Към текста

Метаданни

Данни

Серия
StarCraft (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Liberty’s Crusade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 55 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

ГЛАВА 11
ШАХ

Играех шах с Арктур Менгск. Редовно губех, между другото. Най-вероятно ще ме завлекат пред някакъв висш съд и ще ми кажат, че това е било престъпление срещу държавата, а аз няма да имам оправдание. Освен, че губех повече, отколкото печелех. Много често Менгск развяваше под носа ми някаква примамка по време на играта, аз посягах да я захапя, само за да осъзная със закъснение, че това ми бе отвлякло вниманието от капана, който ми е залагал.

Цялата човешка война срещу Зергите беше нещо подобно — тя се състоеше от поредица загуби, всяка от които по-унизителна от предишната, защото ние продължавахме да си затваряме очите за това, което всъщност ставаше. Първото предупреждение, че на някоя планета имаше Зерги, обикновено идваше твърде късно — едва когато пълзящото вещество чукаше на вратата ни или Протосите се появяваха със своите кораби като богове на гръмотевицата.

Смятахме, че бихме могли да се спасим от тях. Някои от нас, включително и самия Менгск, си мислеха, че могат да ги контролират. Но всички ние бяхме просто пешки в една гигантска игра на шах.

Не, не бяхме пешки. Плочки за домино. Всяка падаше на свой ред, планета след планета, човек след човек, докато се стигна до най-голямата плочка — онази, наречена Тарсонис.

 

Манифестът на Либърти

— Сравнението между войната и шаха не е нещо ново — заяви Арктур Менгск и постави офицера си, така че да заплашва и царицата на Майк, и топа му.

— Ти си много добър и в двете — отвърна Майк и взе топа на Менгск с царицата си.

— Всъщност, за мен това сравнение е невярно — каза терористът и взе топа с офицера си. — Шах и мат, между другото.

Майк примигна към дъската. Стратегията на Менгск сега беше толкова очевидна, колкото беше неясна допреди секунди. Репортерът си дръпна едно конско наум и посегна към чашата си с бренди. Някъде зад тях, от комуникационното устройство се разнасяха изгубените звуци на древните Милър и Гудман[1]. Пепелникът отстрани на дъската беше пълен с фасове, всичките изпушени от Майк. Те намирисваха лекичко на котешка пикня.

Намираха се на борда на „Хиперион“, приютен в един таен хангар на Антига Прайм. Дюк беше някъде навън и организираше бунтовническите отряди във военни структури, които бяха открито конфедеративни по природа. Рейнър също беше с него, опитвайки се да не допусне Дюк да забърка пълна каша. Майк нямаше представа къде се намираше Кериган, но това си беше нормално за нея.

— Значи шахът не прилича на войната? — попита той.

— Някога може би са били подобни — отвърна Менгск. — На старата Земя, която сега е забулена в мъглите на времето. Два равностойни противника, с равностойни войски, на плоско игрално поле.

— Но тук не е така. Поне вече не е.

— Никак даже — оживи се терористът при спора, който сам бе наченал. — Първо, противниците вече далеч не са равностойни. Конфедерацията имаше ракети от клас Апокалипсис, а моят роден свят нямаше. Конфедерацията изигра тази карта и сега Корал IV е просто сфера, обгърната в почерняло стъкло, носеща се из космоса. Далеч не бяха равностойни. По същия начин нашият малък бунт отначало сякаш изпитваше недостиг от хора и средства, но с всяко ново въстание Конфедерацията губеше все повече от желанието си за бой. Тя е остаряла и изгнила; нуждае се само от едно здраво побутване, за да падне в гроба си. В шаха не можеш да срещнеш такова нещо.

— Второ — продължи Менгск, — идеята за равностойните войски. Споменах за ракетите, толкова ефективни по времето на моя баща, и все пак, те са като обикновени топлийки в сравнение с оръжията, които се използват днес. Продължават да изникват нови и нови сили — атомни бомби, телепати, а сега и Зергите, отгледани от Конфедерацията.

— Предполага се, че войната насърчава развитието — каза Майк.

— Да, но повечето хора използват аналогията с оръжията и броните — едната страна изобретява по-добро оръжие, другата създава по-добра броня, което кара първите да направят още по-добро оръжие и така нататък. Истината е, че по-доброто оръжие вдъхновява създаването на химическо контра-оръжие, което пък вдъхновява използването на телепатични войници, което от своя страна води до изкуствен интелект, управляващ оръжията. Принудата на войната наистина допринася за напредъка, но това никога не е чистия, линеен напредък, за който учиш в училище.

— Или четеш по вестниците.

Менгск се усмихна.

— Трето, идеята за плоското игрално поле. Шахматната дъска е ограничена решетка с осем на осем полета. Отвъд тази малка вселена не съществува нищо. Няма девето поле. Няма зелени фигури, които внезапно заливат дъската, нахвърляйки се и върху белите, и върху черните. Няма пешки, които внезапно се превръщат в топове.

— Пешката може да стане царица — отбеляза Майк.

— Но само ако измине всичките полета напред, като през цялото време е под вражески обстрел. Тя не разцъфтява изведнъж като кралица по собствено желание. Не, шахът въобще не прилича на войната, което е една от причините, поради които го играя. В него всичко е много по-просто, отколкото в истинския живот.

Не за първи или последен път, Майк се замисли за почти свръхестествената способност на Менгск да изкривява реалността около себе си.

— Смяташ ли, че Конфедерацията ще успее да изобрети някакво оръжие срещу последните нападения? Срещу Протосите и Зергите?

— Малко вероятно, въпреки че тя прави всичко по силите си. В момента, тя върши това, което умее най-добре: разпространява пропаганда и запушва устата на онези, които надигат глас. Това са нейните най-добри оръжия и тя никога не се е колебала да ги използва в миналото. Но тя просто замерва с плюнки слона, който се хвърля върху нея. Чакай, имам едно нещо, което исках да ти покажа. — Менгск натисна няколко бутона по дистанционното. Той се загледа в него, сякаш се опитваше да си спомни някакъв таен код.

— Мисля, че ти беше казал веднъж, че Конфедерацията развъждала Зергите. Това не означава ли, че Зергите са техни оръжия? — попита Майк.

— Първоначално и аз така смятах. — Менгск натисна още няколко копчета, след това направи пауза. — И въпреки че моето предположение е било погрешно, що се отнася до нашата пропаганда, това е истината от наша гледна точка и ние ще продължим да я разпространяваме. Нищо не подкопава по-бързо вярата в едно правителство от осъзнаването, че то е създавало смъртоносни чуждоземни раси през свободното си време.

— А истината всъщност е? — суфлира му Майк.

— Истината е безобидна, както винаги — ухили се Менгск. — Да, Конфедерацията е изучавала Зергите от години и онези в системата Сара са били нарочно пуснати там на свобода от нейните агенти. Да, това е грандиозно изпитание на оръжия. Но не, не тя е създала Зергите. Не, тя е имала много по-зловещ план. Всичко е записано на онези дискове, които ти и Рейнър ми донесохте от инсталацията Джейкъбс. Гледай сега. Това ще ти хареса.

Той натисна един бутон и по екрана оживяха снежинки. Когато те се разсеяха, Майк видя наниз от ниски хълмове и плата под едно оранжево-кафяво небе. Сцената можеше да бъде взета от която и да е точка на Антига Прайм. В едната страна беше курдисано познатото лого на ЮНН, а в долната част на екрана течаха цени от планетарните стокови борси.

След това, на тази картина заговори един ужасяващо познат глас.

— Аз съм Майкъл Либърти, предавам на живо от Антига Прайм.

Майк примигна. Това наистина беше неговия глас, а думите бяха част от последния му изпратен репортаж. Но той никога не беше ретранслирал такава картина. Дали не я бяха измъкнали от някой стар запис?

Камерата продължи да снима панорамата, после се прехвърли върху говорещия. Той беше облечен в чист парцал (доста по-чист от този, който в момента висеше в гардероба на Майк), русата му коса беше изпъната назад, за да прикрие една плешивина, чертите на лицето му бяха остро изсечени и издаваха опит, а очите му бяха дълбоки и одухотворени.

Това беше Майкъл Либърти, но не беше Майк. Този Майкъл Либърти изглеждаше почти като идеализирана версия на самия Майк.

Фигурата на екрана продължи да говори:

— Репортерът пред вас току-що избяга от плена, в който беше държан от печално известния терорист Арктур Менгск. Аз бях пленен от бунтовниците на Мар Сара, малко преди влечугоподобните Протоси да унищожат планетата и едва сега успях да се измъкна.

— Това не съм аз — каза Майк.

— Знам — отвърна Менгск. — И Протосите не са влечуги, доколкото ни е известно. Но гледай нататък.

— По време на моето затворничество, аз научих, че Менгск и „Синовете на Корал“ притежават мощни наркотици за контролиране на съзнанието, които са използвали с лека ръка срещу населението — продължи екранният Майкъл Либърти. — Стотици са загиналите в резултат на безразборно пръскане, което може да бъде определено единствено като химическа война срещу невинните граждани. Телата на други са приели странни мутагенни форми, в резултат на страничните ефекти на тези наркотици.

Менгск нададе пренебрежителен звук, но фигурата на екрана продължи:

— Менгск е внедрил саботьор на борда на „Норад II“ и е изложил екипажа на болестотворните отрови. Резултатът от това бе скорошната катастрофа на този кораб. Агенти на „Синовете на Корал“ са пленили засегнатите от контролиращите съзнанието наркотици и са оставили другите да загинат от ръцете на техните съюзници Зергите.

— Техните съюзници Зергите? Кой ги пише тези боклуци? — озъби се към екрана Майк.

— Това са все същите глупости на търкалета — отвърна спокойно Менгск. — Просто са позасилили краските.

— Смятам, че генерал Едмънд Дюк, потомък на Фамилията Дюк от Тарсонис, е станал жертва на тези контролиращи съзнанието средства и в момента не е нищо повече от едно зомби с препрограмирано съзнание, служещо на терористите. По този начин Менгск и неговите нечовешки съюзници се надяват да объркат смелите воини на Конфедерацията и да ги накарат да изгубят вяра в своите водачи.

— Смелите воини на… Аз използвах тази фраза в един материал за запълване на мястото, който направих на „Норад II“! — заяви Майк. — И частта за „болестотворните отрови“. Това ми напомня за друг репортаж.

— Замърсяването на подпочвените води в близост до едно училище — каза Менгск. — Един от добрите ти ранни материали, ако си спомням правилно.

— Само чрез постоянна бдителност бихме могли да премахнем подобни терористи като Менгск и неговите последователи с промити мозъци — заяви фигурата на екрана. — В момента, в който говоря, Конфедерацията изгражда огромна блокада около Антига Прайм и терористът ще бъде унищожен до няколко дни. За ЮНН, предаде Майкъл Либърти.

Менгск натисна друг бутон. Майкъл Даниел Либърти замръзна притихнал на екрана.

— Видя ли това?! — изрева Майк, скачайки от стола си. — Това не бях аз!

— Надявам се, че е така — отвърна Менгск със спокойна усмивка. — Ти изглеждаш толкова рационален и правдолюбив репортер през повечето от времето.

— Какво са направили те?

— Никога ли не си чувал за монтаж досега? — повдигна вежда Менгск.

— Напротив! — озъби се Майк, след което добави бързо: — За запълване, или ако фактите не могат да бъдат потвърдени, или ако правният ни отдел е имал проблеми, или ако някой спонсор е вдигнал врява. Искам да кажа, че и преди са ми изрязвали парченца, че са включвали кадри, които обръщат цялостния тон на историята ми в противоположна посока. Но това е… това е…

— Лъжа?

— Фалшификация — отвърна намръщено Майк.

— Вярно. Събрали са заедно парчета от предишни твои репортажи, използвали са друг актьор като дубльор, поразместили са някой и друг пиксел. Имай предвид, че това се постига изключително лесно на плосък екран, но е почти невъзможно при истинска холограма. Точно затова предпочитам второто, както знаеш. Това е достатъчно, за да заблуди някого, който гледа новини от дъжд на вятър, да му напомни, че ти си жив и здрав и продължаваш да водиш справедливата битка за доброто на ЮНН и Конфедерацията.

— Но моите репортажи… — промълви Майк.

— Извлекли са това, което им е било нужно, и са го подредили, както са сметнали за необходимо.

Майк се отпусна обратно в стола си.

— Ще го убия този Андерсън!

— Страхувам се, че твоят Андерсън може вече да е мъртъв — каза терористът. — Ако и той е толкова правдив репортер като теб.

Майк изсумтя.

— Или — размисли Менгск, — той може би се примирява безропотно със сегашната власт, въпреки че осъзнава всичките й злини. Възможно е точно затова да присъстваше репликата за „токсичните отрови“ — като частица вътрешен саботаж, като отчаян вик за помощ. В края на краищата, няма голям смисъл: Защо контролиращите съзнанието наркотици ще бъдат отровни? Разбира се, това им е позволило да щипнат цяло твое изречение дума по дума.

— Да, Ханди Андерсън си пада по такова спестяване на усилията.

— Просто исках да си информиран, че твоята собствена новинарска мрежа ти е обърнала гръб. Не ми се щеше да го научаваш в някой кофти момент. Например, по време на битка. — Менгск напълни отново чашата на Майк.

— Но защо е всичко това?

— Пропагандата е оръжието, което Конфедерацията владее най-добре и използва най-мощно. Тя е нейния чук. А когато разполагаш единствено с чук, във всичко друго виждаш само гвоздеи.

— Аз си мислех, че разполагат с по-добри оръжия от един репортер, които да използват срещу теб — измърмори Майк. Той поклати глава към екрана. — Какво стана с изследванията им върху Зергите, с материала, който измъкнахме от онази инсталация?

— А, да — Менгск натисна друга поредица бутони. — Дискът от Джейкъбс. Радвам се, че си спомняш за него — това означава, че моите контролиращи съзнанието наркотици не са имали цялостен ефект върху теб. Не ме гледай така, това беше просто шега.

— Малко съм чувствителен на тази тема в момента. Но ще ми мине.

— Очаквах данни за оръжия — което би ги задържало напред в технологичната крива. Вместо това, открих нещо значително по-интересно. Гледай сега. Ти знаеш за призраците, естествено.

Майк се замисли за Кериган, безмилостния воин, който изпитваше смъртта на всяка от жертвите си.

— Телепатичните бойци. Специалитет на Конфедерацията и пример за твоята технологична крива.

— Интересен пример, ако ми позволиш отклонението. Първичните пътници на колониалните кораби са били жители от Земята, но дългото пътешествие явно е разбъркало техния генетичен код в достатъчна степен, та да предизвика повече псионични способности от обичайното за оригиналното теранско население. Много интересно случайно стечение на обстоятелствата.

— Мисля, че и двамата сме стигнали до точката, в която вече не вярваме в случайните стечения на обстоятелствата. — Майк отпи една глътка от брендито си.

Менгск сви добродушно рамене.

— По план или по случайност, хората от това, което щяло да се превърне в Конфедерацията, имали склонност към психически умения. Пак по план или по случайност, ние сме го открили това и сме създали призраците — върховните убийци, притежаващи способността да четат мисли. Процесът по обучаването им е ужасен — едва няколко деца го завършват в състояние, в което могат да бъдат използвани. И доскоро, контролът на Конфедерацията над тях изглеждаше непробиваем.

— Лейтенант Сара Кериган. Как успя да пробиеш контрола над нея?

— Това е като в случая, в който едната страна изобретява по-добра броня, а другата си изнамира по-добро оръжие — отвърна с усмивка Менгск. — Достатъчно е да се каже, че контролът над нея беше пробит по такъв начин, че тя остана удивително невредима и, най-общо казано, в състояние, в което можеше да бъде използвана.

— И благодарна.

— И благодарна — призна Менгск. — А тя се проявяваше достатъчно често, та Конфедерацията да изпадне в смут от това.

— За което ти нямаш нищо против — каза Майк. — Но ти беше зает с някакво отклонение.

— Да. Сега ще се върнем към диска от Джейкъбс. Излиза, че нашите смъртоносни приятелчета Зергите са настроени към психическите излъчвания. Явно дължината на вълните, на които работят призраците, са подобни на онези, които използват висшестоящите Зерги, за да контролират по-нисшите. Така че те могат да се съсредоточат върху тях в близък обхват.

— В колко близък? — попита Майк, спомняйки си внезапно за действията на Кериган в системите Сара и Антига.

— За някой нормален телепат, много, много близо. Няколко десетки метра в най-добрия случай. За това време един хидралиск така и така би ги надушил. Но това е част от технологията, използвана от Конфедерацията в нейните защитни кули и други противо-призрачни детектори.

— Оръжия и брони. А могат ли призраците да четат мислите на Зергите, както правят с хората?

— Много по-болезнено е. И да, Конфедерацията се е опитвала. Тя стигнала до разсъждението, че Зергите представляват върховния еволюционен успех — всичко е или генетичен материал за техните създания, или месо, с което да нахранят децата си. Те са подредени в йерархическа система по подобие на мравуняците, като всеки мозък е по-голям от тези под него и се стигне до съзнания с размерите на почти цяла планета.

— Звучи много привлекателно — обяви Майк и отпи поредната голяма глътка от брендито. То прогори гърлото му и му напомни, че беше човек.

— Гадно. И Протосите са също толкова лоши — каза Менгск. — Имай предвид, че всичко, записано на дисковете, е пречупено през гледната точка на Зергите, но Протосите са върховните генетични пуристи. Те гледат на себе си като на вселенски съдии, изтребвайки всяко живо същество, което се развива неконтролируемо и не отговаря на техните стандарти за съвършенство.

— Генетично оцеляващите срещу Генетичните ксенофоби. Брак, благословен в ада.

— До голяма степен е точно така. Значи, Конфедерацията открива Зергите, открива и телепатичното привличане. И тя иска още Зерги на разположение.

— Още? За какво, в името Божие, са й били нужни още?

— Такава е нелинейната природа на войната, синко. Конфедерацията е търсела оръжие с всички преимущества на атомните бомби и нито една от лошите им страни, като радиацията и негативните отзиви в пресата. Зергите били идеални за тази цел — те представлявали противни, червиви извънземни, които тя можела да пусне срещу когото си поиска, а след това да излезе на сцената и да ги унищожи. Истинска джобна напаст от чудовища.

— Ти спомена, че си смятал, че тя ги развъжда.

— И че съм мислел погрешно — отвърна равно Менгск. — Развъждането им е много по-сложна задача, отколкото залавянето на групичка зерглинги и затварянето им в една клетка. Имало нужда да примамят повече от тях в капаните и тук се намесили телепатите.

— Но телепатите имат ограничен обхват.

— Да — съгласи се Менгск. — Затова се работило по въпроса за подобряването на този обхват. Това, което измъкнахте от инсталацията Джейкъбс, са плановете за Транспланетарен псионичен излъчвател на вълни. Хубаво именце, което до голяма степен не се нуждае от пояснение. С него става възможно да се увеличи силата на един телепат, така че той да се превърне в междупланетарен маяк за Зергите, привличайки ги като насекоми към горящ фенер.

Майк се умълча за миг, след което каза:

— Системата Сара.

— Именно. Точно това имах предвид, когато казах, че Конфедерацията е използвала тези планети като опитно поле за своите оръжия. Тя е докарала Зергите на Сара, а Протосите са ги последвали. Но тя е привлякла нещо повече от няколко зерглинга — вкарала е цялата екосистема и йерархическа структура на Зергите в играта — нещо, което не е очаквала. И сега Зергите се местят от система на система както им е угодно, водени от собствения си интелект, твърдо решени да трансформират човечеството или да го погълнат.

— А ти знаеш ли как могат да бъдат победени? — попита Майк.

— Освен да взривим всяко едно от тях на парченца и да изпепелим гнездата им, не. — Менгск се наведе напред. — Но знам как да ги изпратя в посоките, в които аз бих желал да отидат.

— И с какво ще помогне това? — поклати глава Майк. Нима внезапно бе затъпял от брендито?

Менгск се отпусна назад.

— Имаше една искрица истина в онзи репортаж, който ни представи твоя двойник. Около Антига се оформя сериозна блокада. Конфедерацията се надява да ни задържи затворени тук, докато или Зергите, или Протосите ни унищожат.

— И ние просто ще си седим тук?

— Не. Вече съм задвижил нещата. Построихме един излъчвател по плановете, които ти спаси. Ще го отнесем в сърцето на територията на Конфедерацията и ще го задействаме. Всеки Зерг, намиращ се на десет светлинни години околовръст, ще дойде тук. Те ще се нахвърлят върху обсадните кораби като ястреби на гълъби. В сравнение с това, катастрофата на „Норад II“ ще изглежда като просто смачкване на предната броня.

— Но излъчвателят служи само за усилвател. Трябва ти телепат, за да… — В мозъка на Майк се затвори и последната верига. — Кериган. Ти ще използваш Кериган, за да привлечеш Зергите.

— Много добре.

— Не можеш да го направиш! — възпротиви се Майк. — Тя ще трябва да проникне в лагер на Конфедерацията, нали? Те имат детектори. Тя няма да успее!

— Аз имам огромно доверие на лейтенанта.

— Не можеш да го направиш! — повтори Майк.

— Бъркаш времето. Аз вече издадох заповедите за операцията, още преди да седнем за първата игра на шах. В този момент, добрият лейтенант сигурно взима предавателя от работилниците под нас. Ако побързаш, може и да успееш да я настигнеш.

Майк изруга и се изстреля от стола.

— Пожелай й късмет и от мое име — извика Менгск подир гърба на Майк, докато репортерът изхвърчаше от покоите на водача на терористите. След това, Менгск отново се отпусна назад, взе собствената си чаша с бренди и вдигна мълчалива наздравица към замръзналата на екрана фигура на фалшивия Майкъл Либърти.

Бележки

[1] Глен Милър и Бени Гудман — американски джаз музиканти от средата на ХХ век — Бел.пр.