Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 166 гласа)

XIV ГЛАВА

Джейк скочи:

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Бенър не му обърна внимание, приближи се до огъня и приклекна.

— Хм, това кафе мирише хубаво.

Ръката на Джейк я стисна и я изправи на крака.

— Едва не те застрелях — викна й той в лицето. — Нямаш ли друга работа, освен да се промъкваш по този начин?

— Аз не се промъквам — издърпа тя ръката си. — Следвах ви цял ден. Добре, че не съм разбойник или пропаднал команч, или нещо такова. Сега да сте мъртви.

Мика и Лий не можеха да скрият разочарованието си. Те обичаха компанията на Бенър, но Джейк беше съкровище. Надяваха се да ги въведе в нощния живот на Форт Уърт. Неочакваната поява на Бенър без съмнение щеше да обърка плановете за забавления на Джейк.

Той не я беше искал от самото начало.

Все пак Лий се възхищаваше от смелостта на сестра си. Нито едно от познатите му момичета нямаше да посмее да тръгне само и да язди цял ден като Бенър.

— Кога ти хрумна да ни последваш? — попита той.

Бенър пусна торбата си на земята и след като погледна към Джейк, коленичи и извади мъничко кафениче от нея.

— Вече бях решила. Вие се разпръснахте в три различни посоки преди да успея да ви кажа, че нямам намерение да си прекъсвам пътуването заради някакво малко неудобство. Тя отпи от кафето, което си беше сипала. То беше горещо и съвсем безвкусно. Но тя се държеше така, сякаш пие нектар.

— Малко неудобство! — извика Джейк.

Нервите му съвсем не се бяха успокоили — досега просто се беше сдържал. Подобно на активен вулкан, който периодично бълва дим, той ги отпусна като избухна:

— Не знаеш и половината от това, което предстои.

Бенър явно го игнорираше.

— Гледах ви как излизахте от града, после си купих дрехи, подходящи за лагеруване. Оставих каруцата в конюшнята, а куфарите — в пощата с писъмце до мама и татко. Ще ги вземат, когато си прибират пощата. Настигнах ви за един час.

Тя беше адресирала разказа си към Лий и Мика, но отговори Джейк:

— Мислиш се за много смела, така ли?

— Дойдох дотук без проблеми.

— Недей да се преструваш, че бедрата не те болят ужасно, защото по-добре знам.

— Нищо не знаеш!

— Утре ще имаш мазоли…

— Те не те засягат — стрелна го тя. — Добре съм. Винаги съм искала да лагерувам на открито, но никога не са ми разрешавали, защото съм момиче.

— Което трябва да ти говори нещо — подхвърли язвително Джейк. — Защо все се опитваш да заприличаш на мъж. Не е чудно, че женихът ти е прескочил в леглото на друга жена.

— Джейк! — Мика не беше и помислял, че брат му може да каже нещо толкова жестоко.

— А защо тя не си стои вкъщи да готви, да шие и плете като другите жени? Не е истинска жена, ето защо. Тя… О, по дяволите — завърши той гневно и тръгна към завързаните коне.

Лий и Мика се спогледаха с разбиране, после отправиха съчувствието си към Бенър. След като Джейк тръгна, тя се беше отпуснала на земята. Умората й личеше във всеки мускул. Лий я потупа по гърба, а Мика й подаде чиния с боб.

— Като преспи ще му мине.

Но на сутринта Джейк изглеждаше все така зъл и заплашителен като буреносен облак. Като строг командир той заповяда да загасят огъня и едва им остави време да преглътнат студените бисквити, останали от вечерта и да изгълтат по чаша ужасно, претоплено кафе.

Той беше прав за едно. Бедрата на Бенър дяволски я боляха, но тя не издаде състоянието си, докато се мяташе на седлото.

— Откъде взе кон? — попита Джейк, яздейки редом с нея.

— Наех го от мистър Дейвис в конюшнята! — Тя се наведе и потупа коня по врата.

— Нае го? — намръщи се Джейк. — А аз трябваше да купя.

Тя му хвърли лъчезарна усмивка. В сладкия й глас се долавяше злорадство:

— Значи все пак съм се справила нелошо, нали?

Ако беше погледнала Дейвис така, както сега гледаше него, нямаше нищо чудно, че старият гъсок й беше дал коня. Изненадваше го само, че тя изглежда толкова свежа и отпочинала! Беше се надявал, че ще се събуди със схванати стави и подпухнали очи, с тъмни кръгове под тях. Вместо това очите, които го гледаха спокойно, блестяха както винаги, а бузите цъфтяха. Би могла да не стои на седлото чак толкова изправена. От това копчетата на ризата трудно удържаха гърдите й. По дяволите!

— Ако не поддържаш темпото, ще изостанеш — предупреди я той.

При тези думи пришпори Сторми, като я остави да гълта праха след него.

Мрачното настроение на Джейк не се подобри и след няколко часа. Те яздеха бързо, спряха за малко на обяд да напоят конете и да пийнат от собствените си манерки. Беше горещо и прашно, но Бенър не се оплакваше. По-скоро би си отрязала езика. Мускулите я боляха. Косата й се слепи от пот под шапката, която предпазваше лицето й от слънцето. Тя знаеше, че от него луничките й ще се уголемят като пуканки на горещ тиган.

По-късно следобед, докато яздеха на запад, слънцето безмилостно печеше в лицата им. Бенър се молеше за едно облаче, колкото да закрие този огнен диск, от който нямаше спасение.

Дори момчетата, които биха отишли и в ада, ако Джейк го поиска от тях, помръкнаха и станаха неспокойни.

— Хей, Джейк! — извика Мика.

— Да?

— Виждам къща, ей там на високото.

— Е, и какво?

— Ами, мисля си, колко добре ще ни дойде една студена вода.

Бенър беше готова да го разцелува. Тя нямаше да признае, че нейната манерка е празна, дори ако я измъчваха. От часове устата и гърлото й бяха пресъхнали.

Джейк издърпа юздите на Сторми. Той огледа къщата, кацнала на върха на хълма.

— Добре, ще спрем да видим колко са гостоприемни.

Момчетата пришпориха конете си в галоп. Когато Джейк погледна към Бенър, тя равнодушно вдигна рамене и бавно подкара коня си след другите.

Фермерът цепеше дърва. Мястото беше скромно, но добре поддържано. Имаше обор, който да побере няколко дойни крави, плуг, магаре, и един кон. Пилетата бяха оградени с телена мрежа. Свинята грухтеше в кочината. В добре подредената градина се виждаха редове с висока царевица, фасул, лук, ряпа, тиквички и картофи. Близо до къщата тежки зелени домати огъваха стъблата.

Като ги видя, фермерът остави брадвата, извади кърпа от задния джоб на работната си дреха и я прокара по лицето си. Свали шапка и попи плешивото си чело, после я нахлупи отново.

Във всички тези забавени движения на пръв поглед нямаше нищо особено. Но Джейк беше достатъчно бърз, за да забележи пушката, опряна на стената на обора, на не повече от три крачки от ръката на фермера. Джейк не го обвиняваше. Задължение беше на мъжа да пази къщата и семейството си. В тези дни, когато из страната скитаха безработни каубои, банди, които обираха влаковете, при тези безкрайни преговори за работа човек трябва да предвижда всичко.

— Здравейте.

— Здрасти — отвърна фермерът. Той не тръгна напред, а ги остави да се приближат, докато те дръпнаха юздите само на няколко крачки от него.

— Бихте ли ни дали малко вода? — попита Джейк с приятелска учтивост.

Фермерът внимателно ги преценяваше. Джейк държеше ръцете си на лъка на седлото, когато мъжът забеляза пистолета и пушката. Лий и Мика имитираха Джейк — не се движеха. Когато фермерът видя отблизо Бенър, очите му се разшириха и той се приближи до Джейк.

— Откъде са хората ти?

— От Ларсенски окръг — Джейк отдавна се беше научил да не дава повече информация, отколкото е необходимо. Повечето пътуващи са сдържани по една или друга причина. Това беше най-добрата учтивост.

— Отиваме във Форт Уърт да купуваме добитък. Железничарите стачкуват и влаковете не се движат.

Фермерът кимна удовлетворен. Той беше чул за стачката тази сутрин от един съсед.

— Заповядайте! — и посочи към коритото с вода за конете и към кладенеца, който беше по-близо до къщата.

Те слязоха. Бенър внимаваше да не направи гримаса от болката в мускулите, докато слизаше от коня си. Докато Джейк водеше Сторми към коритото, тя незабелязано разтърка схванатите си крайници.

— Как си, Бенър? — попита Лий. — Той ни подкара като…

Той спря внезапно и премести поглед. Бенър погледна през рамо и видя млада жена, приблизително на нейната възраст да идва откъм къщата. Лий обърна глава и шумно се изкашля, за да привлече вниманието на Мика, после с неестествено движение на очите посочи момичето.

— Здравейте — поздрави то весело, като се приближи. — Казвам се Норма. Искате вода, така ли?

Лий и Мика пристъпиха напред.

— Сигурно е много вкусна, Норма — каза Мика с обаятелна усмивка.

— Сякаш прочете мислите ми, Норма.

Бенър гледаше младежите с неприкрито раздразнение и се чудеше дали Лий има представа колко тъпо изглежда отстрани. Норма имаше големи кафяви очи, мек и сладък глас и добре оформени гърди под басмяната рокля. Е, и какво? Трябва ли да се пули заради това?

Момичето хвърли към Бенър бегъл поглед и повече не й обърна внимание. Тя заведе Лий и Мика до кладенеца. Джейк разговаряше за конете с фермера, който се любуваше на Сторми.

Джейк беше стъпил с единия си крак на коритото, с шапка, бутната на тила, и леко наклонен напред, с ръце, опрени на крака.

Когато Бенър тръгна към кладенеца, улови заинтригувания поглед, с който го стрелна Норма.

— Чия жена е тя? — попита Норма момчетата, които изпразваха водата от черпака така жадно, както гледаха Норма.

— Ничия — засмя се Мика.

— Моя сестра. — Очите на Лий не бяха насочени към Бенър, а към впечатляващия бюст на Норма, докато тя се навеждаше над кладенеца, за да напълни пак кофата. Той срещна погледа на Мика и те си кимнаха — двама мъже, преценили и стигнали до един и същи извод. — Имате ли нещо против и аз да пийна? — попита бързо Бенър. Тя вече цяла минута стоеше до кладенеца и никой не я беше забелязал.

Норма, с подчертана липса на съчувствие й подаде чаша вода.

— На кого принадлежи той? — очите на Норма се плъзнаха към Джейк, който следеше конете да не пият прекалено много.

— На мен…

При троснатия отговор на Бенър Лий и Мика я изгледаха остро. Тя остана с присвити очи.

— Той е мой брат — каза неловко Мика.

— О, — Норма я погледна самодоволно, което разяри Бенър.

Тя внезапно осъзна колко е раздърпана, докато всяко косъмче от меката кестенява коса на Норма беше втъкано в корона от стегнати плитки. Норма ухаеше като домашен хляб. Бенър знаеше, че самата тя мирише на пот и коне.

— Не е ли прекалено възрастен мъжът ви? — попита Бенър.

Бузите на Норма пламнаха:

— Той ми е баща.

— О! — Тя повтори уклончивия отговор на Норма от чиста перверзност. — Може ли още една чаша, моля?

— Да, разбира се.

След като Норма напълни чашата, Бенър се отдалечи с нея и я занесе на Джейк. Тя се усмихваше престорено, докато приближаваше.

— Заповядай, Джейк. Мисля, че ще искаш малко студена вода.

Бенър се надяваше Норма да ги гледа. Джейк взе чашата от ръката й, като я погледна подозрително:

— Благодаря.

— Наздраве. — Тя му отправи брилянтна усмивка. В края на краищата Норма не знае какво си казват.

Но очевидно Бенър имаше конкуренция за вниманието на Норма. Откъм кладенеца се дочу хихикане. Очите на фермера твърдо проблеснаха, гледайки как двамата младежи флиртуват с дъщеря му.

— Какво става там, Норма?

— Нищо, татко.

— Време е да тръгваме — каза бързо Джейк. Нищо на света не можеше да се сравни с гнева на фермер, почувствал, че добродетелта на дъщеря му е в опасност. От южен Тексас до Колорадо каубоите, и особено тексаските каубои, бяха бич за родителите, които имаха дъщери за женене. Те трябваше да ги пазят от каубоите на всяка цена. Дори имаше песен за това. Джейк си припомни припева: „Не се женете за тях, тексаски момичета.“

Той изля останалата вода и подаде на Бенър чашата.

— Върни я на младата дама и се качвай на коня. Лий, Мика, тръгваме. Веднага!

Тонът му не оставяше място за дискусии, а изискваше незабавни действия. Момчетата свалиха шапки на Норма точно когато Бенър бутна чашата в ръката й. Бенър лукаво се усмихна, а погледът й казваше: „Аз тръгвам с тях, а ти трябва да останеш в този мрачен живот със стария си баща.“

Джейк поблагодари на фермера още веднъж преди да се метне на седлото. Той пусна другите да яздят пред него. Едва когато се отдалечиха, Джейк си отдъхна. Той не искаше неприятности по време на това пътуване, особено след като и Бенър беше с тях. Миналата нощ беше готов да я убие. Не че беше недоволен да я види. Преди яростта му да вземе връх, сърцето му го предаде и трепна от радост, като я видя да стои в светлината на огъня.

Но когато си помисли за нейната импулсивност кръвта му изстина. Имаше хиляди рискове по пътя и тя, млада жена, беше изложена на всеки от тях. Беше решил да избягва градовете — тя щеше да привлича очите на младите мъже като факел.

А и беше твърдоглава. Действаше прибързано и чак после мислеше.

Джейк я гледаше как язди пред него. Очите му отиваха все на бедрата й. Той знаеше, че тя няма да се оплаче, дори да я убие. Малка твърдоглавка. И без да иска се усмихна. Тя имаше най-страхотния…

Той моментално отпъди мисълта. Какво, по дяволите, прави? Пришпори Сторми напред и извика:

— Веднага щом открием рекичка с достатъчно чиста вода, ще спрем.

Вече щеше да внимава да язди пред Бенър, а не зад нея.

Не след дълго забелязаха група млади дръвчета в далечината. Яздейки нататък, те със задоволство откриха бълбукащ поток. Лятото беше толкова сухо, че водата му беше намаляла. Спомняйки си ужасната запарка, която пи миналата вечер, Бенър предложи тя да направи кафето. После се зае да сготви.

Никой не възрази.

След като хапнаха, те се събраха около огъня. Вечерта беше топла. Джейк се опря на седлото да изпуши една пура. Лий се отби в храстите.

Джейк може би нямаше да забележи Мика, ако младежът не седеше толкова тихо. Всъщност, неговата неподвижност и отсъстващия израз на лицето му, привлякоха вниманието на Джейк. Той проследи посоката на възторжения поглед на Мика, за да установи, че завършва върху Бенър.

Тя седеше с гръб към огъня. Беше свалила ризата си. Камизолата й белееше в тъмнината. Прокарваше четка през гъстата си тъмна коса. После отметна косата си напред, наведе глава и остави свежият бриз да освежи тила й. Кожата й изглеждаше златиста в светлината на огъня. Гарвановите къдрици улавяха отблясъците на пламъка, докато бавно се спускаха обратно върху раменете.

Изглеждаше уморена, беше изпънала гръб, при което линията на гърдите й рязко се очертаваше на фона на кадифената тъмнина на нощта.

Тялото на Джейк реагира възбудено. Учуден от отклика у себе си, той отмести поглед, само за да види отново захласнатия Мика. Срита го с обувката си:

— Може да ти влезе някоя муха в устата, както си зяпнал — прошепна той.

Мика виновно подскочи. Той хвърли още един незабелязан поглед към Бенър.

— Много е хубава, нали?

— Да, хубава е. А сега си гледай твоята работа.

Мика усети неразположението на брат си:

— Нямах нищо наум като я гледах, Джейк.

— Е, добре. Намери си друго занимание. — Той стана точно когато Лий се връщаше. — Отивам на реката да се поразхладя. Предлагам вие двамата да си легнете. Утре ни предстои тежък ден.

Бенър гледа след отдалечаващата се фигура, докато тъмнината я погълна. Той все още беше в лошо настроение и не можеше да каже нищо без да прозвучи сърдито. През целия ден не беше създала грижи на никого. А показа ли той и йота одобрение? Не. Беше такъв инат!

Тя прибра гребена в торбата си. Чувстваше се малко по-добре, след като наплиска лицето и врата с водата, която Лий донесе от рекичката. Тя би дала и последния си грош за баня. „Утре вечер“, помисли тя „в хотела“. „Ще се изкъпя в баня.“ И се отпусна върху одеялото.

Момчетата тихо си говореха.

— За какво си шушукате, вие двамата?

— За нищо — каза бързо Лий — прекалено бързо, за да не предизвика подозрение.

— Ние, ъ-ъ-ъ, мислим да пояздим — обади се Мика.

— Да пояздите? — Не ги разбираше. — Та вие яздихте цял ден.

— Така е, но…

— Да се поразхладим — помогна му Мика.

— Да. Ще се поразхладим — съгласи се Лий и стана. — Кажи на Джейк, ако пита.

Преди тя да възрази, те оседлаха конете и тихо ги поведоха. Бенър се тръшна на одеялото. Ако те искат да скитат посред нощ като глупаци, това не я засяга.

Джейк, обаче, не прие толкова спокойно разходката им.

— И ти просто ги остави да тръгнат без да ги спреш? — попита той, когато се върна и тя му разказа какво се е случило в негово отсъствие.

Тя се изправи:

— Какво трябваше да направя? Те са големи хора.

— Трябваше да ме извикаш.

— Не е моя работа.

— От колко време ги няма?

— Около половин час — отвърна тя.

Ругаейки, Джейк седна на постелката си:

— Не мога да ги проследя в тъмнината. Предполагам, че единственото, което ни остава, е да чакаме да се върнат.

Бенър се обърна настрана и се подпря на лакът, за да го вижда по-добре.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Какво? — „Защо не си облече пак риза? Ако си мисли, че нощта й осигурява някакво прилично прикритие, много се лъже. Тази тънка камизола едва успяваше да побере гърдите й, особено в позата, която беше заела. Те надничаха над дантеления ръб, заплашвайки да се изплъзнат оттам.“

— Мисля, че се върнаха да видят онова момиче.

— Кое момиче? — Джейк отмести поглед от нея. — Дъщерята на онзи фермер?

— Норма — каза провлечено Бенър. — Не видя ли как я зяпаха?

— Видях. — Джейк се обърна. Той също беше хвърлял такива погледи напоследък. — Баща й също видя. Разбира се, тези момчета не биха направили нещо глупаво.

Сините му очи прорязваха нощта.

— Те са луди за момичета. Това е единственото, за което си говорят. Толкова е глупаво. — Бенър легна отново и отпусна ръце върху корема си.

Джейк изхихика:

— Глупаво? А за какво си говорят момичетата? Хм? За мъже. — Някои — да. Но не и аз.

— О, не?

— Не.

— Е, Бенър Коулман, сигурен съм, че лъжеш. Мога да се обзаложа, че…

Той спря по средата на изречението, когато в тишината проехтяха гърмежи. Бенър се изправи:

— Какво беше това?

Още един залп проехтя, за да покаже на Джейк какво можеше да бъде.

— Стрелба. Пистолет, ако не се лъжа.

Той вече беше скочил и тичаше към Сторми, носейки тежкото седло в едната ръка и пушката в другата. Бенър срита одеялото и тръгна след него.

— Мислиш, че оня фермер стреля по Лий и Мика?

— Мина ми през ума тази възможност — каза Джейк, като изкриви устни. Той закопча осигурителния ремък и сложи стремето. После извади пистолета от кобура и завъртя барабана, проверявайки дали е зареден. Провери и снаряжението за пушката. Бенър с уплашени очи наблюдаваше премерените му движения.

— Чакай, идвам с теб — обади се тя, когато той сложи крак на стремето и се метна на седлото.

— Не, не идваш, млада госпожице. И този път държа на това, Бенър. Оставаш тук и няма да мърдаш. Разбра ли? — Той дръпна гневно юздите на Сторми и изчезна в нощта.

Добре обученото животно уверено поглъщаше разстоянието. От Джейк се искаше само да седи на седлото и да брои изстрелите, които разцепваха нощта с обезпокоителна честота. Бяха твърде близо, за да идват от фермата. Може ли да е сгрешил? Беше ли това лов на диви патици? Надяваше се да е така.

Но знаеше, че не е.

Той забеляза проблясванията в тъмнината много преди да се изкачи на хълма и да погледне към сухата долина, която бяха прекосили същия следобед. Спомняше си я. Беше около дванадесет крачки дълбока и 40 широка. Пресичаше я тесен мост. Той спря Сторми и извади пушката.

Наистина бяха Лий и Мика. Успя да ги види зад високата трева, докато фермерът стреляше по тях. За щастие, беше лош стрелец.

Конете им бяха избягали. Джейк ги забеляза сред малката група сливови дървета. Той се промъкна до тях, успокои ги и завърза юздите към ниските клони. След това изтича обратно към Сторми и го яхна, сложи напречно пред себе си пушката и извади пистолета. Ако язди напред-назад можеше да прикрива момчетата, стреляйки над главата на фермера, докато те дотичат до конете. Когато се убедеше, че са извън обсега му, щеше да ги догони. Съмняваше се, че фермерът ще ги преследва. Той беше с момичето. Джейк можа да чуе молбите й, когато се приближи:

— Татко, кълна се, че не сме правили нищо.

— Ти наричаш срещата с двама разгонени каубои нищо? — Нов град от гърмежи разцепи въздуха.

— Ти не ми позволяваш никакви развлечения.

— Не може да имаш развлечения. Обещах на майка ти, че ще те опазя порядъчна.

— Аз съм порядъчна. Те само искаха да си поговорим.

— Знам аз какво искат. И добре, че дойдох точно навреме, за да ги спра. Заварих копелето да те целува.

— Само една целувка, кълна се.

— Млъкни. С теб ще се разправям после.

Ако не беше толкова сериозно, това би било смешно. Но не повече от сянка на усмивка се появи на устните на Джейк, когато той издаде вик, който би смразил кръвта и на най-жестокия дивак и пришпори Сторми в такъв галоп, сякаш беше преодолял земното привличане. Силните му крака сграбчиха гърба на жребеца. Той с грохот се понесе по ръба на долината като стреляше едновременно с пушката и пистолета. Джейк целеше високо над главите на Норма и разярения й баща.

Лий и Мика не губиха време. Веднъж уверили се, че нощния ездач е Джейк, а не някой демон от ада, те бързо се измъкнаха от прикритието си и затичаха към конете. Но фермерът не се заблуди лесно. Те още не бяха извън обсега на пушката му, когато той отново започна да стреля, злобно ругаейки.

Джейк обърна Сторми и се спусна обратно. Беше почти наравно с него, когато наблизо премина друг ездач.

— Какво по…

Той не успя да довърши, когато Бенър прелетя като мълния. Само свистенето на куршумите, твърде близо до главата му го накара да се наведе над коня и да продължи Той презареди пистолета.

Джейк видя Бенър да се обръща и да тръгва към него! Глупачка! И защо не си е облякла риза? Бялата камизола я правеше идеална мишена, но тя се носеше през въздуха изпълнен с куршуми. Когато се разминаваха, тя извика през грохота:

— Дали стигнаха вече до конете?

Джейк обърна глава и видя Лий и Мика близо до дърветата.

— Да се махаме оттук, по дяволите! — Той обърна Сторми, давайки още няколко слепи изстрела за всеки случай. Бенър беше точно зад него.

В сянката на сливовите дръвчета Лий и Мика присъединиха към тях.

— Благодаря, Джейк — викаха те през чаткането и копитата.

— Продължавайте — изкрещя им той.

Конете вдигаха прах като от циклон, но те продължиха да яздят към лагера. Джейк погледна, за да види дали не ги преследват, но всичко, което видя, беше гъст облак прах.

Когато стигнаха, той се спусна от седлото с едно единствено леко движение. Веднага щом краката на Мика докоснаха земята, той усети летящия юмрук в челюстта си. Главата му отскочи назад и сякаш като по чудо се задържа на раменете.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? Иска те да ни застрелят ли? А? — избухна Джейк. — Дръжте си панталоните закопчани, докато стигнем във Форт Уърт, ясно? Там не ме интересува, ако щете оправяйте всяка проститутка в „Дяволското място“. Но стойте настрана от порядъчните момичета.

Мика кимна, съгласявайки се.

— Да, сър — каза Лий, и облиза устни с пресъхналия си, прашен език и молейки се на бога Джейк да не изпрати чупещия си кости юмрук в неговата челюст. Единственият човек, когото той уважаваше колкото баща си, беше Джейк. И също толкова се боеше от гнева му.

— Сега угасете огъня. Този проклетник може още да е след нас. И разтрийте конете. После — на сън! Бенър, ти…

Той се обърна, но съзря само виновните физиономии на Лий и Мика срещу себе си.

— Къде е отишла?

Замаян от удара, който получи, Мика изобщо не си спомняше да я е виждал. Лий огледа лагера. Той гореше от желание да се реабилитира, но не можеше да произведе Бенър от нищото.

— Тя беше точно зад теб, мисля.

— Бенър! — извика Джейк в тъмнината. Страхът като с менгеме стисна сърцето му. — Бенър!

Никой не му отвърна освен безжалостната тъмнина и биенето на собственото му сърце.

— Някой от вас да я е виждал?

Те поклатиха глави. Лий каза:

— Видях я да язди точно зад теб, когато се качвах на коня. Но докато идвахме гледах само напред.

Джейк скочи на гърба на Сторми.

— Стойте тук. — И той се скри отново в тъмнината. Джейк никога не изпадаше в паника. Наричаха го студен и безсърдечен. Мъжете, пътували с него, го бяха виждали да погребва приятели без да покаже и следа от вълнение в тези сини очи. Нерви от стомана. Ледена вода във вените. Така наблюдател би описал Джейк.

Но не и ако можеха да го видят, яздейки обратно към долината тази нощ. Лицето му беше маска на страха.

Ами ако този проклет фермер е изпратил макар и един сполучлив изстрел? И ако беше убил Бенър? Не, не би могъл. Тя се е върнала с тях. Наистина ли? Не препускаха ли четири коня към лагера? Господи, при този прах и шум той вече не можеше да го твърди. Ако се беше върнала невредима, то сега къде е?

Той стигна долината и задържа коня в тръс. Тялото на Сторми плуваше в пот, но Джейк не забеляза. Очите му оглеждаха тъмнината. В гърлото му заседна буца, когато осъзна, че търси тялото й. Тялото на Бенър, лежащо безжизнено и кървящо, онази сладка фина камизола, пропита с кръв.

Той отпъди тази картина и се приближи още. От другата страна всичко беше спокойно.

Нямаше друг избор, освен да се върне в лагера. Може би просто не е чула виковете? Сигурно е така. Беше тръгнал прибързано и не й беше оставил време да се върне. Те навярно са всички в лагера и му се смеят..

Но когато се върна, нейният кон не беше при другите. Лий и Мика кротко се бяха свили на постелките си. Лий вдигна глава:

— Намери ли я?

— Още не. Но ще я намеря. Трябва да е някъде тук, наблизо. Вие спете.

Господи, къде е тя?

Джейк си спомни всяка жестока дума, която й беше казвал. Той съжаляваше, че умишлено я е наранявал. Никога нямаше да си прости, ако нещо й се беше случило. Никога!

А ако онзи фермер я е застрелял и я е замъкнал в къщата си? Ако я е оставил кървяща да умре? А ако, ако…. Исусе, тези „ако“ можеха да го накарат да се побърка. Още веднъж обиколи лагера, търсейки следа от нея, взирайки се в тъмнината. Запъти се обратно към момчетата, като се чудеше как би могъл да съобщи новината за смъртта й на Рос и Лидия, когато чу нещо, което не принадлежеше към шумовете на нощта.

Тананикане.

Веселата тиха песничка, идваща от рекичката нямаше нищо общо с природата. Той скочи от Сторми и като затваряше храстите, си проправи път към реката.

Конят й беше завързан към едно памуково дърво на брега. Панталонът и обувките й лежаха на купчина, докато тя стоеше в средата на реката и плискаше пълни шепи вода по раменете си.

Тананикаше си.

Тя чу шпорите на Джейк да изтръгват камъчета и се обърна. Беше още по камизола, но се потопи по-дълбоко във водата, стигаща до кръста й.

— Уплаши ме до смърт — каза тя, останала без дъх.

— Аз? Аз те изплаших? Къде, по дяволите, си и какво си мислиш, че правиш?

— Къпя се.

— Къпеш се! — просъска той през разделящото ги разстояние. Хвърли шапката си на земята и започна да разкопчава колана си.

— Веднъж да ми паднеш…

Заплахата увисна във въздуха, докато той подскочи на единия крак, после на другия, изритвайки обувките си. Те изчезнаха във високата трева на брега.

Неизвестно защо и двамата говореха шепнешком.

— Защо ми се сърдиш? Не съм се измъквала през нощта като момчетата. Наказа ли ги?

— Да. Сега е твой ред.

— За какво?

— За това, че не ме послуша. Казах ти да останеш в лагера. Какво, за бога правеше там, препускайки като предводител на кавалерия? Откъде си взела този пистолет? — попита той.

— Татко ми го подари на 16-тия ми рожден ден. И не можех да ти се подчиня, Джейк — Лий и Мика бяха в беда. Нима очакваше да стоя със скръстени ръце? Мислех, че мога да помогна и го направих. Те се измъкнаха невредими.

Джейк нетърпеливо се бореше с копчетата на ризата. Когато те не се подчиняваха на неловките му пръсти, той ги късаше.

— Защо не се върна в лагера с нас? Ние пристигнахме, а теб никъде те нямаше.

— Нагълтах се с прах. Бях разгорещена и потна и исках да се изкъпя. Какво значение има за теб?

— Ще ти кажа аз какво — той завърши с разкопчаването на ризата. Съблече я, сви я на топка и я хвърли на земята. — Не чу ли като те виках?

— Не. Мих си косата.

Той тръгна към водата. Бенър инстинктивно започна да отстъпва.

— Е, докато ти тук си си топила главата и си вземала приятна баня — той направо изплю думата — аз претърсвах като луд околността да търся тялото ти.

— Тялото ми?

— Мислех, че си убита! Не се върна в лагера заедно с нас…

— И си помисли, че съм застреляна? Тоя фермер не може да улучи и стената на плевника си.

— Можеше веднъж и да уцели. Ти със сигурност беше добра мишена. Какво те прихвана, да направиш такова дяволски глупаво нещо? Можеше да те убият.

— Е, не говори с такова разочарование, че не съм убита. И стой настрани от мен, Джейк Лангстън — каза тя, вдигайки ръка да се предпази от него — какво се каниш да правиш?

Водата напълни панталона му, когато скочи в реката. Ходеше уверено, сякаш беше на твърда земя. Джейк имаше намерение да постигне целта си. Нетрепващият блясък в очите му й говореше много.

— Каня се да ти дам това, което заслужаваш. И мисля, че Рос би ме подкрепил.

— О, не, ти няма да го направиш. — Тя се обърна и побягна към другия бряг, но потъна в меката тиня и заплува, докато напипа твърда земя. Почти беше стигнала до тревистия бряг, когато железни клещи я стиснаха за глезена.

Тя тихо извика и започна да се катери по брега. Но Джейк направи безполезни опитите й да избяга. Накрая тя падна по лице във високата трева, задъхана от борбата. Той се надвеси над тялото й, сграбчи я за раменете и я обърна. Тежкото им дишане отекваше в тишината. Той се вгледа в лицето й. Бенър смело посрещна гневния му поглед.

— Казах ти да останеш в лагера за твое добро, Бенър. Можеше да те убият.

Тя се вгледа в очите му и съзря там не само яростта, но и страха. Ръцете му леко трепереха, дори когато държеше раменете й притиснати до земята. Истината я озари и тя леко разтвори устни.

Бавно вдигна ръцете си. Пръстите й потънаха в светлорусата му коса, спуснаха се по слабото му, сурово лице.

— Ти си се безпокоил, Джейк — прошепна тя. — Ти си се безпокоил…

Той примигна. После в един миг се наведе над нея и устата му стремително се приближи. От гърдите му излезе нисък, гърлен стон.

Той беше мъж, доведен до необходимостта да обладае жената, да я защити, да бъде върху нея, да се слее с нея.

Тя сграбчи косата му. Езикът му се плъзна дълбоко, дълбоко, в най-сладките дълбини на устата. Пръстите му нежно вдълбаваха плътта на раменете й. Тя неспокойно се раздвижи под него. Бедрата й се отвориха и той се плъзна между тях. Тя беше много мека, а той — много твърд. Жена и мъж. Подхождащи си съвършено. Жадни един за друг.

Той отмести глава и приглади мокрите й коси.

— Господи, да, безпокоях се. Безпокоя се. Опитвах се да не се тревожа, но се тревожа.

Той пое с устни водата от лицето, ушите, врата й. Привдигна се, за да я гледа. Камизолата се беше набрала около хълбоците й, оголвайки краката. Тялото й се открояваше под прилепналата мокра дреха. Гърдите й вече не бяха загадка за него. Бяха високи и закръглени, красиви. Тъмните ареоли подчертаваха съвършените зърна, набъбнали от страст. Ръката му дръпна връзките на камизолата. Пет седефени копчета срещнаха горещия му поглед върху мократа гола кожа. Той я докосна. Очите й се притвориха.

— Джейк — въздъхна тя с устни, влажни от целувката.

Топлата му ръка прекрасно контрастираше с хладната й от водата кожа. Тя отвори очи, когато топлината за момент се отдръпна. Джейк беше спрял, за да я разгледа, после нежно покри едната й гърда с ръка. Вдигна очи към нейните и задържа за малко изпълнения й с чувство поглед. После внимателно започна да разтрива с пръсти чувствителните връхчета на гърдите й.

Тя изхлипа и той я погледна отново. Очите им се срещнаха в един дълъг миг. На Бенър й се струваше, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите и ще се съедини с неговото — така близко бяха притиснати. Той й се усмихна Това беше най-нежното изражение, което някога беше виждала на лицето му. Почти извиняваща се, мила усмивка го отделяше от онзи хладен цинизъм, превърнал се в част от него.

Той отново се съсредоточи върху онова, което правеха ръцете му. Беше обхванал едната й гърда и лекичко повдигна мекото хълмче, поднасяйки го към устните си. Сложи няколко леки целувки върху зърното, докато то си проправи път между устните му.

Ако Бенър можеше да си поеме дъх, би въздъхнала Тя никога не си беше представяла толкова интимни ласки. Да я докосва, да. Но с уста? Не. Докато това не се случи. Тя усещаше топлината плътно до себе си, влажната копринена мекота, нежните кръгови движения на езика му върху себе си. Той избърса лекичко зърното, после го пое чувствено с устни.

— Имаш най-сладките гърди, най-сладките… най… Устата му се движеше върху нейната, вкусвайки, облизвайки, целувайки, докато тя се уплаши, че ще полудее. Бенър повдигна бедра и направи място за твърдата плът, оформила се под мокрите му джинси. Влажна и топла, тя се разтвори, копнееща за него — да запълни тази празнина. Тя отчаяно желаеше да го почувства и прокара ръце надолу по гърдите му.

— Да — изстена той. — Докосвай ме, Бенър.

Пръстите й преминаха през златните косъмчета на гърдите, усетиха стегнатите му мускули. Тя проследи тази плоска ивица между ребрата му, докато пръста й попадна в ямичката на пъпа.

Издавайки дълбок, гърлен звук, той се премести върху нея и притисна устни в нейните. Когато устните й обвиха проникващия му език, той изръмжа от възбуда. Обърна се настрана и трескаво започна да разкопчава панталона си.

Но когато първото копче се изплъзна от илика, той замръзна, спомнил си това, което каза преди малко на момчетата: „Дръжте си панталоните закопчани, докато стигнем във Форт Уърт.“

Той отмести устата си от Бенър и се загледа в тъмнината, дишайки тежко.

„После не ме интересува, ако щете оправяйте всяка проститутка в «Дяволското място»“. Той погледна към смутеното лице на Бенър. „Но стойте настрана от порядъчните момичета.“

Неговите собствени думи се върнаха да го навестят. Той извършваше същия грях, за който беше предупреждавал Лий и Мика.

Джейк седна. Вдигна колене, подпря ръцете си на тях и отпусна глава.

Бенър лежеше съвършено неподвижна с разширени от недоумение очи. Тялото й пулсираше от желание. Тя не разбираше. Искаше да докосне голия му гръб, гладък и тъмен на слабата лунна светлина, но не го направи.

Когато се опита да поеме дъх, въздухът изсвистя от дробовете й.

— Джейк, нещо лошо ли направих?

Той въздъхна, но поклати отрицателно глава.

— Сърдиш ли ми се още?

— Не.

— Тогава защо вече не ме целуваш?

— Не мога.

— Защо?

— Не мога да те целувам и после да спра.

Тишината беше напрегната и гъста, почти осезаема.

— Искаш да кажеш, че желаеш да ме любиш отново?

Челюстта му се стегна:

— Да.

— Тогава защо…

— Ти знаеш. Защото не трябва. Родителите ти ми имат доверие. А и съм твърде стар за теб. Аз съм много… — дъхът му излезе в дълга въздишка на отвращение. — Не съм достатъчно добър.

Тя притисна с юмрук устните си, за да задържи риданията, но очите й се изпълниха със сълзи.

— Ти просто не ме искаш.

Той обърна глава. Очите му се впиха в нейните:

— Искам те. Ти ме почувства до себе си. Знаеш, че те искам. Искам да бъда дълбоко в теб…

„О, Господи!“ Той покри лицето си с ръце.

— Тогава защо? — проплака тихо тя. Той смъкна ръце от лицето си и стана. Заби пръсти в гъстата си коса, и гневно ги прокара през нея.

— Поради всички тези причини, които ти изредих. Не е редно. Това е краят.

Той скочи в реката и заплува. Когато се появи на другия бряг, тя още лежеше във високата трева и хлипаше тихо.