Джани Родари
Граматика на фантазията (25) (Увод в изкуството да измисляме истории)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Пресли (2009)
Корекция и форматиране
Alegria (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2009)

Издание:

Джани Родари. Граматика на фантазията

Наука и изкуство, София, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)

25. Образът на вещицата Бефана (разбор)

Нека наречем „фантазиен разбор“ на някое действуващо лице от приказка неговото разчленяване на „първични фактори“ с цел да получим тези съставки, които ще ни позволят да построим нови „фантазийни биноми“, тоест ще ни позволят да измисляме други истории около все същото действуващо лице.

Да вземем Бефаната. Тя не е в пълния смисъл образ от приказките, но това няма значение, дори така е по-добре: като проведем експеримента си върху нея, а не върху някоя обикновена вещица от приказките, ние ще докажем, че разборът ни може да бъде приложен към всякакъв вид действуващи лица — от Палечко до Одисеи, от Пинокио до Джек Тексасеца. Съгласно „функциите на Проп“ можем да дадем на Бефаната определението „дарителка“. При анализа излиза, че Бефаната може да бъде разделена на три части, както „Галия“ на Юлий Цезар и „Божествената комедия“:

Метлата;

Чувалът с подаръците;

Разкривените обуща (споменати, и то съвсем на място, в една прочута народна песенчица).

Някой друг би могъл да раздели Бефаната другояче — не възразявам: свободен е да го стори. Но на мен ми стига нейната троична подялба.

Всеки от трите „първични фактора“ може да стане за нас извор за творческо вдъхновение, стига да съумеем посредством съответния метод да използуваме заключените в тях възможности.

Метлата. Обикновено Бефаната си служи с нея, за да лети. Но ако изтръгнем предмета от обичайния му контекст, възниква въпросът: какво ли прави Бефана с метлата, след като отмине богоявленската нощ? От този въпрос могат да се зародят няколко хипотези:

а. След като облети Земята, Бефаната хвръква към другите светове на Слънчевата система и на цялата Галактика.

б. Бефаната използува метлата в къщи при домашното си почистване. Но къде ли живее? Какво прави в течение на цялата година? Получава ли писма? Обича ли да пие кафе? Чете ли вестници?

в. Не съществува една само Бефана, а има много такива. Живеят в страната на бефаните, където най-важният магазин е, разбира се, магазинът за метли. Ползуват го Бефаната на Реджо Емилия, Бефаната на Оменя, Бефаната на Сараево. Оборотът на метли е значителен. Бефаната, която държи магазина, увеличава стокооборота, като непрекъснато въвежда нови моди метли: една година е модерна марката „мини-метла“, следващата година „макси“, после — „миди“ и т.н. Разбогатяла, тя започва да търгува с прахосмукачки. И от този момент бефаните започват да летят само с този електроприбор, който предизвиква порядъчна космическа суматоха: прахосмукачката всмуква звездния прах, поглъща птици, комети, един самолет с всичките му пътници (по-късно ще бъдат доставени по домовете им през комините или — където няма такива — през кухненските тераси).

Чувалът с подаръците. Предположението, което мигновено минава през главата ми, е, че на чувала се е появила дупка. За да не губя време, не се питам защо и как и просто следвам създалото се положение.

а. Докато Бефаната лети, подаръците се сипят от дупката на чувала. Една кукла пада точно до вълчето леговище; вълците започват радостно да си въобразяват разни неща: „Ах — възкликва вълчицата, — пак става, както тогава, с Ромул и Рем! Славата е пред прага на дома ни.“ И започнали вълците най-важно да се грижат за куклата, но тя пък не искала да расте. А вълчетата си играели с нея, без да ги е грижа за славата.

Но ако изберем друг вариант с куклата — че тя трябва например да порасне, — то тогава пред нея се открива интересна горска кариера: ще стане кукла Тарзан, кукла Маугли…

б. Съставяме списък на подаръците и друг списък на лицата, за които са предназначени. Чифтосваме по двойки и наслуки подарък и име (дупката в чувала може да стане в действителност увертюра към някой интересен случай, а не непременно към хаотична случайност). Така например коженото палто, поръчано от един богаташ за неговата приятелка, пада в Сардиния в нозете на един овчар, който пази овцете си в студената зимна нощ. Много навреме…

в. Нека да закърпим дупката на чувала и да се върнем при хипотезата, че бефаните са много. Щом е така, това значи, че и чувалите са много. Ами какво ли ще стане, ако в суматохата при заминаването те вземат та объркат адресите: Бефаната на Реджо Емилия ще достави играчките си в Домодосола, а тази, която обслужва Масаломбарда — в Минервино Мурдже. Когато забелязват грешката, бефаните отчаяно отпускат ръце. Решават да направят контролно облитане по места, та да се установят нанесените щети. Щети обаче — никакви: децата навсякъде са еднакви, по целия свят те обичат все същите играчки. (Но не е за изключване и един по-малко поетичен завършек: в целия свят децата са свикнали с все същите играчки, защото навсякъде са изработвани от все същите едри индустриалци; децата избират винаги все същото, защото има някой, който вече е избрал за тях…)

Разкривените обуща. Като фантастичен предмет разкривените обуща са, общо взето, подминавани при разбора, но те са не по-малко продиктувани от метлата и подаръците.

а. Бефаната, която е решила на всяка цена да си достави чифт нови обуща, тършува из всички къщи, които посещава при разнасянето на подаръците, и в края на краищата отмъква единствения чифт обувки на бедна учителка пенсионерка.

б. Дечицата, след като научават, че Бефаната е с разкривени обуща, им става жал за нея и те написват за това нещо до вестниците; по телевизията съобщават, че за целта се събират средства. Но ето че банда мошеници започва да обикаля по къщите и с измама прибира пожертвуванията. Като събират двеста милиарда лирети, те отиват да ги пилеят в Швейцария и в Сингапур.

в. Вечерта срещу 6 януари децата с милостиви сърца поставят до чорапа, който трябва да прибере подаръците, чифт нови обуща за Бефаната. Но ето че виджеванската Бефана узнава това по-рано от другите бефани, обикаля къщите преди определеното време, събира двеста хиляди чифта обуща (толкова са децата с милостиви сърца) и като се завръща в своя град, отваря там магазин за обуща и забогатява. После и тя духва към Швейцария и Сингапур.

С всичко казано дотук аз не претендирам, че съм направил пълен разбор на Бефаната. Исках само да покажа, че фантазийният разбор заставя въображението да работи дори при наличието на най-прости данни: било само една-едничка дума, било то среща сблъсък между две думи или между два елемента, единият от които е приказен, а другият — реален; с други думи, достатъчно е най-елементарното противопоставяне и фантазията избликва като фонтан, раздвижва рояк от фантастически предположения, отваря се възможността да бъдат въведени и други тонове и тълковни „ключове“ (например „междупланетният“). Въобще става дума за упражнение, при което едновременно се пуска в ход цяло множество от похвати за развитие на въображението. Това би могло лесно да се покаже, като още сега, в момента, направим един „разбор на разбора“. Но няма ли пък това да ни направи преголеми педанти?