Джани Родари
Граматика на фантазията (11) (Увод в изкуството да измисляме истории)

11. Колко полезен е Джозуе Кардучи

При търсенето на фантастична тема ние дължим на сюрреалистите още и техническия похват за „обработка“ на даден стих чрез проучване всички възможности, които той съдържа в звуково, асоциативно и смислово отношение.

Да вземем първия стих от известното стихотворение на Кардучи:

Sette paia di scarpe ho consumate…

 

Седем чифта обуща протърках вече аз…

Нека се опитаме да го препишем, тъй да се каже, със затворени очи, допускайки волни грешки, непочтително разбърквайки сричките, като че ли пред нас е само купчина от звукове, очакващи да им се придаде нова форма. Получаваме например следното:

Sette appaiate carpe scostumate… Седем шарана, разюздано чифтосани,

Или:

Se ti parlo di scope oh che sudate… Ако ти говоря за метли, о, недей се поти.

Ако подходим към всеки следващ стих като към рудник за все нови поетически изкопаеми, само за десет минути ние бихме могли да съчиним следната бърканица:

Sette paia di scarpe ho consummate…

Sette paia di scope

Sette scarpe una trota

Una trota di mota

Una muta di Portici

Una multa sette multe…

 

Седем чифта обуща протърках вече аз

седем чифта метли

седем шала една пъстърва

една торта от кал

Нямата от Портичи^[1]

една глоба, седем глоби…

Ползата от горното упражнение се състои в това, че въображението се тренира да излезе от познатите релси на привичния смисъл и да долавя дори най-малките проблясъци, които всяка дума, била тя и най-баналната, може да разискри във всички посоки. Пародийните ефекти допринасят още повече за усещането, че се намираме сред упражнение игра. Безсмисленото стихче случайно може да намери свой собствен ритъм и завършеност.

Но тук-там може да се появи и някое интересно действуващо лице, повикано от случайността. Може и да греша, но ми се струва, че стихът „една глоба, седем глоби“ намеква за някой си, който си прави колекция от глоби. Човек, който иска да бие всички световни рекорди на глоби за нарушения. Той обикаля света, за да събира квитанции, подписани на всички всевъзможни езици от пазителите на реда на петте континента: за непозволено гариране в Лондон, за задръстване на уличното движение в Буенос Айрес, за хвърляне на бананови кори по тротоарите в Москва и т.н. Според мен съвсем нелоша история. Да вземем един друг стих на Кардучи:

Verdun vile citta di confettieri…

Citta di confeture e di confetti

Di confezioni e di sorbetti

Di prefetture e di prefetti…

 

Вердюн е град на бонбонджии…

град на бонбони, конфитюри

на конфекции и шербетчии

на префекти и префектури…

Тук спирам. „Конфитюри“ и „префектури“ ми подаряват един истински, римуван, „фантазиен бином“, който ми се вижда подходящ за изграждане на ново стихче:

Il signor Confetto

Sta nella confettura

Col signor Viceconfetto,

La signora Confetessa,

Il capo di gabinetto…

 

Господин Конфета

седи в конфитюра

с мадам Конфетеса,

с Вицеконфета

и с началника на кабинета…

И така нататък. Но ето че ми хрумна още една идея: в края на краищата стихчето би могло да се използува иносказателно против префектурите като обществен институт, който според италианската конституция би трябвало отдавна да е отменен. И така иззад финалната завеса може да изскочи ново действуващо лице, което, след като се вторачи добре в господин Конфета, решава:

„Ами аз ще си го изям!“

Трети пример — пак с прочут стих на многоуважаемия професор Кардучи:

… rinverdi tutto or ora

 

… и внезапно всичко се раззелени

Който веднага ни дава прекрасния вариант:

… venerdi tutto odora

 

… в петък благоухание всичко покри…

Тук съдържанието на историята, което ще последва, не е просто подсказано, то ни е направо натрапено: „петък“ повлича след себе си и всички останали дни от седмицата, „благоухание“ пък разнася около себе си цяла гама от най-различни парфюми. Стига да съчетаем парфюмите с дните на седмицата, и се получава новела за елегантната дама, която сменяла парфюмите си всеки ден. Имала си един парфюм за в понеделник, друг за в сряда, друг за в събота… Хората разпознавали дните според парфюма, който ухаел в супермаркета, където госпожата си купувала полуготовите храни. Жасмин? Значи е петък. Купува се риба. Пармски виолетки? Значи е събота. Купува се карантия.

Но ето че в същия град се заселила друга елегантна дама, която следвала друго календарно разпределение на парфюмите. За нея пармската виолетка била петъчна, а не съботна. Хората започнали да объркват и дните, и парфюмите. Последвали недоразумения, междуособни сблъсъци, хаос. От събитие на събитие историята все повече заприличва на съвременен вариант на мита за вавилонското стълпотворение. Но ако се взрем по-добре, тя ще ни разкрие може би още много други смислови линии.

Приведените примери според мен доказват колко полезен е Джозуе Кардучи. Полезен досега и завинаги. Но ясно става още нещо: че техническият похват на „безсмислицата“ е пряко свързан с играта, която всички деца обичат, а именно — да употребяват словото като играчка. Следователно този технически похват има психологическа мотивировка, която далеч надхвърля пределите на фантазийната граматика.