Гас Брюле
Едва се е задал денят…

Едва се е задал денят,

и пак се свива мойта гръд —

отново ще ни разделят,

преди да се развидели…

Денят, денят е тоя, който

от теб, любими, ме дели.

 

Ах, как го мразя тоя ден,

че пак от мен си разделен,

завистниците — знай от мен! —

на пост са винаги били;

денят, денят е тоя, който

от теб, любими, ме дели.

 

В леглото, дето с мен си бил,

щом в миг извърна взор унил

и не открия моя мил,

тогава много ме боли;

денят, денят е тоя, който

от теб, любими, ме дели.

 

Ти пак изчезваш — дял жесток! —

дано да те закриля Бог,

за теб си мисля в смут дълбок

и ти за мен с любов мисли;

денят, денят е тоя, който

от теб, любими, ме дели.

 

Ще моля влюбените аз

да пеят с мен със сладък глас,

злословникът, обзет от бяс,

от ревност да се поболи;

денят, денят е тоя, който

от теб, любими, ме дели.