Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
ГЛАВА 76
Сюзън Фъргюсън, уредничката на музея на Томас Джеферсън в Монтичело, ги посрещна на около четвърт миля от имението на кръговата алея на Международния център за проучване на наследството на Джеферсън. Тя беше висока привлекателна брюнетка в началото на четирийсетте, облечена с вълнено сако, сини джинси и уоки-токи, закачено на кръста й.
Когато професорът слезе от колата, двамата се прегърнаха като близки приятели.
— Радвам се да те видя, Антъни — каза Фъргюсън.
— Аз също, Сюзън — отвърна той. — Благодаря ти, че дойде в почивния си ден.
— Е, ти каза, че е спешно. — Гласът на Фъргюсън постепенно заглъхна, когато забеляза иззад Никълс да слизат двама добре сложени мъже. Те имаха излъчването на ченгета, войници или нещо подобно, което не можеше да определи. Въпреки че не видя никакви оръжия, имаше чувството, че са въоръжени. — Какво става тук? — попита Фъргюсън.
Никълс посочи придружителите си и каза:
— Сюзън, бих искал да ти представя Скот Харват и Айдън Озбек.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Харват.
Озбек остана встрани и само кимна леко.
Фъргюсън погледна Никълс, сякаш очакваше допълнително обяснение.
— Дълга история — каза той. — Може би да поговорим, докато вървим.
Жената се поколеба за момент, но после отстъпи. Докато вървяха по алеята, Никълс й разказа кратката история, която беше репетирал с Харват в колата, за това как работел с много богат бизнесмен, който бил обсебен от идеята за сигурност. Когато наближиха сградата на библиотеката, жената вече не беше толкова напрегната заради мъжете, които придружаваха нейния приятел и колега.
Харват задържа вратата, докато всички влязоха вътре.
Главната сграда на библиотеката на Джеферсън представляваше внушителна двуетажна аркада с лъскави лавици от книги, извити греди с меки цветове на тавана, а в дъното имаше впечатляващ стъклен параван.
Фъргюсън посочи към една от масите в библиотеката и каза:
— Добре, да видим какво имате.
Никълс отвори папката, която носеше под мишница и извади двата пожълтели документа. Музейната уредничка дръпна един стол и посегна към очилата, които носеше в кутия в джоба си.
— Сигурни ли сте, че това са автентични документи на Джеферсън? — попита тя.
— Абсолютно — отвърна Никълс.
Фъргюсън продължи да ги разглежда.
— В това, което пише тук, няма никакъв смисъл.
— Текстът е кодиран.
— Успяхте ли да го разшифровате? — попита тя.
Професорът поклати глава.
— Само отчасти.
— Интересно. Много интересно. Откъде клиентът ти се е сдобил с тези неща?
— Той колекционира документи на Джеферсън от години — отвърна Никълс. — Притежава невероятни неща.
— Това е много хубаво — каза Фъргюсън, ставайки от стола. — Веднага се връщам.
— Къде отиваш?
— Ще донеса няколко справочника. Забелязах нещо познато в тези рисунки.
Уредничката се върна няколко минути по-късно с голяма купчина книги и още няколко неща, в това число и голяма лупа. Остави всичко на масата, взе лупата и продължи проучването си. Харват я наблюдаваше внимателно какво прави, а Озбек държеше под око вратата.
Фъргюсън си записа някакви неща в малко тефтерче, докато прелистваше справочниците. От време на време прекъсваше работата си, за да попита нещо Никълс и отново се връщаше към документите.
Така продължи около половин час, докато накрая свали очилата си и ги сложи на масата. Никълс спря да крачи напред-назад и се приближи към нея.
— Е? Какво мислиш?
Прибирайки един кичур коса зад ухото си, Фъргюсън вдигна глава и го погледна.
— Тази първа група рисунки тук — тя посочи единия лист — прилича на схема на някакво механично устройство.
— И аз така си мислех. Имаш ли някаква идея какво е то?
Фъргюсън се усмихна.
— Когато става дума за Джеферсън, може да е какво ли не. Той постоянно е изобретявал разни неща. Почеркът и рисунките определено са негови, но нещата на първата страница ми се струват странни.
— В какъв смисъл? — попита професорът.
— Това е схема на механизъм с много уникални зъбни колелета. Никъде в документите на Джеферсън не съм виждала такива неща. Освен това зъбните колелета обикновено са под някакъв корпус и не се виждат. Въпреки това тези колелета са сложно стилизирани и украсени. Прави ми също впечатление, че тази схема като че ли съдържа указания за освобождаване или регулиране на зъбните колелета. Това обяснява ли нещо?
Никълс поклати глава.
— Всъщност не.
— Има и нещо друго — каза Фъргюсън, подавайки на професора лупата. — Ако се вгледаш по-внимателно в това колело тук, ще видиш, че то е различно от другите над него.
— Така ли? — рече Никълс, взе лупата и погледна към посоченото място. — Мислех, че всички са еднакви.
Музейната уредничка поклати глава.
— Повечето от тях — да, но украсата на това тук е малко по-различна и самата му форма не е като на другите.
— Права си — отвърна професорът.
Харват, който беше слушал разговора, се приближи към масата.
— Може ли? — попита той.
Никълс му подаде лупата.
Допреди някожо часа Харват не беше виждал нито един от документите, а след последните събития в „Бишъпс Гейт“ и раняването на Гари не бе имал време да ги разгледа подробно и още по-малко с лупа.
Той остана надвесен над листа в продължение на няколко секунди, после се обърна към Озбек и му подаде лупата.
— Хвърли един поглед тук — каза Харват. — Какво мислиш? — попита той след малко, докато Озбек изучаваше рисунката и по-специално въпросното колело. — Не ти ли прилича на Басмала?
Сюзън Фъргюсън не знаеше кои са Харват и Озбек, но те определено не бяха просто бодигардове. Любопитството й взе връх:
— Какво е Басмала?
— Всяка сура или глава в Корана, с изключение на деветата — обясни Харват, — започва с фразата „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. На арабски тази фраза е позната като Басмала и тя може да бъде представяна артистично по различни начини.
— И точно тя е изписана върху това колело?
Харват погледна към Озбек, който кимна.
— Казахте, че деветата глава на Корана не започва с думите „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. Защо? — попита Фъргюсън.
— Това е предпоследното известно откровение на Мохамед и то съдържа най-агресивните пасажи в Корана. По-миролюбивите откъси, които мюсюлманите цитират в потвърждение на това колко толерантна и сдържана е тяхната религия, идват от по-ранния пророчески период на Мохамед, но стиховете в девета сура ги отричат.
— Значи Джеферсън е скицирал комплект от зъбчати колелета с арабски надписи върху тях? — каза Фъргюсън, по-скоро на себе си.
— Знаеш ли дали Джеферсън е притежавал някакви арабски или ислямски инструменти и предмети? — попита Никълс.
Фъргюсън поклати глава.
— Само Корана, който сега е в Конгресната библиотека.
— Попадала ли си на документ, който да казва, че той е получил нещо от морските пехотинци и по-специално от лейтенант Пресли О’Банън след Първата берберска война.
— Не, не съм.
— Знаеш ли Джеферсън да е казвал някъде нещо за изобретател от Златния век на исляма на име Ал Джазари.
Фъргюсън направи пауза.
— Но защо ми задавате всички тези въпроси?
Около масата настъпи мълчание.
— Ако не ми отговорите — продължи музейната уредничка, — няма да мога да направя нищо друго за вас.
Този път Харват погледна въпросително към Никълс. Той знаеше, че професорът познава Сюзън Фъргюсън отдавна, но искаше да разбере дали на нея може да се има доверие.
Когато професорът кимна, Харват започна да говори.