Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 166 гласа)

XXII ГЛАВА

— Ти, лъжец такъв! — Когато тя отвори очи, те бяха дълбоко зелени, но в тях проблясваха златисти точици.

— Какво? — засмя се той.

— Ти каза, че не си по-голям от другите мъже.

— Не, не съм. Казах, че не е твоя работа.

— Огромен си — прошепна тя.

— С кого ме сравняваш? — попита той, като се намръщи.

Тя буйно се разсмя и той трепна. Все още не можеше да си наложи да се отдели от нея. Все още тази копринена обвивка го обгръщаше.

— Нищо чудно, че всички дами приказват за теб.

Лицето му стана сериозно:

— Никога не съм бил с дама.

Тя сниши глас почти до шепот:

— Ти си легенда в правенето на любов.

Той я целуна нежно.

— А сега е първи път, когато любя.

С насълзени очи, тя повдигна ръка и докосна лицето и устата му.

— Винаги ли е така вторият път?

— Никога, Бенър. Никога преди не е било.

Той наведе глава да я целуне отново и въпреки нейната протестираща въздишка, се освободи от нея и се претърколи. Очите им се срещнаха и се впиха едни в други над възглавницата. Пръстите му леко опипваха копчетата на блузата й.

— Красива си, Бенър Коулман!

— Ти също, Джейк Лангстън.

Той отрицателно поклати глава.

— Аз съм стар и очукан, като плашило. Скитник на кон.

Тя се наведе и го целуна нежно:

— Не и за мен. Ти винаги ще бъдеш моят Ланселот.

— Кой е той? — той повдигна едната си руса вежда.

Тя проследи извивката й с пръст и леко се засмя:

— Трябва да прочетеш някой път за него. Но уверявам те, че ще бъдеш доволен от сравнението.

После усмивката й премина в гримаса. Ланселот е обичал жената на краля. Дали Джейк обича Лидия все още след тази нощ? Бенър прогони тази мисъл. Няма да позволи нищо да помрачи тази нощ. Джейк е тук, люби я, приема любовта й. Засега това е достатъчно. Тя докосна блестящата му коса:

— Ядосвам се, когато говориш така за себе си.

— Как?

— Че си стар и грозен. Не си такъв. Ти си красив. И защо казваш, че си скитник?

Той погледна неспокойно настрани.

— Не мисля твърде много за себе си.

— Но защо?

Тя се премести, пъхайки ръка под главата му загледа в тавана.

— Това се случи много отдавна, Бенър. В друго време от живота ми. Ти не би искала да чуеш за това, сигурен съм.

— Напротив. Искам!

Той обърна глава, улови любовта, така очевидно бляскаща в очите й и въздъхна. Може би ще започне да мисли по-лошо за него, когато й каже, но беше по-добре да разруши представата й за себе си сега, отколкото по-късно. Беше таил в себе си това с години. В този момент, с нея, той почувства нужда да й разкаже, да изтръгне всичко от гърдите си.

— Аз загубих невинността си и брат си в един и ден. Моя беше вината, че убиха Люк.

Бенър лежеше тихо, неподвижно. Джейк погледна лицето й, за да види реакцията. После продължи уверено:

— Присила се домогваше до мен още от времето на преселването ни. Аз бях на шестнадесет години и разгонен като бик напролет.

Спокойно, почти беззвучно, той й разказа историята за това, как Присила го беше въвлякла в сексуалната лудост онова лято, съблазнявайки го, примамвайки го.

— Един следобед аз оставих на Люк да свърши моята работа и се измъкнах, за да се срещна с нея. Когато се върнах след няколко часа, майка ми настояваше да обясня къде е Люк и къде съм бил аз самият. После дойде Мозес, носейки брат ми на ръце. Гърлото му беше прерязано.

По бузите на Бенър се стичаха сълзи. Тя все още не бе проговорила. Джейк се откриваше пред нея така, както пред никой друг досега. Сега тя трябваше да остане безмълвна. Той отчаяно се нуждаеше от някого, за да бъде изслушан. Не да го осъди, нито пък да му съчувства. Само да слуша.

— Трябваше да живея с това през всичките тези години. Ако не бях с Присила тогава, брат ми вероятно щеше да е още жив.

Той седна и обгърна с ръце коленете си.

— Знам, че ти и всички останали мислят, че съм един от любовниците на Присила. Истината е, че сега не се докосвам до нея. Бил съм с нея още няколко пъти след онзи ден, но винаги, когато го правех, мразех себе си. Когато пристигнахме, групата се раздели и не бях я виждал с години. Срещнах я отново във Форт Уърт, минавайки оттам при едно дълго пътуване. Не се изненадах, че е в публичен лом. Тя искаше да продължим, но всеки път, когато я погледнех, виждах лицето на Люк — мъртво, бледо, с риза, покрита с кафяви, кървави петна. Той стана от леглото, отиде към тоалетната масичка си наля чаша вода. — Как му се искаше в този момент това да е уиски.

— Това не е всичко. Можеш да чуеш и останалото. Аз открих кой е убил Люк.

Той замълча за миг. Между него и Лидия се беше създала онази ненарушима връзка. Убиецът на брат му беше нейният заварен брат, нейният насилник, нейния мъчител. Джейк беше разчистил всички сметки.

— Аз го убих, наръгах го с нож и изпитах удоволствие да го направя. Бях шестнайсетгодишен. Шестнайсет — каза той през стиснати зъби.

Главата му се отпусна напред. Бенър, забравила за скорошната си операция, скочи от леглото и застана зад него. Той я чу и се обърна.

— Такъв е мъжът, когото ти току-що прие в леглото си — каза той, като посочи чаршафите.

— И не съжалявам. Човекът, когото си убил, е заслужавал да умре.

— А Люк? Нима и той е заслужавал?

— Вината не е твоя! Ти не си отговорен. Стечение на обстоятелствата, съвпадение. Не можеш да носиш вина за това до края на живота си.

Не можеше ли? Не беше ли го правил в продължени на почти двадесет години? И всеки един ден през тези години той беше презирал жените. Беше наказвал всяка една и всички, заради връзката на Присила с убийството на Люк.

До тази нощ.

Бенър не беше се отдръпнала отвратено от него, а го гледаше с разбиране и любов. Тялото й го беше прочистило, след онова омърсяване през съдбоносния ден с Присила Уоткинс.

— Има и други, Бенър. Двама. Мъже с имена и лица, и аз ги убих.

— Разкажи ми за тях.

— Единият уби мой приятел. Той беше тръгнал на своето първо пътуване за добитък. Бях го взел под закрилата си. Той ми напомняше за Люк. Онзи, другият, беше драка. Той удари момчето в корема затова, че е разляло кафе на постелята му. Сигурно е получило вътрешен кръвоизлив. Умря по-късно през нощта. Аз се бих с убиеца му. Явно сме се били с часове. Накрая аз… му счупих врата.

Бенър сложи ръка на гърдите му:

— А другият?

— Другият беше играч от Канзас Сити, който мамеше мен, и почти всички други каубои. Той ни прилъгваше да играем покер, като ни позволяваше да спечелим няколко ръце и след това ни обираше с измама. Аз го предизвиках на двубой с пистолети. Този извади пистолета, но аз бях по-бърз.

Той погледна надолу към жената, плътно притисната до него. Горчива усмивка изви едното ъгълче на устата му.

— Ето, това е. Мръсният, нещастен живот на Джейк Лангстън.

Тя смело обви ръце около него и прислони буза до гърдите му.

— Тези хора са наранили други, Джейк. Ти не си убиец!

Като я хвана за ръце, той я отблъсна леко:

— Но нима не разбираш? Можех да го направя отново, ако се беше наложило.

— Бих го очаквала от теб. Бих го очаквала и от баща си. Не знам дали някога е убивал, но знам, че би го направил, ако почувства, че е справедливо.

— Може ли смъртта въобще да бъде справедлива?

— Да — каза Бенър меко. — Да, Джейк, вярвам, че понякога тя е справедлива.

Тогава той я притисна до себе си и зарови лице в косата й:

— Не знам дали сме прави или не, Бенър, но ти благодаря, че каза това.

— Не го казвам само защото знам, че искаш да го чуеш. Мисля, че всеки от нас е способен на насилие, ако бъде предизвикан. Ти си убил в защита на семейството и приятелите си.

— Никога не съм го казвал на майка си.

— Може би е трябвало. Тя е мъдра, Джейк. И знае по-добре от мен какво да ти каже. — Тя протегна ръце и взе лицето му. Зная, че те обича и ще продължи да те обича независимо от това, какво си направил. Аз също.

Той отметна кичур коса от бузата й:

— Чувствам се по-добре сега, след като ти казах.

— Доволна съм — тя погали гърба му, разтваряйки широко длани.

Той се наведе и потърси устните й. Целувката благодареше. Беше отворил сърцето си и думите, толкова трудни за изричане преди, се бяха излели от него. Той усещаше свобода, каквато не беше чувствал от онова лято, в което загуби невинността си. Беше намерил надежда отново в това крехко олицетворение на женствеността, притиснало се доверчиво в него.

— Ти не хапна нищо на вечеря.

Тя се засмя:

— Тя беше прекъсната, нали?

— Няма да ме чуеш да се оплаквам.

— И аз — каза тя в момента, когато устните му притиснаха към нейните за друга целувка.

Когато се откъснаха един от друг, тя каза:

— Оценявам галантността ти, но знам, че си гладен. Срамота е да оставим всичката тази храна да бъде хвърлена.

— Хайде. — Той лекичко я плесна отзад и я изведе от спалнята.

 

 

— Има ли повече от един начин?

Бенър вдигна очи над масата отрупана с храна, когато привършваха с яденето. Тя навлажни върха пръста си и обра трошичките от сладкиша по чинията. Когато ги събра, сладко облиза пръста си.

Джейк я гледаше изумено с нарастваща възбуда. Беше му трудно да преглътне.

— Повече от един начин за какво?

— Знаеш какво имам предвид.

Той се усмихна:

— А ти как мислиш?

— Не знам — каза тя дръзко, отмятайки косата. — Как бих могла? Ти си единственият ми любовник.

Той протегна ръка. Пръстите му разтъркваха ръката й докато улови погледа й.

— Съжалявам за онази първа нощ, Бенър. Трябваше да бъде по-внимателен. Опитах се, но… — той безпомощно сви рамене — ти ме превзе като ураган.

Тя се наведе напред, гледайки с любов как веждите блестят на светлината, докато останалата част от лицето му оставаше в сянка.

— А сега?

— Ти ме превземаш като ураган — прошепна той страстно.

Тя стана от стола и заобиколи масата. Седна в скута и обви с едната си ръка раменете му, а другата зарови в косата му. Той я прегърна. Другата му ръка отново разкопча камизолата и покри едната й гърда. Тя беше все още възбудена от любенето. Целунаха се дълго и лениво, вкусвайки се един друг, поглъщайки се. Когато Бенър се отдръпна, тя започна да си играе с косъмчетата на гърдите му.

— Джейк?

— Хм? — той беше зает с привлекателните й гърди, с тяхната форма, големина, с тяхната съвършена гладкост и твърди връхчета.

— Искам да ме научиш.

— Да те науча на какво?

— Как да… е, ти знаеш. Как да правя тези неща. Ръката й се движеше по гърдите му, докосвайки бронзовите кръгчета на зърната му. Той задържа дъха си.

— Бенър, ти не се нуждаеш от никакви инструкции.

— За мен е важно да знам как да ти доставя удоволствие.

Джейк винаги си беше представял Лидия като любеща съпруга, която не оставя съпруга си незадоволен. Рос никога не беше споделял подробности от интимния си живот, но всеки, който го познава, можеше да забележи в него щастливия мъж. Рос беше страстен и мъжествен. Откакто се беше оженил за Лидия той не беше поглеждал друга жена. Джейк можеше да заложи живота си за това. Бенър беше дъщеря на хора, които се радваха на див брачен живот. Джейк все още беше удивен от нейната пламенност. Тя превъзхождаше всичко, което беше преживял с проститутките, които често симулираха отклик. Някои жени дори не знаеха, че са способни на такова страстно облекчение.

— Аз не искам да ходиш при друга за нещо, което не ти давам.

— Бенър…

— Ще ме научиш ли как да те любя?

Той докосна косата й, спусна ръка през нея по рамото й. Това беше дяволски привлекателно предложение, но тя все още се възстановяваше от операцията. Всемогъщи Боже, когато той си помисли как тя се извиваше под него и… Чудно, как не се отвориха шевовете. Къде, по дяволите, му е бил умът?

— Не тази нощ — каза той, като я освободи от прегръдката си. Притискането на нейните закръглени бедра към него правеше по-трудно да се устои на това решение. — Изглеждаш уморена. Отивай в леглото и ме остави измия чиниите.

Не беше умора това, което накара раменете й да увиснат, когато излизаше от кухнята. Беше разочарование.

Когато след половин час Джейк отвори вратата на спалнята, тя беше още будна.

— Мислех, че вече спиш.

— Чаках те. — Раменете й бяха голи над завивките. Пламъкът на лампата беше намален. Тя изглеждаше прекрасна. Следите от изтощение, които правеха тъмни кръгове под очите й, само увеличаваха тяхната красота. Джейк усети пристъп на вина, затова че я беше изтощил. В същото време желанието гореше в него.

— Не можем да спим повече заедно, Бенър. Тази сутрин почти ни хванаха.

— Готова съм да поема риска.

Той твърдо поклати глава:

— Но аз не съм. Заради теб, не заради себе си. Не искам името ти да се разнася из бараката на работниците.

— Ще ме целунеш ли поне за лека нощ?

Той се усмихна, зъбите му уловиха светлина от лампата и проблеснаха на тъмното му лице.

— Това ще направя.

Дюшекът потъна от тежестта му, когато седна накрая на леглото. Привличането и желанието й да бъде близо притиснаха Бенър към него. Чаршафите, които я покриваха, паднаха настрани и когато Джейк погледна към нея след дългата целувка, видя розовото връхче на едната й гърда да наднича предизвикателно към него. Той изстена тихо:

— Не играеш честно, Бенър.

— Винаги нарушавам правилата.

Той наведе глава:

— Защо не мога да ти се наситя?

Устата му не се поколеба. Той я докосна с език. Едно опитване не беше достатъчно. Премести се върху другата й гърда и я облиза дълго и страстно, така че Бенър въздъхна от желание.

— Моля те, Джейк! Не се ли чакахме един друг достатъчно дълго?

Той я загледа замислено. Беше толкова невероятно хубава, с коси, разпуснати над белите, гладки рамене. Гърдите й блестяха все още влажни от целувките му, надничайки през буйните черни къдрици. Устата й беше набъбнала и зачервена.

Той бавно стана от леглото и свали ризата си. Откопча панталоните. Бенър гледаше с благоговение неговите силни гърди и мускулите на ръцете му. Със сигурност, нямаше друга жена, която да има такъв любовник като него. Беше слаб, всяко ребро се очертаваше, но мускулите на корема му бяха опънати и твърди. Вените прорязваха мускулестите му ръце и при най-малкото движение.

Той смъкна панталоните по краката си и се наведе леко, за да се освободи от тях. Като се изправи, Бенър въздъхна тихо. Впечатлението от неговата голота беше изцяло чувствено. Той беше красив на светлината на лампата, проблясваща върху бронзовата му кожа и златистобелите косъмчета по тялото. Очите й проследиха гърдите, които преминаваха в плосък корем и тесен ханш. Бедрата му бяха дълги и слаби, но прасците — твърди и закръглени. Очите й се плъзнаха нагоре, към члена където русите косми ставаха по-тъмни и по-гъсти.

Джейк се наведе и отдръпна завивките, намирайки я както си беше мислил — гола. Легна до нея, придърпа към себе си, държейки я нежно, като внимаваше за превързаната й рана. Но от това целувката им не беше сдържана. Тя беше дива, напълно непокорна, страстна, разюздана. Той сложи ръце на гърдите й, любейки отначало с пръстите си, а после с устата си. Той целуна пъпа й, започвайки интимно с език и лекичко притискайки зъби. Премести устни към превръзката на корема и целуна с изключително внимание.

Треската в кръвта му растеше. Биенето на сърцето му се усили, пулсирайки в слепоочията. Пръстите на Бенър се вплитаха в косата му. Това, което преди я плашеше, сега я възбуждаше, силното вълнение, което преминаваше през тялото й като водите на придошла река. Непознатото чувство от докосването на устните му по тялото й беше шокиращо, но неговата грижовност обещаваше само удоволствие и неописуем екстаз. Той зарови носа и брадичката си в корема й. Отново целуна бялото квадрати парче марля, а след това се премести по сенчестата вдлъбнатина между бедрото и корема. Прокара език по нея.

Като повдигна леко глава, той се загледа в гнездото от черни копринени косъмчета. Отначало я докосна дъхът му, после устните му, които шепнеха ласкави думи. Дишайки тежко, той погледна към нея.

— Бенър, никога не съм правил това преди, но … — думите увиснаха във въздуха като недовършен въпрос.

— Не си правил какво? — гласът й беше пропит от страст.

Джейк коленичи до леглото и я придърпа към ръба му. Той целуна триъгълника на нейната женственост. Тя изви гръб и сграбчи чаршафите под себе си с неспокойни ръце. Той бавно разтвори бедрата й и ги сложи върху раменете си. Обръщайки глава, притисна устни към меката вътрешност на бедрото й. И отново. Сладката ласка продължи безкрайно.

Чак след това си позволи да я вкуси. Вдъхна аромата запечатвайки го в паметта си завинаги. Покри я с устата и лекичко я засмука. Езикът му беше смел изследовател, който прониква дълбоко и сладко. Когато се отдръпна, погали пулсиращата плът с гъвкави движения, от които тя обезумя. Тази благословена, черна кадифена пропаст се разтвори и Бенър се притисна към него още повече. Като мълвеше името му, тя се загуби в експлозията от брилянтна светлина. Цялото й съзнание беше разтърсено от мисълта, че съществува такова върховно човешко изживяване.

Джейк се беше заричал, че няма да я обладае още веднъж днес, но беше безсилен да се съпротивлява, когато ръцете й се повдигнаха и го потърсиха. Той се изпъна над нея и се зарови дълбоко.

— Опитвам колко прекрасна си. — Той я целуна.

Бедрата й се извиваха гъвкави като вълни под тласъците на тялото му. Неговият връх дойде точно когато тя достигна нов предел. Джейк трепереше от излелите се чувства, когато семето му я изпълни. Те се притиснаха един в друг, оцелели във вихъра на бурята.

Когато най-накрая събра достатъчно сили да излезе от нея, той погледна лицето й. Прокара пръст по сенките под очите, но не можа да почувства съжаление. Моментът беше прекрасен.

— Никога не съм знаела… — прошепна тя.

— Нито пък аз.

Те се целунаха нежно. Той придърпа одеялото. Телата им си подхождаха, сякаш бяха създадени на небесата един за друг. Когато тя се унасяше в съня, той я чу да прошепва:

— Обичам те, Джейк.

Остана буден още дълго, заслушан в лекото й дишане, усещайки го върху гърдите си, където беше отпуснала глава.

Не можеше да вземе никакво друго решение. Утре ще трябва да й каже.

 

 

Тя дълго се мъчеше да отвори очи, после примижа за да фокусира погледа си. Спалнята беше замъглена сивата утрин.

— Какво правиш? — попита тя сънено.

Джейк, напълно облечен, готов за дневната работа, седна на ръба на леглото. Той навиваше кичур коса около пръста си и гъделичкаше с него носа й, за да я събу.

— Мъжете ще дойдат рано. Днес ще докараме добитъка вкъщи, госпожице шеф. — Той я потупа по брадичката — Не искам да тръгвам без да ти кажа довиждане.

Тя леко нацупи устни.

— Иска ми се да мога да дойда и да докарам добитъка с теб.

— Следващият път — той се наведе да целуне връхчето на носа й, целувка, която продължи надолу, включително устните. Обичам да се събуждам до теб, Бенър.

— Аз също.

— Но не можем да продължаваме така. — Той стана от леглото и отиде до прозореца, където сивото на хоризонта отстъпваше място на блестящо розово. Сърцето на Бенър ехтеше с погребален звън. Тя отхвърли завивката, грабна дрехата си и стана от леглото.

— Какво искаш да кажеш? — тя се уви в пеньоара си.

— Не можем да продължаваме да спим заедно. Твърде много държа на теб. Освен това аз лъжа Рос и Лидия всеки път, когато те докосна. Те те повериха на мен.

Сърцето й биеше силно от страх. Не можеше да каже по такъв начин, че си отива. Ако го направи, тя умре на място.

Той бавно се обърна. Нервно мачкаше периферията на шапката си между пръстите си.

— Бенър, аз мисля… — той спря, за да прочисти гърлото си.

Тя потисна риданието си.

— Мисля, че трябва да се оженим.

Облекчението й беше толкова дълбоко, че го остави да се излее в дълбока въздишка. Хвърли се към него, обви ръце около шията му и покри лицето му с целувки.

— О, Джейк, Джейк! Аз… о, да, да.

— Искаш ли?

— Мили Боже, да. Ако ти не ме беше помолил да стана твоя жена, аз щях да те помоля. Помислих си, че ме напускаш.

Той се усмихна на ентусиазма, с който тя прие. Изпускайки шапката си на пода, той отклони мечешката прегръдка:

— Внимавай. Може да се отворят шевовете.

— О, Джейк, кога? Кога?

— Колкото е възможно по-скоро. — Той я отстрани леко и надникна в лицето й, като усмивката му внезапно изчезна. — Бенър, нямаме време за пищна сватба. Аз вече съм взел документите. Уредих всичко, когато ходих в града за храна. Имаш ли нещо против, ако намерим свещеник и се оженим без суетене, без дори да кажем на вашите, докато всичко не бъде свършено?

— Не, разбира се, че не, — отвърна тя с недоумение. — Не искам да разтръбявам за друга официална сватба. Но защо не трябва да казваме на родителите си? Защо казваш, че нямаме време?

— Има бебе, Бенър. — Тя го погледна глупаво, без да успее да отговори. — Ти носиш моето дете.

Бебе! Дете на Джейк!

— Трябва да е станало онази първа нощ в конюшнята — продължи той. — Докторът ми каза, когато беше тук. Това беше една от причините, поради които не искаше да оперира. Страхуваше се, че операцията може да навреди детето.

Аз ще имам бебе! Бебе, което Джейк и аз сме направили.

Неописуема радост премина през нея, бълбукайки като фонтан и искрейки като скъпо шампанско.

Но после смисълът на това, което й беше казал, я връхлетя незабавно и напълно пресушавайки реките от щастие, които течаха през нея. Тя се измъкна от ръцете му и отстъпи. Лицето й от щастливо стана празно, после ядосано, после разярено. Преди Джейк да може да се предпази, ръката й полетя и го удари силно и болезнена по скулата.

— Ти, копеле! Не се нуждая от твоето съжаление или твоето милосърдие. О, като си помисля… — тя говореше бързо и несвързано. Това, че той я беше любил и й предлагаше женитба от съжаление беше твърде унизително, за да го понесе.

— Съжаление? Милосърдие? За какво, по дяволите, говориш? — попита той, като разтъркваше челюстта си.

— Излез оттук и ме остави сама. Махай се! — изкрещя тя. Джейк беше виждал много пъти нервните избухвания в детството й, и знаеше, че тя не се шегува. А и беше лишен от избор като чу, че мъжете влизат в двора.

— Ще поговорим по-късно.

— Върви по дяволите!

С широки крачки той напусна къщата.

Бенър го последва до вратата на спалнята и я затръшна с такава сила, че прозорците звъннаха. После покривайки лицето си с ръце, тя се свлече надолу. Разтърсиха я тежки ридания.

Тя се чувстваше по-унизена, отколкото в деня на сватбата, повече, отколкото след случая в конюшнята, повече от когато и да било в живота си.

Унизена и нещастна.