Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
Глава 31
Главната квартира на ЦРУ
Ленгли, Вирджиния
— С какво разполагаме? — попита Озбек, като влезе в претъпканата зала и постави чашата с кафе пред мястото си начело на масата за конференции. Когато съобщението от Стив Расмусен се появи на дисплея на неговия „Блекбъри“[1], той разговаряше с ветеринаря за кучето си в своя кабинет.
— Преди час е имало престрелка в Париж — съобщи Расмусен и посочи към монитора в другия край на стаята, на който вървеше материал от един френски телевизионен канал. Пред една украсена с орнаменти сграда се виждаха полицаи, новинарски екипи и първите интервюирани свидетели на инцидента.
— Станало е на панаира на антикварните книги в Гран Пале. Стрелецът е използвал пистолет с голям калибър. Произвел е три изстрела по трима френски полицаи. Двама от тях са мъртви, а третият е в критично състояние.
— Ако беше агент от „Трансепт“, третият полицай също щеше да е мъртъв — каза Озбек.
— От болницата казват, че едва ли ще оцелее.
Докато разговаряха, Озбек се опитваше да сглоби отделните части на картината.
— Така. Имаме атентат с кола-бомба по-рано днес пред едно малко кафене, рядко посещавано от туристи. А сега това. Разполагаме ли с описание на стрелеца?
— Не съвсем.
— А видеозапис? Трябва да има запис от охранителните камери в Гран Пале.
— Да, има. Почти съм готов с прехвърлянето — каза Расмусен.
— Дайте ми повече подробности за престрелката.
Една от малкото жени сред оперативните работници в отдела — привлекателна, около тридесет и пет годишна брюнетка на име Стефани Уитком, отвърна:
— Според предварителните доклади стрелецът е бил видян с други двама мъже. Единият е французин и понякога търгува с редки книги. Името му е Рене Бертран. Има дълъг списък с негови нарушения, всичките свързани с наркотици. Търсили са го за разпит във връзка с наркоканал от Мароко.
— Значи полицията го е забелязала на панаира и тогава е започнала стрелбата — каза Озбек.
— Точно така. Предполага се, че другият мъж в групата с него е американец.
— Защо?
— По-рано един от свидетелите го е чул да разговаря на английски с мъж и жена, за които също се смята, че са американци. Търговецът и другият мъж вървели точно пред стрелеца, по всяка вероятност с пистолет, насочен към гърба им, макар че оръжието не се виждало. Когато полицаите разпознали Рене Бертран и му наредили да спре, въоръженият мъж започнал да стреля.
Расмусен се намеси и удари с лакът облегалката на стола си, за да покаже какво се случило по-нататък:
— В това време американецът се завъртял, ударил стрелеца и го повалил на земята.
— Интересно — каза Озбек.
— В настъпилата суматоха — продължи Уитком — търговецът побягнал обратно към изложбената зала. Американецът се втурнал след него и стрелял във въздуха със собствения си пистолет. След по-малко от минута стрелял още два пъти, после сграбчил търговеца за врата. Видели ги да напускат Гран Пале през аварийния изход.
— Какво е станало с първия стрелец?
— Изчезнал е — отговори тя.
— Ето го и нашия видеозапис — каза Расмусен, като сочеше към монитора. — Според свръзката ни във френските служби за вътрешна сигурност, първият стрелец много се е стараел да скрие лицето си, но камерата все пак го е хванала.
Всички гледаха как Расмусен превърта материала, докато продължаваше да говори:
— Мъжът с белия костюм е Рене Бертран. Другият е нашият американец. И точно зад тях е човекът, произвел първите изстрели.
Озбек се вторачи в монитора.
— Не мога да видя лицето му.
— Гледай — каза Расмусен.
Екипът наблюдаваше стрелбата, заснета от няколко ъгъла.
— Ето, вижте. Точно когато американецът го удря с лакът, той се превива на две и пада. В този момент всички вече са се разбягали, цари пълно безредие. Но когато нашият стрелец се изправя и започва да търси с поглед двамата мъже, неволно разкрива профила си за част от секундата.
— Можеш ли да го увеличиш? — помоли Озбек. Лицето му се беше сторило познато.
Расмусен изолира образа и след това го увеличи.
— Сега го сравни със снимките на хората от „Трансепт“. Започни от агента, за когото е отбелязано „Загинал при акция. Тялото не е намерено“. Покажи левия му профил.
Расмусен намери снимката и я показа заедно с образа от записа на разделен екран. Никой не пророни и дума. Расмусен насложи образите един върху друг. Съвпадението беше пълно.
— Дами и господа — каза Озбек. — Матю Дод, известен и като Мажд ал Дин.
— Мамка му! — възкликна Уитком.
— Да, мамка му! — повтори Озбек.
Всички бяха втренчили поглед в екрана.
— Сега въпросът е какво прави той там? — запита Озбек.
Расмусен си поигра с клавиатурата на лаптопа си и каза:
— Благодарение на французите може и да получим отговор на този въпрос.