Сандра Браун
Горещо утро (25)

XXIV ГЛАВА

— Какво, по дяволите, беше това?

Тримата мъже, заети с белязване на ухото на една крава, се откъснаха от заниманието си. Кравата успя да се освободи от разхлабените въжета, докато те стояха, замръзнали на място. Пръв Ренди беше изказал гласно мисълта, която тревожеше всички.

— Прилича на три пистолетни изстрела — предположи Пит.

— Това беше — започна Джейк, докато тичаше към Сторми, когото беше завързал точно зад оградата. Той се промуши под телената мрежа, но забелязал, че и другите тичат след него, каза:

— Вие останете тук. Изстрелите дойдоха откъм къщата. Ако Джим или аз не се върнем до пет минути, един от вас да премине реката и да доведе хора от Ривър Бенд, а другият да се промъкне до къщата, за да види какво става.

Той скочи на седлото и пришпори жребеца в галоп. Само преди няколко минути беше изпратил Джим до плевнята за инструменти. Дали изстрелите бяха призив за помощ? Дали се е случило нещо с Бенър?

Тази мисъл отекваше в него с всеки удар на копитата на Сторми. Когато влезе в двора, видя че е най-лошото от предположенията му. По-възрастният каубой се беше надвесил над една фигура, просната под въжето за дрехи. Преди още конят да е спрял напълно, Джейк вече тичаше нататък:

— Какво се е случило?

— Не зная, Джейк. Видях я да лежи така, когато излязох от плевнята. Изглежда зле. Стрелях, за да ви извикам по-бързо.

— Правилно си постъпил — каза Джейк, успокоен, че изстрелите са били само сигнал. Той коленичи на земята и кончовите се опънаха върху краката му. — Бенър? — той сложи ръка под главата й и лекичко я повдигна. — Донеси малко вода. — Джим се спусна да изпълни поръчението.

Джейк беше разтърсен от бледността й. Под гъстите, подобни на ветрила мигли, личаха тъмни, виолетови сенки. Бенър не трябваше да върши тежка работа. Откъде, по дяволите, й е хрумнало точно сега да пере?

Джим се върна с кофа изворна вода и Джейк напръска лицето й. Очите й потрепнаха и тя тихо въздъхна. Той я напръска отново. Този път тя повдигна ръка, за да изтрие с опакото на дланта капчиците от лицето си.

— Идва на себе си — прошепна Джим.

Тя с мъка отвори очи. После примижа от силната светлина.

— Какво става?

Железният обръч, стегнал сърцето на Джейк, се отпусна.

— Тя е добре — обърна се той към Джим. — Предполагам, че просто е припаднала. Върни се да кажеш на другите преди да са вдигнали целия окръг.

Джим ги остави. Джейк подпъхна едната си ръка под коленете й, другата под гърба й и я вдигна до гърдите си.

— Мога да ходя.

— Не можеш дори и да пълзиш.

— Пусни ме.

— Не.

— Сега съм добре.

— Млъкни! — изръмжа Джейк.

— Не ми говори така.

— Ще ти говоря както искам, по дяволите — той внимателно я настани в люлеещия се стол, оставен на верандата и започна без предисловие:

— Защо си излязла на слънце да переш?

— Имах нужда от чисти дрехи.

— Можеше да ме помолиш за помощ.

— Не, няма да те моля за нищо.

— Защо?

— Защото не искам да завися от теб. Не ми е нужно съжалението ти! Мога и сама да се грижа за себе си!

— А ранчото? А бебето?

Тя вдигна брадичка:

— Щом трябва!

Той изруга тихо, после вдигна пръст към нея.

— А сега ме слушай, малка госпожице, и слушай добре. Ти си едно разглезено хлапе. Упорита като муле. Твърдоглава. Безразсъдна. И горда. Но в този спор губиш, Бенър. Ние ще се оженим. Днес ти припадна, за Бога! Това може пак да се случи. Хората ще започнат да говорят и операцията може да бъде оправдание само за известно време. — Той замълча, за да си поеме дъх. — Много скоро някой ще открие истинската причина. А когато започне да ти личи? Какво мислиш да правиш тогава?

Устните й се разтрепериха:

— Ще измисля нещо — каза смело тя.

— Няма да има нужда, защото дотогава ще сме женени — очите му светнаха. — И като твой съпруг ще убия всеки, който промълви лоша дума за теб.

Той се изправи в цял ръст и добави строго:

— Сега иди да се облечеш в подходящи за сватба дрехи, защото отиваме в града. Днес. Това е всичко. И още нещо — продължи той, като разцепи въздуха с пръст. — Ако още веднъж ме удариш, както оня ден, добре ще си платиш.

— Обичаш ли ме, Джейк?

Кроткият въпрос отне всичката му твърдост. Раменете му се сведоха. Строгите линии около устата забележимо омекнаха. Той се спусна на едно коляно пред стола и сложи ръце върху нейните, без да обръща внимание на кожените работни ръкавици, които все още носеше.

Поклати глава и тихичко изрече:

— Ако не те обичах, бих ли се държал така с теб?

Тя водеше битка с усмивката му, но загуби:

— Ако съдех само по предложенията, то трябваше да приема предложението на Грейди. Неговото беше много по-романтично и прелъстително. — Тя посегна надолу и свали шапката му. Пръстите й преминаха през косата му, бяла като лунната светлина. — Той дойде да ме ухажва с цветя и бонбони и ми каза, че съм красива. Каза, че Бог е лишил Небесата от един ангел, като ме е изпратил на земята.

— Този тъпак е казал всичко това? — усъмни се скептично Джейк.

— Нещо в този дух.

Той разглеждаше лицето й. После захапа ръкавицата, издърпа я със зъби и сложи ръка на бузата й. Когато заговори, гласът му трепереше от вълнение:

— Мисля, че си красива. Ти си жена. Аз споделих с теб леглото си. За първи път това за мен означава нещо. Искам да заспивам до теб всяка нощ и да се събуждам до теб всяка сутрин. Искам да гледам как кърмиш моето бебе.

Той се наведе и нежно целуна гърдите й, после притисна лицето си в меката плът. Спусна глава надолу и я зарови в скута й.

— Когато докторът ми каза, не можех да повярвам. Бях твърде обезпокоен да не те загубя. Дори не можех да мисля за бебето. Но по-късно, докато седях до теб, когато ти спеше, аз мислих за него и усетих такава топлота в себе си, че ми се прииска да плача. Никога не съм мислил, че ще имам свое собствено дете. Ако е момче, надявам се, че ще замести Люк. А ако е момиче, ще убия всеки кучи син, който й направи това, което аз ти направих. — Той леко целуна корема й, после вдигна очи към лицето:

— Реално погледнато, не съм подходящ за съпруг, Бенър. Нямам какво да ти предложа. Но съм готов да превивам гръб, за да направя от това място нещо за нас и нашето дете. Сега, ако си съгласна да приемеш един такъв скитник, ще бъдеш мисис Джейкъб Лангстън, преди да настъпи нощта.

Думите му звучаха като поезия. Бенър ги чуваше като най-сладката лирична любовна песен. Тя би се съгласила веднага, за да няма време той да размисли, но гордостта не й позволи:

— Ти не се жениш само заради бебето, нали? Не искам мъченик до себе си в студените зимни нощи, Джейк, нещастен, че не е на запой с приятелите си каубои.

— Познаваш ли поне един мъж, в чиито вени тече кръв, а не вода, който би предпочел да пие с каубоите, вместо да отиде в леглото с Бенър Коулман? — предизвикателните му думи изгладиха бръчката между веждите й, но той продължи вече сериозно: — Не, Бенър, не е заради бебето. — И наведе глава. — Да ти кажа истината, доволен съм, че се появи бебе — едно извинение за женитбата ни. Обмислял съм това и преди, но все ми се струваше невъзможно.

Тя се отпусна от стола, така че и двамата се озоваха на колене на верандата.

— Джейк, обичам те толкова много!

Те се целунаха — отначало леко, изпробвайки примирието помежду си. После желанието, което присъстваше живо постоянно в тях, разтопи устните им в гореща целувка.

Когато най-после Джейк се отдръпна, той каза с усмивка:

— Иди и направи каквото е нужно за една булка преди сватбата. Ще съобщя на мъжете, че отиваме в града.

— С колко време разполагам?

— С половин час.

Бенър се спусна вътре да се приготви. Но докато решеше косата си тя осъзна, че всъщност Джейк не й беше признал, че я обича.

 

 

— Къде отиваме?

— Само стой мирно, мисис Лангстън. Искам да ти покажа нещо. — Те бяха в каруцата.

Джейк беше поел по друг път за вкъщи.

— Изненада?

— Считай го като сватбен подарък.

— Вече имам един — каза тя, като вдигна гордо лявата си ръка, на която Джейк беше сложил тънък златен пръстен. — Кога го купи?

— Същия ден, когато взех документите.

— Значи си бил напълно уверен, че ще кажа „да“.

— Надявах се — възрази той и се наведе към устните на булката. Но почувствал топлото, влажно докосване на езика й върху устните си, изстена: — Нямаш ли срам?

— Не, когато се отнася за теб. И никога не съм имала. — Тя огледа за момент околността. — Предполагам, че не съм по-добра от Уанда Бърнс.

Джейк обърна глава:

— Трябва да те плесна за това сравнение.

— Истина е. Тя щеше да роди бебе от мъж, за когото не беше омъжена. Аз също. Каква е разликата?

— Съществуват безброй разлики — извика той. — Ти си била само с един мъж. Това е основната разлика.

Желанието за спор я напусна. Денят беше прекалено хубав, а тя — прекалено щастлива, за да спори. Сгуши се до ръката му и положи глава на рамото му.

— Да, била съм само с един мъж. И сигурно вече съм те обичала, когато дойдох в конюшнята през онази нощ. Иначе никога нямаше да мога да направя това.

— Радвам се, че бях там — прошепна той в ухото й, преди да го целуне.

Малко по-късно той спря пред арка, направена от дървета, съединени отгоре с дъска. Тя беше поставена над пътя, който водеше към къщата им. Бяха отишли по друг път до града, така че тя я виждаше за първи път.

— Какво е това?

— Изненада.

Когато тя се приготви да скочи от каруцата с привичното си нетърпение, Джейк се спусна:

— Трябва да бъдеш внимателна отсега нататък, любима.

Обзе я вълнение от допира на загорялата му ръка до корема й, когато той леко го притисна. Той я целуна нежно по устата, докато пръстите му галеха мястото, където спеше тяхното бебе. Топлите усещания още танцуваха из тялото й, когато той прекъсна целувката и я поведе под арката, а после я обърна, така че да може да погледне, назад към нея.

— Джейк! — тя притисна с ръце устата си. В очите й бликнаха сълзи. В дървото на табелката бяха издялани думите:

„Ранчо Плъм Крийк“

— Ти си променил мнението си за името?

— Не, — каза той, печално поклащайки глава — продължавам да мисля, че това е дяволски глупаво име за ранчо, в което ще се развъжда добитък.

— Тогава защо? Не мога да повярвам, че си си направил този труд.

Той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си:

— Исках да направя нещо, от което да бъдеш щастлива; нещо, което да те накара да се смееш, а не да плачеш. Аз ти донесох много нещастия, макар и неволно. Искам да те направя щастлива!

Той завладяващо обви ръце около нея и я притисна към себе си. Зарови лице в шията й, вдъхвайки парфюма, който ухаеше на жасмин и слънце. Дълго останаха неподвижни, преди той да я отмести.

— Ще си направим ли пикник? Кошницата, която жената на свещеника ни приготви е пълна.

Тя кимна нетърпеливо и загледа как той отвежда коня и настанява каруцата под дървото.

Интересно, как беше успял да осигури кошницата…

Джейк предвидливо беше потърсил свещеник извън Ларсен. Ако бяха отишли при пастора на църквата, към която принадлежаха Коулманови, слухът щеше да се разнесе като горски пожар и Рос и Лидия щяха да научат за женитбата преди той да е готов за това. За щастие, свещеникът не познаваше нито него, нито Бенър и беше доволен да извърши обреда.

Жена му свиреше на органа, а високата им дъщеря играеше ролята на свидетел. Когато си тръгваха получиха кошница и благословии за дълъг и щастлив живот.

— Явно съм направил добро впечатление! — отговори Джейк на неизказания въпрос на Бенър, спирайки под един орех. Камбанките и боровете ухаеха. Нежният южен бриз и сенките от разпрострените над тях клони ги предпазваха от горещината.

— За жена му ли говориш или за дъщеря му? — попита лукаво Бенър. — Тя поглеждаше завистливо към теб с половин око.

— Не съм забелязал. Бях зает с друго.

Той се отпусна върху детелината и я придърпа към себе си. Не й остави време дори да му възрази. Устните му се движеха горещи и сигурни върху нейните. Езикът му галеше страстно, предизвикателно. Той леко разтриваше гърдите й. Бенър се движеше под него неспокойна и изпълнена с желание. Когато той седна, тя простена:

— Джейк, върни се.

— Ако те любя тук, ще се развали хубавата ти рокля.

Тя недоволно хвърли шапката си настрана.

— Не ме е грижа за роклята.

Той я ощипа по носа.

— Тогава, не си пораснала още. Спомням си, че на всяка твоя рокля или липсваше копче, или имаше дупка, или пък подгъвът висеше.

Тя се засмя, докато сваляше фибите от косата, която се спусна свободно по гърба в непокорни катраненочерни къдрици.

— Не е джентълменско сега да ми го припомняш. Кошницата, великодушно подарена им от добрите хора, наистина беше изненада — парченца шунка, топъл хляб, пресен сладкиш с праскови, който беше толкова пръхкав, че се трошеше между пръстите. Като облиза засъхналите трохи, полепнали по ръцете му, Джейк каза:

— Приличаш на жълтурче, както си седнала.

Тя беше с жълта, нежно-пастелна рокля, която образуваше меки и едри гънки върху зелената трева.

— Благодаря, съпруже.

Как е могла изобщо да си представи, че е възможно да се влюби в Грейди, или в когото и да било друг, докато Джейк ходи по тази земя? Той беше висок и слаб, целият мускули и сухожилия. Движеше се с олюляващата се походка на каубой, но под привидната леност се криеше сила, която я накара да потрепери от очакване.

Веждите му блестяха почти бели от годините, прекарани на слънце и бяха като щит между света и очите му, толкова сини, че понякога беше болезнено сладко да гледа в тях. Тя обичаше всяка изсечена от времето черта на лицето му, силата на характера, дори упоритостта му.

Тя въздъхна лениво, гледайки го.

— Уморена ли си?

Не беше уморена. Беше щастлива. Усмихнат, той подпря гръб на дървото:

— Легни. — Той взе главата й в скута си. Беше лято. Топло, но не горещо. Току-що бяха хапнали от превъзходната храна. Край тях, в чашките на жълтурчетата жужаха пчели. Бели и пухкави като памук облаци се носеха спокойно над тях.

Двамата влюбени се предадоха на умората, но твърде силно усещаха присъствието си един до друг, за да заспят. Тежката коса на Бенър се простираше върху него като черна копринена мантия. Гърдите й се повдигаха и спускаха при всяко дихание. Пръстът на Джейк с възхищение повтаряше линиите на лицето й.

— Ще трябва да се върна вкъщи и да се заловя за работа, но точно в момента нямам никакво желание — призна той.

— Сериозно ще си помисля за уволнението ти.

Той се усмихна, после прошепна:

— Великолепна си, Бенър Коулман — и се наведе да я целуне. Но преди устните му да обхванат нейните, тя го поправи:

— Бенър Лангстън.

Ръцете й се плъзнаха нагоре към врата му, докато притискаше устни в неговите и се извиваше под силното му тяло.

Като разкопча само няколко копчета от роклята й той я разтвори, така че връхчето на гърдата й се показа като тичинка на прекрасно цвете от чашка от прозрачна батиста, дантели и сатен.

— Ти, сладко, сладко момиче — галеше я той с върха на пръстите си. После с устните. После с езика. Нежно, еротично, влажно.

Бенър изхлипа от животинско удоволствие.

Внезапно Джейк вдигна глава. Той силно притисна гръб в ствола на дървото, а главата му натисна кората, така че от нея се посипа кафяв прах. С въздишка на протест, затова че беше спрял, Бенър обърна лице в скута му.

И почти веднага разбра причината за стенанието му.

— Джейк? — гласът й потрепера. Тя предпазливо докосна панталона му.

Дъхът му изсвистя през стиснатите зъби:

— Ще се оправя след минута, само…

— Само какво?

— Бенър, — каза той хрипливо — дръпни главата си от мен.

— Защо?

— Всеки път, когато се помръднеш… О, Господи,… и усетя дъха ти. Това не оправя положението, скъпа.

Тя се вгледа за момент в измъченото му лице. Колебанието й продължи не повече от миг. Тя го целуна леко.

— О-о-о… — Той зарови пръсти в коса й, но я отстрани от себе си. Приличаше на човек, който не може да вземе решение, на човек, разкъсван от агония, но изпитващ екстаз от нея. Дъхът му излизаше накъсан през стиснатите зъби.

Бенър го целуна отново.

От гърлото на Джейк излязоха несвързани звуци, докато устните му най-после изрекоха името й. Той го повтаряше отново и отново, при всяко преминаване на устните й по хълмчето на неговата мъжественост.

Ръцете й се движеха бързо и леко като крилца на пеперуда. Кукички, копчета, нищо не я спираше. Дори небето чу ниския звук, който издаде Джейк, когато почувства дъха й върху голата си плът, първото леко плъзване на нейните меки, меки устни, плахото докосване на езика.

— Бенър, Бенър…

Името й беше промълвено с най-съкровения му глас. Ласките й бяха така сладки, че той искаше да умре, защото животът нямаше да му предостави втори път такова удоволствие.

Той измъкна едната си ръка от косата й и я прокара по шията й надолу, докато стигна гърдите. После, проправяйки си път под полите на фустата, той намери коляното, гладкото дълго бедро, дантеления ръб на бельото. Ръката му сляпо се придвижваше напред, справяйки се с връзки и копчета, докато срещна плът, топла и гладка, като сатен.

Гнездото от тъмни косъмчета улови в себе си ласкавите му пръсти така сигурно, както тя беше пленила сърцето му. Той я намери мека и отдаваща се, влажна под пръстите му, отговаряща на ласките му с движения, първични и стари като времето.

Устата й му подари продължителен проблясък от небесата. Но един мъж трудно можеше да издържи на такова блаженство и сърцето и слабините на Джейк се пръскаха от него. Когато почти преминаваше границите на издръжливостта си, я преобърна и покри тялото й. Той намери онзи сладък проход само с един бърз тласък.

Очите им се срещнаха и останаха така дълго, докато бавните тласъци го водеха дълбоко и го връщаха на изхода, само за да се потопи в нея отново.

Никога любовта им не бе означавала толкова много за тях. В тялото й проехтяваше всяко негово любещо движение. Сякаш се люлееха в огромна люлка. Тя ги преобръщаше и потапяше в нова сияйна вселена, където времето беше спряло. Те плуваха, издигаха се високо, сърцата им пееха. Празникът изглеждаше безкраен. После се върнаха обратно в този свят.

Събудиха се, за да се видят обгърнати с ръце, с неприятно прилепнали към телата дрехи.

Джейк изтощено повдигна глава. Върху лицето й играеха сенки и светлини при всеки полъх на вятъра. Тя блажено отвори очи. Зелено-златистите водовъртежи в тях улавяха всеки слънчев лъч.

Все още обгърнат от нея, той прошепна:

— Ти си моята жена, Бенър. Никоя друга. Ти!

Тя се усмихна колебливо и с треперещи пръсти докосна устните, изрекли тези думи. Любовта се разливаше в нея като златно вино.

Но подобно на кутре, което не може да бъде изгонено или успокоено, една мисъл не я оставяше. Дали признанието му включваше нейната собствена майка…

Бенър успя да изчисти съчките и листата от косата си, но нищо не можеше да направи със зелените петна по жълтата рокля.

— Мисля, че трябва да отидем и да кажем на родителите ти — Джейк беше изчакал да тръгнат, за да направи предложението. Веднага, щом изрече думите, той се обърна да види реакцията й.

— Искам да го направим! Искам да го извикам на целия свят!

Той не беше толкова оптимистично настроен:

— Те може да не го приемат така добре, Бенър. Трябва да го съобщим внимателно, и може би да запазим новината за бебето за друг ден.

— Те те обичат, Джейк. Винаги са те обичали, откакто те познават.

— Но не като зет. Безпокоя се най-вече за реакцията на Рос, — продължи той като се намръщи.

Бенър самоуверено се усмихна:

— Остави аз да се справя с татко. — После тя нежно сложи ръка на бедрото му. — Няма никакво значение дали одобряват или не. Ти си мой съпруг и нищо не може да промени това.

Оптимизмът й беше заразителен. Когато преминаваха реката на нестабилния сал, Джейк вече чувстваше облекчение, че повече няма да е нужно да крие чувствата си. Ще може да я докосва винаги, когато иска, без първо да се оглежда през рамо. За Бога, тя е негова жена и гой повече не можеше да чака. Искаше всички да го узнаят.

Той й помогна да се изкачи по склона и задържа ръката си около кръста й, когато влязоха в двора. Пред портата се наведе и леко я целуна.

— Много зле ли изглежда косата ми?

Той измъкна едно листо от непокорните кичури.

— Не.

— Лъжец! Мислиш ли, че ще се досетят какво сме правили по пътя от града?

— Има ли значение?

— Не — тя се засмя.

Той я прегърна силно.

— Какво, по дяволите става тук?

Гласът на Рос прогърмя съвсем близо до тях. Те виновно отскочиха. Рос седеше на верандата и пушеше лулата, която Бенър му беше донесла от Форт Уърт, ката ги видя да идват през поляната. Доволен, че се прибират тъкмо за вечеря, той скочи да ги посрещне. Но преди да е успял да ги поздрави, стана свидетел на ласките им.

Той не видя дъщеря си със своя стар приятел. Не видя нежния любящ израз върху лицата им. Всичко, което видя беше дъщеря си в прегръдката на мъж, който нямаше право да я докосва по този начин. Кръвта му вече беше достигнала точката на кипене, когато прекрачи през портата и застана пред тях гневен като бог на войната.

— Свали ръцете си от нея!

— Татко, човекът на когото говориш е Джейк!

— Много добре знам на кого говоря.

— Рос… — започна Джейк.

— Бенър, влез вкъщи — заповяда Рос. Той имаше намерение да нареди добре Буба Лангстън и не искаше дъщеря му да гледа.

— Няма. И престани да ни гледаш така. Не съм дете, татко, и…

— Ти си мое дете — изръмжа той. — И няма да те оставя в лапите на този мъж. Не си общо момиче.

— Достатъчно, Рос — спря го Джейк кратко. — Успокой се и нека да ти обясня.

— Няма нужда от обяснения. Знам какво видях.

— Ние сме женени — обяви Джейк. — Ожених се за Бенър днес следобед.

Рос пристъпваше заплашително напред, но спря толкова внезапно, че се олюля.

— Женени? — очите му сновяха между тях. Гърдите му се надигаха тежко. Той изпусна лулата в праха и ръцете му се свиха в юмруци.

— Ти си на възраст, на която можеш да й бъдеш баща.

— Но не съм. Аз съм й съпруг. Нека да влезем…

— Сигурно си имал дяволски важна причина да искаш да се ожениш — подхвърли той. — Знам какво е отношението ти към жените. Те са само една играчка за…

— Татко, спри! — извика Бенър.

Няколко каубоя, чули виковете, излязоха от бараката за да видят какво става. Бенър се огледа с пламнали бузи.

— Не подхожда на стила ти да си съпруг, Буба. Има само една причина, поради която би си взел жена, и за Бога, по-добре ще е това да не се е случило. Има ли…? Дали ти…? Ти, копеле, сигурно си го направил! — той се спусна към тях. — Ти беше длъжен да се грижиш за нея! Ти, долен кучи син!

Той замахна и ударът се стовари глухо върху челюстта на по-младия мъж. Бенър извика, когато Джейк политна назад и оградата го спря.

— Какво става? — Лидия, с вдигната почти до коленете пола, тичаше по стълбите на верандата, все още с кърпа в ръце. Лий и Мика се спуснаха към Бенър.

Джейк не беше успял да се съвземе от първия удар, когато юмрукът на Рос намери корема му. Той се вдигна на колене и разтърси глава, за да я проясни. Болеше го навсякъде, но въпреки това би трябвало да е благодарен, че Рос не носеше пистолет. Сега със сигурност щеше да е мъртъв.

— Рос, не искам да се бия с теб, но ако ме удариш пак — той не можа да довърши. Друг мощен юмрук полетя към главата му. Той го отклони преди да е успял да нанесе повече поражения, освен да разцепи устната му.

Това беше всичко, което нервите му можеха да понесат, без да отвръща. Като се преви надве, той полетя в Рос. Те паднаха на земята в меле от удрящи крайници, летящи юмруци, ритащи крака и впиващи се колене. Кръв и пот се смесиха в праха под извиващите се, вкопчени тела.

Наблюдателите стояха онемели при вида на двамата довчерашни приятели. Лидия кършеше ръце. От очите на Бенър се стичаха сълзи. Мика стоеше с болезнено изражение на лицето, интуитивно усещайки за какво се бият. Мама споделяше интуицията му със стиснати устни. Лий не можа да повярва на очите си.

Всички следяха боя, така че никой не забеляза конника, който спря точно до портата. Той също беше изненадан от зрелището, което го посрещна. Но се усмихна. След няколко минути борбата им щеше да е безсмислена. Той продължи незабелязан. Миг след това извика високо:

— Сони Кларк!

Рос рязко вдигна глава. Той замаяно огледа лицата които го обграждаха в полукръг. Очите му се спряха на Лидия. Като в сън всичко около него бавно се задвижи. Той видя невярващо разширените й очи, видя как цветът напусна лицето й, видя ужасения й поглед, когато тя вдигна очи от него към една точка зад рамото му.

После изстрелът разцепи въздуха.

Лидия и Бенър извикаха.

Някои от работниците се наведоха, за да се прикрият. Други посегнаха за оръжие.

Джейк беше единственият, чийто рефлекс проработи. Той се хвърли към Мика. Бутна момчето на земята, измъкна пистолета от кобура му и претъркулвайки се, застана на едно коляно.

Със съвършен изстрел, научен от Рос Коулман, той заби куршума точно между очите на Грейди Шелдън.