Сандра Браун
Горещо утро (3)

II ГЛАВА

— Грейди!

Бенър падна повлечена от тежестта му. Тя с мъка се повдигна да седне и взе главата му в скута си. Инстинктивно започна да разхлабва яката и вратовръзката му. Очите му се отвориха, гледайки стреснато. Той напразно движеше устни — от тях не излизаше никакъв звук.

Но беше още жив! Бенър отправяше благодарствени молитви, докато закриваше раната с гола ръка, за да спре кръвта.

В мига, в който стана това, Джейк извади пистолета си и го насочи към мъжа, изправен зад най-близкия прозорец. Мъжът държеше пистолет, насочен към предната част на църквата.

— Булката е следващата.

Предупреждението беше изречено с рязък и заплашителен глас. То беше съпроводено с красноречиво движение на пистолета по посока на олтара.

Не само Джейк, но и работниците от Ривър Бенд, които бяха дошли на сватбата, извадиха пистолети. Изплашени, жените заровиха глави в скутовете си. Мъжете се наведоха надолу към редовете, за да запазят децата от заплахата, източникът на която оставаше все още неустановен.

— Всички да хвърлят оръжието! — изкрещя мъжът.

— Рос? — попита Джейк.

— Прави каквото казва.

Още при първия изстрел Рос инстинктивно се наведе и посегна за колта си, за да открие, че той не е у него. Кой би помислил, че ще има нужда от пистолет на сватбата на дъщеря си? Той тихо и злобно изруга. Джейк с нежелание хвърли пистолета си на пода. Работниците от Ривър Бенд последваха примера му. Едва тогава мъжът на прозореца прехвърли единия си крак през ниския парапет и стъпи в църквата. Той издърпа след себе си млада жена и я избута напред.

— Аз съм Доги Бърнс, а това е моето скъпоценно момиче Уанда.

Двамата нямаха нужда от представяне. Доги Бърнс беше известен като най-добрият контрабандист в Източен Тексас. Той имаше клиенти, които биха пропътували мили, за да се уредят при него. Някои му отделяха много време и пари, за да им свърши работа.

Той и дъщеря му бяха мръсни. Мишокафявата коса на Уанда се спускаше в безпорядък чак до раменете. Под мишниците на Доги личаха тъмни, кръгли петна от изпотяване. Те оскверняваха Божия храм, украсен великолепно за случая.

— Много мразя да прекъсвам служба — каза Бърнс саркастично, сваляйки шапка на Лидия и нахлупвайки я отново върху мръсната си коса, — но като баща съм длъжен да спра тази сватба.

Грейди изпъшка от болка и ужас.

— Моля ви, някой… — извика Бенър — помогнете му.

Тя беше отметнала воала си. Очите й се взираха в лицето му. Лидия подаде кърпичка, за да запуши кървавата дупка в рамото му.

— Няма да умре, момиче — каза Бърнс, прехвърляйки гадно стиска тютюн от едната в другата си буза. Кафяви поточета от сока потекоха около устата му. — Ако имах намерение да го убия, той нямаше и да усети куршума, който го прониза. Всичко, което искам е, да прекратя сватбата, заради това, което това копеле направи на момичето ми.

Сега вече тълпата разбра, че нищо не я заплашва. Наведените глави се изправиха. Хапливият език на Бърнс предизвика ропот и няколко ветрила се залюляха.

— Какво искаш? — попита свещеникът. — Как дръзваш да обиждаш Бог в неговия дом?

— Успокой коня, отче. Ще са нужни много и мръсни думи, но те ще бъдат към тях двамата.

Лидия се беше изправила при звука на изстрела и Рос я беше прегърнал покровителствено. Сега той дръпна ръката си и пристъпи напред.

— Е, добре, Бърнс, ти привлече вниманието на всички. Какво искаш?

— Вижте корема на моето момиче — той посочи изпъкналия корем на дъщеря си. — Тук е бебето на Шелдън.

— Не е истина! — изхриптя Грейди.

— Защо правите това, не разбирам — извика Бенър, внезапно забелязала какво става около нея. Досега цялото й внимание беше заето с Грейди и болката му. — Защо дойдохте тук и развалихте сватбата ми?

Всички в църквата бяха покъртени. Такава драма никога не се беше разигравала в малко градче като Ларсен. Това щеше да бъде разказ, който обикаля клюкарските среди с десетилетия. Тълпата поглъщаше всяка дума.

— Справедливост! — каза Бърнс и лицето му цъфна в отвратителна усмивка. — Не е честно и правилно той да се жени за теб, след като е направил дете на моята Уанда, нали?

Грейди се раздвижи и въпреки възпиращите ръце на Бенър, се опита да стане. Клатушкайки се като пиян, той спря поглед върху Бърнс.

— Тя не е бременна от мен.

Същите тези думи, казани на глас, изтръгнаха от наблюдателите нова вълна на ропот.

Бенър стана, взе Грейди за ръка и мрачно погледна бащата и дъщерята, които направиха всичко възможно, за да развалят прекрасния й сватбен ден, бъдещето й, живота й. Тя даже не беше забелязала, че отпред красивата й рокля е цялата на червени петна от кръвта на нейния годеник. Не обърна внимание и на тихите коментари, които се дочуваха откъм тълпата.

Няколко мъже виновно наведоха очи. Лий неудобно пристъпваше от крак на крак. Той нито искаше да срещне яростните очи на Доги Бърнс, нито погледна към мрачната, мълчалива Уанда. Мика конвулсивно преглъщаше. Мама Лангстън го гледаше с такъв изпитателен поглед, който можеше да накара и архангел да се почувства грешник.

— Е, Уанда казва, че си ти — каза Доги с насмешка. — Не беше ли така, Уанда?

Той я избута напред, за да могат всички да видят издутия й от бременността корем. В очите й не личеше никакъв срам, докато хората лукаво я оглеждаха. Устата й беше самодоволно нацупена. Всички мъже, които бяха съгрешили и допринесли за мръсната репутация на Уанда, проклинаха деня, в който са я докосвали и благодаряха на Бога, че тя беше посочила Шелдън. Няколко обета за въздържание се издигнаха към небесата.

— Да, негово е! — каза Уанда намусено. — Той се навърташе около мен, когато татко не беше вкъщи. Той… той…

— Продължавай, Уанда, продължавай, детето ми, кажи какво ти стори.

Тя направи театрален жест, наведе брадичка към гърдите си. Вдигна част от роклята си и промълви:

— Той направи онова нещо с мене.

— Проклета лъжа! — извика Грейди над развълнуваните редици.

Бърнс пристъпи напред, размахвайки пистолета отново:

— Ти наричаш сладката ми дъщеря лъжкиня?

— Да, щом казва, че съм я насилвал.

Грейди побледня повече, отколкото от загубата на кръв и шока от болката. Той осъзна, че се беше хванал в капана. Очите му се плъзнаха първо към Бенър, бледа като роклята си, после към Рос, който изглеждаше мрачен като самия дявол.

— Аз, е… исках да кажа…

Рос го стисна за реверите и го дръпна така, че застанаха очи в очи.

— Ти си правил компания на тая мръсница след като си бил сгоден за дъщеря ми! — прогърмя гласът му.

Джейк с бързо движение, сякаш беше от живак, се озова до Рос. Докато Грейди мрънкаше с болка объркани думи за грубото отношение на Рос, Джейк се наведе и вдигна пистолета си. Бърнс не каза нищо. Всеобщото внимание беше насочено в друга посока. Събраната в църквата тълпа като един обърна пренебрежителен поглед от Бърнс към Шелдън. Джейк зареди колта и размаха дългото му смъртоносно дуло под меката брадичка на Грейди.

— Е, господине, чакаме.

Грейди хвърли към тримата мъже безизразен поглед.

— Може и да съм бил с момичето няколко пъти — кокалчетата на ръцете на Рос побеляха над тъмния костюм на младоженеца. В гърдите му отекна хриптене. Грейди продължи да мънка. — Почти всички мъже в града спяха с нея. Това можеше да бъде и всеки един от тях.

— Дъщеря ми се омъжва за теб, а не за друг. — Той освободи Грейди толкова рязко, че той за малко не падна отново на пода.

— Как можа? — попита Бенър в последвалата напрегната тишина.

Грейди мъчително преглътна и, олюлявайки се, тръгна към нея.

— Бенър — каза той, посягайки умолително.

— Не ме докосвай! — тя отскочи. — Не мога да понеса мисълта да ме докоснеш със същите ръце, с които… — тя се обърна и погледна Уанда Бърнс, застанала с ръка на хълбок и злорадо изражение на лицето.

Бенър се завъртя на пети и с твърда крачка напусна църквата. Сега държанието й беше войнствено, надменно и гордо. Също така безстрашно, майка й я последва навън. Лангстънови събраха каубоите от Ривър Бенд и подобно на малка армия излязоха един по един и плътно се наредиха до тях, докато те впрягаха конете.

Рос все още стоеше пред църковния олтар. Очите му блестяха от гняв. Пред целия град, в присъствието на свещеника и всички, които можеха да чуят, той предупреди:

— Ако само се доближиш до дъщеря ми, ще те убия! Ясно ли е? И преди да те довърша, ще се молиш да умреш.

Той се обърна и напусна църквата. Джейк задържа за малко върху Грейди ледения си поглед. После свали пистолета и го прибра в кобура.

— С удоволствие бих те убил в този момент!

Подрънкването на шпорите му беше единственият звук в църквата, докато преминаваше по пътеката.

Когато излезе, Бенър седеше в кабриолета обгърната от успокояващите ръце на майка си. Плачът й беше сърцераздирателен. Всички бяха потиснати. Никой не смееше да погледне другите в очите.

Джейк се метна на седлото на коня, който беше наел. Тъй като първата грижа на Рос беше дъщеря му, Джейк пое ролята на водач.

— Мика, Лий, вървете отзад. Ако някой тръгне след нас, предупредете ме. Останалите — навън. И си отваряйте очите!

Всички последваха заповедите му без въпроси и направиха това от феодална вярност към семейството.

Джейк пришпори коня си към кабриолета начело на другите. Рос, с лице като гранит, оправяше юздите, докато Бенър и Лидия седяха прегърнати и тихо хлипаха. Рос погледна към Джейк, когато той се приближи.

— Благодаря.

Джейк кимна кратко. Думите бяха излишни. Ривър Бенд беше украсен за сватбата, която не се състоя. Разстоянието от реката до къщата беше първият удар по чувствата на Бенър. Всеки един от белите стълбове на оградата грееше в ленти и цветя. Мъката й се усили при вида на къщата. Парапетите около портата бяха накичени с гирлянди от разцъфнали камбанки. Клонки от жълти храсти бяха използвани за украса на растенията в саксиите. Дълги маси се ширеха на двора, готови да поемат отбраните ястия и напитки, приготвяни дни наред за многото гости, които никога нямаше да дойдат. Напомняше детска стая, редена за бебе, което се беше родило мъртво.

Рос скочи от кабриолета и помогна на Лидия. Джейк слезе от коня и подаде ръка на Бенър. Тя седеше като парализирана, толкова вцепенена от шока, че дори не забеляза Джейк, докато той не докосна леко ръката й, тихо произнасяйки името й. Тя го погледна и видя съчувственото изражение върху лицето му. После се усмихна изтощено, приемайки ръката му. Сложи другата си ръка на рамото му и го остави да я свали долу. Каубоите се отправиха към градината. Обикновено весела и шумна група, сега те бяха необикновено мрачни. Едно от децата на Анабет мрънкаше, че е жадно. Хектор го плесна малко по-силничко. Тихо и унило като на погребение, те влязоха вътре.

За Бенър имаше и друг удар. Лидия беше украсила предната гостна с кошници с цветя. Сватбените подаръци, все още неотворени, бяха струпани на една маса с дантелена покривка.

Бенър се разтърси от ридания. Рос отиде при нея и сложи ръце на раменете й:

— Принцесо, аз…

— Моля те, татко — каза тя бързо, като не искаше да се разплаче пред всички. — Искам да остана сама.

Тя повдигна поли по начин, който им напомни доскорошното й момичешко държане и се затича по стълбите. След няколко секунди те чуха хлопването на вратата.

— Кучи син! — процеди Рос през зъби. Съблече сакото си, отпусна вратовръзката. — Трябваше да убия това копеле с голи ръце.

Лидия дори не му направи забележка за езика.

— Не мога да повярвам, направо не мога! О, Рос, това ще разбие сърцето на Бенър, аз… — тя се хвърли в прегръдките на мъжа си и се разрида. Рос я въведе в гостната.

Мама действаше практично.

— Анабет, заведи децата в кухнята и им отрежи от оня фантастичен кекс, който сладкарят изпрати вчера. Няма смисъл да го оставяме така. Лий, Мика, кажете на момчетата да се справят с него.

— Маринел, ти налей пунш. Мисля, че всеки може да пийне малко. Хектор, ти се потиш повече от всички мъже, които съм виждала. Махни си сакото и връзката, докато не си се разтопил.

Сватбата на Бенър беше предоставила случай на Лангстънови да се съберат заедно. Семейството беше пропътувало от Тенеси до Тексас с Рос и Лидия и нито времето, нито разстоянията можеха да повлияят на дружбата между тях. Мама Лангстън запълваше мястото на баба за Лий и Бенър. Все още висока и силна, тя беше забележителна жена, здрава телом и духом, но нежна. Нейните караници бяха шумни, но винаги изпълнени с любов. Зик Лангстън беше починал толкова отдавна, че Бенър даже не си го спомняше. В продължение на няколко години след неговата смърт Мама се беше заела да създаде свое стопанство в хълмистата местност Остин. По това време две от децата бяха починали по време на епидемия от скарлатина. Анабет, най-голямата дъщеря на Лангстънови, се беше омъжила за земеделец с ранчо — Хектор Дръмънд. Той беше вдовец с две момичета, а те имаха две момчета. Той беше уредил земя за Лангстънови до своята. Имаше малка ферма, която се надяваше да разшири. Маринел напусна дома, за да посещава училище. Беше работила като сервитьорка в ресторанта на Санта Фе на железопътната линия, за да може да плати обучението си. Тя не се омъжи и когато я питаха, отговаряше, че няма такива намерения.

Рос и Лидия бяха убедили Мама да дойде да живее с тях в Ривър Бенд, когато Хектор пое и тяхното стопанство. Но не се съгласи безусловно. Отказа гостоприемството на Коулманови. Щеше да работи, също както и най-малкият Лангстън, който беше нает като каубой. Рос построи за нея малка барака. Тя оформи зад нея градина и садеше и отглеждаше всички зеленчуци, които ядяха в Ривър Бенд. Освен това шиеше за семейството и работниците, тъй като Лидия не беше много сръчна с иглата. Лангстънови и Коулманови бяха близки като роднини. Мама не се колебаеше да заповядва, когато обстоятелствата го изискваха. Никой и не помисляше да задава въпроси и всички й се подчиняваха.

В гостната Джейк наливаше уиски на Рос. Той му го подаде безмълвно. Когато първоначалният изблик на сълзи у Лидия пресъхна, тя вдигна глава от рамото на мъжа си.

— Трябва да поговоря с нея, но не знам какво да й кажа.

— Да пукна, ако и аз знам.

Лидия стоеше и приглаждаше полата си. Насочи се към вратата, но преди да излезе, отиде до Джейк и го погали по бузата.

— Винаги можем да разчитаме на теб, нали?

Той задържа ръката й със силната си длан:

— Винаги.

 

 

Изглеждаше съвсем естествено, че роклята й е покрита с кръв. Тя усещаше тупането на сърцето си. Гледайки отражението си в огледалото, не можеше да повярва, че само преди няколко часа се беше гледала щастлива, чиста, невинна. Не можеше повече да понася присмеха на тази безполезна одежда. Струваше й се, че ще закрещи, ако не я свали веднага. Не искаше да чака някой да й помогне и започна да се бори сама с редицата кукички на гърба си, откъсвайки ги, когато нервните й пръсти не можеха достатъчно бързо да ги разкопчаят. Накрая захвърли роклята. Булчинското й бельо също беше с кървави петна. Съблече се гола и безмилостно започна да се търка с вода от легена. Но много преди да се усети чиста, дъжд от сълзи закапа по бузите й. Как можа той да стори това? Болката от откритието беше вторична. Убиваше я мисълта, че той е имал друга жена. Как е могъл да отиде при това мръсно момиче, когато обичаше нея? Това беше най-жестоката, недостойна измяна. Докато я убеждаваше в обичта си, той беше удовлетворявал долната си страст с Уанда Бърнс. От мисълта за това й се повдигаше. Тя чу как вратата леко се отваря и затваря. Обърна се. Лидия пристъпи към леглото. Без да каже дума, тя приседна на ръба и взе Бенър на гърдите си. Дълго стояха прегърнати и леко се полюляваха, докато сълзите на Бенър пресъхнаха. Тя зарови глава в скута на Лидия. Майка й прокара пръсти през косата й, тъмна като на Рос, но жива като нейната. Гледаше потока от вълни, които се спускаха непокорно и не се подчиняваха на гребен и фиби.

— Знаеш, че ние с татко ти бихме поели всяка болка върху себе си, за да ти спестим това.

— Да, мамо.

— И ще направим всичко, всичко, което ще ти помогне да го преживееш.

— Сигурна съм — тя избърса носа си с опакото на ръката си.

— Защо го направи? Как можа да ме измами по този начин?

— Той не е искал да те нарани, Бенър. Той е мъж и…

— И това обяснява нещата?

— Не, но…

— Не очаквам младоженецът да е девствен като булката. Не съм толкова наивна. Но след като е признал любовта си и ме е поискал за жена, не е ли това обвързващ залог?

— И аз мисля така. Както и повечето жени. Но голямата част от мъжете — не.

— Толкова ли не можеше да се въздържи? Не заслужавах ли това?

— Той не те сравнява с това момиче, Бенър. Очевидно е.

— Аз исках това толкова, колкото и той — обясни тя.

Много майки биха припаднали, ако чуят дъщерите си да казват тези думи. Лидия не помръдна. Тя разбираше сексуалното желание и се надяваше дъщеря й да се наслаждава на тази страна от живота така, както самата тя. Не мислеше, че това е нещо тайно и срамно.

— А ако аз бях отишла при друг мъж? — попита Бенър. — Как би се чувствал Грейди? Би ли ми простил?

Лидия кимна:

— Не. Но така е устроен светът. Мъжете искат да имат своите… приключения. Грейди го хванаха. Той ще си плати. Но ти също ще платиш. Това не е честно — тя потупа Бенър по бузата.

— Дали съм раздразнителна и нетолерантна? Трябва ли да му простя? — Бенър седна и погледна майка си право в очите. — Имал ли е татко други жени, след като те е срещнал?

Лидия си спомни нощта, когато Рос беше помагал на мадам Ла Рю и нейните проститутки с фургона. Той стоя до късно и се върна пиян. Миришеше на парфюма на проститутките. И тогава, и по-късно той се кълнеше, че въпреки че е бил във фургона им не е могъл да извърши това. Лидия му вярваше.

— Рос е имал много жени преди мен, но след като ме срещна — не. Мога да разбера колко си огорчена.

— Предполагам, че Грейди не ме обича така, както татко обича теб.

— Но някой ще те обикне, скъпа.

— Не мисля, мамо — това донесе нов порой от сълзи.

Когато най-после Лидия я остави, Бенър се просна в леглото, гледайки невиждащо тавана. Тя трябваше да погледне на историята безпристрастно. Как се чувствуваше? Наранена или ядосана? Беше ли се разрушила любовта й към Грейди в момента, когато осъзна предателството му? Беше разгневена, че навлече не само на себе си, но и на семейството такъв позор. Хората в Ларсен дълго нямаше да забравят този ден. В човешката природа беше да се интересуват от чуждото нещастие. Нямаше значение, че всички Коулманови бяха невинни. Грейди беше опетнил и тях заедно със себе си.

Тя беше ядосана и това надделя над общото чувство. Повече не искаше този мъж. И страдаше заради родителите си, а не заради него. Сам си го беше постлал. Няма по-вярна поговорка.

Кой знае, може би не беше го обичала толкова, колкото си мислеше. Неговата лъжа не би била разкрита, ако не беше слабият му характер. Тя щеше да остане в опасна неизвестност. Щеше да бъде негова любяща жена завинаги. В това беше сигурна. И заради това избухна гневът й. Дълго лежа така, без дори да забелязва как часовете изтичат, докато в стаята не притъмня и тя разбра, че слънцето е залязло.

Ставайки рязко от леглото, тя си обеща, че няма да се спотайва като грешница. Проклета да е, ако позволи Грейди Шелдън и слуховете да я разстроят. Изми лицето си със студена вода, за да успокои подпухналите си очи.

Облече се в проста памучна рокля и като приглади косата си, слезе долу в кухнята за вечеря. Когато я забелязаха на вратата, разговорите рязко секнаха. Всички очи почтително се обърнаха към нея. Дори децата на Анабет бяха необичайно тихи. Какво очакваха те? Да остане в стаята до края на живота си? Да стане инвалид? Да се скрие зад сиви мрачни дрехи? И да развие мании като някоя съсухрена стара мома?

— Гладна съм — обяви тя.

Всички стояха стихнали като рисунка върху коледна картичка. Сега изведнъж бързо се раздвижиха, помествайки се, за да й направят място на масата. Подадоха чиния и прибори, преместиха пълни купи с ястия към нея. Заговориха необикновено високо. Усмивките им бяха твърде широки, а очите — твърде блеснали.

— Ти ни разказваше за новите си биволи, Хектор — каза Рос толкова гръмко, че бебето на Анабет заплака.

— Ъ-ъ-ъ, да, е аз, ъ-ъ-ъ, аз…

Бедният мистър Дръмънд, помисли си Бенър като наведе глава над чинията. Той беше и без това достатъчно нервен, за да сложат точно него на топа на устата да води нормален разговор. Тя не говори много, но и не държа поглед забит в чинията. Не беше гладна, но се насили да изяде поне половин чиния.

Някой, навярно Мама, се беше погрижил да се свали цялата украса от къщата. Докато пиеха плодовия пунш не беше останал и помен от сватбената наредба. Лидия беше изнесла от стаята изцапаната сватбена рокля и Бенър се надяваше, че вече са я изгорили. Кошниците с цветя липсваха, дворът беше почистен. Лидия й беше казала да не се безпокои за връщането на сватбените подаръци, — тя щяла да поеме тази досадна грижа. Бенър предположи, че вече е започнала, тъй като опакованите кутии не се забелязваха никъде.

С изключение на необикновено големия брой хора на масата, вечерта с нищо не се отличаваше от коя да е друга пролетна вечер. На Бенър й се струваше, че тя е много по-спокойна от останалите. От време на време тревожно я поглеждаха, сякаш всеки момент очакваха да започне да си скубе косите.

Щом децата се нахраниха, Маринел предложи да ги изведе на разходка. Лий и Мика излязоха, промърморвайки нещо за игра на покер в спалнята на работниците. Мама Лангстън се зае да мие чиниите.

— Ти си стой! — строго заповяда тя на Лидия, която се повдигна от стола. — Ще го свърша за две минути.

Анабет отиде да й помогне. Хектор и Рос обсъждаха проблемите на фермерството. Лидия ги слушаше, загледана в Рос. Джейк кротко си пиеше кафето, гледайки Лидия. Бенър не мислеше за нищо и това беше нормално.

— Мисля да изляза на верандата — каза тя, отмествайки стола си.

— Нека всички да излезем — предложи бързо Лидия. — Там е по-хладно. Джейк, Хектор, вземете си кафетата, ако не сте свършили още.

Когато кухненската работа приключи, Маринел заведе Мама до нейната барачка. Анабет и Хектор тръгнаха да приспиват мрънкащите деца. Бенър пропускаше накъсания разговор край ушите си, но накрая излезе в двора.

— Бенър?

— Просто отивам да се поразходя, татко — каза тя през рамо, забелязала безпокойството в погледа му.

Отиде до оградата, която отделяше едно от жребчетата от пасбището и буйния пролетен храсталак.

— Изглежда, ще бъде много пъргав.

Тя се обърна и видя Лий и Мика, които приближаваха.

— Ще бъде. Не е ли Спартанец баща му?

— Да. Той е един от най-добрите.

— Действително. Страхотен е!

— Вие двамата да обсъждате разплода ли излязохте? А аз си мислех, че покерът е в разгара си.

— Обраха ни — сви рамене Мика и обърна джобовете си. Лунната светлина правеше косата му да изглежда светла, почти като на Джейк. Но не съвсем.

Бенър сложи ръце на хълбоците.

— Кой се хвалеше тия дни, че може да бие всички на карти?

Майк я тупна по брадичката.

— Никога нищо ли не забравяш? — те се опитваха с тези познати закачки да разсеят неудобството. След напускането на църквата на никого не беше лесно да води непринуден разговор.

— За какво всъщност излязохте? — попита Бенър.

Лий погледна Мика, който окуражително му кимна.

— Е, тъкмо искахме да си поговорим с теб за това, което се случи в църквата.

Тя кръстоса ръце върху един от коловете на оградата и се приведе:

— Е, и какво?

— Ами Бенър, Грейди може би не е единственият виновен.

— Какво искаш да кажеш?

Лий преглътна и погледна приятеля си за подкрепа. Той беше изцяло погълнат от понито и никаква помощ от него не можеше да се очаква.

— Искаме да кажем, че, ъ-ъ-ъ, много от момчетата, които познаваш, ъ-ъ-ъ, са били с тази малка курва. Тя можеше да посочи който и да е мъж.

— Да, така е — внезапно се намеси Мика. — Можеше да е всеки от петдесетината момчета в града. Но Шелдън е прекрасна плячка, като се има предвид, че притежава и дъскорезница, и всичко. Разбираш ли?

— Не означава, че детето е негово, само защото е бил с нея. Това се опитваме да ти кажем — подзе Лий колебливо. — Може би това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Гърлото на Бенър се сви от вълнение.

— Това, което ме кара да се чувствам по-добре е, че вие двамата се грижите за мен — тя прегърна първо Лий, а след това Мика, който също й отговори несръчно. Той беше не просто каубой, а истински член на семейството. Закачаше се с Бенър, откакто тя започна да носи плитки, но през последните няколко години и той беше забелязал промените в нея, които дори брат й не забелязваше. Мика не беше застрахован от тях, но беше достатъчно умен да пази дистанция. И не защото се плашеше да не предизвика гнева на Лидия или Рос, домогвайки се до Бенър. Тя беше недостъпна за каубоите, към които принадлежеше и той. Това беше неоспорим факт, известен от край време. Имаше много момичета на този свят. Бенър може да е от най-красивите, но за никоя жена не си заслужаваше да пожертва приятелство за цял живот.

— Оценявам това, което се опитвате да направите — каза меко Бенър. — Грейди може и да не е баща на това бебе, но е виновен, че е бил с нея. Още повече, че го призна. Във всеки случай, той ме предаде.

— Да, сигурно е така — съгласи се Мика.

Знаеше, че ако той бе сгоден за Бенър Коулман, би бил достатъчно умен да не рискува да я загуби, независимо от това колко твърда ставаше предницата на панталона му. Той познаваше много глупаци, но този Шелдън се оказа най-големият в околността.

Лий ровеше земята с тока на обувката си.

— Жалко за момчето, хванаха го за нещо, което всички ние… исках да кажа, за нещо, което много други правят. Но в същото време бих му размазал физиономията.

Бенър хвана ръката му.

— Благодаря ти все пак, но недей да го правиш.

Лий обърна глава и се усмихна на сестра си.

— Бенър, отворили са нов галантериен магазин в Тайлър. Сигурно е нещо добро. Аз и Мика мислим да отидем някоя от следващите съботи, веднага щом тези кобили родят жребчетата си. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Благодаря. С удоволствие — кимна тя, отправяйки усмивка към двамата.

Те я оставиха, отстъпвайки в тъмнината и приглушения им разговор се долавяше дълго след като сенките ги погълнаха. Тя тръгна обратно към къщи. Спря под ореха и обгърна с очи мирната картина пред себе си. Силуетът на къщата се очертаваше бял в тъмнината. Газените лампи вътре изпращаха през прозорците златисти отблясъци, топли и уютни. Няколко млади лози вече бяха започнали да се катерят по шестте клона, по три от всяка страна на входната врата. От камината в кухнята все още се виеше дим. Нищо не издаваше трагедията, която беше преживяло семейството. Но спокойствието беше измамно.

Когато Рос и Лидия дойдоха за първи път в това имение, те заживяха във фургона на Мозес. Веднага щом стана възможно, Рос построи набързо къщичка, която се състоеше от една кухня и няколко помещения за спане, разделени от малко хол че. Тя беше малка и грубо скована, но Лидия не обръщаше внимание на това. Тя разбираше, че за тях най-важното е първо да укрепят бизнеса си. Бенър беше родена в тази набързо скована къщичка и навърши десет години преди да построят новата къща. Дори за стандартите на град тя имаше великолепна конструкция. На горния етаж се намираха четири спални, въпреки, че Лий най-често спеше вън в бараката. На долния етаж се ширеше голяма гостна и неофициална гостна и дневна, които използваха рядко, тъй като имаше достатъчно място за хранене в голямата кухня. В дъното на къщата, близо до задната врата, беше кабинетът на Рос.

Очите на Бенър се замъглиха от сълзи, когато се потопи в уюта на своя дом. Тя не се беше поколебала да се омъжи и да го напусне, тъй като си мислеше, че отива в къща, изпълнена с повече любов — нейната и на Грейди. Сърцето й се сви от болка за това, което никога нямаше да се осъществи.

Рос и Лидия седяха един до друг на плетения диван. Джейк стоеше в ъгъла на верандата, опрял рамо на колоната. Пламъчето на пурата му хвърляше червеникави отблясъци. Бенър усещаше аромата й както стоеше под дървото. Той изглеждаше толкова самотен там, настрана от двойката на дивана. Докато Бенър гледаше, Рос обгърна с ръце главата на Лидия и я притегли към рамото си. Наведе се и положи нежна целувка върху косата й. Тя го погали по бедрото. Две сълзи се търкулнаха от очите на Бенър. Ето това беше, което искаше тя, за такава любов копнееше! Докосванията, разговорът на погледите, при което останалият свят престава да съществува. Това беше начинът, по който тя мечтаеше да общува с мъжа си. Разочарованието й беше толкова дълбоко, че изпита болка от него. Отчаянието я разтърси. Безнадеждността я обгръщаше като покров. Бързо напусна скриващата я сянка и се изкачи по стълбите на преддверието. Набързо пожела лека нощ и се запъти към стаята си. Приближи се до куфара, където държеше част от чеиза си и извади нощницата, специално приготвена за сватбената нощ. Чувстваше нужда да го направи, макар че с това си причиняваше болка. Нощницата беше от прозрачно-бяла батиста с оголен врат и дълги ръкави, стегнати в китките. Деколтето беше украсено с бродирани жълти рози, поръбено с тясна дантела. Семпла, елегантна и съблазняваща. Когато я облече върху голото си тяло, фигурата й се очерта под тънката материя. Отиде в леглото си сама.

Това, което тази нощ трябваше, но нямаше да стане, не й даваше покой. Тя лежеше в леглото и се чувстваше по-чужда и самотна, отколкото когато и да било. Всеки си имаше някого в тази нощ. При Мама Лангстън се бяха събрали децата и внуците й. Рос и Лидия имаха себе си. Лий и Мика бяха свързани с приятелство. Дори Маринел имаше книгите за компания.

Единствено булката беше сама. Тя чу как родителите й се качват и затварят вратата след себе си. Сърцето й болезнено се сви. Това не беше справедливо. Тя беше измамена. Защото Грейди не можеше да я обича с такава любов, каквато имаха родителите й. Той ли правеше изключение от правилата или те? Тялото й копнееше за това, за което в съзнанието си беше вече готова. Тя мечтаеше за топлината на друго тяло до себе си. За мъжко тяло. За мъжки ръце, обвити около нея, докосващи нежно. За мъж, който да я обича. Сърцето й плачеше да се слее с друго сърце. Неспокойна, тя повдигна леката материя и отиде до прозореца. Ветрецът разхлади лицето й, но не и страстта в нея. Нощта беше красива, окъпана в сребърния блясък на луната. Звездите блещукаха върху тъмното небе. Детелините от пасището изпращаха своя аромат. Всички сетива на момичето бяха отправени към природата.

Тя забеляза движение. Червена точица проблесна в преддверието и изчезна като светулка. Пурата на Джейк. Няколко секунди по-късно той си тръгна. Дочуваше се само лекото подрънкване на шпорите му, докато прекосяваше двора на път за най-старата конюшня в ранчото, където беше пострадалият му кон.

Джейк.

Тя не беше единственият самотен човек. Джейк също беше самотен. И тя осъзна, че винаги е бил такъв. Дори сред Коулманови и Лангстънови, Джейк беше някак отделен. Той разговаряше и се смееше както всички други, но всъщност беше самотен. Бенър си помисли, че знае причината за самотата му и това я накара да се натъжи още повече.

Тя го видя да влиза в конюшнята. Секунди по-късно забеляза слабата светлина на фенера в прашните прозорци. Тази нощ трябваше да бъде сватбената й нощ, но тя беше отхвърлена. Получи най-тежкия удар, който можеше да бъде нанесен на една жена. Булка, стояща на прага на едно брилянтно бъдеще. Внезапно я обзе бясна ярост. Тя беше публично унизена. Самочувствието й на жена трябваше да бъде възстановено. Тази нощ. В противен случай то можеше никога да не се възвърне. Тя отчаяно се нуждаеше от някой, който да я подкрепи, да й каже, че е красива, да я увери, че може да бъде поне толкова желана, колкото Уанда Бърнс. Нуждаеше се от любов, но не родителска любов, не роднинска любов. Имаше нужда да бъде обичана от мъж. Сърцето й заби силно. Подобно на семе в плодородна земя, мисълта беше намерила почва в мозъка й и не спираше да покълва. Тя се запъти към тоалетката си и се загледа в отражението си. Опита се да си представи каква би я видял един мъж, мъж също толкова самотен тази нощ.

Преди да е променила решението си, тя наметна шала на раменете си. Никой не чу, когато се спусна по стълбите и излезе през външната врата.