Джани Родари
Граматика на фантазията (26) (Увод в изкуството да измисляме истории)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Пресли (2009)
Корекция и форматиране
Alegria (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2009)

Издание:

Джани Родари. Граматика на фантазията

Наука и изкуство, София, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)

26. Стъкленото човече

От характерните особености на дадено действуващо лице, било то вече познато (като Бефаната или Палечко) или току-що измислено (като стъкления човек, който сега ми хрумна), могат логически да бъдат изведени и неговите приключения. „Логически“ от гледна точка на фантазийната логика или просто на логиката? Не зная, може би ще е нужно и двете да се вземат предвид.

И така, щом сме го намислили, наш герой нека да бъде стъкленият човек. Той би трябвало да действува, да се движи, да завързва запознанства, да бъде подхвърлян на всякакъв вид произшествия, да бъде причина за определени събития, само като строго се съобразява с естеството на материята, от която според нашия замисъл е направен.

Анализът на материята (в конкретния случай стъклото) ще подскаже с каква мярка ще трябва да подхождаме към героя.

Стъклото е прозрачно. Стъкленият човек е прозрачен. Можем да четем мислите в главата му. За да общува, той не се нуждае от разговори. Той не може да лъже, защото това би проличало веднага — освен ако не нахлупи на главата си шапка. Нещастен ден ще е денят, в който в страната на стъклените люде бъде въведена модата да се носят шапки. Това ще означава, че влиза в мода да се скриват мислите.

Стъклото е чупливо. Това означава, че къщата на стъкления човек би трябвало да бъде от вси страни обвита в нещо меко. Тротоарите ще бъдат застлани с дюшеци. Ръкостискането ще бъде забранено(!). Тежката работа — също. Същинският лекар в тази страна ще бъде не медицинският работник, а стъкларят.

Стъклото може да бъде оцветено. Стъклото може да се мие. И така нататък. В моята енциклопедия на стъклото са посветени четири страници голям формат и почти на всеки ред ще срещнем дума, която би могла да придобие особено значение в нашата история за стъклените човечета. Черно на бяло тази дума стои написана там наред с разни сведения за химическите, физическите, производствените, историческите и стоковедските свойства на стъклото, стои си там и не предугажда, че мястото й в приказката отдавна е приготвено.

Действуващото лице, което е от дърво, трябва да се пази от огъня, който може да му подпали нозете, във водата то не потъва, удари ли те с юмрук — все едно, че са те цапнали с тояга, обесиш ли го — няма да умре, а рибите не могат да го изядат. Тъкмо всички тези неща се и случват на Пинокио, защото е от дърво. Ако беше железен, приключенията му щяха да имат друг характер.

Човече от лед, от сладолед или от масло може да живее само в хладилник, иначе ще се разтопи. Ето защо неговите приключения ще се движат само в жизненото пространство между „камерата ледница“ и решетката с пресни зеленчуци.

Човечето от папирусна хартия ще има по-различни приключения от човечетата, направени от мрамор, от слама, от шоколад, от пластмаса, от дим, от бадемов крем.

В тази област стоковият анализ и фантазийният анализ почти изцяло съвпадат. И нека не ми казват, че вместо приказки по-добре ще е да произвеждаме от стъклата прозорци, а от шоколада — великденски яйца: в този вид истории фантазията си играе на люлка между действителност и измислица, което аз намирам много градивно, нещо повече — дори задължително: който прекроява действителността, той основно я овладява.