Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 166 гласа)

XVI ГЛАВА

Джейк и Бенър закусиха рано. Срещата им с мистър Кълпепър беше насрочена за десет часа.

— Вие двамата изглеждате ужасно — каза Джейк Лий и Мика, когато те приближиха масата в гостната хотела. Лицата им бяха посивели и подпухнали. Червея жилки прорязваха очните им ябълки.

Лий се тръшна на стола до Бенър и като подпря ръце главата си, въздъхна:

— Чувстваме се ужасно. Бенър, би ли ми наляла малко кафе? Ръцете ми така треперят, че едва се избръснах.

Като изсумтя неодобрително, тя наля силно черно кафе за него и за Мика.

— Щом не можете да се справите, по-добре не пийте — каза Джейк дълбокомислено.

Той заговорнически се усмихна на Бенър и намига. Тя го изгледа със студено пренебрежение. Той беше прекарал ужасна нощ заради нея и снизходителното й отношение го ядоса. Джейк изкара лошото си настроение на момчетата:

— Побързайте, и не искам мистър Кълпепър да помисли, че има работа с пияници.

Те решиха да отидат пеша до брокерската кантора. Форт Уърт гъмжеше от живот. Бенър, въпреки че беше решила да се сърди през целия ден, беше погълната от оживлението на града. Витрините блестяха с изкусители стоки. Улиците — претъпкани от движение. Каруци, натоварени с продукти и раздърпани деца, кокетни кабриолети с добре облечени дами, каубои на коне, омнибуси препълнени от хора, които бързат по работа.

Градът излъчваше енергия и тя беше заразителна. Когато стигнаха до сградата, в която се намираше кабинетът на мистър Кълпепър, очите на Бенър блеснаха. Дори настроението на мъжете се беше подобрило.

Джейк улови погледа на Бенър, докато държеше вратата. Когато тя минаваше край него той каза:

— Изглеждаше наистина привлекателна тази сутрин, Бенър.

Главата й се замая. Имаше ли скрита ирония в комплимента? Не. Сините му очи горяха твърдо отправени към нейните.

— Благодаря, Джейк.

Тя носеше същия костюм, който той й беше подарил с насмешка преди два дни. Беше приготвяла грижливо багажа си, знаейки че ще й потрябва за срещата с Кълпепър. Тази сутрин беше опънала гънките на шапката си, колкото можеше и беше върнала формата й върху косата си, прибрана високо. На ушите си носеше седефени обици. Тя знаеше, че изглежда делова, и въпреки това — женствена. И Джейк го беше забелязал.

— Ти също изглеждаш добре — каза му тя, докато се изкачваха по стълбите. Той беше в същите дрехи, с които дойде на сватбата й.

— Благодаря — усмихна се той самоуверено.

Един разтревожен чиновник ги въведе в кабинета на мистър Кълпепър на втория етаж. Брокерът очевидно се изненада, когато Бенър влезе с останалите, но прикри изненадата си, като и подаде стол.

Кабинетът беше на зает човек. Мебелите бяха твърде прашни, а бюрото — отрупано с книжа, документи и квитанции от продажби и всички изглеждаха трудно разбираеми и официални. Рафтовете зад бюрото се огъваха от книги, папки и регистри по продажбите на добитък.

Лий и Мика седнаха на коравото канапе до стената, доволни от слънчевата светлина, струяща през високите прозорци. Те оставиха Джейк да се занимава със сключването на сделките.

Отначало мистър Кълпепър адресираше всичко, което казваше към Джейк, но след като Бенър зададе няколко точни и интелигентни въпроса и той научи, че тя истинският собственик на ранчото, за което купува добитък, той насочи отговорите си към нея.

За половин час те се споразумяха за цената на малкото стадо, двадесет и девет хиърфордски крави и един бивол.

Кълпепър размисли за момент:

— Имам и един брамански бивол, който е доказал ъ-ъ-ъ… романтичната си натура — допълни той специално за Бенър. — Той е ценен, но мога да смъкна цената за него. Интересува ли ви това?

Джейк поклати глава:

— Те са добри за Южен Тексас. Ще започнем с кравите.

— Много добре. Готови ли сте да оформим продажбата? — попита мистър Кълпепър.

— Всичко изглежда добре — каза Джейк, — но аз искам първо да видя.

Усмивката му беше дружелюбна, но очите му показваха, че държи на работата си. Брокерът беше объркан. Беше смятал Джейк за приятен човек, но просто каубой. Сега той се държеше като подозрителен бизнесмен, от когото Кълпепър не можеше да не се възхити.

— Разбира се, разбира се. Да отидем ли да ги огледаме? Ще бъде ли удобно веднага? Можем да вземем моя кабриолет.

Джейк стана:

— Чудесно.

Кълпепър извика чиновника и го помоли да се погрижи кабриолетът му да чака отпред. Всички тръгнаха надолу. Джейк се обърна към Лий и Мика:

— Върнете Бенър в хотела. Не е нужно всички да идвате.

— Ще ви придружа — каза Бенър.

Преди Джейк да успее да отговори, Лий се намеси:

— Бенър, не можеш да дойдеш там.

— Забранено ли е за жени?

— Не е място за тях, това е всичко — каза Мика дипломатично — всякаква измет се върти там.

— Това не ме интересува. Ще видя добитъка, който купувам.

— Тръгвайте! — каза Джейк на момчетата. — Ще се видим по-късно. — Джейк взе Бенър под ръка и я изведе на тротоара, където стоеше Кълпепър до своя кабриолет. Той видя Лий и Мика да се отдалечават без Бенър и се обърна към Джейк:

— Младата дама ще дойде ли с нас? — попита той невярващо.

— Да, младата дама идва с нас — отговори намръщен Джейк, докато й помагаше да се качи в кабриолета. Той се надяваше да не се наложи да се бие с някого заради дръзко поведение към нея, преди да се е мръкнало.

По-нататък всичко тръгна без проблеми. Бенър беше очарована от белите муцуни на говедата. Червеникавата им козина блестеше на слънцето. Тя се любуваше на кравите, но отдалеч заобиколи бивола.

— Това е разплоден добитък, Бенър — каза Джейк като й се усмихваше, докато тя потупваше една крава между раздалечените очи — това не са домашни любимци.

— Зная. Но ще са мои и имам намерение да дам име на всяка от тях.

Той снизходително се засмя. Документът за продажбата беше на безопасно място в джоба му. Рос щеше да бъде доволен от сделката, която беше направил. Имаше добри новини и от железопътното бюро. Очакваше се стачката да завърши тази нощ. Вече беше уредил да се натовари добитъка в специални вагони на първия влак за Ларсен.

Почувствал се с леко сърце също като Бенър, той обви ръце около кръста й и я свали на земята:

— Е, Бенър, момиче, имаме си стадо.

— И това е само началото, Джейк, само началото.

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

— Бях спряла да дишам — каза тя. — Не знаех дали мистър Кълпепър ще приеме последното ти предложение или не. Беше чудесен. Седиш си толкова спокоен и сдържан… Щеше ми се да те ритна по кокалчето.

Тя извика през смях, когато той я завъртя без да обръща внимание на странните погледи, които им хвърляха.

— Аз съм истински търговец, не знаеше ли?

Когато я сложи обратно на земята, той не я пусна, а остави ръцете си обвити около тънката й талия. Нейния ръце също не се дръпнаха от раменете му. Той погледна надолу към светналото й лице. В миглите й светеше дъгата, когато тя примижа срещу бляскащото слънце Той виждаше отчетливо всяка от луничките й, пръснати безразборно около носа и по скулите.

Горещият прашен и миризлив въздух в двора едва ли напомняше рая, но той се съмняваше, че би се чувства по-добре, отколкото сега. Гледайки лицето на Бенър, изпълнено с очакване, той не се чувстваше стар, уморен и циничен, а млад и амбициозен. Струваше му се, че сега е моментът да докаже, че и той струва нещо все пак. По дяволите, в този момент той усещаше, че може да вземе тези тридесет глави добитък и с малко късмет да ги превърне в най-хубавата ферма в целия проклет щат. За пръв път от много време усмивката извираше от душата му. Тя изтри предпазливостта, която винаги се таеше в очите му и отпусна горчивите линии около устата.

— Какво би искала да правиш?

— Да правя ли? — повтори Бенър.

Докато устните му се усмихваха щастливо, тя би искала да ги вкуси, да усети тази рядка радост, която беше в него. Но гордостта не й позволяваше да поиска от него да я целуне.

— Днес е твой ден — каза Джейк, усетил объркването й. — Само кажи какво искаш и ще го имаш. Какво искаш да видиш и да правиш? Да започнем с разходка с омнибус.

Всъщност, за нея нямаше значение какво правят, а имаше цялото внимание на Джейк и това беше достатъчно.

Те се возиха из Форт Уърт и околностите. Ядоха бифтек в изискан ресторант и поляха новото стадо с бутилка вино. Сам пийнал, Джейк не й позволи да изпие третата чаша.

После напазаруваха. Бенър го мъкнеше от един магазин в друг, а той неохотно отстъпваше. Тя избра бродирана кърпичка за Лидия, престилка за Мама и лула за Рос.

— Пуши ли той лула? — попита Джейк.

— Сега ще пуши.

Тя отметна глава назад и се разсмя. Ако го беше накарала да изяде лулата щеше да го стори. Тя беше покоряваща с тези танцуващи очи като хамелеон, които, изглежда, променяха цвета си в зависимост от настроенията й. Червените, усмихващи се устни бяха способни да изразят безумна страст и спомена за последната им целувка накара сърцето му да подскочи. Човек можеше да гледа това изразително лице сто години и нямаше да се отегчи. Само дискретното покашляне на продавача го върна в действителността. Той плати за покупките и те се върнаха в хотела да се освежат и да хапнат.

Беше се съгласил да я заведе на опера за вечерното представление на „Бягството на сестра ми“.

— Лий и Мика няма ли да дойдат с нас? — попита тя, проправяйки си път към местата им на балкона.

Беше чула тих разговор зад вратата на стаята си, но не можа да различи думите.

— Те имат друга работа — каза Джейк.

— Не предпочиташ ли и ти „другата работа“ вместо да се занимаваш с мен?

Той я стисна за ръката и я поведе по пътеката към меките столове.

— Не.

Когато тя повдигна пълни със съмнение очи, той повтори:

— Не.

Те се усмихнаха един на друг. Представлението започваше. Тя не коментира повече, макар, че се надяваше, че той казва истината. Това беше един от най-щастливите дни в живота й.

Когато се върнаха в хотела, той отключи вратата на нейната стая и я последва вътре.

— Нека да хвърля един поглед. Тя светна лампата и си свали шапката, ръкавиците и сакото, докато той отвори вратите на гардероба, надникна зад завесите и под леглото. Като издухваше праха от ръцете си, той стана:

— Всичко е наред.

— Добре.

— Е…

— Благодаря ти за днес, Джейк. Прекарах чудесно.

— Радвам се. Ти заслужаваше един ден за развлечения.

Беше толкова красива, както стоеше в златистата светлина на лампата. Искаше му се да докосне жабото на блузата й, само за да види дали дантелата е толкова мека, колкото изглеждаше. И косата й. И бузата й. И устата й.

Бенър огъваше програмата, която беше взела от операта, забравила, че имаше намерение да я занесе вкъщи и да я покаже на Лидия и Мама преди да я прибере в кутията си за спомени.

— Ти не остана с мен само по тази причина, нали?

— Каква причина?

— Защото смяташ, че го заслужавам, че ми го дължиш — тя наведе очи, — за да изкупиш нещо друго.

Джейк удари шапката в коляното си.

— Никога няма да мога да изкупя онази нощ, Бенър. Аз наистина се старая да живея с това — той пристъпи към нея. — Прекарах днешния ден с теб, защото така исках.

И това отчасти беше истина. Разбира се, той я беше държал далече от хотела, за да не остави възможност на Шелдън да я види. Но зад този благороден жест Джейк криеше, че иска да се наслаждава на присъствието й. И беше прекарал дяволски хубаво. Дори гледането на глупавата опера не беше толкова лошо, тъй като Бенър беше близо до него в тъмнината, лакътят й бе отпуснат до неговия, коляното й случайно докосваше неговото.

Сега, когато тя вдигна очи, те блестяха от сълзи.

— Благодаря, че го каза.

Повдигайки се на пръсти, тя лекичко целуна бузата му.

Джейк се бореше със себе си. Ако я целуне, ако истински я целуне, той нямаше да я остави и да си отиде. Стаята беше уютна, а леглото — твърде удобно. И въпреки, че сега вероятно й се струва, че е готова да се люби с него, на сутринта щеше да се мрази за случилото се. Затова той взе ръката й и нежно я целуна. После, тъй като не беше светец, обърна ръката й и положи гореща, прочувствена целувка върху дланта й. Преди да се е отказал, той я остави, затваряйки плътно вратата след себе си.

Бенър го гледаше със смесени чувства. Тя беше разочарована, че не я беше прегърнал и целунал страстно. Но и не беше отишъл при Присила или някоя друга жена тази вечер. Беше избрал да остане с нея. През целия ден се беше отнасял към нея изискано, но тя чувстваше желанието му, кипящо под повърхността.

Тя притежаваше две неща на своя страна: времето и близостта. Споделяха едно ранчо. Трябваше да работят заедно. През това време той можеше да се влюби в нея. Тя щеше да положи грижи за това. Трябваше й още малко… Удовлетворена от този ден, тя заспа веднага.

След няколко часа я събуди някакъв шум, идващ през вратата, свързваща двете стаи. Тя се обърна настрана и се усмихна в тъмнината. Лий и Мика се връщаха след една безпътна нощ. Тя чу бързо прошепнати думи, отваряне на врата, последвано от тихо изщракване.

Някой беше излязъл.

Без да се замисля, тя отметна завивките и се намери пред вратата. Внимателно я отвори и промуши глава навън. Джейк вървеше по постлания с килим коридор и закопчаваше кобура си. Той бързаше. На площадката зави и изчезна от погледа й.

Отчаянието обгърна Бенър като тежка, парализираща крайниците мантия. Тя унило се върна в леглото. Той беше чакал докато момчетата се върнат, беше чакал тя да заспи дълбоко и се бе измъкнал като крадец при своята проститутка. Всичко, което беше казал и направил днес е било лъжа, лъжа, която е трябвало да я укроти. Той знаеше, че перушината й е настръхнала от миналата нощ и просто я беше попригладил, за да я успокои.

О, как го мразеше! Удряше възглавницата, представяйки си, че това е лъжливото му лице.

— Мразя го! — промълви тя тихо, но в сърцето се знаеше, че го обича. Затова измамата му я нараняваше толкова много.

 

 

— Съжалявам, сър, затворено е.

— Не и за мен. — Джейк си проправи път покрай пазача на „Райските градини“.

— Мис Присила…

— Ще ти изрита задника, ако не ме пуснеш да вляза.

Пазачът беше нает повече заради мускулите, отколкото заради ума си. Той беше два пъти по-едър от Джейк, но далеч не толкова ловък и го знаеше. Освен това беше чувал за характера на този мъж и за готовността му да вади пистолета. Но най-важното от всичко бе, че знаеше как светват очите на Присила Уоткинс винаги, когато този каубой се появи.

— Сама ли е? — попита Джейк.

— Да. Мисля, че се къпе — каза той тъпо, — видях прислужницата й да носи гореща вода преди няколко минути.

— Тя няма да има нищо против, ако вляза. — Джейк каза последните думи през рамо. Беше вече на път към покоите на Присила.

Когато отвори вратата чу плискането на вода. Повдигна се на пръсти. Не искаше шпорите му да я предупредят, че е тук докато самият той не е готов тя да го види.

Пред вратата, водеща към спалнята й, той се поспря. Тя лежеше във ваната, извадена иззад паравана в ъгъла. С лениво движение на ръката притискаше гъбата към гърдите си. Главата й, с вдигната нагоре коса, висеше отпусната на ръба на ваната. Очите й бяха затворени.

Джейк облегна рамо на рамката на вратата и безмълвно я наблюдава няколко минути. Най-накрая нещо й подсказа, че не е сама. Тя отвори очи и видя отражението му в огледалото. Скочи лудо, разплисквайки вода и обърна глава с лек вик.

— Здрасти, Прис — той говореше меко, интимно, докато очите му разглеждаха мокрите й гърди.

— Джейк — въздъхна тя.

Той стоеше на вратата висок, силен и опасен, въпреки отпуснатата поза. Изпод периферията на широкополата му шапка, която той по лош навик не беше свалил, имаше нещо, на което Присила не би обърнала внимание у друг — очите му гледаха твърдо и изпитателно. За миг тя изпита порив на срам. Начинът, по който сапфирените му очи сякаш смъкваха кожата й, я караше да иска да се прикрие от проникващия му поглед. Като се съвзе, ругаейки се, че се държи като ученичка в мъките на първата си любов, тя каза:

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Отблъсквайки се с ловко движение на рамото от рамката на вратата, той бавно тръгна към нея.

— Не се ли радваш да ме видиш?

Тя следеше приближаването му тревожно. Искаше й се да повярва, че е дошъл за това, за което винаги беше мечтала, но не можеше да повярва.

— Винаги се радвам да видя стар приятел.

Той нахално се усмихна.

— Ние сигурно сме такива, нали Прис? Стари приятели.

Сърцето й трепна, когато той разлюля ваната с дългите си крака, заставайки над нея като завоевател. Черният му панталон беше прилепнал към мускулите на краката като втора кожа. Беше навлякъл ризата си набързо. Повечето от копчетата бяха оставени незакопчани, разкривайки килим от гъсти, руси косми върху загорялата кожа. Нямаше нито шалче, нито връзка, нито сако. Джейк е бързал да я види. Е, времето беше дошло.

Възбуждащ беше горещият, страстен начин, по който я гледаше, като че ли можеше да я нарани малко преди да й достави удоволствие.

— Бих искала да мисля, че сме приятели — каза меко. Веднъж и нейните страстни очи и завладяващ глас да не са изработени. Беше искрена. Тя искаше да докосне бедрата му, да прокара ръце по тях, но не й достигна смелост. Очите му блестяха с чувствена светлина, липсата на интимност в тях създаваха усещане за недосегаемост.

Джейк се наведе и се присегна с едната ръка. Той я потопи във водата и потърси гъбата, която Присила бе изпуснала, когато го съзря в огледалото. Намери я до едното й бедро, извади я от водата и я притисна гърдите й:

— Изглеждаш розова и пухкава като бебе, Прис.

Тялото й реагира. Той пускаше вода върху зърната гърдите й, твърди от желание за него. Но не искаше той разбере колко силно копнее за него. Усмихна се лукаво.

— Чух, че ги харесваш млади. Осемнайсетгодишни, като Коулмановото момиче.

Господи, помисли Джейк, тя ще ме улесни. Той бе попитал момчетата за приключенията им в „Райските градини“, но от отговорите им разбра много повече отколкото очакваше. „Страхотно е“ беше казал Лий, хвърляйки се на двойното легло, което делеше с Мика. Той беше изтощен. „Шугар беше страхотна“. Той въздъхна „Не съвсем красива и малко стара, но ми даде повече отколкото очаквах“.

„И след нея бяхме с — Мика щракна с пръсти — как казваше тя, Лий?“

„Бетси“ — отвърна той замечтано. „Тя е толкова сладка. Мисля, че я обичам.“

Джейк въздъхна над заблудите на младостта и се пресегна да угаси лампата.

„По-добре изтрий това мръсно изражение от лицето си преди Лидия да го е видяла, Лий, иначе няма да те пусне никога повече с мен. Отнася се два пъти повече за теб малко братле“.

Докато Мика държеше обувките си, каза:

„Никога няма да отгатнеш кого видяхме там. Шелдън. Грейди Шелдън.“

Ръката на Джейк спря, както си беше протегната, за да загаси лампата.

„О? видя ли теб или Лий?“

„Не. Той отиваше лично при Мадам“.

„Как разбра?“

„Показах го на Бетси и казах, че е от нашия град. Тя беше впечатлена, каза, че повечето време е с Присила и че тя не обслужва никой мъж толкова дълго“.

Джейк усети, че се събужда напълно. Присила и Грейди Шелдън. Опасна комбинация. Най-опасната, за която той беше чувал. Безпокоеше го какво гласят тия двамата заедно. Той стана от леглото и се облече. Момчетата вече похъркваха тихо, когато излезе от стаята.

Сега гледаше насмешливото лице на Присила — подозренията му се потвърждаваха. Беше прав да дойде и беше доволен, че тя първа беше споменала Бенър.

— Името й е Бенър — каза той.

— О, да, Бенър. Видели са ви из целия град днес.

— Така ли? Кой ти каза? Приятелят ми Шелдън?

Паниката, проблеснала в очите й, издаде изненадата.

Присила не искаше той да знае, че фаворизираше Грейди. Това разтревожи Джейк повече.

— Ти и Грейди сте приятели? — каза Присила. — Той не ми каза точно това.

Този път тя се поддаде на изкушението и сложи ръцете си на бедрата му. Те бяха толкова твърди, колкото изглеждаха.

— И какво точно ти каза?

— Че Бенър е трябвало да се омъжи за него — тя хвърли думите наслука, за да види дали ще улучи в целта. Улучи. Очите на Джейк станаха студени и твърди. Мускулите на ръцете му се стегнаха преди да се отпуснат отново.

— Каза ли ти за жена си?

— Как е умряла?

— Пожар.

Точно както очакваше Джейк, Шелдън беше от ония, които ще се похвалят на проститутка.

— Умно от негова страна, нали? Да се освободи по този начин от нея и детето?

Ръцете на Присила се плъзгаха по бедрото му и почти докоснаха мястото, за което копнееше вече почти двадесет години.

— Така мисля, но се възхищавам от изобретателността му. Грейди е амбициозен. И иска Бенър Коулман. Няма съмнение, че ще я има.

Така, значи Шелдън беше устроил този пожар. Тоя беше убиец. И искаше Бенър.

— Не и докато аз имам нещо общо с това — намръщи се Джейк.

Присила се засмя и излезе от водата. Ръцете й се плъзнаха по хълбоците му, нагоре по стомаха и по гърди те. Тя притисна тялото си към неговото.

— Значи е истина. Грейди ми каза, че ти следиш зорко момичето. Не отива ли твърде далеч предаността ти към Коулманови?

Тя изви тяло до неговото, потърквайки се в мястото където се събираха разкрачените му крака. Едната й ръбеше обвила врата му, а другата се плъзна под ризата му.

— Или е повече от това? Не ми казвай, че големият лош Джейк Лангстън е влюбен в едно дете.

Джейк не допусна да го провокират.

— Обичал съм Бенър през целия си живот.

Смехът на Присила разтърси внушителните й гърди.

— Точно както обичаше майка й, жената на най-добрия ти приятел?

Преди да успее да мигне, той беше заклещил плитките й в юмруците си.

— Няма да говориш за никоя от тях с мръсната проститутска уста.

Тя само се засмя.

— М-м, мм, не си ли обидчив? Сигурно не си съгрешил с дъщерята така, както с майката?

— Млъкни!

— Не е ли глупаво от твоя страна да обичаш без да притежаваш, облекчавайки страстта си с проститутки, защото не можеш да имаш жената, която обичаш? Та това е глупаво и срамно, нали? Хм.

— Казах да млъкнеш!

— Обичаш ли Бенър Коулман?

— Не както ти си мислиш.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Докажи го — дъхът й докосна устните му, горещ и тежък. — Вземи ме.

Той обви ръце около нея и я извади от ваната. Устата се притисна към нейната силно и жестоко, докато я носеше към леглото. Присила, тържествуваща от победата си, се извиваше до него, оставяйки отпечатък от мокрото си тяло върху дрехите му. Тя обви крака около неговите и потърси езика му. Ръцете му се плъзнаха към талията й и се обвиха плътно. После я бутна на леглото и изтри целувката й от устата си.

— Никога, Присила. Никога. Защото всеки път, когато те видя, си спомням онзи първи следобед, когато бяхме заедно. Онзи следобед, в който трябваше да бъда с брат си. Той е мъртъв заради мене. Никога няма да простя за това. Никога няма да забравя, че си само една проститутка. И никога няма да се омърся пак с теб.

Присила лежеше, дишайки тежко, подпряна на лакът, с повдигащи се гърди. Тя го гледаше с омраза как излиза. Той я унижаваше за последен път. Дори и да трябва да умре, тя щеше да нанесе удара си на Джейк Лангстън, да го нарани толкова лошо, че никога да не може да се възстанови.

И пътят към него минаваше през Бенър Коулман.

 

 

Бенър спа до късно. Когато се събуди, почука на свързващата врата и след като не получи никакъв отговор, я отвори. Стаята беше празна. Мъжете ги нямаше. Но тя нямаше намерение да стои затворена в хотелска стая. Щом като Джейк можеше да я мами, няма защо да се безпокои, че ще се разсърди заради излизането й.

Тя облече костюм и хапна набързо закуската си гостната на хотела. Беше светъл, слънчев съботен ден. Улиците бяха оживени. Бенър излезе от хотела и тръгна тротоара. Тя се огледа, опитвайки се да реши накъде тръгне най-напред. Може би да почака следващия омнибус?

— Бенър Коулман?

Чула името си, тя се обърна. Веднага позна жената. Може би очите й я издадоха. Бяха остри и пресметлив и Бенър помисли, че животът не крие изненади за тези студени, сиви очи. Те не говореха нищо, а само показваха опитност, която разкриваше нейния живот и това дори я правеше да изглежда по-стара. Дрехите й изненадаха Бенър. Тя беше очаквала проститутски украшения, дрехи от лъскав плат и претрупаност във всичко. Вместо това жената носеше добре ушит син костюм. Единствената украса към костюма беше черно перо в шапката, което извиваше над нея. Ръцете й бяха в ръкавици. Тя носеше чадърче, което подхождаше на костюма, но не беше отворено, когато пристъпи изпод сянката.

— Аз съм…

— Зная коя сте, мис Уоткинс — каза Бенър.

Присила вдигна вежди, но не каза нищо. Бенър Коулман беше неприемлива изненада. Беше по-хубава от Лидия. И по-екзотична, и по-женствена. Тя притежава цялата женственост на Лидия и привлекателността Рос. Гледаше я едно силно лице, а й се щеше то да уплашено. Тя очакваше, че дъщерята на Коулман ще се скрие ужасена от нея.

Присила търгуваше с женска плът. Тя нямаше да успее с Бенър Колуман. Мисълта я вбеси. Бенър беше млада, руменината на бузите й беше истинска. Името й беше уважавано. Хората не я отбягваха по улиците. Младост, естествена красота, уважение. Тя имаше всичко, което Присила презираше, но на което тайно завиждаше.

— Значи сте чували за мен!

— Да — Бенър не се впусна в обяснения.

Не беше обидена, че отявлена проститутка я е спряла на публично място. Тя я мразеше, тъй като беше партньорка на Джейк в леглото, но в същото време беше изпълнена с любопитство.

— От Джейк?

— Да.

— О, Джейк — Присила за миг притвори очи и дълбоко въздъхна. Когато отново ги отвори, тя тържествуваше заради израза, появил се върху лицето на Бенър. Значи тя беше влюбена в него! От това ще излезе нещо страхотно!

— Ние с Джейк сме… приятели… от дълго време.

— Да, зная.

— Той беше още момче, когато го срещнах. — Клепките й се спуснаха. Сега е вълнуващ мъж, нали?

— Той винаги е бил вълнуващ за мен.

— Разбира се — каза Присила почти съчувствено. — Вие не сте го познавала като момче. Как са родителите ви? Знаете ли, аз ги познавах преди много години.

— Да, при пътуването ви. Те са ми разказвали за вас.

— Така ли?

Бенър блъфираше.

— Чувала съм да споменават за вас.

Присила беше смутена.

— Предполагам, че сте чувала — тя наклони глава. — Приличате и на двамата. Вие сте много привлекателно момиче.

— Благодаря.

— Също и брат ви. Изключително привлекателен. — Ако искаше да шокира Бенър, че Лий е бил в „Райските градини“, тя грешеше.

— Знам, че е ходил в публичния ви дом снощи, мис Уоткинс. Благодаря за комплимента. И аз мисля, че е привлекателен.

Присила не беше толкова доволна, колкото очакваше. Предизвикателството, което беше планирала не успяваше.

Бенър не забелязваше пристигането и заминаването на омнибусите. Не забелязваше и множеството погледи, които минувачите хвърляха върху жената до нея. Присила Уоткинс представляваше заплаха. Тя не беше открита, но присъстваше. Бенър я чувстваше с всяка фибра на тялото си.

Тя беше като добре изрисувана ябълка, примамлива, привличаща с вълнуващото си съвършенство. Но Бенър усещаше гнилостта й отвътре.

— Разбира се, той само наполовина ви е брат, нали? — каза Присила, подхващайки тази нишка от разговора.

— Да, майка му е умряла, когато се е родил. Станало е преди мама и татко да се запознаят. Но вие знаете това, мис Уоткинс. Вие сте била там.

— Да, бях там — тя преценяващо плъзна очи по Бенър. Докъде ще издържи присъствието на духа на това момиче? Тя искаше да разбере. — Бях там, когато Джейк и брат му Люк намериха майка ви в гората. Тя, знаете ли, беше почти мъртва.

— Точно това ми каза и Джейк.

— Можеше да се очаква, след изпитанието, което е преминала. — Тя помириса перото си.

— Изпитание?

Очите на Присила се обърнаха към Бенър, подобно на хищник, докопал ранен заек.

— Да роди така, на открито — тя се престори на смутена и положи облечената в ръкавица ръка на гърдите си. — О, съжалявам. Може би не трябваше да казвам това. Вие знаехте за първото бебе на майка си, нали?

— Бебе? — прошепна Бенър преди да усети как всичката кръв се отдръпва от главата й.