Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
ГЛАВА 77
Скот каза на Сюзън Фъргюсън толкова, колкото се осмели и докато говореше, уредничката на Монтичело седеше като прикована. Когато свърши, тя несъмнено искаше да му зададе един милион въпроси, но си даде сметка, че моментът не е подходящ.
— Значи вие търсите някакво механично устройство със зъбчати колела, изработено от Ал Джазари и донесено на Джеферсън от морските пехотинци, които са участвали в битката при Дерна през 1805 г., така ли?
Всички кимнаха, след което музейната уредничка протегна ръка към другия документ.
— Разполагаме с още една група рисунки, които приличат на архитектурни чертежи — каза тя.
— Възможно ли е това да е дърводелска конструкция? — попита Харват.
— Определено е дърводелска конструкция.
— Изглежда ли ти познато? — намеси се Никълс.
Фъргюсън отново се надвеси над документа с лупата си.
— Монтичело е бил рай за дърводелеца. Джеферсън е проектирал всеки фриз, всеки корниз и всеки фронтон. Те са навсякъде.
— Но въпреки това не ти е познато?
Музейната уредничка отвори една книга, озаглавена Les Edifices Antiques de Rome[1], на петдесета страница.
— Това е детайл от коринтския храм на Антоний и Фаустина в Рим. Джеферсън е използвал този чертеж за фриза във вестибюла.
Харват се вгледа в рисунката на Джеферсън и страницата от книгата, сложени една до друга.
— Те са почти идентични.
Фъргюсън кимна.
— Споменахте, че този ислямски изобретател е бил прочут със своите часовници.
— Да — отвърна Харват. — Защо?
— Защото — отвърна Никълс — Големият часовник на Джеферсън се намира именно във вестибюла.
Фъргюсън го погледна.
— Той не е бил местен от Монтичело от монтирането му през 1805 г.
— Трябва да видим този часовник — каза Харват.
— Но той не е дело на ислямския изобретател. Бил е направен от един майстор на часовници от Филаделфия на име Питър Спрък.
Никълс видя една книга за Монтичело на масата и я взе. Прелисти я и намери раздела, посветен на големия часовник.
— Часовникът действително е бил изработен от Спрък — отбеляза професорът, — но е бил проектиран от Джеферсън до последния детайл, включително размера на зъбчатите колелета и броя на зъбците им.
— Кога е бил изработен? — попита Харват Никълс потърси точната дата.
— 1792-ра. Три години след завръщането му от Париж.
Харват погледна отново към Сюзън Фъргюсън и повтори:
— Наистина трябва да видим този часовник.
Музейната уредничка хвърли поглед на часовника си.
— Монтичело отваря за посетители след половин час. Трябва да побързаме.