Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Избелява нощта — дълъг миг самота.

Ти не стопли леглото ми хладно.

Ще посрещна деня, недочакал съня.

Любовта ми за близост е жадна.

 

Като огън гори тя край мен и дори

във огромен пожар се превръща,

но защо в зимен студ чезне всеки уют

и дълбока печал ме обгръща?

 

Отминава деня, а кого да виня,

че не чух твойте стъпки на прага?

Може би оня час, в който срещнах те аз

или този, след който избяга?

 

Бих крещял като луд, но това е абсурд.

Не така в своя дом ще те върна.

Аз разбирам това и обронил глава,

своя спомен за теб ще прегърна.

Край
Читателите на „Без теб“ са прочели и: