Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Черен лед (8)

7.
Главна квартира на ЕИР
13:00

След кратко изкачване с товарен асансьор и лабиринт от бели коридори Макфарлън бе въведен в заседателна зала. С нисък таван, обзаведена аскетично, тя бе сякаш нарочно толкова скромна, колкото пък разточителна беше залата за конференции на Палмър Лойд. Нямаше прозорци, по стените не висяха гравюри — имаше само кръгла маса от някакво екзотично дърво и затъмнен екран в дъното на помещението.

Около масата седяха двама души, които се вторачиха изпитателно в него. По-близо бе тъмнокоса млада жена, облечена в работен комбинезон. Не можеше да се каже, че е красива, ала кафявите й очи бяха живи, със златисти отблясъци. Те се спряха върху него някак язвително, от което той се почувства неудобно. Беше средна на ръст, стройна, без да блести с нещо особено, ако се изключи здравословния бронзов загар по бузите й.

Мъжът до нея бе облечен в бяла лабораторна престилка. Беше слаб като вейка, с лош тен. Единият му клепач бе леко приспуснат, което му придаваше веселяшки вид, сякаш всеки миг щеше да намигне. Ала нищо друго у този мъж не говореше за веселие: изглеждаше сериозен, стегнат, напрегнат като струна. Играеше си с пиромолива си — въртеше го непрекъснато между пръстите си.

Глин кимна.

— Това е Юджийн Рошфор, инженеринговият мениджър. Специализира се в уникални инженерни проекти.

Рошфор прие комплимента със свиване на устните си, които за миг побеляха.

— А това е доктор Рейчъл Амира. Тя започна при нас като физик, ала твърде скоро след това започнахме да използваме рядката й дарба на математичка. Ако имате проблем, тя ще ви състави уравнението му. Рейчъл, Джийн, моля запознайте се с доктор Сам Макфарлън. Ловец на метеорити.

Те кимнаха в отговор. Макфарлън усети погледите им, докато отваряше куфарчето си и раздаваше папките. Почувства как напрежението му се завръща.

Глин пое папката си.

— Бих искал първо да очертая проблема в общи линии, а след това да пристъпим към дискусия.

— Разбира се — рече Макфарлън и се настани на стола си.

Глин се огледа, сивите му очи бяха непроницаеми. След това измъкна снопче листа от джоба на сакото си.

— Първо, малко обща информация. Целта е малък остров, известен като Исла Десоласион, в най-южната точка на Южна Америка, от архипелага на нос Хорн. Намира се в чилийски териториални води. Дълъг е около осем мили, широк — три мили.

Замлъкна за миг и отново огледа останалите.

— Нашият клиент Палмър Лойд настоява да се заемем с работата във възможно най-кратък срок. Безпокои се от евентуално съперничество от страна на други музеи. Това означава да се работи в условията на разгара на южноамериканската зима. На островите нос Хорн температурите през юли варират от точката на замръзването до около трийсет и пет градуса под нулата. Нос Хорн е последната значителна земна маса в южните ширини извън самата Антарктида, намира се на около хиляда мили по-близо до Южния полюс, отколкото най-южната точка на Африка — нос Добра Надежда. През периода, в който се предвижда да работим, можем да очакваме пет часа дневна светлина.

— Исла Десоласион не е гостоприемно място. Гол, изложен на вятъра, предимно вулканичен, с някои седиментни басейни от Терциария. Островът се разделя на две от голям глетчер, в северния му край има стар вулканичен кратер. Приливите варират от десет до единайсет метра и половина вертикален воден стълб, а приливно-отливните течения обмиват архипелага със скорост шест възела.

— Чудесни условия за пикник — промърмори Гарса.

— Най-близкото селище е на остров Наварино, в протока Бийгъл, на около четирийсет мили северно от архипелага Хорн. Там има чилийска военноморска база на име Пуерто Уилямс, около която са струпани бордеите на индианци местисо.

— Пуерто Уилямс ли? — попита Гарса. — Мислех си, че става дума за Чили.

— Целият район е картиран първоначално от англичаните. — Глин остави бележките си на масата. — Доктор Макфарлън, доколкото разбрах, вие сте били в Чили.

Макфарлън кимна.

— Какво можете да ни кажете за военния му флот?

— Очарователни момчета.

Последва кратко мълчание. Рошфор, инженерът, започна да почуква с молива си върху масата с раздразнен ритъм. Вратата се отвори и един келнер сервира сандвичи и кафе.

— Охраняват много ревниво крайбрежните си води — продължи Макфарлън, — особено на юг, покрай границата с Аржентина. Както навярно ви е известно, двете страни имат отдавнашен граничен спор.

— Можете ли да добавите нещо към онова, което казах за климата?

— Миналата есен прекарах известно време в Пунта Аренас. Виелиците, бурите с лапавица и мъглите са нещо обичайно. Да не говорим за уилиуо.

— Уилиуо? — повтори Рошфор с развълнуван, тъничък глас.

— В основни линии това са микрошквалове, които траят минута или две, но скоростта на вятъра може да надхвърли сто и петдесет мили в час.

— Има ли прилични котвени стоянки? — попита Гарса.

— Доколкото ми е известно, няма прилични котвени стоянки. Всъщност това, което знам, е че никъде в района на архипелага нос Хорн няма подходящо дъно за закотвяне.

— Ние обичаме предизвикателствата — каза Гарса.

Глин събра листите си, сгъна ги внимателно и ги прибра в джоба на сакото си. Кой знае защо Макфарлън имаше чувството, че този човек вече знаеше отговорите на собствените си въпроси.

— Ясно е — рече Глин, — че проблемът е сложен, дори без да вземаме предвид метеорита. Но нека го обсъдим сега. Рейчъл, мисля, че имаш някои въпроси за тези данни?

— Имам коментар за тези данни.

Погледът на Амира се сведе към папката пред нея, после се вдигна към Макфарлън, леко развеселен. Държеше се с някакво превъзходство, което Макфарлън намери за досадно.

— Да? — попита той.

— Не вярвам и на думица от това.

— В какво точно не вярвате?

Тя махна с ръка към куфарчето му.

— Вие сте експерт по метеоритите, нали? Тогава сигурно знаете защо никой досега не е намирал метеорит, по-тежък от шейсет тона. Защото ако е с по-голяма маса, силата на удара му о земята ще го разтроши. Ако са над двеста тона, метеоритите се изпаряват при удара. Как би могло такова чудовище да е непокътнато?

— Не бих могъл да… — започна Макфарлън.

Ала Амира го прекъсна:

— Второто нещо е, че железните метеорити ръждясват. Достатъчни са само около пет хиляди години дори най-големият да се превърне в купчина люспи. Тъй че ако този метеорит някак е оцелял, защо е още там? Как бихте обяснили този геоложки доклад, в който се твърди, че е паднал преди трийсет милиона години, че е бил погребан в утайките, и едва сега се разкрил, поради ерозията?

Макфарлън се облегна назад и сам се усмихна. Тя зачака, вдигнала насмешливо вежди.

— Чели ли сте някога за Шерлок Холмс? — попита леко усмихнат Макфарлън.

Амира извъртя предизвикателно очи.

— Нали няма да ми цитирате онази изтъркана поговорка, че след като елиминирате невъзможното, онова, което остава, независимо колко невероятно изглежда, би трябвало да е истината?

Макфарлън я изгледа изненадан.

— Е, не е ли истина?

Амира се усмихна самодоволно от триумфа си, а Рошфор само поклати глава.

— Та така значи, доктор Макфарлън — продължи весело Амира, — това е вашият достоверен източник? Сър Артър Конан Дойл?

Макфарлън бавно въздъхна. Не му беше времето да прави сцени.

— Първоначалните данни са събрани от друг човек. Не мога да гарантирам за тях. Единственото, което мога да твърдя, е, че ако данните са верни, друго обяснение няма: това е метеорит.

Последва мълчание.

— Събрани от някой друг — рече Амира, строши поредния фъстък и метна ядката в уста. — Да не би това случайно да е доктор Масънкей?

— Да.

— Вие сте се познавали, доколкото знам.

— Бяхме партньори.

— Аха — кимна Амира, сякаш чуваше това за първи път. — И така, щом доктор Масънкей е събрал тези данни, вие до голяма степен им вярвате? Вие му имате доверие?

— Абсолютно.

— Питам се дали и той би казал същото за вас — каза Рошфор с характерния си отсечен тон.

Макфарлън извърна глава и изгледа инженера без да мигне.

— Да продължим — рече Глин.

Макфарлън се извърна от Рошфор и потупа с опакото на ръката си куфарчето.

— На онзи остров съществува огромен кръгъл по форма залеж от стопен при удар коезит. Точно в средата му се намира феромагнитна маса с голяма плътност.

— Естествен залеж от желязна руда — рече Рошфор.

— Данните от прелитането на геофизичния спътник сочат преобръщане на седиментните пластове около мястото.

Амира изглеждаше озадачена.

— Какво?

— Разместени седиментни пластове.

Рошфор въздъхна тежко.

— Което говори за…

— Когато голям метеорит се удари о седиментни пластове, тези пластове се преобръщат и разместват.

Рошфор продължаваше да почуква с молива си.

— Как? По някакво чудо?

Макфарлън го изгледа отново, този път по-продължително.

— Може би мистър Рошфор би желал да види демонстрация?

— Да, бих желал — отвърна Рошфор.

Макфарлън взе сандвича си. Огледа го, помириса го.

— Фъстъчено масло и желе?

Направи гримаса.

— Бихме ли могли просто да видим демонстрацията, моля? — рече Рошфор с напрегнат, изпълнен с нетърпение глас.

— Разбира се.

Макфарлън постави сандвича на масата между себе си и Рошфор. След това наклони чашата с кафе и внимателно изля течността върху него.

— Какво прави той? — обърна се към Глин Рошфор с още по-висок тон. — Знаех си, че това е грешка. Трябваше да повикаме някого от най-изтъкнатите.

Макфарлън вдигна ръка.

— Следвайте действията ми. Току-що приготвихме нашия седиментен депозит тук. — Той взе още един сандвич, постави го върху първия и наля още кафе, докато и той не се напои. — Ето. Този сандвич е седиментният депозит: хляб, фъстъчено масло, желе, още хляб, на слоеве. А моят юмрук — вдигна ръка над главата си, — е метеоритът.

Той рязко стовари юмрука си върху сандвичите.

— За Бога! — извика Рошфор и отскочи назад с оплескана от фъстъчено масло риза.

Изправи се и заизтърсва от ръцете си влажните трохи хляб. От другия край на масата го гледаше удивеният Гарса. Глин остана непроницаем.

— А сега нека изследваме останките от сандвича на масата — продължи Макфарлън тъй спокойно, сякаш изнасяше лекция в някой колеж. — Моля забележете, че всички парчета са преобърнати. Долната страна на хляба сега е отгоре, маслото и желето са си сменили местата. Точно това прави метеоритът, когато се блъсне в седиментна скала: той пулверизира пластовете, преобръща ги и ги подрежда в обратен ред. — Погледна към Рошфор. — Имате ли други въпроси или коментари?

— Това е оскърбително — рече Рошфор, който вече избърсваше очилата си с носна кърпа.

— Мистър Рошфор, седнете моля — каза тихо Глин.

За изненада на Макфарлън Амира избухна в дълбок, равен смях.

— Това бе много хубаво, мистър Макфарлън. Много забавно. На тези наши заседания се нуждаем от малко емоции. — Обърна се към Рошфор. — Ако беше поръчал двойни сандвичи с препечени филийки, това нямаше да се случи.

Рошфор се намръщи и седна на мястото си.

— Във всеки случай — рече Макфарлън, който също зае мястото си и избърса ръката си със салфетка, — преобръщането на пластовете означава само едно: масивен кратер от удара. Взети заедно, данните сочат недвусмислено: удар от метеорит. А сега, ако имате по-добро обяснение за онова, което се намира там, на юг, бих искал да го чуя.

И зачака.

— Може да е кораб на извънземни? — попита с малка надежда в гласа Гарса.

— Това вече го обсъдихме, Мануел.

— И?

— „Бръсначът на Окъм.“ Изглежда малко вероятно.

Рошфор все още чистеше очилата си от фъстъченото масло.

— Спекулациите са безполезни. Защо не изпратим екип на място да провери и да се сдобие с по-добри данни?

Макфарлън хвърли поглед на Глин, който слушаше с полупритворени очи.

— Мистър Лойд и аз се доверяваме на данните, с които разполагаме. А освен това той не иска да привлича повече внимание към мястото. И има основание за това.

Изведнъж се намеси Гарса:

— Да, а това ни води към втория проблем, който трябва да обсъдим: как ще измъкнем онова, каквото и да е то, от Чили. Вярвам сте наясно що за… нека го наречем операция — ще бъде това?

„По-благовидно, отколкото да го наречеш контрабанда“, помисли си Макфарлън. Но гласно рече:

— По-малко или повече.

— И какво мислите?

— Това е метал. В основата си представлява рудна маса. Не попада под законите за културното наследство. По моя препоръка Лойд основа компания, която е в процедура на получаване на концесии за придобиване на минерални изкопаеми от острова. Предложих да отидем там като миннопроучвателен екип, да го изкопаем, да го натоварим и да го превозим до дома. В това няма нищо незаконно — според адвокатите.

Амира отново се усмихна.

— Но ако правителството на Чили разбере, че това е най-големият метеорит в света, а не някаква си обикновена желязна руда, то може да погледне и по-другояче на вашата операция.

— „По-другояче“ е меко казано. Могат да ни избият до един.

— Нещо, което едва сте избегнали, когато сте изнасяли незаконно атакамските тектити от страната, нали? — попита Гарса.

През цялото съвещание Гарса бе запазил дружелюбно отношение, без да показва враждебността на Рошфор или язвителността на Амира. Въпреки това Макфарлън усети как се изчервява.

— Поемаме някои рискове. Това е част от бизнеса.

— Комай така изглежда — засмя се Гарса и разлисти страниците в своята папка. — Удивен съм, че сте се решили да се върнете там. Този проект може да доведе до международен инцидент.

— Мога да ви гарантирам, че международен инцидент ще има, веднага след като Лойд покаже метеорита в новия си музей — отвърна Макфарлън.

— Въпросът е — намеси се кротко Глин, — че всичко това трябва да бъде извършено тайно. Онова, което ще последва след като приключим с нашата част от проекта, си е работа на мистър Лойд.

Известно време не се обади никой.

— Има още един въпрос — продължи най-сетне Глин. — За вашия бивш партньор — доктор Масънкей.

„Ето го, почва се“, помисли си Макфарлън. Напрегна се вътрешно.

— Имате ли представа какво го е убило?

Макфарлън се поколеба. Не това бе въпросът, който бе очаквал.

— Нямам представа — отвърна след малко. — Тялото не е било открито. Причината би могла да бъде измръзване или глад. Онзи климат там не е от най-приятните.

— Но не е имал медицински проблеми, нали? Няма стари заболявания, които биха могли да допринесат за това.

— Недохранване като дете. Нищо друго. Или ако имало, аз не знам за това. В дневника му не се споменава за болест или за гладуване.

Макфарлън гледаше как Глин прелиства страниците в папката си. Съвещанието комай вървеше към края си.

— Лойд ми нареди да му отнеса отговора ви.

Глин отмести папката встрани.

— Това ще струва един милион долара.

Макфарлън се сепна за миг. Сумата бе далеч по-малка, отколкото бе очаквал. Ала онова, което го изненада най-силно, бе колко бързо я бе определил Глин.

— Естествено мистър Лойд би трябвало да я одобри, но ми се струва съвсем разумно…

Глин вдигна ръка.

— Боя се, че ме разбрахте погрешно. Един милион долара ще струва това да решим дали можем да се заемем с проекта.

Макфарлън се вторачи в него.

— Искате да кажете, че един милион долара ще струва само оценката ви?

— Всъщност може да стане доста по-зле — рече Глин. — Възможно е да се стигне дотам ЕИР изобщо да не подпише договора.

Макфарлън поклати глава.

— На Лойд това много ще му допадне.

— В този проект има множество неизвестни, едно от които е дори това, че не знаем какво ще намерим, когато се озовем на място. Има политически проблеми, инженерни проблеми, научни проблеми. За да ги анализираме, ще трябва да построим умалени в мащаб модели. Ще са ни необходими часове машинно време на суперкомпютър. Ще се нуждаем от доверителните съвети на физици, строителни инженери, адвокати по международно право, дори историци и политолози. Желанието на мистър Лойд за бързи действия оскъпява още повече нещата.

— Добре, добре. И така, кога ще имаме отговора ви?

— В рамките на седемдесет и два часа, след като получим разписката за потвърдения от мистър Лойд чек.

Макфарлън облиза устни. Започна да му светва, че самият той бе недооценен финансово.

— И ако отговорът е „не?“ — попита той.

— Тогава Лойд поне ще има утешението да знае, че проектът е неосъществим. Ако има някакъв начин този метеорит да бъде измъкнат, ние ще го намерим.

— Отказвали ли сте някога някому?

— Често.

— О, така ли? Кога например.

Глин леко се прокашля.

— Миналия месец една източноевропейска страна поиска от нас да погребем снет от експлоатация ядрен реактор в бетонен саркофаг и да го пренесем тайно през границата в съседна държава, която да му бере грижата.

— Шегувате се — рече Макфарлън.

— Ни най-малко — отвърна Глин. — Наложи се, разбира се, да откажем.

— Бюджетът им беше недостатъчен — добави Гарса.

Макфарлън поклати глава и затвори с щракване куфарчето си.

— Ако ми предоставите телефон, ще предам предложението ви на Лойд.

Глин кимна на Гарса, който се изправи.

— Насам, моля, доктор Макфарлън — рече Гарса и задържа вратата отворена.

 

 

След като вратата се затвори отново, Рошфор въздъхна раздразнено.

— Не сме длъжни да работим непременно с него, нали? — Изтръска засъхнала капка яркочервено желе от престилката си. — Той не е учен, а лешояд.

— Има защитен докторат по планетарна геология — отвърна Глин.

— Тази степен отдавна няма стойност, поради самозанемаряването му. Но нямам само предвид етиката му, начина, по който е постъпил с партньора си. — Той посочи ризата си. — Този човек е шантав. Той е непредвидим.

— Няма непредвидими хора — отвърна Глин. — Има само хора, които не разбираме. — Погледна към мръсотията върху петдесет хиляди доларовата си маса от акадово дърво. — Разбира се, наша работа е да узнаем всичко за доктор Макфарлън. Рейчъл?

Тя се обърна към него.

— Ще ти възложа специално поръчение.

Амира дари Рошфор с още една от язвителните си усмивки и рече:

— Разбира се.

— Ти ще бъдеш помощничка на доктор Макфарлън.

В мига, в който усмивката изчезна от лицето на Амира, в залата се възцари мълчание.

Глин продължи плавно, без да й даде време за реакция:

— Ще го държиш под око. Ще изготвяш периодични доклади за него, които ще ми предаваш лично.

— Да не съм някоя скапана психоаналитичка? — избухна Амира. — А и в никой случай не съм гадна шпионка, по дяволите!

Сега бе ред на Рошфор, чието лице би могло да мине и за развеселено, ако не бе толкова силно изкривено от злоба.

— Докладите ти ще са чисто информативни — рече Глин. — Те ще бъдат щателно оценявани от психиатър. Рейчъл, ти си проницателен анализатор — както от математическа, така и от човешка гледна точка. Разбира се, ще му бъдеш помощничка само проформа. А що се отнася до шпионирането, тук изцяло грешиш. Знаеш, че доктор Макфарлън има доста богато минало. Той е единственият в тази експедиция, който няма да е подбран от нас. Трябва да го държим изкъсо под око.

— Това дава ли ми правото да го шпионирам?

— Нека речем, че не съм ти го казвал. Ако го уловиш, че прави нещо, което може да постави под угроза експедицията, ти би ми съобщила без да се замислиш. Единственото, което те моля, е малко да официализираме този процес.

Амира се изчерви и млъкна.

Глин събра книжата си и те бързо изчезнаха в джобовете на костюма му.

— Всичко това може да се окаже ненужно, ако проектът се окаже невъзможен. Но първо трябва да проверя още едно нещице.