Брад Тор
Последният патриот (32)

Глава 32

Расмусен прехвърли към монитора в заседателната зала друг запис от охранителна камера.

— Това е от мястото на атентата, извършен по-рано в същия ден. Заснет е от камерите на една банка на отсрещната страна на улицата.

Членовете на „Обществото на мъртвите поети“ видяха кражбата на първата кола и после мерцедеса с бомбата, който паркира на нейното място.

Расмусен раздели екрана и пусна паралелно запис, заснет с друга камера. Насочи лазерния показалец и попита:

— Виждате ли тези двамата, седнали пред кафенето. След като паркира мерцедесът, те стават и се отдалечават.

— Като че ли са знаели какво ще се случи — отбеляза Уитком.

— Кои са те? — попита Озбек. — Можеш ли да го увеличиш?

Расмусен поклати глава.

— Записът е от камера, предназначена за наблюдение на банкомата, а не на кафенето от другата страна на улицата. Образите са размазани, но няма значение. Вижте това тук.

Той натисна няколко клавиша и показа кафенето от друг ъгъл.

— Това е от камерата на един хотел нагоре по улицата.

Озбек стана и отиде до монитора.

— Спри тука. Приближи го.

Расмусен увеличи кадъра.

— Това е той. Нашият американец от Гран Пале.

— Тук е по-ясно — каза Расмусен. — Погледни сега това. Той натисна отново няколко клавиша и сцената се разкри под друг ъгъл. — Записът е от втора банка от другата страна на улицата.

Озбек и хората му видяха как един около петдесет и пет годишен мъж излиза от магазин, приличащ на книжарница, и се сблъсква с американеца и жената до него. Мъжът се отправя към кафенето, американецът и жената тръгват в противоположната посока. После американецът като че ли изведнъж забелязва нещо, скрито от погледа на зрителите. Обръща се и хуква след излезлия от книжарницата мъж. Настига го съвсем близо до кафенето, поваля го на земята и го покрива с тялото си, точно преди да избухне колата.

В залата настъпи мълчание.

Озбек го наруши пръв:

— Какво е накарало американеца да догони човека от книжарницата?

— Нямам представа — отвърна Расмусен. — Сигурно е видял нещо…

— Или някого — вметна Уитком.

— Каквото или когото и да е видял, охранителните камери не са го засекли. Но са уловили това — каза Расмусен и върна записа назад към по-ранен час.

Всички видяха как слаб мъж с костюм от три части приближава по тротоара, оглежда се и влиза в книжарницата.

— Рене Бертран — разпозна го Озбек. — Значи той и американецът са били както на мястото на експлозията, така и на мястото на стрелбата. Ами Дод?

— Ако и той е бил там, явно много е внимавал да не бъде засечен от камерите.

Озбек отпи от кафето си, докато обмисляше тази нова информация.

— Какво знаем за американеца? — попита той. — Изглежда е знаел за бомбата предварително. Но защо се втурва след мъжа от книжарницата и се излага на риск?

— Пуснат е за лицево разпознаване — обади се Уитком, която работеше с лаптопа си.

— Жената с американеца и човекът, който излиза от книжарницата, отговарят на описанието на двойката, с която американецът е бил чут да разговаря на английски в Гран Пале точно преди стрелбата — каза Расмусен.

— Ако са били в Гран Пале, французите трябва да ги имат на запис от охранителните камери, нали? — попита Озбек.

— По всяка вероятност. Но трябва да прегледат куп записи, а това ще отнеме време.

— Искам да проверите лицата на американката и мъжа от книжарницата в базата данни.

Расмусен кимна.

— Работим по въпроса.

— Нужна ни е и най-незначителната подробност, до която можем да се доберем — каза Озбек. — Искам да знам всичко за тези хора. Кои са те? Откъде са? Къде са били? Къде са сега и каква, по дяволите, е връзката между тях и Матю Дод. Освен това искам да знам дали са свързани по някакъв начин с Марван Халифа. Това е. Да се захващаме за работа.

Озбек хвърли празната си чаша в боклука и почти беше стигнал до вратата, когато Стефани Уитком внезапно се обади:

— Открих нещо.

Почти всички, които бяха тръгнали да излизат от стаята, се обърнаха и побързаха да се върнат.

— За кого? — попита Озбек.

— За нашия американец. Името му е Скот Харват. Гражданин на Съединените щати. Тридесет и седем годишен. Кестенява коса. Сини очи. Висок метър и седемдесет и осем. Тежи седемдесет и девет килограма. Имаме номер на паспорт и място на издаване. Имаме и номер на осигуровка. В няколко вестници и списания са публикувани статии за състезател от ски отбора на САЩ със същото име отпреди двадесетина години. След това няма нищо.

— Абсолютно нищо?

— Този мъж е като черна дупка. Няма нищо друго. Никакви данъчни декларации, нищо. Мисля, че информацията е била изтрита — отговори му Уитком.

— Интересно — отбеляза Озбек.

— Почакайте да видите това — намеси се Расмусен, който бе оставил записите и търсеше данни за Харват в базата данни на ЦРУ.

Наведе глава към монитора и каза:

— Ето, вижте.

Озбек и колегите му видяха да се появява снимката от паспорта на Харват, а до нея една по-нова снимка, очевидно направена от вътрешна охранителна камера.

Имаше нещо познато във фона на фотографията.

— Къде е направена? — попита Озбек.

Расмусен погледна колегите си от ЦРУ и след като провери два пъти каза:

— На долния етаж.