тор
Последният патриот (81)

ГЛАВА 81

Когато Мос ги въведе в помещението, което беше служило на Джеферсън като салон, библиотека и кабинет, първото нещо, което Харват забеляза, бяха волските черепи и лицата на Минерва, които опасваха пояса под тавана.

Разглеждайки старинните мебели, Скот попита:

— Какво е имало първоначално под тази стая?

— Винарска изба — отговори Мос.

Пол Гилбъртсън бе посочил на рисунката нещо, което приличаше на приспособление за окачане на въже и макара, подобно на кухненския асансьор на Джеферсън в Монтичело.

Същата скица ги беше насочила към Поплар Форест с нейния салон, разположен над винарска изба, и една единствена камина от времето на Джеферсън, която никога не е била ремонтирана.

Харват се питаше защо. Може би нейната конструкция е била различна от тази на другите. По-здрава и по-устойчива по някаква причина. Питаше се също дали тайната, която търсеха, действително беше скрита в някаква камина или камината беше просто вход към нея.

Първоначално Харват си мислеше, че архитектурната скица представлява нещо като схема на чудат механизъм, показваща как трябва да се работи с него, за да се отвори някаква скрита врата, зад която се съхранява тайната на Томас Джеферсън.

Мос посочи камината в източната стена на стаята и каза:

— Ето я.

Харват, Никълс и Озбек се приближиха към нея и започнаха да я разглеждат внимателно.

Професорът не беше особено въодушевен.

— Ако тук някога е имало нещо, отдавна вече го няма — заяви той.

— А може би все още си е тук — отвърна Харват, след което се обърна към Мос и попита: — В тази стая имало ли е кухненски асансьор, с който да се е доставяло вино направо от избата?

Директорът на Поплар Форест поклати глава.

— Боя се, че не.

— Виждали ли сте тук нещо като отвор в пода, през който да минава въже на макара или система от противотежести на някакъв часовник?

— Не, не съм. Целият под беше изграден наново и ако в него е имало някакви отвори, ние несъмнено щяхме да ги видим.

Харват отново се зае да изучава камината и по-специално онази част от нея, която се свързваше със стената.

— Какви мислиш? — попита Никълс.

— Мисля за кръщелния купел на една църква, която познавам — каза Харват, като в същото време подпря рамо на камината и я побутна.

— Какво общо има църквата с онова, което търсим? — попита Озбек.

Харват взе листа с архитектурната скица от професора и го сложи на полицата на камината.

— Пол Гилбъртсън от Монтичело каза, че според него това е напречен разрез на камина, нали така?

— Точно така.

— Е добре, ами ако е нещо повече от това? Защо не предположим, че подвижните дървени детайли тук са нещо като секретен ключ.

— Като при магическите кутии — каза Никълс с нотка на вълнение в гласа си.

— Какви магически кутии? — попита Озбек.

Професорът описа с ръце формата на малка кутия.

— Това са кутии, към които Джеферсън е имал особена слабост и интересното при тях е, че за да бъдат отворени, трябва да бъде задействана система от механизми в точно определен ред. Колелото с шифъра, което ползвахме, е било съхранявано в една от тях.

— А също и томът на „Дон Кихот“, който намерихме в Париж — добави Харват.

— И какво от това? — попита Озбек. — Очевидно тази камина не е оригинална.

— Всъщност, подменена е само външната й облицовка, но не и огнището — каза Харват, посочвайки рисунката. — Гилбъртсън каза, че според него това е приспособление за окачане на въже и макара.

— Но тук не е имало кухненски асансьор.

— Нито отвори в пода — добави Никълс.

Харват ги погледна.

— Ами ако това не е схема на кухненски асансьор, а на нещо съвсем различно?

— Какво например?

— Ще ви кажа, когато отместим тази камина.