Сандра Браун
Алибито (24)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Хамънд влезе в Съдебната палата почти по обяд. Докато минаваше покрай администраторката, я помоли да му донесе чаша кафе. Не се зарадва, когато видя Стефи, която го дебнеше в офиса му.

Сякаш за да го смути още повече, тя го погледна и попита:

— Бурна нощ, а?

Беше се прибрал у дома едва призори. Спа неспокойно няколко часа. Когато най-сетне се събуди, прокле будилника заради часа, който сочеше. Не беше нужно и Стефи да изтъква колко късно започва денят му.

— Какво е станало с палеца ти?

Бе покрил раната с две лепенки.

— Порязах се, докато се бръснех.

— Да нямаш косми по палците?

— Какво има, Стефи?

— Смайлоу изпрати още доказателства в лабораторията. Косми, които се надява да се окажат от един и същи човек.

Хамънд едва не подскочи от уплаха, но с привидно спокойствие се залови с работата си. Сложи куфарчето на бюрото, свали сакото си и го закачи, а след това започна да преглежда куп писма и бележки с телефонни обаждания. Задържа една от тях и попита:

— За кой случай става дума?

Истински ядосана, Стефи скръсти ръце.

— За убийството на Лут Петиджон, Хамънд.

Той седна зад бюрото си и благодари на секретарката, която му донесе кафе.

— Искаш ли и ти, Стефи?

— Не, благодаря. — Гневно тръшна вратата, когато администраторката излезе. — Е, щом вече седиш на бюрото си и пиеш кафе, може ли да обсъдим новините?

— Смайлоу е открил някакъв косъм в апартамента на Петиджон?

— Точно така.

— И се надява да докаже, че е на?

— Ще го сравнят с онези, които взе от четката за коса на Алекс Лад при обиска тази сутрин.

Хамънд бе поразен.

— Обиск?

— Снабдил се е със заповед рано сутринта. Вече приключиха.

— Дори не знаех, че е поискал разрешение. А ти?

— Разбрах едва преди малко.

— Защо не ми се обади?

— Реших, че няма смисъл, докато не открием нещо. — Това дело е поверено на мен, Стефи.

— Но определено не се държиш както трябва в подобен случай — почти извика тя.

— А как се държа?

— Знаеш какво имам предвид. Първо, човек би си задал въпроса защо се довлече тук толкова късно. Не ми се сърди, защото ти не беше на мястото си, когато нещата потръгнаха.

Втренчиха погледи един в друг над бюрото му. Хамънд бе ядосан, че е бил изключен от здравия възел, който двамата със Смайлоу заплитаха. Сякаш се бяха съюзили да му отнемат това дело. Но въпреки че му бе неприятно да признае, аргументите й бяха неоспорими. Бе обзет от гняв към себе си и ситуацията, а го изливаше върху нея.

— Нещо друго? — попита той с по-спокоен тон.

— Взе и проба от подправката.

— Каква подправка? За какво говориш?

— Спомняш ли си, че върху ръкава на Петиджон имаше някаква прашинка?

— Смътно.

Стефи го осведоми, че частицата се е оказала карамфил, а в коридора на Алекс Лад е била открита купа с портокали, набодени със същата подправка.

— Има много силен аромат. Освен това са открили пачки пари в домашния й сейф. Хиляди долари.

— Какво би трябвало да доказва това?

— Все още не зная, Хамънд. Но трябва да признаеш, че е необичайно и подозрително да се държат толкова пари у дома.

Той попита с пресипнал глас:

— А оръжието?

— За съжаление не го намериха.

Телефонът му иззвъня и секретарката съобщи, че се обажда детектив Смайлоу.

— Навярно търси мен — каза Стефи и вдигна слушалката. — Предупредих го, че ще бъда в твоя офис.

Задържа я до ухото си няколко секунди, погледна часовника си и каза развълнувано:

— Веднага тръгваме.

— Закъде? — попита Хамънд, когато затвори.

— Мисля, че доктор Лад вече разбира, че е загазила. Призована е за нов разпит.

Въпреки че бюрото му бе затрупано с недокоснати документи, бележки и съобщения, на които бе длъжен да отговори, дори не му хрумна да изпрати Стефи сама. Трябваше да присъства, за да изслуша показанията на Алекс — дори ако кажеше нещо, което не би искал да чуе.

Неговият кошмар продължаваше. Ставаше все по-ужасен. Смайлоу бе безмилостен, въпреки че не можеше да се отрече, че е отличен професионалист. А Алекс… за бога, не знаеше какво да мисли за нея! Бе признала, че съзнателно се е опитала да го подтикне към компромис, като преспи с него, но бе отказала да обясни защо. Каква друга причина можеше да има, освен връзка с Петиджон и/или убийството му?

Измъчван от неизвестността, докато вървяха към изхода на сградата, Хамънд пристъпваше тежко, сякаш газеше през плаващи пясъци. Слънчевите лъчи пареха като нажежено желязо. Въздухът бе задушен й неподвижен. Той плувна в пот, докато се изкачваше по стълбите към входа на полицейския участък. Днес по пътя към територията на Смайлоу до него бе Стефи.

Тя почука на вратата на офиса и без да изчака отговор, рязко я отвори.

— Пропуснахме ли нещо?

Смайлоу, който бе започнал без тях, добави в микрофона:

— Пристигнаха заместниците на областния прокурор Мъндел и Крос.

Съобщи часа и датата.

Алекс се обърна към Хамънд, който бе влязъл след Стефи. Рано тази сутрин, когато се бе навел над леглото й, за да я целуне за довиждане, бе обгърнала врата му и разтворила устни за дълга пламенна целувка. Хамънд бе помърморил в израз на съжаление и тя му бе отвърнала с неустоима сънена усмивка и съблазнителен поглед изпод натежалите си клепачи.

Сега очите й издадоха тревога, както и неговите.

След формалностите Франк Пъркинс каза:

— Преди да започнеш, Смайлоу, клиентката ми би искала да промени част от досегашните си показания.

Стефи се намръщи. Без да покаже никаква реакция, Смайлоу даде знак на Алекс да говори. Плътният й глас наруши напрегнатата тишина:

— Излъгах, че не съм била в стаята на мистър Петиджон в хотела. Бях там в събота следобед. Докато чаках да отвори вратата, видях онзи човек от Мейкън да влиза в стаята си, както ви е казал.

— Защо излъгахте?

— От лоялност към пациент.

Стефи недоверчиво изсумтя, но Смайлоу я изгледа строго, което бе знак да замълчи.

— Продължете, ако обичате, доктор Лад.

— Посетих го по молба на свой пациент.

— По какъв повод?

— За да предам съобщение. Нямам право да ви кажа повече.

— Професионалната етика е много удобно прикритие.

Тя леко кимна в знак на съгласие.

— Прав сте, но бях там именно поради тази причина.

— Защо не ни го казахте по-рано?

— Боях се, че ще поискате да ви разкрия името на пациента. Реших да сторя най-доброто за интересите на този човек, без да мисля за своите.

— Досега.

— Положението стана по-тежко, отколкото бях очаквала. Бях принудена да кажа това, което се надявах да запазя в тайна.

— Винаги ли сте толкова всеотдайна към пациентите си? Да предавате съобщения от тяхно име и така нататък?

— Обикновено — не. Но една среща очи в очи с Петиджон дълбоко би разстроила човека. Беше дребна услуга.

— Значи сте се видели е мистър Петиджон?

Тя кимна.

— Колко време останахте в апартамента му?

— Няколко минути.

— По-малко от пет? Или повече от десет?

— По-малко от пет.

— Една хотелска стая не е ли необичайно място за подобна среща?

— Така си и помислих, но мистър Петиджон настоя да се срещнем там. Каза, че в хотела било най-удобно, защото по-късно очаквал някого.

— Кого?

— Не бях осведомена. Във всеки случай нямах нищо против да отида, защото, както ви казах, през останалата част от деня бях свободна. Нямах други ангажименти. Обиколих магазините около „Чарлз Таун Плаца“, а след това напуснах града.

— И отидохте на панаира.

— Да. Потвърждавам всичко останало, което ви казах.

— Коя версия?

Франк Пъркинс се намръщи, когато чу остроумната забележка на Стефи.

— Тук няма място за ирония, мис Мъндел. Вече е ясно защо доктор Лад не пожела да ви каже за кратката си среща с Петиджон. За да не предаде доверието на пациента си.

— Колко благородно от нейна страна!

Преди адвокатът отново да упрекне Стефи, Смайлоу продължи:

— Как ви се стори мистър Петиджон, доктор Лад?

— Какво имате предвид?

— В какво настроение беше?

— Не го познавах и нямах представа, с която да сравня настроението му в онзи следобед.

— Е, добре, шегуваше ли се или беше заядлив? Весел или тъжен? Доволен или потиснат?

— Никоя от тези крайности.

— За какво се отнасяше съобщението, което предадохте?

— Не мога да ви кажа.

— Предизвикателно ли беше?

— Искате да кажете, дали го ядоса?

— Именно.

— Дори и да е изпитал гняв, не го показа.

— Но не го разстрои до такава степен, че да получи удар?

— Не. Ни най-малко.

— Стори ли ви се напрегнат?

Тя се усмихна.

— Мистър Петиджон не правеше впечатление на човек, който лесно се нервира. Нещата, които съм чела за него, ме навеждат на мисълта, че съвсем не е бил боязлив.

— Приятелски ли се държа с вас?

— Учтиво. Не бих казала приятелски. Все пак бяхме непознати.

— Учтиво значи. — Смайлоу се замисли над тази дума. — Накара ли ви да се почувствате като негова гостенка? Например покани ли ви да седнете?

— Да, но останах права.

— Защо?

— Защото нямах намерение да оставам дълго и предпочетох да не сядам.

— Предложи ли ви питие?

— Не.

— А секс?

Въпросът изненада всички в стаята, но най-смаян бе Хамънд. Подскочи, сякаш стената, на която се бе облегнал, го бе ухапала.

— Какво, по дяволите? — извика той. — Откъде ти хрумна това?

Смайлоу изключи касетофона и се обърна към Хамънд.

— Не се бъркай. Аз провеждам този разпит.

— Въпросът беше неуместен и ти много добре го знаеш.

— Напълно съм съгласен — каза Франк Пъркинс, разгневен почти колкото него. — Не си открил нищо, което да буди съмнения, че Петиджон е имал интимна среща онзи следобед.

— Това, че леглото в спалнята беше непокътнато, не доказва, че не е имало сексуален акт. Какво ще кажеш например за орален секс?

— Смайлоу…

— Правихте ли орален секс с мистър Петиджон, доктор Лад? Или той с вас?

Хамънд се втурна към него и силно го блъсна.

— Копеле!

— Махни ръцете си от мен — каза Смайлоу и се освободи.

— Хамънд! Смайлоу!

Стефи се опита да застане между тях, но бе грубо избутана.

Франк Пъркинс не помръдна от мястото си.

— Това е прекалено.

— Ходът ти беше евтин, Смайлоу! — изкрещя Хамънд. — Дори ти не беше падал толкова ниско досега. Щом ще прилагаш отвратителни номера като този, поне не изключвай касетофона.

— Нямам нужда от уроци как се разпитва заподозрян.

— Това не е разпит, а издевателство над личността. Без причина.

— Тя е заподозряна, Хамънд — намеси се Стефи.

— Не и в неморално поведение — яростно отвърна той.

— А какво стана с онзи косъм, Смайлоу? — попита Стефи.

— Щях да стигна и до това. — Двамата с Хамънд бяха настръхнали един срещу друг като разярени питбули. Смайлоу първи се опомни. Приглади косите си назад и изпъна маншетите си. Върна се до бюрото и отново включи касетофона. — Доктор Лад, в хотелската стая открихме косъм. Току-що от лабораторията съобщиха, че е идентичен с онези, които взехме от вашата четка за коса.

— И какво от това, детектив Смайлоу? — Вече не изглеждаше безразлична към всичко, което ставаше. По страните й се забелязваше руменина, а в зелените й очи проблясваха гневни искри. — Признах, че съм била в стаята и обясних защо по-рано избягвах да ви кажа истината. Паднал е от главата ми, което е напълно естествено биологично явление. Сигурна съм, че това не е единствения човешки косъм, който сте взели от онази стая.

— Така е.

— Но аз бях единствената, срещу която избрахте да отправите обиди.

Хамънд изпита желание да изкрещи: „Браво, Алекс!“ Тя имаше пълното право да изрази негодувание. Смайлоу бе задал въпроса си с цел да я извади от равновесие, да я накара да избухне и да каже нещо, с което би се издала, че лъже. Това бе стар трик, използван от опитните полицаи, който обикновено помагаше. Но не и този път. Смайлоу не бе успял да я разтърси, само я бе изпълнил с ужасен гняв.

— Можете ли да обясните как частицата карамфил се е озовала върху ръкава на мистър Петиджон?

Изражението й стана по-спокойно и тя избухна в смях

— Мистър Смайлоу, можете да откриете карамфил почти във всяка кухня на света. Защо сте решили, че е именно от моята? Сигурна съм, че в кухнята на „Чарлз Таун Плаца“ също има предостатъчно от тази подправка. А може би мистър Петиджон я е пренесъл от дома си в хотелския апартамент.

Франк Пъркинс се усмихна и Хамънд се досети какво си мисли адвокатът. При кръстосан разпит в съда той би следвал същата логика, когато прокурорът заяви, че карамфилът е от дома на доктор Лад.

— Мисля, че си длъжник на клиентката ми, Смайлоу — каза Пъркинс. — Въпреки съветите ми, доктор Лад ти оказа пълно съдействие, а ти причини ужасно неудобство и на нея, и на пациентите, чиито сеанси бе принудена да отложи. Преобърна къщата й с главата надолу и й нанесе непростима обида. Трябва неколкократно да й се извиниш.

Дори и да бе чул думите на адвоката, Смайлоу не реагира по никакъв начин. Студеният му поглед остана прикован в лицето на Алекс.

— Бих искал да узная нещо за парите, които открихме в сейфа ви.

— По-точно?

— Откъде ги имате?

— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.

Тя не се вслуша в съвета на адвоката си.

— Проверете бележките ми за платени данъци, мистър Смайлоу.

— Вече го направихме.

Алекс повдигна вежди, сякаш искаше да попита: „Тогава защо ми задавате този въпрос?“

— Не е ли по-разумно да държите спестяванията си в банка, където биха ви носили лихва, отколкото в домашен сейф?

— Финансовото й състояние и това как съхранява парите си нямат абсолютно никаква връзка със случая — каза Пъркинс.

— Ще видим дали е така. — Преди адвокатът отново да възрази, Смайлоу вдигна показалец. — Още само едно нещо, Франк, и приключвам.

— Така няма да стигнеш доникъде.

— Кога разбиха вратата ви, доктор Лад?

Хамънд съвсем не бе очаквал този въпрос. Явно и Алекс. Реакцията й бе очевидна и издайна.

— На кухнята ли?

Без да откъсва очи от нея, Смайлоу кимна:

— Да, откъм верандата.

— Доколкото си спомням, преди няколко месеца.

— Обраха ли ви?

— Не, мисля, че са били пакостници от махалата.

— Хм. Добре, благодаря.

Той изключи касетофона. Пъркинс й помогна да стане.

— Твърде много си позволяваш, Смайлоу.

— Никакви извинения, Франк. Разследвам убийство.

— Сбъркал си посоката. Тормозиш доктор Лад, докато истинският убиец заличава следите си.

Адвокатът я побутна към вратата. Хамънд се опита да не поглежда натам, но не можа да устои на изкушението. Навярно Алекс го усети, защото очите им се срещнаха, когато минаваше покрай него. Останаха загледани един в друг, докато Смайлоу попита:

— Кой е интимният ви приятел?

Тя рязко извърна глава към детектива.

— Какъв приятел?

— Любовникът ви.

Този път грубата тактика успя. Алекс загуби самообладание. Не прояви обичайната си сдържаност, нито пък послуша съвета на адвоката да не отговаря. Реагира импулсивно:

— Нямам любовник.

— Тогава какво ще кажете за чаршафите, които намерихме в коша ви за мръсно бельо? По тях имаше кръв и сперма.

 

 

— Историята за услуга на пациент беше чиста измислица — подсмивайки се, каза Стефи. — Съветвам те да не отлагаш ареста.

Тя, Смайлоу и Хамънд бяха останали в офиса, след като Франк Пъркинс бе извел клиентката си и бе тръшнал вратата. Но двамата мъже сякаш не я слушаха. Изглеждаха настървени като гладиатори, които всеки момент ще влязат в смъртоносна схватка. Побеждава онзи, който умре последен.

Хамънд нападна първи:

— Нямаш ли задръжки, по дяволите…

— Все ми е едно какво мислиш за тактиката ми. Ще свърша работата си, както намеря за добре.

— Като я унижаваш? — изкрещя Хамънд. — Ако не престанеш с тези глупости за личния й живот, Франк Пъркинс няма да те остави на мира. Някакъв чаршаф в коша й за пране? Господи! — възкликна той и мрачно се усмихна.

— Не забравяй и халата — намеси се Стефи. Тази част й се струваше най-забавна. — Мис Добродетелност се чука, без да съблече халата си.

Хамънд я погледна и в очите му се изписа ярост, но Смайлоу отново привлече вниманието му.

— Защо излъга, че няма любовник?

— Откъде да знам, по дяволите? — извика Хамънд. — А ти откъде си толкова сигурен, че лъже? Тя обясни, че в момента не е обвързана с никого. Достатъчно ясно.

— Едва ли — подхвърли Стефи. — Следите по чаршафа…

— Нямат нищо общо със срещата й с Петиджон в събота!

— Може би — троснато каза тя. — Възможно е да е порязала крака си с бръснача, както твърди. Това обяснява петната от кръв, въпреки че можем да определим групата. Но какво ще кажеш за спермата? Защо ще отрича, че има интимна връзка, ако това няма нищо общо с Петиджон?

— Съществуват хиляди възможни причини.

— Назови поне една от тях.

Хамънд доближи лицето си до нейното.

— Добре, ето ти една: не е твоя работа с кого спи доктор Лад.

Жилите на врата му бяха изпъкнали. Лицето му бе почервеняло и слепоочията му пулсираха. Беше го виждала да води ожесточен спор с полицаи, съдии, с нея и със самия себе си. Но никога по-рано не бе изпадал в афект. Това я накара да си зададе някои въпроси, върху които щеше да размишлява, когато останеше сама и имаше време добре да ги обмисли. Но сега каза:

— Не разбирам защо си толкова разстроен.

— Защото знам на какво е способен той. — Посочи Смайлоу. — Да изфабрикува доказателства, за да обяви разследването си за успешно приключило.

— Тези доказателства бяха събрани при законен обиск — процеди Смайлоу през зъби.

Хамънд се засмя ехидно:

— Няма да се отървеш безнаказано, ако продължиш да раздухваш историята с онези чаршафи.

Смайлоу изглеждаше готов да разкъса Хамънд. Направи усилие да си поеме дъх през ноздрите, които бе стиснал от гняв.

Стефи реши, че е разумно да се намеси:

— Според вас колко често пере чистница като Алекс Лад?

— Поне веднъж на три-четири дни — сухо отвърна Смайлоу, без да отмести гневен поглед от Хамънд.

— Не мога да повярвам.

Хамънд се отдалечи, отказвайки да участва в този разговор. Стефи продължи:

— Това означава, че през последните няколко дни Алекс Лад е правила секс, а излъга. Когато й спомена за любовник, вместо просто да откаже да го идентифицира, да попита какво общо има интимният й живот с разследването или да ни прати по дяволите, тя пребледня и започна да дрънка врели-некипели. Когато я хванахме в лъжа, се опита да я завоалира: „Исках да кажа, че в момента не съм обвързана с никого.“

И двамата я слушаха или просто се преструваха. Понеже никой от тях не изказа мнение, Стефи добави:

— Вероятно разликата в смисъла е малка. Някои биха нарекли това елегантно измъкване. Не точно лъжа, но не и точно истината. А може би няма сериозен приятел, но от време на време прави секс за удоволствие.

Смайлоу смръщи вежди.

— Не мисля. В аптечката не намерихме нито противозачатъчни таблетки, нито спирала или дори презервативи. Нищо, което би ни накарало да предположим, че води полов живот. Затова бях истински изненадан, когато открихме онези петна по чаршафите.

— Но навярно ти е минало през ум, че не е света вода ненапита, Смайлоу. Иначе как би ти хрумнал онзи въпрос дали е правила секс с Лут Петиджон?

— Случайно — призна той. — Мислех по-скоро за Лут, отколкото за нея.

— Беше подъл опит да я стреснеш.

Стефи не обърна внимание на враждебната забележка на Хамънд.

— Значи всъщност не вярваш, че е обслужила Петиджон в онази хотелска стая?

Смайлоу се захили:

— Може би това е причинило удара.

Хамънд буквално отскочи от стената.

— Нима основната тема на този разговор ще бъде сексуалният живот на доктор Лад? Защото ако е така, мен ме чака истинска работа.

Смайлоу кимна към вратата:

— Никой не те задържа насила.

— Какво друго има за обсъждане?

— Разбитата задна врата.

— Тя обясни как е станало.

Наивното упорство на Хамънд все повече изнервяше Стефи.

— Нима повярва на това обяснение? Очевидно беше поредната й лъжа. Какво ти става? Обикновено надушваш лъжците от километри.

— Твърди, че вратата й е била разбита преди месеци — каза Смайлоу. — Но разпилените трески не са изсъхнали. Пресни са. Както и драскотините по металната част. Освен тези следи от скорошно влизане с взлом, като се има предвид с какво старание се грижи за външния си вид и къщата, съмнявам се, че би чакала месеци, преди да я поправи.

— Отново догадки — отбеляза Хамънд. — Както всичко досега.

— Не би трябвало да ги пренебрегваме — възрази Стефи.

— Но не би трябвало и да се уповаваме на куп несвързани, необосновани предположения, вместо на факти.

— Някои от тях наистина са факти.

— Защо толкова държиш да се окаже виновна?

— А ти защо държиш да се окаже невинна?

Внезапно настъпи толкова напрегната тишина, че почукването на вратата прозвуча като топовен изстрел.

Монро Мейсън отвори и надникна вътре.

— Чух, че доктор Лад отново е повикана за разпит и реших да дойда, за да видя как вървят нещата. Струва ми се, не особено добре. Още от портала чух викове.

Всички вяло го поздравиха и останаха мълчаливи около минута.

Най-сетне Мейсън се обърна към Стефи:

— Обикновено си толкова приказлива. Какво има? Езика ли си глътна? Какво прекъснах?

Тя погледна Хамънд и Смайлоу, преди да отговори на Мейсън:

— При обиска на къщата на доктор Лад бяха открити няколко интересни неща. С Хамънд спорехме доколко са свързани със случая. Мнението на Смайлоу, което споделям, е, че представляват неоспоримо доказателство срещу нея.

Той се обърна към Хамънд:

— А ти очевидно не си съгласен.

— Според мен не разполагаме с нищо, което бихме могли да представим пред съдебните заседатели.

Стефи осъзна, че следващите няколко минути може да се окажат решаващи за бъдещето й. Хамънд бе протеже на Монро Мейсън. Тази сутрин, когато бе споделила опасенията си заради очевидното му безразличие към случая, Мейсън бе скочил да го защитава. Сега не би било разумно да противоречи на неговия помазаник.

От друга страна, не можеше да допусне една идеална заподозряна да се измъкне само защото Хамънд бе станал докачлив. Ако изиграеше добре ролята си, бе възможно Мейсън да долови признак на слабост у своя очевиден наследник. Да открие недостатък, който би попречил на неговата безпристрастност като прокурор.

— Мисля, че това, което събрахме досега срещу доктор Лад, е достатъчно основание, за да бъде арестувана — заяви тя. — Не разбирам какво чакаме.

— Доказателства — отчетливо каза Хамънд. — Знаеш какво означава тази дума.

— Вече имаме.

— Нищожни косвени улики, меко казано. И най-некадърният адвокат в Южна Каролина лесно би ни оборил. А Франк Пъркинс е един от най-добрите. Съмнявам се, че съдът ще вземе под внимание някакъв косъм и прашинка мерудия.

— Каква мерудия? — попита Мейсън.

— Карамфилът е подправка — гневно го поправи Стефи

— Както и да е — изкрещя Хамънд.

— Прав е.

Тихите думи на Смайлоу ги накараха внезапно да замълчат. Стефи не можеше да повярва, че детективът е съгласен с Хамънд, а бившият й любовник изглеждаше смаян почти колкото нея.

Мейсън бе заинтригуван от думите на Смайлоу.

— Съгласен си с Хамънд?

— Не напълно. Мисля, че доктор Лад е замесена. По какъв начин и до каква степен — все още не знам. Посетила е Петиджон в събота. Нещо ми подсказва, че не с добри намерения. Иначе защо ще съчинява лъжа след лъжа? Но от правна гледна точка Хамънд е прав. Оръжието не е налице. Нямаме и…

— Мотив — добави Хамънд.

— Именно. — Смайлоу кисело се усмихна. — Ако не е имала интимна връзка с Петиджон, личният й живот няма значение, даже и да е спала с половината мъже в Чарлстън. Какво ни засяга и това, че вратата й е била разбита без явна причина? Въпреки че ни се струва странно, не е незаконно да държиш пачки долари в домашния си сейф дори когато живееш на две крачки път от няколко банки. Всичко, което успях да науча за характера й, ме кара да вярвам, че по-скоро би позволила да бъде осъдена на смърт, отколкото да предаде доверието на свой пациент, дори и това да е единствената й възможност да се защити. Макар и да не вярвам на историята, че е трябвало да предаде някакво съобщение. Не вярвам и на глупостите, че е била на панаир и всичко останало. Но — подчерта той — длъжен съм да изтъкна, че досега не съм открил какъв мотив може да е имала да убие Петиджон. Дори не съм засякъл връзка между тях в личния или професионалния им живот. Ако е бил неин пациент, защо не й е написал нито един чек? Ако е инвестирала в някой от проектите му, защо няма сведения за това? Даже не ми е известно да са присъствали на един и същ прием. Изпратих човек да направи проучване в Тенеси, където е родена, но досега разполагам само с оценките й от гимназията. Дори някога да е ходил в Тенеси, Петиджон не е оставил там никаква следа.

— Значи — каза Мейсън — тя или казва истината, или умело прикрива следите си.

— Мисля, че е по-скоро второто — сподели детективът. — Крие нещо. Само не знам какво.

Стефи каза:

— Но ако имаше…

— Тя няма.

— Ако имаше мотив…

— Но няма.

— Млъкни, Хамънд, и ме остави да говоря — ядосано го прекъсна тя. — Моля те! — Хамънд махна с ръка в знак, че й дава думата. Стефи се обърна към Смайлоу: — Ако можеше да откриеш връзка и мотив, би ли действал въз основа на събраните досега доказателства?

Смайлоу погледна Крос.

— Това зависи от него.

Хамънд сурово изгледа детектива, а след това Стефи. Спря погледа си върху Мейсън, който изглеждаше нетърпелив да чуе отговора му, и най-сетне каза:

— Да. Бих могъл да се опра на доказателствата, които имаме, но мотивът трябва да е изключително сериозен.