Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Черен лед (4)

3.
Ню Йорк сити
20 май, 14:00

Тръжната зала на „Кристис“ бе обкована с ламперия от светло дърво, обляна щедро от светлината на тежките полилеи. Макар паркетът от твърда дървесина да бе подреден в красива рибя кост, от него не се виждаше почти нищо под безбройните редици столове.

Когато председателстващият търга се изкачи на централния подиум, залата притихна. Дългият, светложълт екран зад него, който при обичайните търгове биваше изпъстрен с картини или гравюри, бе празен.

Председателят удари с чукчето си, огледа се, след това извади от джоба на сакото си картонче и се зачете в него. После го постави внимателно встрани от катедрата и вдигна отново глава.

— Предполагам — рече той, като ясните английски гласни резонираха от усилвателите, — че мнозина от вас вече знаят какво предлагаме днес.

През множеството премина вълна на оживление.

— Съжалявам, че не можем да го доставим тук на подиума, за да го видите. Оказа се възголемичко.

Нова вълна на смях се понесе над аудиторията. Председателят определено се наслаждаваше на важността на онова, което предстоеше да се случи.

— Но съм донесъл едно малко парченце от него — символичен знак, тъй да се каже — като уверение, че онова, за което ще се наддава, е истинско.

Едновременно с тези думи той кимна и един младеж със стойка на газела се качи на подиума, понесъл с две ръце малка кадифена кутия. Председателят я отключи, вдигна капака й и я извърна в полукръг, за да я види публиката. Разнесе се тих шепот, който бързо стихна.

В кутията имаше изкривен кафеникав зъб, поставен върху бял сатен. Беше дълъг около двайсетина сантиметра, с ужасяващо назъбена вътрешна страна.

Председателят се прокашля:

— Продавачът на партида номер едно, единствената ни за днес, е племето навахо, в доверително споразумение с правителството на Съединените щати.

Той огледа публиката.

— Партидата е от вкаменелости. Забележителни вкаменелости. — Погледна в картончето върху катедрата. — През 1996-а един овчар навахо, на име Уилсън Атсити изгубил няколко овце в планините Лакучукай по границата на Аризона и Ню Мексико. Докато ги търсел, се натъкнал на голяма кост, която стърчала от пясъчната стена на отдалечен каньон. Геолозите наричат тези пластове от пясъчник „Формирането на Хел крийк“ и ги датират към Кредната ера. Слухът стигнал до Музея за естествена история в Албъкърки. След споразумение с племето навахо започнали разкопки на скелета. В процеса на работа разбрали, че са попаднали не на един, а на два вплетени един в друг скелета: на тиранозавър рекс и на трисератопс. Тиранозавърът бил захапал врата на трисератопса току до гърдите му, като на практика почти бил обезглавил с яростната си захапка противника си. От своя страна трисератопсът бил забил централния си рог дълбоко в гръдния кош на тиранозавъра. Двете животни са умрели заедно, вкопчени в ужасяваща прегръдка.

Председателят отново се прокашля.

— Нямам търпение да видя филма, който неминуемо ще бъде заснет.

Нова вълна на смях заля залата.

— Битката е била толкова ожесточена, че под трисератопса палеонтолозите намерили пет зъба от тиранозавъра, които очевидно са се строшили по време на боя. Този е един от тях.

Той кимна на помощника си, който затвори кутията.

— Блок от пясъчник, съдържащ двата динозавра, тежащ около триста тона, е бил изнесен от планината и укрепен в музея в Албъкърки. След това той бе пренесен в Нюйоркския музей за естествена история за последваща обработка. Двата скелета са все още отчасти вградени в блока от пясъчник.

Той отново погледна картончето си.

— Според учени, до които „Кристис“ се допита, това са най-добре запазените скелети на динозаври, намерени досега. За науката тяхното значение е безценно. Главният палеонтолог на Нюйоркския музей ги нарече най-голямото откритие на вкаменелости в историята.

Той внимателно остави картончето си и взе чукчето. Като по команда на сцената се появиха сякаш от нищото трима наблюдатели на наддаващите и застанаха в стойка мирно. Служителите на телефоните седяха неподвижни, със слушалки в ръце и с отворени линии.

— Първоначалната оценка на партидата е дванайсет милиона долара и започваме търга от равнище пет милиона.

Председателят удари с чукчето си:

— Обявявам пет милиона. Шест милиона. Благодаря ви, имам седем милиона.

Наблюдателите извиваха вратове, улавяха жестовете на наддаващите и ги предаваха на председателя. Полушепотът в залата постепенно се усилваше.

— Осем милиона.

Избухнаха разпокъсани аплодисменти, след като бе надхвърлена рекордната цена за вкаменелости на динозавър.

— Десет милиона. Единайсет. Дванайсет. Благодаря ви, имам тринайсет. Четиринайсет. Петнайсет.

Шоуто на вдигнатите в ръце табелки с номерцата намали значително темпото си, ала неколцина от наддаващите по телефона продължаваха да бъдат активни, ведно с половин дузина от аудиторията. Доларовите суми, изписвани върху дисплея до председателя, растяха бързо, следвани веднага от изписаните под тях еквиваленти в английска и френска валута.

— Осемнайсет милиона. Имам осемнайсет. Деветнайсет.

Шепотът в залата се превърна в мъртво вълнение и председателят почука предупредително с чукчето си. Наддаването продължи — тихо, но яростно.

— Двайсет и пет милиона. Имам двайсет и шест. Двайсет и седем от господина вдясно.

Ропотът отново се надигна, но този път председателят не се опита да го потуши.

— Имам трийсет и два милиона. Трийсет и два и половина — по телефона. Трийсет и три. Благодаря ви, имам трийсет и три и половина. Трийсет и четири от дамата отпред.

В тръжната зала се усещаше високото напрежение на електрическия заряд: цените се вдигаха далеч над най-смелите очаквания.

— Трийсет и пет по телефона. Трийсет и пет и половина — от дамата. Трийсет и шест.

Всред публиката се усети леко раздвижване; шумолене, отместване на вниманието. Доста погледи се обърнаха към вратата, която водеше към главната галерия. Там, на стълбите с формата на полумесец, стоеше забележителен на вид мъж на около шейсет години с масивно, дори потискащо присъствие. Беше с бръсната глава и тъмна заострена брадичка в стил Ван Дайк. Импозантната му фигура бе облечена в тъмносин копринен костюм от „Валентино“, който проблясваше леко на светлината, когато мъжът се движеше. Ризата от „Търнбул и Асър“ — безупречно бяла, бе с разкопчана яка. Над нея се спускаше вратовръзка-въженце, прикрепена с кехлибар, който съдържаше единственото намерено досега перце от Археоптерикс.

— Трийсет и шест милиона — повтори председателят.

Ала и той, като всички останали, не откъсваше очи от новодошлия.

Мъжът стоеше на стъпалата, сините му очи проблясваха от жизненост и някаква вътрешна, известна само нему забава. Той бавно вдигна табелката си. Шепотът се засили. Ако някой случайно не бе разпознал мъжа, то табелката го издаваше: на нея бе изписан номер 001, единственият номер, който „Кристис“ досега си бяха позволили да предоставят за постоянно на отделен клиент.

Председателят го гледаше в очакване.

— Сто — рече най-сетне мъжът тихо, но убедително.

Шепотът отново се засили.

— Моля? — попита с пресъхнало гърло председателят.

— Сто милиона долара — рече мъжът.

Зъбите му бяха големи, много прави и много бели.

Възцари се пълна тишина.

— Имам предложена цена от сто милиона — обяви председателят малко неуверено.

Времето сякаш бе спряло. Някъде в сградата едва доловимо иззвъня телефон, от близкото Шесто авеню се дочу клаксон на автомобил.

След това магията бе развалена от внезапния удар на чукчето.

— Партида номер едно — продадена за сто милиона долара на Палмър Лойд!

Залата изригна. В един миг всички бяха вече скочили на крака. Последваха бурни аплодисменти, викове, дочу се едно възторжено „Браво“, сякаш някой велик тенор току-що бе завършил върховното за кариерата си изпълнение. Други не бяха чак дотам радостни, затова ръкоплясканията бяха примесени и с неодобрително съскане, свиркане и дюдюкане. В „Кристис“ никога не бе имало публика, толкова близко до истерията: всички участници, всички „за“ и „против“, бяха наясно, че току-що са присъствали на исторически момент. Ала мъжът, който бе причината за всичко това, бе излязъл от главната галерия и бе поел по зеления килим покрай касиера — и множеството се улови, че се обръщаше към празната врата.