Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Не мога да заспя, духът ми пак се рее,

опиянен от твойта красота

Очи затварям — чакам образа ти да изгрее,

и да запълни тази страшна самота

 

Боли, понякога така боли…

когато си до мен, а всъщност си далеч от мене

Ти мислиш си за другия, нали?

А аз — за мен ти просто нямаш време

 

Така завиждам на човека,

за който чувствата са някаква шега

Щастлив е той — със участ лека,

а любовта за него е игра

 

Физическата болка лесно преминава

Душевната понякога те мъчи до смъртта

И след нея нищо не остава —

безмилостен палач е любовта

Край
Читателите на „Безмилостен палач е любовта“ са прочели и: