Румен Ченков
Кажи ми…

Моля те, кажи ми пак онези думи,

които шепнеше с притворени очи,

когато сладката омая помежду ни,

времето се мъчеше да заличи.

 

Когато слънцето докосваше ни сутрин,

и ний обичахме блажено да лежим,

преди с усмивка да ни вдигне утрото…

„Обичам те любими!“, ми кажи.

29.6.2006 г.

Добрич