Към текста

Метаданни

Данни

Серия
StarCraft (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Liberty’s Crusade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 55 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

ГЛАВА 13
СПАСЯВАНЕ НА ДУШИ

През обектива на историята, войната сякаш действа със страховита точност, като някаква убийствена музикална кутия. Битките са просто часовникарски механизми за смърт; една театрална постановка за унищожения, всяко от чиито действия се прелива плавно в следващото, докато едната от двете страни не бъде победена. Поглеждайки назад във времето, падението на Конфедерацията изглежда напълно логично, и веднъж започнало, то не оставяше никакво съмнение в своя завършек.

За онези от нас, хванати в капан насред военните действия, не съществуваше друго, освен първична паника, прекъсвана от периоди на тотално изтощение. Никой, дори онези, които би трябвало да правят плановете, нямаше ясна представа за силите, с които си имахме работа, докато не беше твърде късно за промени.

Часовникарски механизъм? Може би. Но аз предпочитам да мисля за това, като за брояч на бомба, която обезвреждахме трескаво и с надеждата, че щяхме да свършим, преди проклетото нещо да е избухнало в ръцете ни.

 

Манифестът на Либърти

Спускателният кораб щеше да се присъедини към „Хиперион“ ниско в орбита над Антига. Менгск бе напуснал повърхността веднага след активирането на излъчвателя, но не желаеше да се опитва да пробие блокадата на Конфедерацията преди да е събрал всичките свои блуждаещи босоноги деца в къщи. Поне така му изглеждаха нещата на Майк.

Той наблюдаваше екраните, докато се издигаха над планетата. Всичките камери на кораба бяха насочени към земята. Излъчвателят вече бе започнал да оказва влияние върху Зергите долу. Те извираха от гнездата си като разгневени мравки, щураха се наляво-надясно, дори се нападаха взаимно в псионично предизвиканата си лудост. Но скоро започнаха да се приближават към кулата, в която Майк и Кериган бяха поставили излъчвателя. Ураган от живи същества наобиколи маяка като насекоми около светлина.

Докато корабът се издигаше все по-нагоре, сензорите му улавяха и други гнезда, други реакции на несекващия звук, роден в съзнанието на Кериган, отекващ отново и отново, увеличаващ силата си с всяка секунда. По комуникационната система се чуваха писъците на наземните сили на Конфедерацията, когато биваха прегазени, а нощната страна на Антига Прайм вече беше осеяна с малки експлозии. Бунтовниците бяха предупредени по-отрано, но онези, които се бяха оказали твърде бавни в изтеглянето си от земята, биваха погълнати от вълните зерглинги и хидралиски.

Спускателният кораб продължи да се издига и Майк вече различаваше дъгата на хоризонта. По нея се виждаше ярко сияние и някакви електромагнитни пулсации заляха кораба секунди по-късно. Екраните притъмняха за момент, преди да бъдат взети контрамерки. Един грамаден кръстосвач от клас „Бегемот“, брат-близнак на „Норад II“, падна към планетата под усилващата се атака.

Над тях блокадата на Конфедерацията вече бе започнала да се разкъсва. Свободните кораби с докове за кацане бяха пренасочвани, докато другите се опитваха да бомбардират Зергите, които сега бяха навсякъде.

Покрай тях се стрелна една триада от пламтящи триъгълници и Майк примигна, защото те оставиха огнени отпечатъци по очите му. Протосите също бяха тук — пълните им сили още не бяха пристигнали, но и те вече се включваха в картинката.

Получиха се доклади от най-отдалечените кораби. В пространството се отваряха пролуки и през тях нахлуваха ордите на Зергите. Мозъците на медузи с рачешките щипки, кралиците, муталиските, странните летящи омари, всички те изникваха от космоса и се спускаха върху Антига, призовани и хванати в капан като от песента на сирена.

Спускателният кораб влезе в дока на грамадния „Хиперион“ и целият екипаж напусна по-малкия съд. След това, той беше изхвърлен от дока и оставен да пада надолу към повърхността. Присъствието му само щеше да забави „Хиперион“ по време на бягството, а нямаше и време да бъде закрепян стабилно.

Корабът на Менгск се издигна като мехурче въздух сред паникьосаните конфедеративни сили и прииждащите Зерги. Последните се биеха само когато нещо препречваше пътя им, а Конфедерацията не ги разочароваше в това отношение, изправяйки най-добрите си кораби на линията на атаката. Имаше още няколко сияния, но мониторите на „Хиперион“ показаха експлозиите само като незначителни проблясвания, а всяка от мъничките светлинки представляваше смъртта на още петстотин човека от Конфедерацията сред ядрено кълбо пламъци.

Кериган беше изтощена и с пепеляво лице. Майк беше сигурен, че тя все още чуваше псионичния призив дори на тази височина. Зовът се разнасяше на някакво ниво, което той не можеше да определи, и прекосяваше дълбините на космоса, за да доведе враговете. Той й помогна да напусне дока за кацане.

Рейнър ги пресрещна в един коридор.

— Поздравления и на двамата — каза топло той. — Наистина подпалихте огън под задниците на Зергите. Не знам какво си им казала, лейтенант, но то определено ги накара да се затичат насам.

Кериган повдигна глава. Очите й блестяха от ярост и дори Рейнър можеше да види гнева и раздразнението в тях. После, толкова внезапно, колкото се бяха появили, те изчезнаха и след тях остана само изтощение.

Рейнър протегна ръка да докосне рамото на Кериган. Гласът му омекна, а челото му се сбърчи угрижено.

— Лейтенант, добре ли си? — Той раздели думите с кратки паузи, както отбеляза Майк.

Кериган отново вдигна глава и срещна погледа на Рейнър, но този път в очите й нямаше гняв. Майк си спомни за затворената обратна връзка — страхът, раждащ страх; загрижеността, раждаща загриженост.

— Добре съм — отвърна тя, отмятайки немирен кичур червена коса от лицето си. — Просто това беше много изморително.

Майк попита:

— Менгск?

— Горе, в наблюдателницата си — заяви Рейнър. — Мисля, че той иска да изгледа битката. Оставих го насаме с нея. Няма нищо, което държа да видя.

— Мога аз да му докладвам, ако искаш да си починеш — каза Майк на Кериган.

Тя се спря на място за миг и потръпна почти физически.

— Ще ти бъда благодарна, ако го направиш, Майкъл — изрече тя, докато продължаваше да гледа към Рейнър.

— Наистина изглеждаш като пребито куче — каза Рейнър на лейтенанта. Загрижеността му беше толкова очевидна, че дори Майк можеше да я разчете. — Искаш ли да си вземем по едно кайве в камбуза? И да си поговорим?

— Кафето ще ми дойде добре — отвърна Кериган и ъгълчетата на устата й се изкривиха в лека усмивка. — Да поговорим също. Да. Добре ще ми се отрази да поговорим.

Майк им махна с ръка и се насочи към асансьора, оставяйки двамата в коридора. Докато вратите се затваряха, той извади една мисъл на повърхността на съзнанието си, където Кериган можеше да я открие с лекота.

Не забравяй да го оставяш да си довършва проклетите изречения, помисли си той, след което потегли нагоре, за да открие човекът, който сътвори унищожението на Антига Прайм.

* * *

Менгск стоеше сам на наблюдателната палуба, хванал ръце зад гърба си и вперил поглед към главния екран. Комплектът за шах беше подреден за нова игра, а до пепелника беше поставен неотворен пакет цигари. На бара имаше две чаши и запечатана бутилка коняк.

Всички екрани, с изключение на главния, бяха изключени, а на него се виждаше картина в реално време — Антига Прайм, рееща се в средата на монитора. Малките жълти триъгълничета представляваха силите на Конфедерацията, червените бяха непрекъснато увеличаващите се Зерги. По повърхността се забелязваха малко синьо-бели точици, каквито Майк не бе срещал дотогава. На планетата имаше и няколко кръгчета: бунтовнически отряди, които не бяха имали късмета да се измъкнат навреме. Пред погледа на Майк те бяха погълнати от червените триъгълничета.

Положението беше същото и в орбита. Още червени триъгълничета, всяко от които представляваше десетки или стотици кораби на Зергите, всичките насочени към Антига Прайм. Онези, които офейкваха, останаха невредими. Но достатъчно стояха и се биеха, а в тези точки се образуваха гроздове, когато Зергите ги заливаха и ги разкъсваха на парченца.

Майк си спомни за образа на „Норад II“, падащ към планетата. Това тук беше сто пъти по-лошо.

— Изтегляме се с възможно най-висока скорост — обяви успокоително Менгск. — Накарал съм корабния компютър да прави всякакви компенсации, за да поддържа ускорението.

Майк отиде до бара, отвори бутилката и си наля един пръст коняк. На Менгск не наля нищо.

— Ние изчислихме, че в зависимост от силата на излъчването, ще привлечем всички налични Зерги в радиус от двадесет и пет светлинни години към нас — продължи Менгск. — Лейтенант Кериган е точно като сирена, примамваща моряците към гибелта им.

— Това я изцеди неимоверно — каза Майк и отпи голяма глътка от чашата си.

— Но не повече, отколкото може да понесе. Радвам се, че отиде да й помагаш. В противен случай тя можеше и да не успее да се справи.

Майк усети как кръвта нахлу в главата му и за миг си помисли, че причината беше само в коняка.

— Ти не ми остави голям избор, нали?

— Всъщност, не. — Менгск сви рамене срамежливо и се обърна с лице към Майк. Зад гърба му, броят на червените триъгълничета се увеличаваше. От наземните отряди на Конфедерацията не беше останало почти нищо. — Но въпреки това се радвам, че отиде да й помогнеш.

Майк изсумтя и отпи нова глътка. Менгск си наля самичък. По краищата на екрана вече се появяваха и синьо-бели триъгълничета. Пълните сили на Протосите бяха пристигнали.

Менгск погледна към екрана и обяви:

— Получихме интересен доклад, докато те нямаше. — Майк не каза нищо и Менгск продължи: — Наземни сили на Протосите са запретнали ръкави и са повели битка срещу Зергите, които срещнахме. Името на техният водач е Тасадар. Той се нарече Върховен тамплиер и главнокомандващ на протоската флота. Флагманският му кораб се казва „Гантритор“.

— Може би са били впечатлени от действията ти и са решили да ти дадат едно рамо. Сигурно имаш добър рекламен агент.

Менгск му хвърли смразяващ поглед.

— Я стига, Майкъл. Очаквах нещо по-добро от теб. Обмисли това, което току-що ти казах.

Майк замълча за момент, след което изрече:

— Наземни сили?

Менгск просия.

— Именно. Специфични бойци в много еластични бойни костюми. Странни превозни средства, подобни на буболечки. Заклинатели, за които мога само да предполагам, че са телепати от някакъв вид. По-корави от Зергите като единици, въпреки че Зергите ги превъзхождат многократно в жива сила. Много е интересно, да ги наблюдаваш по време на битка. Може да прегледаш записите по-късно.

— Задръж така — каза Майк.

Усмивката на Менгск се разшири.

— Ще почакам. Ти ще го разбереш. Вярвам в теб.

— Ако Протосите имат наземни сили…

— Изключително добри, мисля, че току-що го отбелязах.

— Това означава, че те са се били със Зергите по земя и преди. И най-важното, те са печелили тези битки.

— Иначе, защо въобще да държат наземни сили, нали? Да! Давай така до края.

Очите на Майк се ококориха.

— Което означава, че Зергите могат да бъдат победени, без да бъде взривена планетата, на която се намират!

— Право в десятката! — Менгск отпи малка глътка от чашата си. — Това може да е трудна задача и смятам, че Зергите превъзхождат Протосите в този случай, но да, те могат да бъдат надвити по земя. — Той се изкикоти. — На Рейнър трябваше да му го обяснявам три пъти, да знаеш.

— Но — започна Майк. — Но тогава единственото, което направихме, бе да принудим Протосите да взривят Антига Прайм!

— Заедно с голяма част от силите на Зергите. Това би трябвало да ги накара да се поотдръпнат за известно време. Достатъчно, за да успеем да вземем надмощие срещу Конфедерацията.

— Те ще взривят Антига Прайм и всички оцелели човеци ведно с нея!

— Човеците не могат да оцелеят срещу толкова много Зерги. Ние ще направим каквото е нужно, за да спасим по-голямата част от човечеството — отвърна тържествено Менгск.

— Дори ако трябва да избием всички човеци, за да го направим — озъби му се Майк. Менгск не каза нищо и Майк остави тишината да нарасне и да изпълни цялата стая. На главния екран, Антига беше почти изцяло покрита с червени триъгълничета, а в орбита около нея се виждаше кръг от сини триъгълничета. От жълтите нямаше нито едно.

След малко, Менгск каза:

— Знам какво си мислиш.

Майк остави чашата си.

— И ти ли стана телепат вече?

— Аз съм политик, както ти имаш навика да ме наричаш. Това означава, че мога да усещам другите хора. Техните нужди, желанията им, силите, които ги движат.

— И какво си мисля? — Майк внезапно се почувства като насекомо под микроскоп.

— Питаш се дали бих пожертвал и теб за благото на цялото човечество. Отговорът е да, без замисляне и без угризения, но наистина не бих желал да го правя. Добри помощници се намират трудно, както казват хората. А ти си много добър и то не само в областта на репортажите.

Майк поклати глава.

— Как го правиш?

— Кое?

— Да намериш бутона на всеки един човек и да го натиснеш. Ти свириш на хората, сякаш те са пиано. Кериган би влязла и в устата на хидралиск заради теб, Рейнър би изтърпял всякакви мъчения заради теб. По дяволите, ти дори накара старата островръха горила Дюк да приема храна от ръката ти. Това не те ли притеснява?

— Не. Това е дар. Аз открих, че другите са склонни към разхвърляно мислене. Аз се опитвам да им осигуря здрава основа. Рейнър в много отношения е погълнат от гняв към Конфедерацията: аз съм просто средството, с което той може да излее този гняв. Дюк търси единствено политически чадър, за да си разчисти старите сметки и да извърши нови грешки: аз му го предоставям. Сара? Виж, лейтенант Кериган винаги е търсила одобрение, въпреки че самата тя е надарена. Аз осигурявам и това.

Майк се замисли за Сара Кериган, долу в камбуза, разговаряйки с Джим Рейнър на чаша кафе. След това попита:

— Ами аз?

Менгск се ухили широко и поклати глава.

— Ти искаш да спасяваш души, скъпото ми момче. Искаш да промениш света. Независимо дали отразяваш някакво улично задръстване или вадиш на показ корупцията на някой градски съветник, ти се опитваш да направиш нещата по-добри. Това буквално е заложено в гените ти. И ти вярваш в него. Точно това те прави много ценен. То те прави невероятно оръдие. Ти предпазваш Рейнър да не стане прекалено импулсивен, Кериган — да не стане прекалено безчовечна. Те и двамата те уважават, да знаеш. Ти отписа генерал Дюк като безнадежден, струва ми се, скоро след като се срещна с него, но вярвам, че все още смяташ, че за мен има някаква надежда. Точно затова се навърташ наблизо — надяваш се, че аз ще открия собственото си изкупление.

Майк се намръщи.

— И какво ме спира да си тръгна сега, след като знам, че надеждата за твоето спасение най-вероятно е била за човек, който не я заслужава?

— Така — каза Менгск, наблюдавайки екрана. Протосите почти бяха затворили кръга около планетата. — Отчасти, това е загрижеността ти за другите. Но вече мога да бъда откровен с теб, защото Конфедерацията, чрез своята марионетка ЮНН, те предаде. Тя използва собственото ти лице и думи срещу теб. Сега ти имаш лична причина да се бориш срещу нея. Собствена причина да се ангажираш с това, което правим. Тя постави нещата на лична основа. Ти би могъл да поведеш сам битката си… — Менгск остави изречението недовършено.

— Но къде бих могъл да отида — каза с равен тон Майк. Това беше изявление, а не въпрос.

— Именно. Предстои ти дълга битка. До победата или разгрома. А, започва се. Ще го гледаш ли с мен?

Майк погледна към екрана, към пръстена от синьо-бели триъгълничета, ограждащ обречената планета. От повърхността й вече се издигаха червени копия, но те бяха отблъснати и Протосите насочиха оръжията си да изгорят света, да го стерилизират до най-дълбоките му гънки.

— Ще пропусна — каза Майк, който усещаше горчилка в устата си. Той се обърна и тръгна към асансьора, без дори да хвърли поглед през рамо към монитора.

Менгск сякаш не забеляза излизането му. Той стоеше с чаша в ръка и наблюдаваше как Протосите изливаха отровни пламъци върху Антига Прайм.