Елън Шрайбер
Нежност в ковчег (19)

Глава 19
Нощ и ден

— Хареса ми как изиграхте филма снощи! — похвали ме Беки на следващия ден до шкафчетата. — Нямах представа, че сте планирали да направите това. Направо ме разбихте.

— Мерси. Просто трябваше да изчакаме правилния момент.

— Кой да знае, че Владимир само ще се престори, че ухапва Джени, така че вампирите да не пожелаят тя да стане една от тях.

— Той го прави така, че вампирите да повярват, че Джени е свързана с него завинаги. Те са принудени да напуснат Лондон и да се върнат в Румъния, никога да не я наранят отново.

— Да, но ти би си помислила, че Владимир би искал да я направи вампир за себе си.

— Е, урокът е, че не всички вампири са лоши, — рекох аз с усмивка.

— Така ли? — попита Мат, стоейки точно зад нас.

— Да, точно като футболните снобари, — подкачих го аз.

— Е, мислех, че Александър наистина те е ухапал. Може ли да видя следите? — добави той.

— Това не е ли личен въпрос? — пошегувах се аз. — Освен това, Александър само се направи, че ме ухапва — точно както Владимир направи с Джени. Той направи роля, достойна за награда, — казах гордо. — Мисля, че всъщност му хареса да играе пред всички тези хора.

— Е, и кръвта изглеждаше истинска, — рече той.

— Приятелят-зубър на брат ми — Хенри — направи всички специални ефекти. От него взехме и тези вампирски зъби, — казах и ги оголих.

— Защо още ги носиш? — попита той.

— Не мога да ги сваля. Мисля, че Хенри ще ми иска двойно за премахването им.

Точно тогава две от първокурсничките мажоретки на Гимназия Дулсвил спряха до шкафчетата ни.

— Ами, можеш ли да ми кажеш къде мога да си намеря костюми като този, който ти носи снощи? — попита едната.

— Изглеждаше като Мерилин Монро, — рече ми другата мажоретка. — А ти изглеждаше като Елвира, — каза тя на Беки. — Искам костюм като на Елвира.

— Костюм? — Почудих се аз. Не бяха ли забелязали досега, че винаги се обличах така? Обмислих дали да й кажа за Горещи Готици в Хипстървил или да я поканя да дойде у нас, за да й дам нещо назаем от гардероба си. Но мисълта за мажоретки от първи курс, облечени в готически дрехи, само защото мислят, че е готино, преобърна стомаха ми. Толкова време бях отхвърлена от всички, че ми беше трудно сега да ме приемат.

— Беше върхът снощи, — поздрави ме приятелката й. — Откъде намерихте кръвта?

Мислех си дали да й кажа за Хенри, но реших да го запазя като моя тайна.

— Беше истинска, — казах.

— О, боже! — възкликнаха и двете и избягаха.

Трябваше да призная, че ми харесваше вниманието, което представлението в лятното кино ми донесе. Дори и ако знаех, че ще продължи само колкото вниманието около едно завъртане на обикновена мажоретка.

Звънецът би.

— В лятното кино ще има още една вечер с костюми, — добави Мат. — А хората вече говорят за изиграването на филма.

— Може би с Александър трябва да ограничим достъпа. Къде е агентката ми, когато ми трябва?

— Кое беше онова зловещо белокосо хлапе, което дойде при теб до екрана? — попита Беки.

— Предполагам някое, което иска да изиграе един от вампирските гангстери, — отвърнах и тряснах шкафчето си. — Но реших, че не става, — добавих аз. — Изобщо не беше убедителен като зъл вампир.