Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
Глава 13
Харват беше действал бързо. Първият му инстинкт беше да грабне Трейси и Никълс и да се махнат от хотела по най-бързия начин, но знаеше, че това би било глупост. Куршумите бяха изстреляни от оръжие със заглушител, най-вероятно от сградата или покрива й от отсрещната страна на улицата.
Тънките завеси в хотелската стая бяха спуснати и стрелецът едва ли бе видял ясно какво става вътре. Въпреки това беше стрелял. При това неведнъж. Които и да бяха тези хора, те явно искаха да са сигурни, че са ликвидирали Никълс, както и онези, които са с него.
Първо бомбата в колата, а сега стрелбата. Някой упорито се опитваше да убие Антъни Никълс и на Харват му се искаше да знае защо. Но преди това трябваше да намерят някое безопасно място.
Стрелецът вероятно вече си беше прибрал нещата и беше офейкал, но Харват трябваше да се ръководи от мисълта, че все още са в опасност. Фактът, че не беше въоръжен, още повече усложняваше положението. Можеше да разчита единствено на Трейси, но тя също нямаше оръжие. За щастие, никой от тях не беше ранен. Би могло да бъде и по-лошо, далеч по-лошо.
Подминаха асансьора и се затичаха към стълбището, което беше по-близо до стаята на Никълс. Харват реши, е не е разумно да се появява във фоайето. Който и да беше стрелял, вероятно беше оставил някой от хората си на пост там. Слязоха по стълбите и сетне тръгнаха по коридора на втория етаж. Там имаше табелки със стрелки, сочещи към конферентната зала, и те се отправиха натам.
Върху П-образната маса в залата, подготвена за следобедно заседание, се виждаха купчинки листове с логото на хотел „Обюсон“, химикалки и кани с вода. В дъното на помещението имаше знак с надпис Sortie de secours — авариен изход.
От вратата се излизаше на тясно стълбище, което водеше към служебните помещения във вътрешността на хотела. Слязоха по стъпалата и бързо прекосиха сутерена. Никой не проговори през цялото време.
Малък служебен асансьор ги отведе до площадката за разтоварване в южния край на сградата. Това беше най-отдалечената точка от централния вход на хотела, до която можеха да стигнат, без да излязат навън.
Близо до вратата Харват видя няколко стола и фасове от цигари по земята. Върху контролното устройство за електронните пропуски имаше картончета с кибрит от бара на хотела. Сигурно тук е пушалнята за служителите, каза си той.
Огледа внимателно товарната рампа и се сети как могат да прикрият бягството си. Домъкна един голям метален контейнер за отпадъци, пълен с вестници и други хартии и го остави в средата на помещението. Хвърли вътре няколко намаслени парцала, които намери в ъгъла. Уви последния парцал около дръжката на една метла, подхвърли на Трейси един кибрит и протегна към нея импровизираната си факла, за да я запали.
След като факлата пламна, той я пъхна в контейнера и подпали хартиите. След няколко минути помещението се изпълни с плътен сив дим. Няколко секунди по-късно пожарната аларма на хотела се задейства.
Останаха на разтоварната площадка колкото може по-дълго. Когато стана съвсем трудно да се диша, Харват отвори вратата и излязоха на Рю Кристин.
Чули алармата, от съседните магазини и офиси вече излизаха хора, за да видят какво става. Трейси хвана Никълс за ръката, тръгна наляво и се отдалечи от хотела по Рю де Гран Огюстен. Харват мина на отсрещната страна на улицата и изчака, за да се убеди, че никой не ги следи.
Срещнаха се на ъгъла и бързо поеха към площад „Сен Мишел“. Там се смесиха с тълпите туристи, задръстили тесните улички в съседство с Рю Сен Северен.
Харват нареди на Трейси и Никълс да продължават да вървят напред. През следващите двадесет минути той самият се върна на два пъти назад, и когато се убеди, че никой не ги следи, купи една карта за международни разговори и потърси телефон.
Трябваше да се махнат от улицата възможно най-скоро. Харват нямаше желание да се връща в хотела си, а да се регистрират в нов беше твърде рисковано. Трябваше им някое безопасно място; място, където никой нямаше да знае кои са и защо са там.
Тази анонимност можеше да им осигури само един човек, на когото той вярваше достатъчно, за да му се обади.